МОТИВИ по НЧХД 1530/2017 г. на Районен съд-Габрово:
Подадена е тъжба от Д.С.П. *** против Й.Х.К. с обвинение за това, че на
12.08.2017 г. на ул. „*****” в град Габрово, чрез нанасяне на удари с ръка, умишлено
и
причинил кръвонасядания и подкожен кръвоизлив в лявата лицева
половина, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око и травматичен левостранен
конюнктивит, довели до временно разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
С
тъжбата от страна на Д.С.П. против Й.Х.К. е предявен и впоследствие приет за
съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените и от описаното деяние
неимуществени вреди. На основание чл. 84 от НПК Д.С.П. е конституирана и като
граждански ищец по делото.
Д.П. се представлява от своя служебен
повереник – адв. Б. от ГАК, която в пледоарията си не намира доказателствена
подкрепа на твърдяното в тъжбата.
Тъжителката се явява лично и иска
всичко, което е написала.
Подсъдимият
отрича да е нанасял удари на Д.П. на процесните дата, час и
място. Ето защо моли да бъде оправдан.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Й.Х.К. е роден на *** ***,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, работи, ЕГН: **********.
През м.
август 2017 г. от дома си в. Дебел дял, общ. Габрово, изчезнала майката на
подсъдимия – Цана Добрева, която имала сериозни здравословни проблеми. При
случаен разговор Й.К. научил, че същата е отведена от тъжителката в постройка
на ул. „*****” № 2 в гр. Габрово. На 12.08.2017 г. подсъдимият отишъл с лек
автомобил заедно с още две лица на посоченото място и установил там своята
майка и Д.П.. Й.К. провел разговор с тъжителката, както и с намиращата се в
непосредствена близост свидетелка Н.В., след което си тръгнал заедно с майка си.
На 15.08.2017
г. Д.П. посетила съдебен лекар в гр. Варна, който след преглед издал съдебно –
медицинско удостоверение № 150, в което описал следните установени и травми - кръвонасядания
и подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвоизлив под конюнктивата на
лявото око и травматичен левостранен конюнктивит, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Тъжителката също така съобщила на
експерта, че тези травматични увреждания са причинени от удари с юмруци от сина
на нейна приятелка /Й./, последващо падане на земята и зашеметяване, което било
упоменато в документа като възможна причина за настъпването им.
Впоследствие,
на 11.10.2017 г. от страна на Д.П. е внесена тъжба против Й.Х.К. с обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, изразяващо се в нанасяне от негова
страна на жесток побой, блъскане и последващо падане на земята.
Горната фактология се извежда по един несъмнен
начин от съвкупния анализ на доказателствената съвкупност и води до категоричен
извод за недоказаност на обвинението. По делото не бяха събрани каквито и да
било доказателства, че именно Й.К. е нанесъл побой на тъжителката на 12.08.2017
г. и и е причинил твърдяното травматично увреждане. Напротив, свидетелката Н.В.,
пряк очевидец на случилото се, категорично отрича соченото в тъжбата и изрично
заяви пред настоящия състав, че подсъдимият единствено е разговарял с
тъжителката, но не и е нанасял никакви удари, както самият той твърди и в
дадените обяснения. Не са налице и данни Д.П. да е търсила медицинска помощ
след срещата си с подсъдимия или пък да е сигнализирала органите на реда за
някакво посегателство спрямо нея, респ. поведението и освен всички друго може
да се определи като житейски нелогично.
Горните
констатации по никакъв начин не се разколебават от приложеното по делото
Съдебно – медицинско удостоверение № 150/15.08.2017 г. В него е отразено
единствено, че след преглед на тъжителката е установено наличието на кръвонасядания
и подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвоизлив под конюнктивата на
лявото око и травматичен левостранен конюнктивит, които е възможно да се получат
по съобщения от същата начин – удари с ръка. Този документ обаче на първо място
е издаден три дни след сочената дата на деянието, при това по неясни причини от
съдебен лекар в гр. Варна, и не може по никакъв начин да е убедително
доказателство за някакво виновно поведение на подсъдимия. Нещо повече, такова
при срещата между него и тъжителката на 12.08.2017 г. на ул. „*****” № 2 в гр.
Габрово не е имало, видно от категоричните, ясни и точни преки доказателства,
изходящи от свидетелката Н.В., които съдът по горните съображения кредитира
като отговарящи на обективната истина.
Ето
защо финалният извод на настоящия съдебен състав е за липсата на каквито и да било
доказателства за достоверността на описаното в тъжбата. Обстоятелствата, че на
процесната дата подсъдимият и Д.П. са се намирали в близост един до друг и са
провели разговор, както и че няколко дни по-късно след преглед са констатирани кръвонасядания
и подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвоизлив под конюнктивата на
лявото око и травматичен левостранен конюнктивит по лицето на Д.П. по никакъв
начин не обосновават заключение, че именно Й.К. посредством нанасяне на удари с
ръка и ги е причинил. Напротив, налице са преки, единодушни и непротиворечиви
доказателства в обратна насока, изключващи по категоричен начин виновно
поведение от страна на подсъдимия спрямо тъжителката. От страна на частното обвинение не бе доказан
нито един от императивните елементи, посочени в чл. 102 от НПК, което обуславя признаването
на Й.К. за невинен по така предявеното му обвинение.
Ето
защо съдът призна подсъдимия Й.Х.К. за НЕВИНЕН
в това на 12.08.2017 г. на ул. „*****” в град Габрово, чрез нанасяне на удари с
ръка, умишлено да е причинил на Д.С.П. ***, ЕГН: **********, кръвонасядания и
подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвоизлив под конюнктивата на
лявото око и травматичен левостранен конюнктивит, довели до временно
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
По така предявения граждански иск съдът прецени следното:
При този
изход на делото съдът намира така предявената с тъжбата претенция за изцяло
неоснователна. В случая изцяло недоказано остана соченото от страна на Д.П.
деяние, поради което и подсъдимият не може да носи и гражданска отговорност за
причинени и каквито и да било неимуществени вреди. Това от своя страна обуславя
неоснователност и недоказаност на предявения граждански иск и неговото цялостно
отхвърляне.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: