Р Е Ш
Е Н И Е
№......................../........08.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли
през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско
дело номер 7122 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 6015 от 09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 25429/2018 г. на СРС, 53 състав, е осъдено
У.Е.У.КФТ., дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията
на България, чрез „У.Е.У.- Кфт. - клон България“ КЧГ, с ЕИК *******,
да заплати на И.Л.Б. от гр.Пловдив, сумата от 400 евро,
представляваща парично обезщетение за закъснение на полет
на основание чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната
лихва от деня на подаване
на исковата молба до момента
на изплащане на дължимото, както и сумата от 774,21 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника чрез пълномощник адв.К.И. с искане за отмяната на
решението и отхвърляне на иска. Излагат се оплаквания за неправилно
прилагане на материалния закон и необоснованост. Няма оплаквания относно
приетите факти по делото, но се изразява несъгласие с мотивите на съда за липса
на настъпило извънредно обстоятелство, засегнало процесния
полет като неправилни и несъобразени със задължителната съдебна практика на
Европейския съюз, приложима в настоящия случай. Конкретно се изразява
несъгласие с мотива на първоинстанционния съд, че
ударът от мълния на самолет е съвместим с експлоатацията на процесния
полет и е присъщ на нормалното упражняване на дейността на превозвача, като се
позовава на аналогия с решение от 04.05.2017г. на СЕС по дело С-315/15, че
„сблъсъкът на самолет с птица попада в обхвата на понятието„извънредни
обстоятелства" по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента, като не е от значение дали действително сблъсъкът е причинил повреда на
съответния самолет, несъгласие поради необоснованост на извода за честотата на
удар от мълния, несъгласие с мотивите на първоинстанционното
решение, че ответникът не е предприел нужните мерки, тъй като закъснението е
над 6 часа, доколкото в случая ремонтът на увредения самолет е продължил и след
като полетът е извършен с друг самолет, ри което следва да се счита, че
извънредното обстоятелство е продължило да същестувва,
но превозвачът е предприел своевременни мерки да намали забавата /позовава се в
тази насока на тълкувателно решение на СЕС от 04.10.2012 г. по дело С-22/11 е
възприето, че извънредното обстоятелство на процесния
самолет при предходен полет следва да доведе до неангажирано на отговорността
на превозвача за последващи полети на същия самолет
за същия ден, изразява и несъгласие с мотива на съда, че извънредните
обстоятелства може да се отнасят единствено и само до процесния
полет, аргументирайки се отново с решение от 04.05.2017г. на СЕС по дело
С-315/15 . Позовава се и на становище на Европейската комисия в т. 5.1 на
стр.1б от Известие на Комисията „Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО)
№261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно
отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с
Регламент (Е0 )№889/2002 на Европейския парламент и на Съвета, / С 215 от
15.06.2016 г. - публикувано в Официален вестник на Европейския съюз/ за освобождаване на ответника от отговорност
в случая, тъй като за извънредното
обстоятелство - удар от мълния, довело до повреда на процесния
самолет, е причинило закъснение на ротацията на процесния
самолет за деня, респективно и до закъснение на процесния
полет. Оспорва цитираните в обжалваното решение други актове на съд да имат отношение
към настоящия случай като съдебна практика.
Въззиваемата страна – ищец И.Л.Б.
оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв. М.Х., с възраженията, че решението не страда от
сочения от жалбоподателя пороци. Възразява фактът на настъпване на събитие
“удар от мълния” по отношение на процесния полет да е
доказан или безспорен по делото, доколкото за него са представени само частни
писмени документи без обвързваща сила, а мотивите на съда счита за са правилни
и изцяло съобразени със задължителната практика на СЕС. Оспорва наведените с
жалбата доводи на въззивника за наличие на извънредно
обстоятелство, каквото намира удар от мълния да не е, без възможност за
аналогия с удар от птица, възразява по силата на соченото решение на СЕС по
дело С-315/15 да се освобождава превозвача от отговорност във всеки случай на извънредно
обстоятелство, а единствено на тези, които не биха могли да бъдат избегнати
дори при вземане на всички разумни мерки, като във случая ответникът не е
доказал в процеса взимането на съобразените със ситуацията мерки, доколкото
намира промяната на самолета да не е такава мярка. Намира, че съгласно Решение
на СЕС по дело С-315/15 извънредните обстоятелства следва да се отнасят
единствено и само до процесния полет, а не и за
предходен такъв, както и че Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, нямат задължителен характер. Моли жалбата да
се остави без уважение и се потвърди решението, претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
Пред въззивния съд е допусната промяна в наименованието на
ответното дружество, въз основа на вписани данни за това в ТР след подаване на въззивната жалба, на „У.Е.У.Црт.“,
съответно промяната засяга и вписания клон в България, който също следва да се
счита „У.Е.У.Црт.-клон България“.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Съобразно оплакванията с въззивната жалба, и отговора по нея на насрещната страна, спорни
пред въззивния съд са фактите относно наличието на
твърдяното то ответника „извънредно обстоятелство“ –удар от мълния по самолета,
с който е трябвало да се извърши процесния полет, и
полагането от ответника на дължимата грижа, така че да се освободи от
отговорност.
Ответникът се
позовава на специалната норма на чл.5, пар.3 от Рег ламент (ЕО) № 261/2004 г.според която опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7,
ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими
мерки. Цитираната разпоредба предвижда изключване на отговорността на
превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е
обаче граница на това изключение (забрана за прилагане на ограничението на
отговор ността), като е въведено условието
такива "извънредни обстоятелства" да не могат да избегнати "дори
ако са взети всички необходими мерки", т.е. от обстоятелства, които се намират извън
ефективния контрол на въздушния превозвач. С вземането на всички необходими
мерки се цели да бъде избегнато настъпването на извънредни обстоятелства, а не
да бъдат взети мерки с цел закъснението да остане в рамките на времевия
диапазон от три часа, посочен в чл. 5, §1, б. "в" от Регламента.
Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право
на обезщетение, нормата на чл. 5, §3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се
тълкува стриктно.
В доказателствената
тежест на въздушния превозвач-ответник е да установи наличието на
"извънредни обстоятелства", станали причина за закъснението на процесния полет /чл. 154, ал. 1 ГПК/, като доказването
следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо
отговорността обстоятелство.
В случая
ответникът се позовава на наличието на "извънредни обстоятелства" по
смисъла на чл. 5, §3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, като твърди, че полет W6 6416 от София за Кутаиси е закъснял поради причинена на самолет с рег.
№ НА-LWX, с който е трябвало
да се осъществи полета, повреда вследствие удар от мълния при
предходен полет при кацането му на летишето в Кутаиси
/Грузия/, от където е трябвало да излети за София и да осъществи планирания
полет обратно от София до Кутаиси W6 6416 в 13,55 ч. местно време,
за който последен полет е закупил билет
ищеца. Събраните по делото писмени доказателства, макар и частни такива,
неносещи подпис на ищеца, установяват наличие на констатирана повреда на
летището Кутаиси самолет с рег. № НА-LWX на 03.12.2016 г. в 8,05 ч. местно
време с HA-LWS, в следствие на
следи от удар от мълния, доколкото част от тях изхождат от трето за спора лице- бюлетините са ремонт от Л. Т. Д. О..
Същите обаче са негодно доказателство да удостоверят, че повредата е настъпила
именно при кацане на самолета на
ответното дружество с рег. № НА-LWX при
полет 6402 на летище Кутаиси, доколкото
тези данни са по сведение на служител на ответното дружество. Отделно от това,
по спорния по делото въпрос дали удар от мълния представлява извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато дори и при положена дължима
грижа и което е извън ефективния контрол на превозвача, въззивният съд
намира, че не е установено по делото. Първо, не може да се приложи аналогията
с „удар от птица“ –последното признато
като извънредно обстоятелство с цитираната по-горе практика на СЕС. В случая се установява от представеното от
ищеца писмо от ДП „РВД“, София, че въздухоплавателните средства в гражданската
авиация са оборудвани с метеорологични
радари за откриване на опасни явления по маршрута на полета, с помощта на които
екипажът открива облачните системи и трябва да ги заобиколи,
както и че част от аеронавигационното обслужване на
полетите е предоставяне на актуална информация за метеорологичните условия и
прогнози за опасни явления в районите на летищата и по маршрута на полетите. Изложеното
в писмото е в съответствие със задълженията на членуващите държави –страни по
Конвенция за международно гражданско въздухоплаване /Конвенцията/, като по
данни на официалния сайт на организацията /www.icao.int/about-icao/Pages/member-states.aspx/ Унгария-където
е регистрирано ответното дружество, Грузия, също и България, са страни по нея. Конвенцията
като международен договор, ратифициран от НС на РБългария,
се явява и приложимо в случая право, което българския съд следва да прилага. Това сочи, че както самолета на
ответното дружество могат да получават информация, така и операторите на
летищата в държавите-страни по Конвенцията, са длъжни да предоставят информация
за метеорологичните условия по маршрута на полетите /чл.28 от Конвенцията/, при
което не може автоматично да се приеме тезата на ответното дружество, че удар
от мълния е извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при
полагане на дължимата грижа. В случая такава грижа е дължима от превозвача,
като същият получава и допълнителна специализирана подкрепа от органите на
държавата по приземяване съгласно наложените стандарти за безопасност по
смисъла на чл.37 от Конвенция за международно гражданско въздухоплаване. Ето
защо не следва извод в случая, че удар от
мълния е бил непредотвратим по време на полет 6402 на самолет № НА-LWX ,
доколкото не се ангажираха от ответника, който носи доказателствената
тежест, че въпреки всичко изложено по-горе относно спазване изискванията за
безопасност на полета, ударът от мълния по самолет № НА-LWX е бил
непредотвратим. Описаната по- горе техническа повреда на самолет № НА-LWX причинила забавянето на полет № W6 6416 от летище София до
летище Куитаси следователно не може да бъде
квалифицирана като извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, §3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004, и тъй като не може бъде отнесена към нито един от
примерно изброените в Съображение 14 от преамбюла на Регламента случаи:
политическа нестабилност; метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет; рискове за сигурността; неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета; и стачки. Предотвратяването на конкретната повреда не може да се счита да е извън извън
ефективния контрол на въздушния превозвач, според изложените
по-горе съображения за спазване стандартите по Конвенцията. Обстоятелството, че
превозвачът е спазил минималните правила за поддръжка, като се е свързал с
местната техническа служба не доказва, че същият е
взел всички необходими мерки по смисъла на чл. 5, пар.3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. да
предотврати значителното забавяне на процесния
полет..
На второ
място, не се доказа и че ответникът като превозвач, е положил достатъчно грижа
да предотврати забавяне на полет София до Кутаиси W6 6416. При определяне на дължимата
грижа на превозвача Регламент (ЕО) №
261/2004 г. препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои
правила за международния въздушен превоз (публикувана ДВ,
бр.67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично
предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че закъснението на
полета е било неизбежно, въпреки, че същият е взел всички
необходими мерки . Дължимата грижа на авиопревозвача
се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите,
включително от седмото съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004,
което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети. В конкретния случай ответното дружество като
превозвач, не доказа такава невъзможност.
Не следва различен извод от
позоваването от ответника на Тълкувателните насоки на ЕК за Регламент (ЕО) №261/2004, доколкото въззивният съд прие, че в случая няма извънредно
обстоятелство, който извод е в синхрон също с т.5.1 от Тълкувателните насоки:
„Тъй като освобождаването от плащане на обезщетение представлява дерогация от обичайното правило, насочено към защита на
потребителите, то трябва да се тълкува стриктно (46). Следователно всички
извънредни обстоятелства, съпътстващи събитие като посочените в съображение 14,
не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване и
следва да бъдат подложени на оценка във всеки отделен случай (47). На последно
място, в случай на технически проблеми извънредните обстоятелства трябва да са
свързани със събитие, което отговаря на две кумулативни условия: 1) то не е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и 2) се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход
(48)“.
С оглед
изложеното се налага извод, че заявеното правоизключващо
възражение се явява неоснователно и отговорността на ответното дружество следва
да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното
обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 в размер на 400 евро според
дължината на полета и устатовеното закъснение
при кацане над 3 часа.
Поради съпвадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта за
разноските, спрямо които определението по чл.248 от ГПК не е обжалвано.
По разноските за въззивната
инстанция :Поради неуважаване на жалбата, направените
от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответник има право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК, но нито с отговора на въззивна ажалба, нито по-късно,
тази страна не е представила доказателства за разноски, вкл. и за защита от адвокат.
Ето защо такива не се дължат.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6015 от 09.01.2019 г., постановено
по гр.д. № 25429/2018 г. на СРС, 53 състав .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на страните за разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.