Решение по дело №324/2018 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 245

                                 

гр.Р., 24.06.2018 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Р.НСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           гражданска колегия    в

публичното заседание на дванадесети юни  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

 

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА   гр.  дело N324 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

Предявени са субективно съединени искове за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищецът Българската държава, представлявана от министъра на финансите, по пълномощие Областния управител на област Р. твърди, че с влязло в сила решение №730/30.05.2016 г., постановено по гр.д.№2119/2007 г. на Р.нския районен съд било признато за установено по отношение на Т.В.Т. и м.Ц.Т.- законни наследници на И. Т.М., че са Българската държава е собственик на следните недвижими имоти: двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от 182.25 кв.м., находяща се в гр.Р., ул.“Р.Д., построена в ПИ- пл.№ 1503 в кв.264 / по отменения план на гр.Р./, състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ от 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет офис- помещения и тераса, таванско помещение, офис- помещение на второ ниво върху стълбищната клетка на бивше кино „п.- предмет на т.2 от АЧДС №374/18.12.2000 г., който  имот съгласно действащата кадастрална карта на гр.Р. представлявал двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.1503.2 в ПИ с идентификатор 63427.2.1503 с адрес: ул.“А. №61-Б; на 284/1164 ид.ч.  от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж- предмет на АЧДС №479/27.03.2001 г., който по действащата кадастрална карта на гр.Р. съставлявал ПИ с идентификатор 63427.2.1502 и построената в него двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.1502.1, с адрес: ул.“А. №61 като Т.Т. и М.Т.  били осъдени да предадат владението на имотите. Въз основа на влязлото в сила решение и издадени изпълнителен лист №3388/04.07.2017 г., № 3389/04.07.2017 г. и № 3412/04.07.2017 г. образували изпълнително дело № 20178320400969 по описа на ЧСИ И. Х. и по ради липса на доброволно изпълнение с протокол от 08.12.2017 г. били въведени във владение на имотите. Двата недвижими имота не преставали да бъдат държавна собственост, тъй като от одържавяването им не били извършвани разпоредителни действия с тях и не са настъпили юридически факти, водещи до промяна в титуляра на собственост.

За периода 08.12.2017 г. – 08.12.2017 г. двата имота, в които били обособени общо четири търговски обекта- магазин с площ от 70.50 кв.м., магазин с площ от 54.50 кв.м., магазин с площ от 47 кв.м., с адрес ул.“А. 61  и магазин с площ от 34 кв.м. на адрес „Р.били предмет на ползване на различни лица като същите заплащали наемна цена, а последният бил предоставен безвъзмездно за ползване от И. Т.М., поч. на 11.03.2013 г. Последният въз основа на престъпни действия, изразяващи се в представяне на неистински документи, въвел в заблуждение областния управител на гр.Р. и установил фактическа власт върху имотите. На 02.01.2011 г. сключил с Е.договор за безвъзмездно ползване на магазина от 34 кв.м. и с тези действия същият лишил собственика от възможността да ползва имота и да реализира доходи от него. И. М., а след неговата смърт и законните му наследници са лишили държавата от ползването на имотите, с което се обогатили за нейна сметка за периода 08.12.2012 г.- 08.12.2017 г. със сумата в размер на 29 884.87 лв.- доходите които са получили или са могли да получат от лишаването на ползване.

По отношение на останалите три магазина установили, че с договор от 01.11.2011 г. И. Т.М. предостовил на третия ответник- К.С.С. ползването им безвъзмездно като последният сключил договори за наем с трети лица- С.“ Е., с „Т.“ Е. и с А.Е. и събирал наемите от ползването на  имотите. За периода 08.12.2012 г.- 08.12.2017 г. същият получил наеми в общ размер на 116 461, 49 лв., с която сума се обогатил неоснователно за сметка на собственика.

Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците Т.В.Т. и М.Ц.Т. сумата в размер на 29 844.87 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на магазин от 34 кв.м., находящ се в гр.Р., ул.“Р.за периода 08.12.2012 г.- 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане, както и да осъди ответника К.С.С. да заплати сумата в размер на 116 461.49 лв., с която неоснователно се обогатил за нейна сметка, представляващи получени от него наеми от ползването на  магазин с площ от 70.50 кв.м., магазин с площ от 54.50 кв.м., магазин с площ от 47 кв.м., находящи се в гр.Р., ул.“А. 61  за периода 08.12.2012- 08.12.2017 г. , ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и направените разноски за производството.

Ответницата Т.В.Т. чрез назначения й особен представител оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в отговора. Прави възражение и за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност.

Ответницата М.Ц.Т. не е подала отговор по реда на чл.131 от ГПК и не взема становище по иска.

Ответникът К.С.С. оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че И. Т.М. му предоставил имотите за ползване възмездно- срещу извършване на определени насрещни действия, а именно да инвестира средства, за да ги направи годни за ползване, да плащал текущите разноски и да ги поддържал като срещу това му предоставил правото да ги отдава под наем. През м. февруари – м. март 2013 г. И. М. прекратил действието на договора и уведомил наемателите да спрат да му заплащат наем, а наема да заплащат лично на него.От този момент нямал никакви правни и фактически отношения с И. М. и процесните три обекта. След м. март 2013 г. не получавал наеми от трите магазина, а вземането за получените от него наемни вноски до м. март 2013 г. било погасено по давност.

 

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 За двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Р., ул.“Р.Д., построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис- помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м., офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино „п. с площ 21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№ 1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица е бил съставен на акт за частна държавна собственост №374/18.12.2000 г. , за недвижимия имот, съставляващ  284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Р., ул.“А. №61, с граници на имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504, бил съставен акт за частна държавна собственост № 479/27.03.2001 г.

Въз основа на искане от И. Т.М. със заповеди №9500-175/28.02.2003 г. и №9500-174/28.02.2003 г. на Областния управител на област Р. било постановено отписването на имотите от актовите книги и предаването им на И. Т.М., която промяна в правото на собственост била отразено в АЧДС.

С договор от 02.01.2011 г. за ползване И. Т.М. предоставил на Е.безвъзмездно ползването на магазин с площ от 34 кв.м.- магазинна част, находящ се на адрес гр.Р., ул.“Р.Д., считано от 02.01.2011 г.

На същата дата между И. Т.М. и К.С.С. бил сключен договор за ползване на следните имоти: два магазина и склад, представляващи партерния етаж от двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Р., ул.“А. №61 за период от 01.11.2011 г.- 01.01.2014 г. срещу задължението на С. да поддържа обектите в годно за ползване състояние, да заплаща текущите разходи, както и дължимите данъци и такси. В чл.3 от договора е било уговорена възможността С. да преотдава под наем имотите на трети лица.

К.С.С. е сключил договори за наем с трети лица- „С.“ Е.- гр.Р., „Т.“ ООД- гр.П. и А.Е.-В., по силата на които е предоставил за временно и възмездно ползване трите магазина, находящи се в гр.Р., ул.“А. №** г. срещу заплащане на наемна цена.

К.С. е получил и декларирал доходи от наемите на процесните магазини за 2012 г. в общ размер на 25 250 лв. и за 2013 г.- в общ размер на 8150 лв. След м. март 2013 г. няма декларирани данни за получени от него суми от наеми.

И. Т.М.  починал на 11.03.2013 г. и негови законни наследници са М.М.Т., Т.В.Т. и М.Ц. С.. Съгласно удостоверение, издадено от РРС М.М.Т. е направила отказ от наследството, останало след смъртта на И. Т.М., вписан в особената книга на съда под № 153/09.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 6566/2013 г. по описа на РРС.

С решение № 730/30.05.2016 г. , постановено по гр.д.№ 2119/2007 г. на Р.нския районен съд, влязло в сила на 20.06.2017 г. е признато за установено по отношение на Т.В.Т. и М.Ц.Т. / в качеството им на законни наследници на И. Т.М., поч. на 11.03.2013 г./, че Българската Държава е собственик на 1. двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Р., ул.“Р.Д., построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис- помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м., офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино „п. с площ 21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№ 1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица и 2. недвижимия имот, съставляващ  284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Р., ул.“А. №61, с граници на имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504 като са осъдени да предадат владението им.

При постановяване на решението съдът е съобразил влязлата в сила присъда № 54/28.11.2011 г. по НОХД №57/2011 г. по описа на Р.нския окръжен съд, съгласно която И. Т.М. е признат за виновен в това, че през периода 13.11.2002 г. – 28.02.2003 г. в гр.Р. като извършител в съучастие с Ю.С.С., подбуден и подпомогнат от Ю.С., възбудил и поддържал заблуждение у Р.Я.- областен управител на област Р., че е собственик на двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Р., ул.“Р.Д., построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис- помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м., офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино „п. с площ 21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№ 1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица и на недвижимия имот, съставляващ  284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Р., ул.“А. №61, с граници на имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504 като придобил собствеността върху тях чрез покупко- продажба по нотариален акт №38/05.12.1947 г. и нот. акт 114/15.12.1947, с което причинил на Българската държава имотна вреда в големи размери. С решение №303/23.07.2013 г. по НОХД №392/2013 г.  на ВКС е отменена оправдателната присъда, постановена от ВТАС по отношение на И. М. и прекратява воденото срещу него наказателно производство поради смъртта му.

Със същата присъда Ю.С.С. е признат за виновен в това, че през периода м. февруари 2002 г.- 28.02.2003 г. в гр.Р. в съучастие с И. Т.М. като подбудител и помагач на последния, с цел да набави за себе си и за И. Т.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Я.- областен управител на област Р., че е собственик на двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.Р., ул.“Р.Д., построена в поземлен имот №1503 в кв.264, с обща застроена площ 182.25 кв.м., състояща се от сутерен- три помещения и коридор, партер- магазин с площ 114.45 кв.м., стълбищна клетка, две складови помещения от 67.80 кв.м., етаж- стълбищна клетка, пет броя офис- помещения и тераса, целият с площ 182.85кв.м., таванско помещение от 153кв.м., офис- помещение на второ ниво върху основната стълбищна клетка на бивше кино „п. с площ 21.50 кв.м., при граници на имота: североизток- имот пл.№ 1502, северозапад- пл.№1504, югоизток- улица, югозапад- улица и на недвижимия имот, съставляващ  284/1164 ид.ч. от поземлен имот пл.№ 1502 в кв.264 и построената в него част от масивна двуетажна сграда със застроена площ 216 кв.м., състояща се от магазин и склад в партерния етаж и жилище на втория етаж, находящ се в гр.Р., ул.“А. №61, с граници на имота: североизток- имоти пл.№№ 1501 и 1497, северозапад- имоти пл.№№ 1254 и 1255, югоизток- улица, югозапад- улица и имоти пл.№№ 1503 и 1504 като придобил собствеността върху тях чрез покупко- продажба по нотариален акт №38/05.12.1947 г. и нот. акт 114/15.12.1947, с което причинил на Българската държава имотна вреда в големи размери и е зачел същата и е приел, че документите, с които И. Т.М. се е легитимирал като собственик били неистински, същият не притежавал право на собственост върху тях, а имотите продължавали да бъдат държавна собственост.

След влизане в сила на горепосоченото решение за процесните имоти са съставени АЧДС №6422/31.07.2017 г. и АЧДС №6431/13.09.2017 г.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 20178320400969 по описа на ЧСИ И. Х. като с протокол от 08.12.2017 г. Българската Държава била въведена във владение на процесните недвижими имоти.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приложеното изпълнително дело, заключението на заключението на съдебно- икономическата експертиза на в.л.Ж. Т., което съдът кредитира изцяло като неоспорена и предвид специалните знания на вещото лице.

Ответникът К.С.С. е оспорил верността на представеният по делото договор за ползване от 01.11.2011 г., сключен между него и И. Т.М. и по отношение на този документ е открито производство по реда на чл.193 от ГПК.

Оспореният документ е частен и носи подписа на оспорващото го страна, поради което в нейна доказателствена тежест е да установи заявените твърдения, че първата страница от документа е с друго съдържание- това, представено с допълнителна молба.

Съдът намира, че оспорването на този документ не е успешно. Ответникът не е релевирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че първата страница на оспорения от него документ е с друго съдържание. Отделно от това следва да се посочи, че ответникът в отговора на исковата молба е навел доводи, че имотите са му били предоставени за ползване възмездно, тъй като трябвало да инвестира свои средства, с цел да ги направи годни за ползване, а срещу това му била дадена възможност да ги отдава под наем.  Едва след доклада по делото и дадените указания от съда, че не е конкретизирал по вид, период и размер насрещните си престации по договора, същият е навел твърдения, че е ползвал имотите по силата на договор за наем, сключен с И. М. срещу заплащане на наемна цена от 2000 лв. и в подкрепа на което е представил договор за наем от 01.03.2011 г. Представеният от ответника документ не опровергава верността на документа, представен от ищцовата страна, поради което същият се полза с регламентираната в закона доказателствена сила.

С приетата по делото СТЕ на в.л. И.Л. се установява размерът на средния месечен пазарен наем на процесните недвижими имоти за периода 08.12.2012 г. -08.12.2017 г. като за магазина от 34 кв.м. същият е в общ размер на 29 400 лв., а за останалите три магазина възлиза общо на 123 300 лв.

 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В производството са субективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД- неоснователно обогатяване.

Исковете са допустими, тъй като е налице правен спор между правосубектни лица, пораждащ правният интерес от претендираната защита. Не са налице процесуални пречки, които да обуславят неговата недопустимост.

В отговора на исковата молба ответникът К.С.С. е навел доводи за недопустимост поради липса на пасивна процесуална легитимация. Наведените от ответника доводи по същността си касаят оспорване на пасивната материално правна легитимация, която касае основателността на иска, но не засяга неговата допустимост.

Исковете като допустими подлежат на разглеждане по същество.

І. По отношение на ответниците Т.В.Т. и М.Ц.Т.:

Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Основание за ангажиране на отговорността  по този ред е и  лишаването на ищеца от ползването на собствената му вещ за определен период от време като е без значение дали в този период, страната, която е владяла вещта е извличала добиви от нея.

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците на заявеното  основание, в процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че за процесният период наследодателят на ответниците, а след смъртта му и те самите го лишили от възможността да ползва процесния недвижим имот.

По делото се установи, че Българската държава е собственик на процесните недвижими имоти, вкл. и на магазин от 34 кв.м., находящ се в гр.Р., ул.“Р.“ , сегашен адрес: ул.“А. №**.

Правото на собственост на ищеца е установено както с представените АЧДС, така и с влязло в сила решение № 730/30.05.2016 г.  по гр.д.№ 2119/2007 г. на Р.нския районен съд. Спорът за собствеността върху недвижимите имоти е решен  със сила на присъдено нещо между ищеца и първите две ответници и следва да бъде да бъде съобразен от настоящия състав.

От удостовереното в АЧДС се установи, че въз основа на искане от И. Т.М. със заповеди №9500-175/28.02.2003 г. и №9500-174/28.02.2003 г. на Областния управител на област Р. било постановено отписването на имотите от актовите книги и предаването им на И. Т.М., като промяната в правото на собственост била отразена в АЧДС.

Независимо от деактуването на имотите и предаването на владението им на наследодателят на ответниците, считано от 01.03.2003 г., ищецът не е преставал да губи правото си на собственост върху тях. За процесният период ищецът е бил собственик на недвижимите имоти, но е бил лишен от ползването им.

При съобразяване на влязлата в сила присъда по НОХД 57/2011 г. по описа на РОС и решението по ревандикационния иск, съдът приема, че  наследодателят на ответниците е установил фактическа власт върху имотите по престъпен начин и за периода от 01.03.2003 г. до неговата смърт, а след това- неговите законни наследници Т.Т. и М.Т. са осъществявали владение на имота до принудителното му отнемане от тях с протокол за въвод във владение от 08.12.2017 г.

За процесният период 08.12.2012 г.- 08.12.2017 г. ответниците Т.Т. и М.Т. са лишили собственика- Българската държава от възможността да полза имота по предназначение, поради което на същата се дължи обезщетение за лишаване от ползване.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на база средния пазарен наем за имота, който възлиза на сумата в размер на 29 400 лв. за целият период съгласно заключението на приетата по делото експертиза. До този размер искът е основателен, а над тази сума до претендирания размер от 29 844.87 лв. искът като недоказан се явява и неоснователен.

Ответницата е направила възражение, че искът е погасен по давност.

Това възражение е частично основателно.

Искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване се погасява с изтичането на с общата петгодишна давност, регламентирана в чл.110 от ЗЗД, а не с кратката, както счита ответницата.

Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако е без срок- от момента на възникване на задължението / арг. от чл.69, ал.1 от ЗЗД/. В случая давността е започвала да тече от 08.12.2017 г., поради което искът за обезщетение за лишаване от ползване  за периода м. декември 2012 г. до 15.05.2013 г. в размер на 2695 лв. е погасен по давност, поради което е неоснователен  и следва да се отхвърли.

Искът за сумата в размер на 26 705 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на ответниците. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски в размер на 2765 лв.- платени държавна такса, възнаграждение за особен представители и за вещите лица.

 

ІІ.По отношение на ответника К.С.С.:

Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД сочи, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

По изложените по- горе съображения съдът приема, че Българската Държава е установила качеството си на собственик на процесните три магазина, находящи се в гр.Р., ул.“А. №61 като същите от 01.03.2003 г. са били във владение на И. Т.М..

На 01.11.2011 г. М. сключил с ответника договор за ползване, по силата на който за периода м. ноември 2012 г. до м. март 2013 г. същият е ползвал процесните обекти като ги е отдавал под наем- сключвал е договори за наем с трети лица и е реализирал  доходи от тях в размер на платената от наемателите наемна цена.

За 2012 г. ответникът е декларирал получени наеми в общ размер на 25 250 лв., а за 2013 г. получени наеми до м. март – в размер на 8 150 лв. или общо сумата от 33 400 лв.

С тази сума същият неоснователно се е обогатил за сметка на собственика на имотите- ищцовата страна, поради което дължи нейното връщане.

Ответникът е направил за изтекла погасителна давност по отношение на искът за неоснователното му обогатяване с получените от наеми за този период. Възражението е основателно.

Искът за неоснователно обогатяване се погасява с общата давност, визирана в чл.110 от ЗЗД като давностният срок започва да тече от момента на неоснователното преминаване на блата от патримониума на едно лице в патримониума на друго, тъй като от този момент вземането става изискуемо по смисъла на чл.114 от ЗЗД- т.7 от ППВС №1/1979 г, решение №1103/12.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 4850/2007 г. Искът за неоснователно обогатяване за периода от м. ноември 2012 г. до 16.05.2013 г. е погасено по давност, поради което за този период следва да се отхвърли като погасен по давност.

За останалата част от процесният период искът е неоснователен.

Няма доказателства след м. март 2013 г. ответникът да е получавал доходи от наеми за процесните магазини, поради което не е налице заявеното от ищеца обогатяване за негова сметка.

Предявеният иск срещу този ответник следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност.

Съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца са направените от този ответник разноски за производството- платено адв. възнаграждение в размер на 9990 лв. съгласно договора за правна защита.

 

По изложените съображения Р.нският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН ********** със заявен постоянен адрес: ***, ж.к „В.“ №, ***и М.Ц.Т., ЕГН ********** ***5  да заплатят на Българската държава, представлявана от министъра на финансите по пълномощие от Областния управител на област Р. сумата в размер на 26 705 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот- магазин от 34 кв.м., находящ се в гр.Р., ул.“А. №61-Б / бивш адрес ул.“Р.“ №2/ за периода 16.05.2013 г.- 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2765 лв. разноски за производството.

ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част за сумата над 26 705 лв. до размер на 29 844.87 лв. и за периода 08.12.2012 г.- 15.05.2013 г. като неоснователен и погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Българската Държава, представлявана от министъра на финансите, по пълномощие от Областен управител на област Р. против К.С.С., ЕГН ********** *** иск за сумата от 116 461.49 лв., с която неоснователно се обогатил от получи наеми за периода 08.12.2012 г.- 08.12.2017 г. като неоснователен и погасен по давност.

ОСЪЖДА Българската Държава да заплати на К.С.С. сумата в размер на 9990 лв. разноски за производството.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: