Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3
гр. Русе, 17.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в открито заседание на 28 януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 602 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на д-р Ц. П. В. –
председател на медицинска комисия - II по чл. 98, ал. 4 от КСО
към ТП на НОИ – Русе против Експертно решение (ЕР) № 2129 от заседание № 159 от
26.08.2020 г. на НЕЛК – Специализиран състав по вътрешни, белодробни и
сърдечно-съдови заболявания, в частта, с която е отменено Експертно решение № 1373
от заседание № 052 от 28.04.2020 г. на ТЕЛК - Общи заболявания, първи състав
при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе по отношение на определената на Е.Е.Я. *** оценка на
трайно намалената работоспособност (ТНР) от 40 % и вместо това е определена
нова оценка на трайно намалената работоспособност - 50 %.
В жалбата, която препраща към
мотивите на Решение № 1920 от 09.10.2020 г. на медицинската комисия (л. 3а от
делото и л. 3 от МЕД на лицето, приложено към делото) и в допълнително
представени по делото писмени бележки (л. 22 от делото) се твърди единствено,
че частично оспореното експертно решение е незаконосъобразно поради прилагане
от НЕЛК на разпоредбата на т. ІІІ от Приложение № 2 „Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) в проценти“ към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската
експертиза (НМЕ), която разпоредба към датата на постановяване на оспореното
решение е отменена с влязло в сила решение на ВАС – Решение № 1632 от 31.01.2020
г. по адм. д. № 10422/2018 г. на ВАС, VIII о., оставено в сила с Решение № 8982
от 07.07.2020 г. по адм. д. № 3481/2020г. на ВАС, 5-чл. състав, ДВ, бр. 63 от 2020 г., в
сила от 17.07.2020 г. Жалбоподателят не сочи каквито и да било
медицински основания за неправилност на частично оспореното ЕР на НЕЛК.
Ответникът по жалбата – НЕЛК, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. Георгиев, оспорва основателността
на жалбата, като счита ЕР на НЕЛК за правилно и законосъобразно. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение (л. л. 2 и 3 от делото).
Заинтересованата страна Е.Е.Я. не изразява
становище по подадената жалба.
Заинтересованата страна Агенция за хора с
увреждания не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна РД „Социално
подпомагане“ – Русе не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
По фактите
От наличните по делото доказателства,
включително представеното от ответника медицинско експертно досие (МЕД) на
освидетелстваното лице, съдът установи следната фактическа обстановка:
След извършен преглед в ТЕЛК - Общи заболявания I състав при
МБАЛ - Русе на 23.05.2012 г., с Експертно решение № 1611 от заседание № 076 от
23.05.2012 г. на ТЕЛК - Общи заболявания I състав при МБАЛ - Русе, е било
извършено освидетелстване на Е.Е.Я. /заинтересована страна в настоящото
производство/, при което му е бил определен 50 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизация
25.04.2012 г. и срок на инвалидизиране 2 години – до 01.05.2014 г. Като водеща
диагноза в ЕР е посочена „Кардиомиопатия“ с код I42.0, общо заболяване „Синдром на
ДКМП. Умерена ЛК систолна дисфункция. Хронично предсърдно мъждене. ХСН III ФК.“ Съгласно мотивната част на ЕР Синдрома на
ДКМП, с умерена ЛК систолна дисфункция, с хронично предсърдно мъждене, довело
до ХСН III ФК, обуславя ТНР, съгласно част 4, раздел 1, т. 2 по НМЕ на
МЗ/2010 г. 50 %. Към ЕР са приложени епикризи и
ЕКГ. ЕР на ТЕЛК не е било обжалвано от медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Русе, като тя го е
потвърдила във всички негови част – по отношение оценката на ТНР и степента на
увреждане, датата и срока на инвалидизиране (л. л. 58 и сл. от МЕД на
лицето, приложено към делото).
След преглед, с Експертно решение № 1722 от заседание
№ 065 от 08.05.2014 г. на ТЕЛК - Общи заболявания I състав при МБАЛ – Русе, е било
извършено преосвидетелстване на Е.Е.Я., при което му е бил определен 51 % трайно намалена работоспособност със
срок на определения процент ТНР 2 години – до 01.05.2016 г. Като водеща
диагноза в ЕР е посочена „Кардиомиопатия“ с код I42.0, общо заболяване „Синдром на
ДКМП. Умерена ЛК систолна дисфункция. Хронично предсърдно мъждене. ХСН III ФК.“ Съгласно
мотивната част на ЕР Синдрома на ДКМП, с
умерена ЛК систолна дисфункция, с хронично предсърдно мъждене, довело до ХСН III ФК, както и придружаващото
неинсулинозависим захарен диабет /открит през м. ноември 2013 г./ обуславят
съответния процент ТНР – 51 % - съответно по
част 4, раздел 1, т. 2 от НМЕ на МЗ/2010 г.
– 50 %; по част 9, раздел 1, т. 1.1 – 10 %; или общо 51 % в това
число 10 % по раздел 3 от Методиката за приложението на отправните точки по НМЕ
на МЗ/2010 г. Към ЕР са приложени епикризи и ЕКГ, ЕХОКГ, документи от проведени
медицински изследвания – КЗП 7, 07, 6, 75. ЕР на ТЕЛК не е било обжалвано от
медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП
на НОИ – Русе, като тя го е потвърдила във всички негови част – по отношение
оценката на ТНР и степента на увреждане, датата и срока на инвалидизиране (л.
л. 44 - 54 от МЕД на лицето, приложено към делото).
След преглед, с Експертно решение № 1693 от заседание
№ 066 от 09.05.2016 г. на ТЕЛК - Общи заболявания I състав при МБАЛ – Русе, е било
извършено преосвидетелстване на Е.Е.Я. /заинтересована страна в настоящото
производство/, при което му е бил определен отново 51 % трайно намалена работоспособност със срок на определения процент
ТНР 2 години – до 01.05.2018 г. Като водеща диагноза в ЕР е посочена „Кардиомиопатия“
с код I42.+, общо
заболяване „Синдром на ДКМП. Умерена ЛК систолна дисфункция. Хронично
предсърдно мъждене. ХСН III ФК. Неинсулинозависим захарен
диабет“. Съгласно мотивната част на ЕР Синдрома
на ДКМП, с умерена ЛК систолна дисфункция, с хронично предсърдно мъждене,
довело до ХСН III ФК, както и придружаващото неинсулинозависим захарен
диабет обуславят отново процент ТНР – 51 %, съответно по част 4, раздел 1, т. 2 от НМЕ на МЗ/2010 г. – 50 %; по част 9, раздел 1, т. 1.1 – 10 %;
или общо 51 %, в това число 10 % по раздел 3 от Методиката за приложението на
отправните точки по НМЕ на МЗ/2010 г. Към ЕР е приложена и съответната
медицинска документация - консулт с кардиолог и ЕКГ, ЕХОКГ. ЕР на ТЕЛК не е
било обжалвано от медицинската комисия по чл. 98, ал.
4 от КСО към ТП на НОИ – Русе, като тя го е потвърдила във всички негови част –
по отношение оценката на ТНР и степента на увреждане, датата и срока на
инвалидизиране (л. л. 38 – 43а от МЕД на лицето, приложено към делото).
След преглед, с Експертно решение № 1902 от заседание
№ 070 от 17.05.2018 г. на ТЕЛК - Общи заболявания I състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, е
било извършено преосвидетелстване на Е.Е.Я., при което му е бил определен 56 % трайно намалена работоспособност
със срок на определения процент ТНР 2 години – до 01.05.2020 г. Като водеща
диагноза в ЕР е посочена „Кардиомиопатия“ с код I42.+, общо заболяване „Синдром на
ДКМП. Умерена ЛК систолна дисфункция. Хронично предсърдно мъждене. ХСН III ФК. Неинсулинозависим
захарен диабет. Диабетна полиневропатия“. Съгласно мотивната част на ЕР Синдрома на ДКМП, с умерена ЛК систолна
дисфункция, с хронично предсърдно мъждене, довело до ХСН III ФК, както
и придружаващото неинсулинозависим
захарен диабет с КДС – диабетна полиневропатия /с ЕМГ данни, за която от м. май
2018 г./“ обуславят процент ТНР – 56 %, съответно по част 4, раздел 1, т. 2 от НМЕ на МЗ/2010 г. – 50 %; по част 9,
раздел 1, т.1.2 – 30 %; или общо 56 %, в това число 10 % по раздел 3 от
Методиката за приложението на отправните точки по НМЕ на МЗ/2017 г. Към ЕР са
приложени консулт с кардиолог, ендокринолог, епикризи и ЕКГ, ЕХОКГ. ЕР на ТЕЛК
не е било обжалвано от медицинската комисия по чл. 98,
ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Русе, като тя го е потвърдила във всички негови
част – по отношение оценката на ТНР и степента на увреждане, датата и срока на
инвалидизиране (л. л. 21 – 37 от МЕД
на лицето, приложено към делото).
Във връзка с епидемичната обстановка в страната и
обявеното извънредно положение за борба с коронавируса, в съответствие с чл.
40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, въз основа на приложените в МЕД документи, с
Експертно решение № 1373 от заседание № 052 от 28.04.2020 г. на ТЕЛК - Общи
заболявания I състав при
УМБАЛ „Канев“ АД - Русе, е било извършено преосвидетелстване на Е.Е.Я., при
което му е бил определен 40 % трайно
намалена работоспособност със срок на определения процент ТНР 2 години – до
01.04.2022 г. Като водеща диагноза в ЕР е посочена „Кардиомиопатия, неуточнена“
с код I42.9, общо
заболяване „I42.9 Синдром
на ДКМП. Умерена ЛК систолна дисфункция. Хронично предсърдно мъждене. ХСН III ФК. Е11.4 Неинсулинозависим
захарен диабет. Диабетна полиневропатия. I74.3 Емболия и тромбоза на артерии на долните
крайници. Тромбизис хр. артерия тибиалис антериор дек.“. Съгласно мотивната
част на ЕР Синдрома на ДКМП, с умерена ЛК
систолна дисфункция, с хронично предсърдно мъждене, довело до ХСН III ФК с ЕХОКГ данни за ЛК – дилатирани сърдечни кухини. Умерена симетрична
хипертрофия, дифузна хипокинеизя и умерена систолна дисфункция на ЛК. ДКБ АР –
0-1 ст. Умерена недостатъчност на митр. и трикуспидалната клапа. Умерена ПАХ, както и придружаващото неинсулинозависим захарен
диабет с КДС – диабетна полиневропатия обуславят процент ТНР – 40 %, съответно по част 4, раздел 1, т. 2.1 от НМЕ на МЗ/2019 г. – 40 %; по част
9, раздел 1, т. 1.2 – 30 %; в общата оценка не са включени процент ТНР за
придружаващите заболявания съгласно Методиката към НМЕ/2019 г. и ПМС № 139/2019
г. За I74.3 Емболия и
тромбоза на артерии на долните крайници. Тромбизис хр. артерия тибиалис
антериор дек. със запазени
пулсации на АФК, отслабени на а. поплитея и липсващи на дистални артерии
двустранно, доплерови данни за исхемия на долен десен крайник не се следва процент
ТНР (л. л. 5 – 20 от МЕД на лицето,
приложено към делото).
Решението на ТЕЛК е връчено на 28.04.2020 г. на
освидетелстваното лице (л. 5, гръб от МЕД на лицето, приложено към делото). То
го е оспорило с жалба от 11.05.2020 г. в РКМЕ пред НЕЛК. Я. е възразил срещу
определения му процент ТНР. (л. 4 от МЕД на лицето, приложено към делото).
С оспореното в настоящото производство Експертно
решение № 2129 от заседание № 159 от 26.08.2020 г. на НЕЛК – София,
Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания е
отменено Експертно решение № 1373 от заседание № 052 от 28.04.2020 г. на ТЕЛК -
Общи заболявания първи състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе относно определения
процент ТНР като е определен нов процент – 50
% и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите поводи.
В решението си НЕЛК е обсъдила и анализирала наличната
медицинска документация и по-конкретно данните за всяко от наличните
заболявания. Въз основа на тези данни НЕЛК е приела, че ТНР на
освидетелстваното лице Е.Е.Я. /заинтерсована страна в настоящото производство/
трябва да бъде определена на основание част
4, раздел І, т. 2.2, раздел V и раздел VI, т. 3а от НМЕ – 50 % - за водещата диагноза, касае се за пациент с АХ с данни за перманентно предсърдно мъждене
и с ехокардиографски данни за дилатирани сърдечни кухини, с инвазивни данни за необструктивна
коронарна болест, с прояви на сърдечна недостатъчност, рисков фактор пол,
захарна болест, като са обсъдени данни за хоспитализации на лицето по повод
прояви на СН с данни дилатирани сърдечни
кухини със систолна и диастолна дисфункция и захарен диабет тип 2, на
перорално лечение, с документални данни за диабетна полиневропатия и диабетна
макроангиопатия обуславя 40 % ТНР по т. 1.2.2, раздел І, част 9 от НМЕ/2019 г. В
заключение крайният процент трайно намалена работоспособност е определен на 50 %, при което НЕЛК се е позовала на
т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в
проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ в редакцията от 11.06.2019
г. (л. л. 1 и 2 от МЕД на лицето, приложено към делото).
С Решение № 1920 от заседание № 029 от 09.10.2020 г.,
медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП
на НОИ – Русе, не е потвърдила ЕР на НЕЛК по отношение оценката на ТНР и
степента на увреждане, като е посочила единствено, че в тази му част ЕР на НЕЛК
е издадено в нарушение на Решение № 1632/31.01.2020 г. на ВАС, поради което
следва да бъде обжалвано в тази му част. Медицинската комисия е потвърдила ЕР
на НЕЛК в останалата му част – по отношение датата и срока на инвалидизиране на
лицето (л. 3 от МЕД на лицето, приложено към делото).
По правото
Жалбата е подадена в срок, от процесуално
легитимирана съгласно чл.98, ал. 6 от КСО страна – председателя на медицинската
комисия при ТП на НОИ – Русе, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обхватът на съдебната проверка по
силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва всички основания за законосъобразност
на оспорвания административен акт, закрепени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният индивидуален административен
акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в границите на неговата
компетентност. Оспореното
решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото
заболяване на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ – в случая съобразно
определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза.
Оспорваното решение отговаря на
изискванията за форма, доколкото съдържа всички посочени в разпоредбата на чл.
61, ал. 2 от НМЕ. Правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ консултациите с останалите
специализирани състави на НЕЛК във връзка с установените
сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет, както и свързаната с последното
заболяване диабетна полиневропатия и диабетна макроангиопатия на долните
крайници, са вписани в експертното решение и съставляват неразделна част от
мотивите му.
Произнасянето на НЕЛК е станало при условията на чл.
50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа само на приложените в медицинското досие на
лицето документи. Съгласно цитираната разпоредба Националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.
Изцяло по документи се е произнесла и ТЕЛК, позовавайки се на чл. 40, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Според последната разпоредба, в частност т. 1 от нея Териториалните експертни лекарски комисии могат да вземат
решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска
документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата
извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни
изследвания и консултации.
Произнасянето на НЕЛК въз основа
само на наличната медицинска документация е императивно уредено в разпоредбите
на чл. 45, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
В конкретния казус от
наличната в МЕД на лицето, приложено към делото, документация се установява по
несъмнен начин, че става въпрос за
пациент с АХ с данни
за перманентно предсърдно мъждене и с ехокардиографски данни за дилатирани
сърдечни кухини, с инвазивни данни за необструктивна коронарна болест, с прояви
на сърдечна недостатъчност, рисков фактор пол, захарна болест, като са обсъдени
данни за хоспитализации на лицето по повод прояви на сърдечна недостатъчност с
данни дилатирани сърдечни кухини със систолна и диастолна дисфункция, за които
се определя 50 % ТНР по част 4, раздел І, т. 2.2, раздел V и раздел VI, т. 3а от
НМЕ и за който има и документални данни за захарен диабет тип 2, на перорално
лечение, с диабетна полиневропатия и диабетна макроангиопатия, за които се
определя 40 % ТНР по т. 1.2.2, раздел І, част 9 от НМЕ/2019 г. Тази медицинска
диагноза не е оспорена от страна на жалбоподателя. В депозираната пред съда
жалба, както и в допълнително представените писмени бележки липсват каквито и
да било медицински основания за неправилност на частично оспореното ЕР на НЕЛК.
Съдът намира за неоснователен единствения довод на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение поради това, че
административният орган се е позовал на отменена нормативна разпоредба.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът
на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно
Приложение № 2.
Точка ІІІ от посочената Методика в редакцията й,
действаща към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК (ДВ, бр. 46 от 2019г., в сила от 11.06.2019 г.)
гласи, че когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с
причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане
се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка
на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се
вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното
решение. По силата на тази разпоредба ТЕЛК е определил крайния процент без да
се взема предвид определения процент ТНР за придружаващото заболяване - I74.3 Емболия и
тромбоза на артерии на долните крайници. Тромбизис хр. артерия тибиалис
антериор дек. със запазени пулсации на АФК, отслабени на а. поплитея и липсващи
на дистални артерии двустранно, доплерови данни за исхемия на долен десен
крайник.
Цитираната разпоредба е отменена с Решение
№ 1632 от 31.01.2020 г. по адм. д. № 10422/2018 г. на ВАС, VIII о.,
оставено в сила с Решение № 8982 от 07.07.2020 г. по адм. д. № 3481/2020 г. на
ВАС, 5-чл. състав, ДВ, бр.
63 от 2020г., в сила от 17.07.2020 г. и към момента на постановяване на експертното решение
на НЕЛК не е действаща. В тази връзка неправилно ответникът се е позовал на нея
при определяне на крайния процент ТНР. Това обаче не води до
незаконосъобразност на постановеното експертно решение по следните съображения.
На първо място към настоящия момент е приет и действащ текст на т. ІІІ от
Методиката (ДВ, бр. 79 от 2020 г.,
в сила от 08.09.2020 г.), който е идентичен на действалия при освидетелстването
на лицето от ТЕЛК. Процесната т. ІІІ от Методиката е била отменена от съда
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – по-конкретно неспазване на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА.
Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че НЕЛК като контролен
орган по медицинската експертиза извършва проверка на ЕР на ТЕЛК по действащите
материалноправни норми към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК, което се следва
по специален ред за административния контрол върху актовете на медицинската
експертиза.
Изложеното до тук сочи, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като правилно е приложен и материалният закон при определяне на процента
ТНР на освидетелстваното лице.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че
Експертно решение № 2129 от заседание № 159 от
26.08.2020 г. на НЕЛК – Специализиран състав по вътрешни, белодробни и
сърдечно-съдови заболявания, в частта, с която е отменено Експертно решение № 1373
от заседание № 052 от 28.04.2020 г. на ТЕЛК - Общи заболявания, първи състав
при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе относно определената на освидетелстваното
лице Е.Е.Я. трайно намалена работоспособност от 40 % и е определен нов процент
на ТНР – 50%, е валиден, допустим и законосъобразен административен акт, а
жалбата срещу него се явява неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 4 от АПК,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен
състав намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди съгласно
разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на
юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата
граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан в производството
по адм. дело № 602/2020 г., не се характеризира с особена фактическа и правна
сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 100 (сто) лева. Националният осигурителен институт, гр.
София като лице по § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за
организацията и дейността на Националния осигурителен институт, дължи
заплащането на ответника на сумата от 100,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на д-р Ц. П. В. – председател на медицинска комисия - II по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Русе против
Експертно решение № 2129 от заседание № 159 от 26.08.2020 г. на НЕЛК –
Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, в
частта, с която е отменено Експертно решение № 1373 от заседание № 052 от
28.04.2020 г. на ТЕЛК - Общи заболявания, първи състав при УМБАЛ „Канев“ АД –
Русе по отношение на определената на Е.Е.Я. *** оценка на трайно намалената
работоспособност от 40 % и вместо това е определена нова оценка на трайно
намалената работоспособност - 50 %.
ОСЪЖДА
Националния
осигурителен институт, гр. София да заплати на Националната експертна лекарска
комисия, гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: