РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 69/7.2.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втората година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 1316
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. Съединение, № 3,
срещу Решение № 677 от 05.11.2021 г., постановено по а.н. дело № 20215220201395 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е
отменен Електронен фиш серия
К, № 2863115 от 04.06.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, с
който на С.Н.В., ЕГН:********** ***, за нарушение на чл.21, ал.1, от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 50,00лв.
Счита се, че атакуваният съдебен акт
е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на процесуалните
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед конкретиката на правния спор,
административния орган поддържа, че при заснемането с мобилна радарна система,
както е в процесния случай, , контролния орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира, тоест поставя началото и края на работния процес, когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. Счита се, че посочените дейности на контролния орган, не следва да се
приемат, като намеса в работата на мобилното автоматизирано техническо средство
и система (АТСС).
Поддържа се, че процесния електронен
фиш е издаден в пълно съответствие с изискванията на закона относно начина и
формата на обективиране на властническото волеизявление. Счита се, че
посочването на датата на издаване на електронния фиш, не е изискване, което е
предвидено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл се сочи Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014г. на ВАС, както и разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Според жалбоподателя, не може да се приеме извода на първоинстанционния съд
относно приложението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото в случая е спазен предвидения
в нормата, шест месечния срок за издаване на електронния фиш - нарушението е заснето на 04.06.2019 г., а
електронния фиш е издаден на 08.07.2019г.
Иска се обжалваното съдебно решение
да бъде отменено, като се потвърди процесния електронен фиш. Иска се в полза на
администрацията да бъде присъдено възнаграждение за осъществена защита от
служител с юридическо образование.
3. Ответника С.Н.В., ЕГН:********** ***,
чрез процесуалния си представител адв. Д., в представено по делото подробно
писмено становище, счита касационната
жалба за неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на районния съд.
Счита се, че при издаването на процесния
електронен фиш не са спазени правилата, установени в чл. 34 от ЗАНН.
Иска се първоинстанционното решение
да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна,
а първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на правилата на чл. 34 от ЗАНН се считат за неправилни, доколкото
установените в правната норма срокове, не се влияят от датата на връчване на
електронния фиш. Сочи се, че в случая, дата на разпечатване на фиша е несъмнено
установена в хода на производството.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. На 04.06.2019 г., в 09:55 часа, с
автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства тип „ARH CAM S“, е било заснето движение по бул. Георги Бенковски, № 153 с
посока към кръстовище с ул. Ст. Ангелов, гр. Пазарджик, на лек автомобил ….“ с
регистрационен номер …. със скорост от 62км/ч. с отчетен толеранс от минус 3%,
при максимално разрешена скорост за движение по магистралата от 50 км./ч. Нарушението е установено и заснето с
техническо средство №11743bb. Установен е собственика на автомобила, а именно С.Н.В., ЕГН:********** ***. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съответно на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00лв.
7. В хода на първоинстанционното
производство са представени и приети:
- Разписка, съобразно която,
процесния електронен фиш е връчен на неговия адресат на 18.07.2021 г.;
- Удостоверение за регистрация и
собствеността на лек автомобил „….“ с
регистрационен номер ….;
- Протокол рег. № 1006р-6280 от
05.06.2019 г., за използване на
автоматизирано техническо средство или система на 04.06.2019г., с посочено
място на контрол гр. Пазарджик, бул. Г. Бенковски в посока на движение към
кръстовище с ул. Ст. Ангелов. В протокола е посочено, че максималната скорост
за движение в контролирания участък е 50 км/ч., както и служебния автомобил с
рег. № РА0001АМ. Отбелязано е, че режимът на измерване на скоростта е
стационарен. Началото на работа е 08:00часа, а края е в 15:00часа. Приложена е
снимка на местоположението на АТСС;
- Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване от № 17.09.5126 от 07.09.2017г.;
- Протокол от проверка № 54-С-ИСИ от
30.09.2019г., относно техническо средство №11743bb ;
- Писмо № АУ-00029 64140 от
11.12.2017г. на дирекция „Изпитване на средства за измерване“ към Българския
институт за метрология ;
- Справка за нарушител/водач С.Н.В.,
от която е видно, че от момента на издаване на първото свидетелството за
правоуправление на 12.05.1998г. до момента, нему са издадени 2 наказателни
постановления и 5 електронни фиша;
- Заповед № 81212 – 515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите
по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП;
- Четири броя снимки изготвени от
АТСС №11743bb, на които е виден лек автомобил с регистрационен номер РА1260ВК , с посочена локация
„Г. Бенковски“ и GPS координати.
8. При разрешаване на правния спор с
който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че на датата на извършване на
нарушението, тоест на 04.06.2019 г. е било известно, както осъществяването на
нарушението, така и неговият автор. При това положение, според решаващия съд,
ако следваше да се издадат акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, актът е следвало да бъде издаден три месеца по-късно, а наказателното
постановление, девет месеца след извършване на нарушението, тоест до 04.03.2020
г. Според районния съд, в процесния електронен фиш не е отразена дата на
издаването му, като липсват каквито и да било доказателства относно това
обстоятелство. Констатирано е, че единствено според представената по делото справка за нарушител, в автоматизираната
информационна система е отразено, че електронния фиш е издаден на 08.07.2019 г.
В този контекст е прието, че след
като електронния фиш е връчен едва на 18.07.2021 г., тоест повече от две години
от извършване на нарушението, то са налице основателни съмнения, че той е
издаден извън предвидения в ЗАНН давностен срок.
Това са съображенията, които са
мотивирали решаващия съд да отмени оспорения пред него електронен фиш като
незаконосъобразен.
V. За правото :
9. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за
пътни превозни средства от категория В, при движение в населено место - 50
km/h.
Според чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според §1, т. 1 от ДР на ЗАНН,
„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е
установеното правило, според което, за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или
указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни
за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш.
10. В контекста на цитираната
нормативна уредба, неспорно в съдебната практика е разбирането, че електронния
фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване(така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичния
характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт с който
едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно
наказание.
Както се посочи, по реда на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, административното нарушение се установява и заснема с
автоматизирано техническо средство или система. Това указание на закона,
съотнесено към легалната дефиниция, възведена в §1, т. 1 от ДР на ЗАНН, според
която електронния фиш електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител означава, че констатирането
на административното нарушение, което в общи случай се обективира във формата
на писмен АУАН, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се осъществява
посредством автоматично заснемане и обективиране на данните на магнитен
носител. Сиреч, в момента на автоматичното заснемане на нарушението, то е
установено и обективирано на магнитен носител, който осъществява функцията на
писмен АУАН, издаван в общия случай на констатиране на административно
нарушение. Следователно, именно заснемането и обективирането на данните на
магнитен носител е момента в който е налице „… съставен акт за установяване на
нарушението …“ по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл, последващото
разпечатване на вече създадените електронни данни на хартиен носител, не може
да квалифицира като момента в който следва да се приеме, че нарушението е
установено. Указанието на §1, т. 1 от ДР на ЗАНН е ясно – електронния фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система, а
не писмено обективирано изявление на контролен орган, какъвто е АУАН. Ето защо,
в случая поначало не е мислимо наличието на хипотеза на някакво опущение на
давностните срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН.
11. С оглед конкретиката на текущия
спор обаче, трябва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото
приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то
по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш
административно наказание от вида „глоба“, само когато размера на това
наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер на 10 до 50
лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Правната
норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размера на наказанието глоба от
петдесет(или по-малко) лева е
еднозначно, нормативно установен като конкретна сума(например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения контролен
орган, след преценка и квалифициране на случая, като „маловажен“.
Електронния фиш и фишът по чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН са несъмнено различни по правното си естество и последици
документи, които обективират различни волеизявления.
Каза се нееднократно, според
легалните определения на § 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това
електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на
наложеното с него административно наказание.
Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е
електронно волеизявление. Този документ, за разлика от електронния фиш, за да
породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две
волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на
овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно
неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, извода му за нарушените материални
правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно
наказание глоба(като този ред е допустим
само за този вид наказание – пояснението наше) в размер от 10 до 50 лева.
Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис
волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите
констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема
правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера
на наложената глоба. Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на „необжалваемост“ на наложеното с него
наказание, а не обявяването на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП за
противоконституционна. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати
наложената му глоба, нарушителя извършва отказ от обжалване на
административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за
последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно
изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.
Аргумент за това, че правилото на чл.
39, ал. 4 от ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради
това, че първо посочената норма е обща, последно посочената е специална, не
може да бъде споделен като основателен. Достатъчно в тази насока е да се съобрази,
че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10
от 1.02.2011 г.), а тази
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Ясно е при това положение, че ако
законодателя и искал да изключи прилагането
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в хипотезите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, то той
несъмнено би указа това. В случая такова
указание липсва.
В контекста на изложеното до тук,
следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е правилно като
краен резултат.
VІ. За
разноските :
12. С оглед
констатираната неоснователност на касационната жалба, на ответника в настоящото
производство се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 200,00лв.,
съобразно представения по делото списък и договор за правна защита и
съдействие, съдържащ разписка за изплатената в брой сума
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 677 от 05.11.2021 г., постановено по
а.н. дело № 20215220201395 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР, гр. Пазарджик, да заплати на С.Н.В., ЕГН:********** ***, сумата
от 200,00лв.(двеста лева), представляваща сторени от последния разходи по
възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/