№ 463
гр. В., 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500593 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Д. Р. срещу Решение № 3437 от
11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с което на основание чл.
441 от ГПК вр. чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ЧСИ
Христо Георгиев, с рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8054.01 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между
действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по
изп.д. № 20198920401452 към 24.06.2021г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез
наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
Решението е постановено при участието на „Л.“ АД, ЕИК .................., в качеството
му на трето лице помагач на страната на ответника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради неправилно приложен материален закон. Изложените съображения са за
неприложимост в конкретния случай на хипотезата по чл. 245, ал. 3 от ГПК, както и за
обвързаност на ЧСИ в хода на принудителното изпълнение от установеното от ИЛ
изпълняемо право. По изпълнителното дело в случая към 23.11.2020г. не е било налице
изпълняемо вземане за сумата в размер на 15625.49 лв. Въпреки това извършените от ЧСИ
действия по събиране на сумата, надхвърляща задължението, съставляват вреда, настъпила в
имуществената сфера на ищеца в причинна връзка с противоправните действия на ЧСИ.
Независимо от предприетото от ЧСИ двукратно връщане на събраната в повече сума по
негова преценка, е останала невъзстановена сума в размер на исковата. Последната не може
да се репарира по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК, тъй като не е събрана по вина на взискателя,
нито се явява събрана преди отмяна на изпълнителното основание, а е събрана след неговата
1
отмяна и то след изрично уведомяване на ответника в качеството му на ЧСИ. Събраната в
повече сума подлежи на възстановяване по реда на реализиране отговорността на ЧСИ за
вреди. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което искът да се уважи.
В отговор на жалбата ЧСИ Христо Георгиев оспорва доводите в нея. Излага, че като
дата на увреждането в исковата молба е посочена 28.10.2020г., на която е наложен запор в
„Банка ДСК“ АД, а неправомерното действие е описано като неправилно посочване на дълга
по запорно съобщение от 21.10.2020г. спрямо действителното задължение. Посочва, че
задължението в запорното съобщение е съобразено с представените по делото ИЛ, издадени
по гр.д. № 1894/2019г. на РС – Шумен. Оспорва наличието на неправомерно негово
поведение и към 23.11.2020г., към която дата ищецът твърди надвнасяне на дължима сума.
Позовава се на съдебната практика, приемаща, че ако по изп.д. не са представени
доказателства, че изпълняемото право е погасено или е променен размерът на същото като
длъжникът продължава да изпълнява, действията на СИ по предаване на получената в
резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до
ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на
задължението. В случая длъжникът е сезирал ЧСИ представяйки незаверен акт – съдебно
решение, с който е изменен размера на задължението от 18.11.2020г. Това доказателство не е
било надлежно, а указанието на СИ – неизпълнено. Ето защо твърдението, че ответникът е
надлежно уведомен е недоказано, а изпълнението е продължено съобразно представените
изпълнителни листи. Единствено в процесуалната власт на взискателя от друга страна е да
поиска изменение размера на задължението, а СИ не е задължен да следи за развитието на
материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява
действията си с него. Въпреки бездействието на страните, ЧСИ е извършил служебна
справка за постановения акт на ШОС и с оглед защита интересите на длъжника на
08.12.2020г. е изпратено уточнително съобщение до Банка ДСК за превеждане на сума,
равняваща се само на месечната издръжка на взискателите с посочен в съобщението размер.
Оспорва също доводите за неприложимост на чл. 245, ал. 3 от ГПК с аргумент, че съгласно
трайната практика на ВКС, длъжникът по принудително изпълнение, по което
удовлетвореният кредитор е бил привиден, разполага със защита, състояща се в правото да
иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението. В този
смисъл обосновава правомерност на събраните по изпълнението суми, а претенцията за
връщане на надвзети такива ищецът следва да реализира по пътя на чл. 245 от ГПК. В този
смисъл твърдяните вреди са произтекли за ищеца в причинна връзка със собственото му
пасивно поведение. Отправя искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се
потвърди.
Отговор на жалбата е депозиран и от ЗК „Л.“ АД, с който тя се оспорва като
неоснователна по съображения, че в производството не са установени елементите от
правопораждащия фактически състав отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ –
неправомерно поведение, вина, причинена вреда и причинна връзка между двете. В този
смисъл е обоснована правилност на решение с искане то да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси изхождайки от доводите в
жалбите, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Р. Д. Р. срещу ЧСИ
Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на действие, този на Окръжен съд В. осъдителен иск
за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК
2
вр. чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
8054.01 лева, след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от
п.с.з. от 11.10.2022г., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ
размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. №
20198920401452 /40659.95 лв./ към 23.11.2020г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ
чрез наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2021г. до окончателното
плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: срещу
ищеца е образувано изп.д. № 1452/2019г. по описа на ответника въз основа на ИЛ от
06.12.2019г. по привременни мерки за присъдени издръжки в полза на малолетните деца Б.
и С. Р.и, постановени по гр.д. № 1894/2019г. на ШРС. Изп.д. е образувано в отсъствие на
ищеца, който работи като корабен механик. При завръщането му в страната и с оглед
периодичните му отсъствия от страната, на 04.02.2020г. същият дал съгласие с вх. № 98 за
директен дебит по реда на Наредба № 3/18.04.2018г. на БНБ за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като се е
съгласил да бъдат удържани директно от банковата му сметка в „ДСК“ АД, присъдените
издръжки от 180 лв. за детето Б. и 160 лв. за детето С.. С решение по гр.д. № 1894/2020г. по
описа на ШРС, ищецът е осъден да заплати месечна издръжка за минал период в размер на
700 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както за бъдеще в размер на 800 лв.,
считано от 01.07.2019г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката. Съответно за детето С. е осъден да заплати месечна издръжка за минал
период в размер на 600 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както за бъдеще в
размер на 700 лв., считано от 01.07.2019г. до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва. Това решение е обжалвано в
цялост от ищеца, като с влязло в сила решение на ШОС по в.гр.д. № 217/2020г. е изменено
решението на ШРС и е присъдена издръжка за малолетния Б. от 450 лв. и за С. – 350 лв., а
издръжката за минало време съответно за детето Б. е определена в размер на 400 лв., а за
детето С. – 300 лв. Въз основа на наложените запори по изп.д. са постъпили различни суми,
като към 23.11.2020г. е постъпила сумата от 36911 лв. и е погасено цялото задължение,
ведно със законната лихва към този момент. Въпреки задължението му да събира всяка
вноска на посочения в листа падеж и в посочения размер, при наличие на парични средства
в запорираната от ЧСИ банкова сметка на длъжника, ЧСИ не е събирал сумите на падежа, а
ги е събрал чак на 23.11.2020г., заедно с лихвата към този момент. По ИЛ от 19.12.2019г. за
привременните мерки за времето след налагане на запор на банковата сметка на длъжника
на 27.01.2020г. законната лихва към 23.11.2020г. е недължима. Общият размер на
постъпилите суми възлиза на 43059.95 лв., а общият размер на задължението съобразно и
влязлото в сила решение на ШОС към 23.11.2020г. е в размер на 24456.73 лв. и към НАП –
457.60 лв. Дължимите към ЧСИ такси и разноски, в т.ч. таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която
е грешно изчислена на 2359.58 лв., при действително дължим размер от 1717 лв., са в размер
на 2990.40 лв., а ЧСИ е събрал сумата от 3389.50 лв. Или, към 23.11.2020г. общият размер на
дълга, вкл. и такси и разноски по изп.д. е в размер на 27904.73 лв.; на взискателя са били
дължими 26056.73 лв., а са изплатени 34644.45 лв. Следователно вследствие процесуално
незаконосъобразно действие на ЧСИ по налагане на запор върху банковата сметка на ищеца
със запорно съобщение изх. № 16267/21.10.2020г. за сума, надхвърляща по размер
действително дължимата по изпълнителното дело с 13555.82 лв., събрана неправомерно,
ищецът е понесъл имуществени вреди. След изготвена експертиза и проведени разговори,
ЧСИ Христо Георгиев е върнал на ищеца сумата от 5763.05 лв. на 23.03.2021г., като към
момента вредата за ищеца е съизмерима със сумата в исковия размер. Отправил искане
поради изложеното за положително произнасяне по предявения иск.
3
В отговор на исковата молба, ЧСИ Виктор Георгиев оспорил предявения иск по
основание по съображения, че когато изпълнителният процес се води за вземане, което се е
изменило след образуване на изп.д., без същото да е съобщено на СИ с надлежен съдебен
акт от длъжника или взискателя по делото е налице не процесуална, а материалноправна
незаконосъобразност на процеса – осъществяване на принудително изпълнение въпреки
изменението на изпълняемото право. Отговорността за това следва да се понесе от
взискателя, тъй като единствено в неговата процесуална власт е да поиска изменение на
размера на задължението. За СИ не съществува възможност да изменя размера на вземането
в хода на изпълнението освен в предвидените от закона случаи или по молба на взискателя
по делото. В настоящия случай не е представен съдебен акт /заверено копие/ и не е
постъпила молба от взискателя. В случай, че има частично погасяване, изменение на
размера на вземането и взискателя бездейства, отговорността за продължаване на изп.
действия без да се съобрази изменения размер на вземането е негова, а не на СИ. Ето защо
оспорил материалноправната си легитимация по предявения иск, който отправил искане да
се отхвърли. Оспорил в тази връзка да е налице противоправно действие под формата на
неправилно посочване на дълга по запорно съобщение от 21.10.2020г. Към този момент
задълженията на ищеца са в размер, определен по ИЛ от 06.12.2019г. по привременни мерки
и ИЛ от 14.05.2020г., издадени по решение на РС – Шумен. Към датата на изготвяне на
запорното съобщение от тази дата, ЧСИ е бил длъжен да съобрази представените пред него
ИЛ. Не е налице неправомерно действие на ЧСИ и към 23.11.2020г. Длъжникът е сезирал
ЧСИ за наличие на акт, с който е изменен размера на задължението с молба от 18.11.2020г.,
с обикновено копие на решение, което не е било подписано от съдия и не е носило печат на
съда. Така представеният акт не е официален документ, нито надлежно доказателство за
твърденията му. Изменение на материалното право не е потвърдено от взискателите, нито е
представен последващ ИЛ, който да преурежда отношенията между страните. Ето защо ЧСИ
е бил длъжен да съобрази представените пред него до този момент ИЛ. Посочил, че
запорното съобщение от 21.10.2020г. е издадено след присъединяване на ИЛ от 14.05.2020г.
и дългът е изчислен съобразно същите и преди постановяване на решението на ШОС. След
извършена служебна справка от ЧСИ, на 08.12.2020г. изпратил уточнително съобщение до
„Банка ДСК“ АД за превеждане само на месечната издръжка на взискателите с посочен
размер. Назначената по изпълнението ССчЕ е преизчисЛ. дълга единствено на база
изчисления на размера по въззивното решение на ШОС. Макар всички суми да са
правомерно събрани от ЧСИ до момента на надлежното му уведомяване за настъпилото
изменение, същият постановил възстановяване на част от събраните суми по заключението
на експерта. Оспорил на следващо място причинно-следствената връзка между действията
му и настъпилите вреди с довод, че евентуално надвнасяне на суми е резултат от пасивното
поведение на страните по изпълнението, в която връзка релевирал възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Посочил също, че евентуалните вреди са
поправени чрез възстановяване на надсъбраната сума. От друга страна се е позовал, че
налагането на запор по същността си е обезпечителна мярка, а не способ за принудително
изпълнение. Въпреки, че след налагането му парите се превеждат на СИ, те все още се
считат собственост на длъжника до момента на превода им към взискателя по изп.д. Към
21.10.2020г., както и към 23.11.2020г. не са превеждани суми към взискателите, извън
платените до 08.04.2020г. задължения по първия ИЛ. Ето защо вреда за длъжника не е
настъпила към сочения момент. Наред с това длъжникът следва да реализира претенцията
си за надвзети суми на основание решението на ШОС по реда на чл. 245 от ГПК. Отделно
оспорил като неоснователен доводът за недължимост на лихви за месечни вноски за периода
27.02.2020г. до 23.11.2020г. поради дадено от длъжника съгласие за директен дебит и
виновно поведение на ЧСИ за несъбирането им в срок. В тази връзка посочил, че СИ няма
правно основание за инкасиране на суми по директен дебит, като издаване на нареждане за
такъв съставлява нарушение на ГПК. ЧСИ има право да получава суми, дължими по изп.д.
4
единствено при доброволно плащане от длъжника или чрез превеждането им от трети лица в
изпълнение на наложени и осъществени изпълнителни способи. Отправил искане поради
всичко изложено за отхвърляне на иска като изцяло неоснователен.
С определение от 28.01.2022г. по искане на ответника на основание чл. 219, ал. 1 от
ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗАД „Л.“
АД, ЕИК ...................
В писмено становище третото лице помагач оспорило предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответния ЧСИ, в т.ч. проявено недобросъвестно и в
противоречие с добрите нрави поведение на ЧСИ, от което да са произтекли претендираните
вреди. Посочил, че ЧСИ няма задължение да следи за изменение на материалното
правоотношение между страните, а надвзетата сума е възстановена на длъжника. Отправил
искане за отхвърляне на предявения иск.
Преди първо съдебно заседание ищецът оспорил твърдението, че представеното от
него решение на ШОС е ненадлежно доказателство за постановеното изменение в размера
на дълга с довод, че съдебните актове се публикуват и са общодостъпни за всички в сайта на
ВСС. Посочил, че ако беше извършил проверката на постановените актове в сайта на ВСС,
ЧСИ би съобразил, че няма законово основание на 23.11.2020г. да събира от длъжника
сумата от 36911 лв.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е прието изпълнително дело № 1452/2019г. по описа на
ответния ЧСИ, като съдържащото се в него и фактите по делото не са спорни в отношенията
между страните. Образувано е по молба на С. М. М., в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца Б. Р. и С. Р. от 19.12.2019г., въз основа на изпълнителен
лист от 06.12.2019г. издаден въз основа на Определение № 3278/15.10.2019г. по гр.д. №
1894/2019г. по описа на Районен съд – Шумен, с което са постановени привременни мерки
за плащане на издръжка в размер на 180 лв. месечно за детето Б., и 160 лв. месечно за детето
С., считано от 15.10.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В молбата
за образуване на изп.д. взискателят посочил начин на изпълнение – налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника след справка за открити такива в БНБ.
С Разпореждане от 14.01.2020г. на основание чл. 450 вр. чл. 507 от ГПК ЧСИ
разпоредил да се наложи запор на банкови сметки на длъжника, открити в „Експресбанк“
АД.
ПДИ е връчена лично на длъжника на 03.02.2020г.
Със Запорно съобщение от 14.01.2020г. до „Експресбанк“ АД, ЧСИ на основание чл.
507 от ГПК наложил запор върху сметките /левови и валутни/ на длъжника до размера на
дълга по изп.д., който описал така: олихвяема сума за месечна издръжка – дете Б. Р. в размер
на 180 лв. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.;
месечна издръжка – дете С. Р. в размер на 160 лв. ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; неолихвяема сума за такса за образуване на
изп.д. 108 лв.; адв. хонорар за образуване и водене на изп.д. 500 лв.; както и дължима сума
по т. 26 и всички следващи такси и разноски по ТТЗЧСИ, а така също и присъдени
публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата.
С писмо от 17.01.2020г. банката е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен върху
сметки на длъжника в лева, евро и щатски долари и че към тази дата клиентът има
наличност за изпълнение.
С разпореждане от 23.01.2020г. въз основа на удостоверение от НАП по изп.д. са
присъединени публични вземания в размер на 457.60 лв. ПДИ до длъжника за същите е
5
връчена на 03.02.2020г.
С молба от 04.02.2020г. длъжникът заявил, че дава съгласие за директен дебит по
реда на Наредба № 3/18.04.2018г. на БНБ за условията и за реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, като се съгласява ЧСИ да удържа от
банковата му сметка BG36TTBB94004525700317 в Експресбанк присъдената издръжка в
размер на 180 лв. за детето Б. и 160 лв. за детето С.. Релевирал възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение платено от взискателя, което отправил искане да се
редуцира до размер от 200 лв. Отправил също искане за вдигане на наложения запор на
банковата му сметка, поради пълно плащане на дълга и отпадане на обезпечителната нужда,
или да коригира запорното съобщение до размера на дълга. Посочил в тази връзка, че сумата
по банковата му сметка е многократно завишаваща размера на дълга и няма основание за
запориране на цялата наличност поради явна несъразмерност с размера на дълга. На
основание чл. 443 от ГПК предложил изпълнението да бъде реализирано чрез събиране на
месечните издръжки чрез директен дебит от банковата му сметка.
Съгласие за директен дебит от 04.02.2020г. за сумата от 340 лв. в полза на ЧСИ
Николай Георгиев, с нотариална заверка на подписа на длъжника е приложено на л. 45 от
изп.д.
С Постановление от 13.02.2020г. възраженията и исканията на длъжника са оставени
без уважение.
С Уточнително съобщение до Екпресбанк АД към запорно съобщение изх. №
503/14.01.2020г. по изп.д., ЧСИ добавил към размера на вземането и такса по т. 26 – 200 лв.;
такси и разноски по ЗЧСИ – 103 лв.; както и присъединени публични вземания в размер на
457.60 лв. дължими от Р. Р.. Ето защо уточнил, че наложеният запор следва да се счита
наложен и до описаните суми. Приложил нотариално заверена декларация – съгласие за
директен дебит.
От приложените на л.л. 60-62 преводни нареждания се установява, че в периода от
27.01.2020г. до 06.02.2020г. в изпълнение на наложения запор по сметка ЧСИ Христо
Георгиев, с основание изп.д. № 1452/2019г. е постъпила общо сумата от 3068.60 лв., при
размер на дълга съгласно запорните съобщения от 2768.27 лв. От преведената сума по изп.д.
ЧСИ наредил по сметка на ТД на НАП – 457.60 лв., а по сметка на взискателя С. М. сумата
от 2045.80 лв., съобразно дължим размер на задължението по ИЛ. Изпълнение на запора
чрез превод на сумите от 340 лв. е последвал за м. март на 16.03.2020г. и на 17.03.2020г. и
април 2020г. на 08.04.2020г. и на 10.04.2020г.
С отделни молби от 27.05.2020г. С. М., като майка и законен представител на децата
Б. и С. представила два ИЛ от 14.05.2020г. издадени по гр.д. № 1894/2019г. по описа на
Районен съд – Шумен, с първият от които длъжникът е осъден да заплати издръжка за
минало време за една година за детето Б. в размер на 700 лв. месечно и считано от
01.07.2019г. – месечна издръжка в размер на 700 лв., а с вторият – да заплати на детето С.
издръжка за минало време в размер на 600 лв. месечно и считано от 01.07.2019г. – месечна
издръжка в размер на 600 лв., ведно със законна лихва считано от влизане в сила на
решението.
С Разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ присъединил вземанията на взискателя по
представените ИЛ, като разпоредил отбелязването им в програмния продукт като месечни
издръжки за две деца за минал период /една година/ с дата на олихвяване датата на ИЛ. За
месеците 7, 8, 9.2019г. посочил да се отбележат в пълен размер в системата за две деца –
съответно по 600 и 700 лв. За месеците 11 и 12.2019г. и 01, 02, 03, 0. 05.2020г. – да се
отбележат като разлика от привременната мярка на дете и присъдената издръжка и дата на
олихвяване – първо число на месеца.
Със Съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ уведомил длъжника за присъединените по
6
делото ИЛ от 14.05.2020г., като общият размер на дължимата по делото сума определил в
размер на 48250.96г., включваща задълженията за издръжка за минало време, текущи
задължения ведно със законна лихва; такса по т. 26 – 3453.42 лв., всички следващи такси и
разноски по ТТР, както и присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК.
Съобщението е връчено на 29.10.2020г.
До размера от 48250.96 лв. е наложен запор със Запорно съобщение от
21.10.2020г. С писмо от 02.11.2020г. Банка ДСК уведомила ЧСИ, че запорът е наложен.
С постановление от 25.09.2020г. е наложен запор върху лек автомобил Ауди А6,
собствен на длъжника, а с постановление от 13.11.2020г. ЧСИ е наложил възбрана върху
недвижим имот, собствен на длъжника, а именно Апартамент № 24 в гр. В., ул. „П. Р.“ бл. .
вх. А, ет. 8, вписана в АВп на 17.11.2020г.
С молба от 18.11.2020г. длъжникът сезирал ЧСИ с искане да съобрази решение по
гр.д. № 217/2020г. на Окръжен съд – Шумен, с което е изменено решение по гр.д. №
1894/2019г. по описа на Районен съд – Шумен относно размера на издръжката, като
ревизира размера на дълга. Отправил искане за детайлна справка за размера на дълга въз
основа на крайния акт по делото. Отправил също искане за ревизиране на запорното
съобщение, като в същото бъде вписан коректен размер на дълга, с оглед
възможността да борави с наличните по банковата си сметка средства. Към молбата
приложил неподписано решение № 260051 от 02.11.2020г. по в.гр.д. № 217/2020г. на ШОС,
с което размерът на месечната издръжка за минало време е определен на 400 лв. за детето Б.
и на 300 лв. за детето С., а за бъдеще – 450 лв. месечно за Б. и 350 лв. – за С..
На 19.11.2020г. ЧСИ постановил разпореждане, в което приел, че представеното
решение не е заверен препис и не е влязло в сила в частта относно изменението на размера
на издръжката. Изпратил молбата да се връчи на взискателя за становище; след отговора
разпоредил да се изготви сметка за размера на дълга след коригиране на същия в
програмния продукт, както и да се ревизира запорното съобщение.
В писмено възражение от 30.11.2020г., взискателят уведомил ЧСИ, че действително е
проведено въззивно производство, но все още не му е връчен препис от въззивното решение.
В този смисъл посочил, че няма последващ ИЛ, който да преурежда отношенията между
страните, а представените изпълнителни титули са валидни и подлежат на принудително
събиране.
С Разпореждане от 07.12.2020г. ЧСИ констатирал, че по изп.д. към 23.11.2020г. е
постъпила сумата от 36911.35 лв., като разпоредил да се изпрати уточнително съобщение до
Банка ДСК, че следва да превежда само месечната издръжка за двете деца, като всички
други суми длъжника следва да може да използва. Постановил да се коригира размерът на
задължението в програмния продукт и тогава да се извърши превода на взискателя. В
съобщението изпратено до длъжника е посочено, че по делото е надвнесена сума в размер на
2289 лв.
На 08.12.2020г. изпратил до Банка ДСК Уточнително съобщение, че във връзка с
получено от банката запорно съобщение № 16267/21.10.2020г. следва да се присъждат само
сумата от 350 лв. ежемесечно за С. Р. и 450 лв. за Б. Р.. Наличните суми над посочената
месечна издръжка в общ размер на 800 лв. следва да се оставят на разположение на
лицето.
В изготвена сметка № 7685 от 14.12.2020г. по чл. 79 от ЧЗСИ, таксата по т. 26 е
изчислена в размер на 2359.58 лв., а всички такси с ДДС в размер на 3389.50 лв., отразени
като платени.
След проведена по изп.д. ССчЕ е установено, че до м. март 2021г. вкл. задълженията
за издръжка на двете деца по отделните титули по хронология възлиза общо на сумата от
25200 лв. Установено е, че към 01.03.2021г. всички задължения за издръжка и начислените
7
върху тях лихви за забава са изцяло погасени, след което е налице остатък от постъпилите
по ИД суми в размер на 12494.06 лв. По молба на длъжника, с разпореждане от 23.03.2021г.
ЧСИ възстановил по банкова сметка на длъжника надвнесена сума в размер на 5763.05 лв.
С Уведомление от 15.03.2021г. ЧСИ уведомил взискателя, че следва да възстанови по
негова сметка сумата от 4839.16 лв., представляваща неследваща му се надплатена сума по
изп.д., която следва да се възстанови по сметка на ЧСИ.
По изп.д. е постъпило писмо от 18.03.2021г. от Банка ДСК, от което се установява, че
въз основа на Запорно съобщение от 14.01.2020г. по изп.д. е наложен запор по сметките на
длъжника Р. Р., открити в „Експресбанк“ АД, а на 28.10.2020г. въз основа на Запорно
съобщение от 21.10.2020г. е наложен запор по всички сметки на длъжника, открити в новата
обединена банка – Банка ДСК АД. Със съобщение от същата дата ЧСИ уведомил Банка ДСК
АД, че вдига наложените запори със съобщение от 14.01.2020г. Със съобщение от
24.03.2021г. уведомил банката, че остава запор наложен със съобщение от 21.10.2020г.,
ведно с уточнително съобщение от 08.12.2020г. Уточнил, че следва да се извършват преводи
единствено на месечна издръжка в размер на 800 лв. Всички останали задължения по изп.д.
са заплатени.
Пред ВРС е проведена ССчЕ, от заключението на която се установява следното: към
23.11.2020г. по изп.д. са били надвнесени 15625.49 лв. във връзка с плащания по задължения
за издръжка за две деца, а към датата на предявяване на исковата молба - 24.06.2021г.
надвнесената сума е 8054.01 лв. Към 23.11.2020г. по изп.д. е събрана сумата от 40659.95 лв.,
съобразно описанието в таблица към зад. 2 от заключението, а към 24.06.2021г. е събрана
сумата от 45.351.52 лв. /първа таблица на стр. 7 от заключението/. След проверка на
документите по делото, експертът е установил, че след приспадане на преведената по сметка
на НАП сума от 457.60 лв. за публични задължения; 3469.50 лв. – дължими такси ЧСИ; 500
лв. за адвокатско възнаграждение; 400 лв. за ССчЕ и сумата от 5763.05 лв. – възстановена на
ищеца на 23.03.2021г. събраната по изпълнението сума към момента на предявяване на ИМ
възлиза на 39 588.47 лв., от която за задълженията за издръжка е послужила сумата от
34761.37 лв. От тази сума след приспадане на задълженията за издръжка /главница и лихви/,
надвнесена към датата на исковата молба е сумата от 8054.01 лв.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.
За да възникне професионалната имуществена отговорност за причинени вреди от
непозволено увреждане на ЧСИ е необходимо в обективната действителност да са
осъществени следните юридически факти: деяние /действие или бездействие/ на ЧСИ при,
по повод или във връзка с упражняваните от него властнически правомощия при
осъществяване на принудителното изпълнително производство; противоправност на
деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/; настъпили вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения – намаляване на неговия патримониум – пр.пени загуби, респ. непостъпване в
неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо –
пропуснати ползи/; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
фактите и явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на деликвента/ и вина, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага.
8
Действието на СИ е неправомерно в случай, че е предприето въпреки нормативната
забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за
извършването му предпоставки. Същевременно, бездействието му би било противоправно,
когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна
норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице
предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.
При извършване на изпълнението СИ е обвързан от установеното с изпълнителния
лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. В случаите когато изпълнителният
лист удостоверява вземане което е платимо периодично в определен размер съдебният
изпълнител е длъжен да събира всяка една вноска, на посочения в листа падеж и в
посочения в него размер.
Отговорността на ЧСИ Христо Георгиев в случая е обоснована с твърдения за
допуснати нарушения на процесуалните правила вследствие процесуално
незаконосъобразно действие по налагане на запор върху банковите сметки на ищеца със
запорно съобщение изх. № 16267/21.10.2020г. при допусната явна несъразмерност по
смисъла на чл. 442а от ГПК, водеща до нарушение на чл. 507а, ал. 1 от ГПК,за сума,
надхвърляща по размер действително дължимата по изпълнителното дело с 8054.01 лв.,
събрана и разпределена неправомерно към момента на предявяване на исковата молба –
24.06.2021г., вследствие на което ищецът понесъл имуществени вреди.
С измененията на ГПК, Обн. в ДВ бр. 86/2017г., като условие за процесуалната
законосъобразност на действията на СИ в изпълнителния процес, изрично е прогласен
принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело,
като основание от СИ да се изискват само такива действия на принуда, които са съразмерни
/количествено и стойностно/ с оглед целта на принудителното изпълнение – взискателят да
се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка, принудителната мярка трябва да е
способна да осъществи тази цел, да й съответства, без да е прекомерна и да засяга
неоправдано правната сфера на длъжника. Целта е да се избегнат случаите на насочване на
принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно
надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на
множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по
размер сбора от главницата и лихвите по задължението му. Действително СИ поначало не
може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху
секвестируемо имущество на длъжника. При действието на нормата на чл. 442а от ГПК СИ
може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато
установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си
трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще
отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на
възражението на длъжника, така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от
вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за
съразмерността на наложените мерки СИ, трябва да има предвид не само стойностното
съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество /известна
несъразмерност е допустима/, но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по
конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят е обобщил
в чл. 442а от ГПК.
Установено е от данните по изпълнителното дело, както и от експертното
заключение, което съдът кредитира като обективно и професионално дадено, неоспорено от
страните, че в периода от първия наложен запор на банкови сметки на длъжника –
17.01.2020г. до м. 05.2020г. всички задължения по първия изпълнителен лист по
привременните мерки са били погасени в пълен размер, в т.ч. главници и лихви; публични
9
вземания; такси и разноски на ЧСИ.
По повод депозирани нови изпълнителни листи по постановено предварително
изпълнение на решение на първоинстанционен съд на 27.05.2020г., с разпореждане от
29.05.2020г. ЧСИ присъединил вземанията за месечни издръжки за две деца за минал период
/една година/ с дата на олихвяване датата на ИЛ, а за текуща издръжка като разлика от
привременната мярка на дете и присъдената издръжка с дата на олихвяване – първо число на
месеца. Задълженията по тези изпълнителни листи за издръжка за минало време /8400 +
7200/ и за текуща издръжка за две деца, след приспадане на платените суми по първия ИЛ
по привременни мерки /6440 + 5480/ са в общ размер на 27520 лв. След това
присъединяване, едва със съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ наложил запор на банковите
сметки на длъжника до размера от 48250.96 лв. със запорно съобщение от същата дата, при
грешно пресмятане размера на дълга, в т.ч. главници и законна лихва, дължимостта и
началния момент на законната лихва, несъобразяване на обективните предели на
представените изпълнителни листи и предприетите вече до този момент действия по
налагане на запор и реализираното изпълнение на същия – погасените в пълен размер до м.
май 2020г. по изпълнителен лист по привременните мерки главници и лихви; публични
вземания; такси и разноски на ЧСИ.
Първоинстанционното решение е влязло в сила на 02.11.2020г., когато с решение по
в.гр.д. № 217/2020г. на ШОС длъжникът е осъден да заплаща на детето Б. месечна издръжка
от 450 лв., считано от 01.07.2019г., ведно със законна лихва за всяко забавено месечно
плащане, както и в размер на 400 лв. за минало време, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане на решението в сила, съответно на детето С. – 350 лв., считано от
01.07.2019г. и 300 лв. за минало време при същите условия.
Към момента на представянето на изпълнителните листи от 14.05.2020г., ЧСИ не е
съобразил вече събраните до този момент суми по изпълнението, а съгласно приетото по
изп.д. заключение на ССчЕ общото задължение за издръжка по отделните титули по
хронология за двете деца до м. март 2021г. възлиза на 25 200 лв. /л. 224 от изп.д./.
Основателен е доводът в исковата молба, че законна лихва върху месечните издръжки не
следва да се начислява считано от 27.01.2020г., когато е постъпило първото плащане по
изп.д., имало е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, в които е била налице
наличност и след този момент не е било налице забавено месечно плащане, а началният
момент на дължимост на законната лихва за издръжката за минало време съгласно текста на
ИЛ е определен в бъдеще време – от датата на влизане на решението в сила. Със запорно
съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ определил размера на общо дължимата сума по
изпълнението в почти двоен размер от 48250.96 лв.
В изпълнение на запора, наложен на 21.10.2020г. по делото е постъпила сумата от
36911.35 лв. на 23.11.2020г. Към този момент съгласно заключението на ССчЕ прието пред
ВРС, събраната сума по изп.д. възлиза на 40659.95 лв., а надплатената от длъжника сума –
на 15625.49 лв. До изчерпване на платените от длъжника суми законна лихва не се дължи. А
съпоставката на начислените суми и извършените плащания след 23.11.2020г. до
24.06.2021г. показва, че надплатената или събраната над размера на дълга сума по
изпълнението към момента на предявяване на исковата молба възлиза именно на 8054.01 лв.
Следователно по делото е доказано противоправно действие на ЧСИ, изразяващо се в
несъобразяване на действителния размер на задължението по изп.д. и налагане на запор на
банкови сметки на длъжника към 21.10.2020г., при което е допуснал явна несъразмерност на
задължението с наложените обезпечителни мерки, без отчитане на всички данни и
обстоятелства по делото. Двукратно, с молби от 04.02.2020г. и от 18.11.2020г. длъжникът се
е позовал на несъразмерността по смисъла на чл. 442а от ГПК, като е установено с писмо от
18.03.2021г. от Банка ДСК депозирано по делото, че въз основа на запорни съобщения от
14.01.2020г. и от 21.10.2020г. е наложен запор по всички сметки на длъжника, открити в
10
банката /в лева, евро и щатски долари/. Едва с уточнително съобщение до банката от
08.12.2020г., ЧСИ указал, че във връзка с получено от банката запорно съобщение №
16267/21.10.2020г. следва да се присъждат само сумата от 350 лв. ежемесечно за С. Р. и 450
лв. за Б. Р., като наличните суми над посочената месечна издръжка в общ размер на 800 лв.
следва да се оставят на разположение на лицето.
Установено е по делото и наличието на пряка причинна връзка между пр.пените
имуществени вреди от ищеца и противоправното поведение на ЧСИ към датата на
предявяване на исковата молба – 24.06.2021г. Имуществените вреди под формата на реална
загуба за ищеца, в общ доказан размер на сумата 8054.01 лв. са типична и закономерна
последица от противоправното поведение на ЧСИ. Ако беше определил коректно размера на
дълга по изпълнителните листи, беше съобразил постъпилите по делото плащания и беше
наложил запора до размера на дълга по изп.д. без да допуска явна несъразмерност между
задължението и наложените обезпечителни мерки, събраната сума в исковия размер не би
излязла от патримониума на ищеца-длъжник, не би се разпредеЛ. на взискателя, съответно
би се намирала по сметката на ЧСИ и би му била върната към датата на предявяване на
исковата молба. Противоправното деяние е извършено виновно от ЧСИ, тъй като от
събраните по делото доказателства, презумпцията, че вината се предполага по чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД не е оборена.
Като неоснователен следва да се приеме аргумента за приложимост в конкретния
случай на реда за защита по чл. 245, ал. 3 от ГПК. В тази връзка съдебният състав споделя
разрешението, че производството за реализиране отговорността на СИ за вреди по чл. 441,
ал. 1 вр. чл. 7. ал. 1 от ГПК представлява паралелен процесуален ред на този, установен в чл.
245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист срещу мнимия взискател,
дадено в Решение № 128 от 6.12.2021г. по гр.д. № 2374/2020г. на ВКС, IV ГО.
Предназначението на всяко от вземанията е да се възстанови в патримониума на длъжника
неправомерно събраните суми и разноските по изпълнението. С оглед на това уредената от
закона възможност в полза на длъжника да се издаде обратен изпълнителен лист по чл. 245
от ГПК при отмяна или обезсилване на съдебния акт, въз основа на който е допуснато
предварително изпълнение не освобождава ЧСИ от отговорност за причинени вреди от
неправомерни действия при принудителното изпълнение. По действащото ни право
законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща длъжника, който се е снабдил с
обратен изпълнителен лист за събрана сума при принудително изпълнение да претендира
същата сума с иск по чл. 441 от ГПК. Плащането на едно от двете задължени лица – на
длъжника по обратния изпълнителен лист или ЧСИ погасява задължението на другото лице.
Ето защо поддържаните в отговора оспорвания на тази плоскост са неоснователни.
За неоснователни съдът приема и доводите в отговора на исковата молба и на
жалбата за съпричиняване на вредоносния резултат, основани на изменения размер на
задължението с окончателното решение на ШОС и непредставянето на надлежни
доказателства в тази връзка от длъжника с молбата от 18.11.2020г. Този факт, независимо
дали е доказан надлежно или не пред ЧСИ, е последващ спрямо противоправното действие
по предприемане на запора на 21.10.2020г. при допусната несъразмерност между
задължението и обезпечението. А вредите за ищеца в размер на исковата сума са произтекли
именно от изпълнението на този запор при допусната явна несъразмерност с размера на
дълга.
В заключение, съдебният състав приема, че в конкретния случай са установени
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответния ЧСИ, поради
което предявеният на това основание иск като основателен следва да се уважи.
Решението на ВРС е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови
обратен резултат съобразно изложените мотиви.
С оглед изхода на делото пред ВОС, на основание чл. 78, ал. ал. 1 от ГПК
11
въззивникът има право на поискани разноски. Съгласно представен списък претендираните
разноски са под формата на платена държавна такса 161.08 лв. и адвокатско възнаграждение
– 1200 лв. Доказателства за реално плащане на договорения размер на възнаграждението
съгласно договор от 03.04.2023г. по делото не са ангажирани, поради което в полза на
правоимащата страна следва да се присъдят единствено разноските за държавна такса. В
този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3437 от 11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на ВРС,
49-ти състав, с което на основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД
е отхвърлен предявеният от Р. Д. Р. с ЕГН ********** срещу ЧСИ Христо Георгиев, с рег.
№ 892 и с район на действие, този на ВОС за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8054.01 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди под формата на реална загуба, изразяващи се в разликата между действителния общ
размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. №
20198920401452 към 24.06.2020г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени
запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 24.06.2021г. до окончателното плащане на
задължението И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК вр. чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ и чл.
45 от ЗЗД ЧСИ Христо Георгиев, с рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. Р. с ЕГН ********** сумата от 8054.01 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба,
изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по
изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. № 20198920401452 към 24.06.2020г.,
събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите му сметки в
„Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЧСИ Христо Георгиев, с рег. № 892 и
с район на действие, този на ВОС ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Р. с ЕГН ********** сумата от
161.08 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗК „Л.“ АД, ЕИК .................., в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд ведонмесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните заедно
със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13