Р Е
Ш Е Н
И Е № 260192
09.11.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осми октомври през две хиляди и двадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №300 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представляван от изпълнителния
директор А. С. А., чрез юриск.Ц. П. П., със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Ястребец” №23 Б, против Ц.Г.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че на 23.05.2019г. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 337,69лв., от
която 283,02лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., и 9,61лв. – мораторна лихва
за периода 15.07.2016г. – 15.05.2019г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 39,69лв. – главница за периода от м.05.2016г. до м.11.2017г. и
9,61лв. – лихва за периода 30.05.2016г. – 15.05.2019г. С разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№2685/2019г. по описа на РС-Хасково, било уважено
искането и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415
ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 03.01.2020г., докладчика
по горецитираното дело давал указания, че може да се предяви иск относно
вземането в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК ищецът предявявал иска
си срещу ответника за съществуване на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ
за процесния период. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 337,69лв., от която 283,02лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
м.04.2018г., и 9,61лв. – мораторна лихва за периода 15.07.2016г. –
15.05.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 39,69лв. – главница
за периода от м.05.2016г. до м.11.2017г. и 9,61лв. – лихва за периода
30.05.2016г. – 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от 23.05.2019г. до окончателното изплащане, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
заявява, че е изплатила изцяло претендираните от нея суми по издадената заповед
за изпълнение. Предвид изплащането на всички суми по заповедното и исковото
производство моли да се прекрати делото. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение и иска да не се присъжда същото поради
доброволно изплащане от нейна страна на търсените суми.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По
подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2685/2019г. по
описа на Районен съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите
от 283,02лв. – главница; 9,61лв. – лихва от 15.07.2013г. до 15.05.2019г.;
39,69лв. – главница за дялово
разпределение; 5,37лв. – лихва от
30.05.2016г. до 15.05.2019г. и законна лихва върху главницата от 23.05.2019г.,
дължими за неизпълнение на задължения за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия за периода от месец 05.2015г. до месец 04.2018г. за
топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес гр.София, **************.
По
делото е представен нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2012г., въз основа на който на
ответницата е учредено пожизнено вещно право на ползване на гореописания
недвижим жилищен имот. Приложени са също така фактура и данни към същата
относно доставената на горепосочения адрес топлоенергия за процесния период. За
нуждите на делото са предоставени и общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София. Видно
от представеното платежно нареждане с дата 19.05.2020г. ответницата е заплатила
по сметка на ищцовото дружество сумата от 470,14лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по допустимостта и основателността на предявения иск:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в
исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за
допустим, тъй като е депозиран в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна
против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на сключен
договор за снабдяване на имот с топлинна енергия.
Разгледан по същество,
иска се явява неоснователен, поради следните съображения. Още с отговора на
исковата молба ответната страна представи доказателства за извършено плащане на
сумите, присъдени със заповедта за изпълнение, както и лихвите и разноските по
делата. Всъщност доказателства за извършени плащания ответницата представя още
в срока за доброволно изпълнение след като й е връчена издадената по
ч.гр.д.№2685/2019г. по описа на РС-Хасково заповед за изпълнение. Въпреки
наличието на убедителни доказателства за извършени плащания в полза на ищеца,
същият депозира исковата молба, по която е образувано настоящото исково
производство за установяване на негово вземане към ответницата, която не само
прави признание на дължимостта на сумите, но и фактически изплаща същите. Ето
защо, при тези данни по делото съдът счита, че следва да се отхвърли предявения
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК като неоснователен, поради
извършено плащане на дължимите суми.
С оглед извършеното
признание на дължимостта на сумите и предприемане на действия по тяхното
изплащане много преди подаване на исковата молба, съдът счита, че не следва да
се ангажира отговорността на ответницата за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което искането на ищеца за присъждане на такова също се
явява неоснователно.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представляван от изпълнителния директор А. С. А., чрез
юриск.Ц. П. П., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” №23
Б, против Ц.Г.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 ГПК :
да се приеме за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 337,69лв.,
от която 283,02лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., и 9,61лв. –
мораторна лихва за периода 15.07.2016г. – 15.05.2019г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 39,69лв. – главница за периода от м.05.2016г. до
м.11.2017г. и 9,61лв. – лихва за периода 30.05.2016г. – 15.05.2019г., ведно със
законната лихва върху горепосочената главница от 23.05.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед №1320 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 16.09.2019г. по ч.гр.д.№2685/2019г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.