Р Е Ш Е Н И
Е
№ * 002
гр. Добрич,28.05.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание проведено на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря
Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 108 по
описа на съда за 2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Ю. Б.“ АД, с ЕИК **** и седалище и
адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „О. П.“ № *, като правоприемник на
„Б.П.Б.“ АД, с ЕИК*** и в качеството му на процесуален субституент на Д.Б.Д., с
ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу „***“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***“ № 2 и Р.Р.Х., с ЕГН **********
***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1 и 2 ЗЗД, във вр. с чл.134, ал.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение,
обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № ****г. на О. О.,
нотариус вписан в регистъра на нотариалната камара под № * с район на действие
района на Балчишки районен съд, по силата на който „***“ ЕООД – в ликвидация в
изпълнение на свое задължение по споразумение към договор за търговско
упълномощаване от 01.11.2017г. за погасяване на задължение по цитираното
споразумение е прехвърлило на Р. Р. в Х. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ –
У. Т.с площ от ****/****/ кв.м., находяща се в с. К., общ. Балчик, обл. Добрич,
представляваща имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № ****на
изпълнителен директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план: ******6,
имот с ид. № ******т с ид. № ******ведно с всички подобрения и приращения
трайно закрепени върху имота, на следните основания:
Липса на
основание, изразяваща се в несъществуване на задължение на „***“ ЕООД – в
ликвидация към Р.Х.,
Невъзможен
предмет, изразяващ се в липса на посочена цена на сделката в нотариалния акт,
Противоречие със
закона, изразяващо се в липса на изявление на страните за действителната цена
на сделката, сключване на сделката от ликвидатора в нарушение на чл.267 и
чл.268, ал.2 ТЗ, нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, както
и нарушение на чл.579 ГПК при изповядване на сделката пред нотариус
Заобикаляне на
закона, изразяващо се в постигане на непозволения резултат увреждане на
кредитора „Ю. Б.“ АД чрез привидно позволени средства – сключване на процесния
договор.
В исковата и уточняваща я молби се
твърди, че на 22.10.2008г. между „Б.П.Б.“ АД и „.** е сключен договор за кредит
№ **, с който банката предоставила банков кредит до 100 000 лева. Поръчител по
договор за кредит бил Д.Б.Д..
Поради
неизпълнение на задължението на М, банката подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
3583/2013г. по описа на Районен съд – Враца и бил издаден изпълнителен лист
срещу длъжниците М и Д.Б.Д..
Банката
предприела действия по принудително изпълнение – по нейно искане било
образувано изп. дело № 39/2017 по описа на ЧСИ № * Г. Д.и наложен запор върху
дружествения дял от капирала на „***“ ЕООД. След налагане на запора било
поискано овластяване за предявяване на иск по чл.517, ал.3 вр. ал.4 ГПК. След
получаване на постановление за овластяване от ЧСИ Д., банката предявила иск за
ликвидация на собственото на Д.Б.Д. дружество „***“ ЕООД и с решение по т.д. №
3078/2017г. по описа на СГС било постановено прекратяване на дружеството.
На 06.11.2018г. Д.Б.Д.
в качеството си на ликвидатор на „***“ ЕООД – в ликвидация извършил прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение на задължение. На Р.Х. бил прехвърлен имот
на дружеството, находящ се в с. К., общ. Балчик, обл. Добрич срещу погасяване
изцяло на задължения по споразумение към Договор за търговско упълномощаване от
01.11.2017г.
Ищецът поддържа,
че описаното в нотариалния акт споразумение действително не съществувало и това
водело до нищожност на сделката, поради липса на основание. Задължение на „***“
ЕООД към Р.Х. не било отразено в счетоводството на дружеството. Дори да било
съставено споразумение за съществуване на такова задължение, то било
антидатирано, без основание и изготвено единствено за да ощети кредитора „ Б.П.Б.“
АД. Липсата на реално осребряване на актива, имота предмет на делото и изготвяне
на сметка за разпределение, било в нарушение на закона и ощетявало кредиторите.
Имотът бил прехвърлен вместо задължение, чийто размер дори не бил описан в
нотариалния акт. Ликвидаторът прехвърлил процесния имот без да е платена цената
за него, което било още едно основание за нищожност – невъзможен предмет. Д.Б.Д.
бил наясно със задълженията си към „Б.П.Б.“ АД и разпореждайки се с имота лишил
банката от възможността да се удовлетвори от ликвидационния му дял от „***“
ЕООД. Процесната сделка противоречала на изискването за вписване в нотариалния
акт на цената, на която е прехвърлен имота. В нотариалния акт липсвало
изявление на страните за действителната цена на сделката в нарушение на чл.96 ЗННД, а страните по сделката не изпълнили и задълженията си по Закона за
мерките срещу изпиране на пари. При сключване на сделката били допуснати
нарушения на императивните правни норми на чл.267 ТЗ, чл.268, ал.2 ТЗ и чл.579 ГПК. Липсвала обявена покана по чл.267 ТЗ преди сключване на процесния договор
и разпореждането с имущество на дружеството в ликвидация, а до изтичане на
срока по чл.272, ал.1 ТЗ ликвидаторът имал право да отчуждава имущество само
срещу насрещна парична престация. Процесната сделка била увреждаща за съдружника
Д.Б.Д., тъй като го лишавала от възможността да получи активи при ликвидацията
на „***“ ЕООД, както и за кредиторите на дружеството С. П. П.и М. Л. В..
Посочените кредитори не успели да намерят ликвидатора и да предявят надлежно
своите вземания дори чрез ЧСИ, а Р.Х. не само предявил вземането си, но и
получил имот срещу него. В текста на нотариалния акт не било посочено, че
нотариусът е прочел на страните съдържанието на акта и страните са го разбрали,
след което са положили подписите си по това изявление, което водело до извод,
че не е спазена разпоредбата на чл.579 ГПК. С процесната сделката се целял
непозволен резултат – увреждането на кредитора „Ю. Б.“ АД, поради което и
същата била нищожна поради заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.
2 ЗЗД.
Конституираното
като съищец лице Д.Б.Д. не е изразил становище по
предявените искове при предоставената му възможност за това.
Ответникът Р.Р.Х.
е подал отговор на исковата молба, с
който твърди, че предявените искове са недопустими, а при приемане за допустими
са неоснователни. Твърди, че споразумението към договора за търговско
упълномощаване действително съществува и е отразено в счетоводството на „***“
ЕООД. Задължението, посочено като основание за прехвърлителната сделка било
възникнало на абсолютно действително право основание, не било антидатирано и
отразявало реално съществуващи задължения. Поддържа, че към момента на
сключване на процесната сделка той е бил единствен кредитор на „***“ ЕООД,
който е предявил чрез надлежно писмено съобщение вземането си, а ликвидаторът Д.Б.
Димотров бил и единствен съдружник в дружеството, поради което изискванията по
чл.268, ал.2 ТЗ били изпълнени. Твърдението в исковата молба за неплащане на
цената по сделката не било основание за нищожност на договор поради невъзможен
предмет, а за евентуалното му разваляне, като ищецът смесил съдържанието на
двата правни института и не отчел обстоятелството, че прехвърлянето на имота не
станало чрез продажба срещу цена, а чрез даване вместо изпълнение. Именно
защото се касаело за даване вместо изпълнение, страните не били задължение да
посочват действителна цена по сделката и да попълват декларации по Закона за
мерки срещу изпирането на пари.
Ответникът „***“ ЕООД – в ликвидация, чрез назначения му особен представител, изразява
становище за недопустимост на исковата претенция и нередовност на исковата
молба. Оспорват се твърденията и правните
изводи направени от ищеца в исковата молба и уточняващите я молби.
В открито съдебно
заседание ищецът „Ю. Б.“ АД, чрез проц. представител, поддържа предявените
искове, съищеца Д.Б.Д. не се явява и не изпраща представител, а ответниците
поддържат изложенените в подадените отговори на исковата молба възражения.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2008г. е сключен договор за
кредит № **., по силата на който „Б.П.Б.“ АД предоставя на М, с ЕИК ** кредит в
размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, като поръчител по договора за кредит
е едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Д.Б.Д. /л.270/.
По заявление на „Б.П.Б.“
е образувано ч.гр.д. № 3583/2013г. по описа на Районен съд – Враца, по което са
издадени заповед № 2704/09.09.2013г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, с които М
и Д.Б.Д. са осъдени да заплатят солидарно на банката дължимите суми по Договор
за кредит № **. /л.8-9/.
По искане на
взискателя „Б.П.Б.“ АД по изпълнително дело № 2017*0401039 на 26.10.2017г. е наложен запор върху
дружествения дял от капитала на „***“ ЕООД на длъжника Д.Б.Д. /л.12/.
С отговора на
исковата молба на ответника Р.Р.Х. са представени договор за търговско
упълномощаване и споразумение към него с поставена дата върху двата документа 01.11.2017г. /л.66-68/.
Съгласно договора
за търговско упълномощаване, „ ***“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Б.Д.
възлага на Р.Р.Х. да извършва срещу възнаграждение всички действия, свързани с
обикновената търговска дейност на дружеството. В договора е предвидено
търговския пълномощник да извършва възложените му действия от името и за сметка
на търговеца по силата на издадено му писмено пълномощно с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя, а възнаграждението да бъде определено между
страните в отделно споразумение, което да се смята за неразделна част от
договора.
В споразумението
е вписано задължение на „***“ ЕООД да заплати на търговския пълномощник Р.Р.Х.
възнаграждение в размер на 400000 /четиристотин хиляди/ лева в срок до
01.12.2017г.
Задължение към
доставчици в размер на 400000 /четиристотин хиляди/ лева е вписано в представен
с отговора на исковата молба от ответника Р.Р.Х. счетоводен баланс на „***“
ЕООД към 31.12.2017г., в който липсват посочени дата на съставяне и съставител,
но е поставен подпис за ръководител и печат на дружеството /л.63/.
На 02.02.2018г. С. Т., нотариус в район РС
С., рег. № * на Нотариалната камара, е удостоверил, че Д.Б.Д., като
представител на „***“ ЕООД е положил подписа си върху пълномощно, с което
упълномощава Р.Р.Х. да извършва всички действия, свързани с обикновената
търговска дейност на дружеството, в качеството си на търговски пълномощник,
както и да извършва съдопроизводствени действия по т.д. № 3078/2017г. по описа
на СГС и действия по изпълнително дело №
2017*0401039/л.408-409/.
С решение № 575/16.03.2018г. по т.д. № 3078/2017г. по
описа на Софийски градски съд е уважен предявения от „Б.П.Б.“ АД иск с правно
основание чл.517, ал.4 ГПК и дружеството „***“ ЕООД е прекратено, което се
установява при служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.
Решението е
влязло в законна сила на 18.04.2018г.,
съгласно извършеното отбелязване върху него.
С акт за
назначаване на ликвидатор № **/24.04.2018г.
за ликвидатор на „***“ ЕООД е назначен С. П. П.и е определен срок за
приключване на ликвидацията – 31.12.2018г.
На 05.09.2018г. по партида на „***“ ЕООД –
в ликвидация е вписана покана от ликвидатора С. П., с която кани кредиторите на
дружеството да предявят вземанията си в шестмесечен срок от вписване на
поканата.
На 12.09.2018г. назначения за ликвидатор
на „***“ ЕООД – в ликвидация С. П. П.е получил заявление от Р.Р.Х. за предявяване
на изискуемо вземане в размер на 400000 /четиристотин хиляди/ лева дължимо на
основание договор от 01.11.2017г. за търговско упълномощаване и писмено
споразумение към него от същата дата /л.64/.
С решение № 2142/29.10.2018г. по т.д. № 1628/2018г. по
описа на СГС С. П. П.е освободен като ликвидатор на „***“ ЕООД - в ликвидация по искане с правно основание
чл.266, ал.4 ТЗ вр. чл.156 ТЗ от Д.Б.Д. и последният е назначен за ликвидатор
на дружеството.
На 05.11.2018г. заявлението за предявяване
на изискуемо вземане от Р.Р.Х. е получено от Д.Б.Д., в качеството му на
ликвидатор на „***“ ЕООД – в ликвидация /л.65/.
На 05.11.2018г. е вписана покана от
ликвидатора на „***“ ЕООД – в ликвидация Д.Б.Д. до кредиторите на дружеството,
които да предявят вземанията си в шестмесечен срок от вписване на поканата чрез
писмено заявление до ликвидатора по адреса на дружеството – гр. С., ул. „А.“ №
2.
На 06.11.2018г. е съставен нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на задължение № *, том *,
рег. № *, нот. дело № **. на нотариус О. О. с район на действие – района на
Балчишки районен съд, с който „***“ ЕООД – в ликвидация, представлявано от
ликвидатора Д.Б.Д. прехвърля на Р.Р.Х., в изпълнение на свое задължение по
споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017г. за
погасяване на задължение по цитираното споразумение следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ – У. Т.с площ от ****/****/ кв.м., находяща се в с. К., общ. Балчик, обл.
Добрич, представляваща имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед
№ ****на изпълнителен директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план:
******6, имот с ид. № ******т с ид. № ******ведно с всички подобрения и приращения
трайно закрепени върху имота /л.6-7/.
На 04.02.2019г. по повод връчване на
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № **** до „***“ ЕООД – в
ликвидация е удостоверено от ЧСИ № * Р. М., че дружеството няма офис на
територията на **С. – гр. С., район Т., ул. „А.“ № 2 /л.279-280/.
На 27.02.2019г. С. П. П.е подал заявление
Г1 за вписване по партидата на „***“ ЕООД – в ликвидация на уведомление за
вземанията му към дружеството за възраграждение и разноски като служебен
ликвидатор. В заявлението се твърди, че С.
П. и други кредитори на дружеството не могат да предявят вземанията си, тъй
като „***“ ЕООД – в ликвидация няма офис в вписания в ТРРЮЛНЦ адрес.
На 12.11.2019г. в ТРРЮЛНЦ е вписано
преобразуването на „Б.П.Б.“ АД чрез вливането му в „Ю. Б.“ АД, което дружество
е универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Производството по
делото е образувано по предявени установителни искове за недействителност на
разпоредителна сделка, сключена от ликвидатора на „***“ ЕООД – в ликвидация и
ответника Р.Р.Х., като ищецът е въвел различни основания за нищожност на
сделката, представляваща прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу
погасяване на задължение, произтичащо от договор за търговско упълномощаване от
01.11.2017г.
По отношение на допустимостта на предявените искове са
дадени указания по тълкуване на закона с Определение № 60259/06.07.2021г. по
т.д. № 1198/2021г, по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 276/07.04.2023г. по в.ч.т.д.№
119/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна, които са задължително за
настоящия състав на съда.
Съдът при
разрешаване на предявения по него спор следва да отговори на всички доводи и
възражения на страните, като преди да разгледа по същество въведените от ищеца
основания за нищожност на процесната сделка дължи произнасяне по възраженията
на ответниците за недопустимост на предявените искове.
Неоснователно е
възражението на ответника Р.Х., че исковете са недопустими, като предявени от
лице, което не е „търговец“, тъй като не е надлежно вписан в Търговския
регистър на Република България, като това твърдение на ответника е невярно и се
опровергава при справка в ТРРЮЛНЦ.
Правният интерес
на ищеца от предявения иск се извлича от качеството му на кредитор на Д.Б.Д. и
възможността да удовлетвори вземанията си от ликвидационния му дял от „***“
ЕООД – в ликвидация. В този смисъл за ищеца съществува правен интерес от
предявения иск независимо, че не е кредитор нито на „***“ ЕООД – в ликвидация,
нито на Р.Р.Х.. Ищецът действа в качеството на процесуален субституент на
длъжника Д.Б.Д., поради което неотносими към спора и неоснователни са
възражения в отговора на исковата молба на ответника Р.Х. за недопустимост на
иска поради това, че ищецът не е неудовлетворен кредитор на ответниците и е
налице необходимост от участие на „***“ ЕООД – в ликвидация едновременно като
ищец и като ответник по делото. Не подлежи на разглеждане в настоящето
производство и възражението направено в отговора на исковата молба от
назначения особен представител на „***“ ЕООД – в ликвидация, че вземанията на
ищеца спрямо Д.Б.Д. са погасени по давност. Ищецът доказва качеството си на
кредитор на Д.Б.Д. с представените заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
като възражение за давност може да бъде направено единствено от длъжника в
производство относно тези вземания, но не и от особения представител на трето
лице, каквото се явява ответника „***“ ЕООД – в ликвидация.
При извод за
допустимост на исковите претенции съдът дължи произнасяне по въведените от
ищеца основания за нищожност на процесната сделка при съобразяване характера на
сделката и в следната последователност съобразно естеството на твърдените
пороци – липса на основание, невъзможен предмет, противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
В чл.26, ал.2,
изр. 2 ЗЗД е въведена оборимата презумпция, че основанието се предполага до
доказване на противното. За да бъде уважена исковата претенция на ищеца за
нищожност на процесната сделка поради липса
на основание следва да бъде оборена презумпцията по чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД,
като с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните съобразно правилото по чл.154 ГПК и е възложил на страните да
установят твърдените от тях положителни факти, на които основават своите
искания. Така въпреки, че за уважаване на иска е необходимо ищецът да установи
липсата на основание, то съобразно твърдените от страните положителни факти в
тежест на ответника Р.Х. е да установи твърденията си в отговора на исковата
молба за сключване на договор за
търговско упълномощаване от 01.11.2017г. между него и „***“ ЕООД и
съществуването на описаното в процесния нотариален акт вземане по споразумение
към този договор. Ищецът оспорва възникването на описаното в процесната сделка
вземане на Р.Х. спрямо „***“ ЕООД – в ликвидация и може да му бъде възложено в
тежест доказването на положителни факти, които отричат съществуването на такова
вземане, но не и доказването на твърдения отрицателен факт, че вземането не
съществува към 06.11.2018г.
За установяване
на вземането си спрямо „***“ ЕООД – в ликвидация, ответникът Р.Х. е представил
Договор за търговско упълномощаване и споразумение към договор за търговско
упълномощаване с вписана в тях дата на съставянето им 01.11.2017г., счетоводен
баланс на „***“ ЕООД към 31.12.2017г., заявления отправени и достигнали до
ликвидаторите на дружеството за предявяване на вземане в размер на 400000 лева,
както и пълномощно с нотариална заверка на подписите от 02.02.2018г., с което Д.Б.Д.,
като управител на „***“ ЕООД упълномощава Р.Х. в качеството му на търговски
пълномощник да извършва действия от името на дружеството.
Представените
частни документи се ползват с формална доказателствена сила и съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че обективираните в тях изявления изхождат от
подписалите ги лица, като достоверната им дата е определя съобразно правилата в
чл.181 ГПК. В договора за търговско упълномощаване и споразумението към него е
вписано, че Д.Б.Д. притежава лична карта издадена от МВР – Враца на
01.03.2011г. и със срок на валидност до 01.03.2021г., а в пълномощното с
нотариална заверка на подписа от 02.02.2018г. е описано, че личната карта на
съищеца Д.Д. *** на 20.04.2016г., което поставя под съмнение действителната
дата на изготвяне и подписване на договора за търговско упълномощаване и
споразумението към него. Въпреки това се установява, че договор за търговско
упълномощаване, споразумение към него и пълномощно, издадено от търговеца в
полза на търговския пълномощник в писмена форма с нотариална заверка на подписа
на упълномощителя са съществували най-късно към датата на изповядване на
процесната сделка – 06.11.2018г.
С представените
документи ответникът Р.Х. установява наличието на сключен договор за търговско
упълномощаване, споразумение към него и издаването от търговеца на пълномощно с
изискуемите по чл.1 от договора форма и съдържание най-късно към 12.09.2018г. –
дата, на която заявление за предявяване на вземания към „***“ ЕООД – в
ликвидация е предявено на назначения за ликвидатор С. П. П.. В пълномощното от
02.02.2018г. са посочени конкретни фактически и правни действия дължими от
търговския пълномнощник в полза и за сметка на „***“ ЕООД, поради което
настоящия състав на съда намира за доказано по изискуемия в закона начин
наличието на основание за сключване на процесния договор за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на задължение, респективно иска за прогласяване
нищожността му поради липса на основание се явява неоснователен. Броят на
сключени сделки от търговския пълномощник и извършените от него фактически и
правни действия в полза на търговеца биха имали отношение към изпълнението на
договора за търговско упълномощаване, което се явява неотносимо към настоящето
производство, в което твърдението, че такъв договор не е бил сключен към датата
на процесната сделка бе опровергано.
Неоснователни и
недоказани се явяват и исковите претенции за нищожност на процесната сделка
поради невъзможен предмет и противоречие със закона.
Нищожност на
сделка поради невъзможен предмет е
налице когато поне една от насрещните престации не могат да бъдат осъществени
поради фактическа или правна невъзможност. Процесната сделка за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на задължение няма невъзможен предмет поради
непосочване на цена, като насрещните задължения на страните са описани в
нотариалния акт и изпълнението им е възможно.
Именно с оглед
вида на сделката и характера на насрещните престации, неоснователни се явяват и
предявените искове за нищожност поради противоречие
със закона изразяващо се в липса на изявление на страните за действителната
цена на сделката, сключване на сделката от ликвидатора в нарушение на чл.267 и
чл.268, ал.2 ТЗ, нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, както
и нарушение на чл.579 ГПК при изповядване на сделката пред нотариус.
Процесната сделка
е сключена от Д.Б.Д. в качеството му на ликвидатор на „***“ ЕООД – в
ликвидация, като той е и едноличен собственик на капитала на дружеството. При
сключване на сделката от лице, което едновременно е ликвидатор и едноличен
собственик на капитала на дружеството и при липса на други кредитори на
дружеството към него момент следва да се приеме, че са изпълнение изискванията
по чл.268, ал.2 ТЗ за прехвърляне на недвижим имот в полза на кредитор на
дружеството – ответника Р.Х.. Изискване за деклариране, че посочената в
нотариалния акт сума е действително уговореното плащане по сделката е неприложимо
към процесния договор, както и задължението за попълване на декларация по ЗМИП,
но дори да се приеме обратното неизпълнението на тези задължения не би довело
до нищожност на сделката поради противоречие със закона. Нищожност на сделка
поради противоречие е налице когато нейния резултат противоречи на закона, като
не всяко нарушение на императивна правна норма при сключване на сделката има за
последица нейната нищожност.
Искането за
прогласяване нищожността на сделката на основание заобикаляне на закона е направено от ищеца като изменение на иска с
допълнителната искова молба и предвид изрично дадената възможност за изменение
на иска по търговски спорове с допълнителната искова молба се явява процесуално
допустимо и следва да бъде разгледано. Прибавянето на основание към
първоначалните основания на предявения иск без да се изменя искането към съда
представлява изменение на иска и е допустимо да бъде извършено с допълнителната
искова молба в производството по разглеждане на търговски спорове, в този смисъл
и Решение № 135/10.11.2017г. по т.д. № 60393/2016г. по описа на ВКС, I г.о.
Съгласно мотивите
на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ВКС, ОСГТК
заобикалянето на закона е трудно установимо от съдържанието на договора, защото
той се сключва в съответствие със закона, като при това основание за нищожност,
страните целят неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на
една или повече сделки, които формално не нарушават закона.
От хронологията
на сключените сделки и вписванията по партидата на ответника „***“ ЕООД – в
ликвидация може да се направи извод за сключване на процесната сделка за
постигане на забранена от закона цел – увреждане на ищеца като кредитор на
едноличния собственик на капитала на дружеството, което води до основателност
на исковата претенция.
На първо място
споразумение към договора за търговско представителство, с което е възникнало
задължението на „***“ ЕООД към Р.Х. е сключено на 01.11.2017г., само четири дни
след вписване по партидата на дружеството на запор на дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала и негов управител Д.Б.Д.. Падежът на
задължението за изплащане на възнаграждение на търговския пълномощник е
определен в едномесечен срок – до 01.12.2017г., но в същото време пълномнощно в
изискуемата от закона и от договора писмена форма с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя е издадено едва на 02.02.2018г. – повече от три
месеца след сключване на договора за търговско упълномощаване и повече от два
месеца след настъпване на падежа за изплащане на възнаграждението по този
договор.
На следващо място
предявяването на вземането на ответника Х. на ликвидатора Д.Б.Д. е извършено
само седмица след назначаването на едноличния собственик на капитала за
ликвидатор на дружеството, в деня на вписване на поканата до кредиторите за
предявяване на вземания по партидата на дружеството и ден преди изповядване на
процесната сделка в населено място намиращо се на разстояние от 568 км спрямо
населеното място където е адреса на ликвидатора.
Допълнителна
индиция, че целта на иначе позволената от закона сделка е да се увредят
интересите на кредитора на едноличния собственик на капитала е и факта, че
предходно назначения ликвидатор С. П. П.и М. Л. В. - друг кредитор на „***“ ЕООД – в
ликвидация не са успели да предявят вземанията си в указаните от ликвидатора Д.Б.Д.
срок и адрес, като при опит за връчване на книжата чрез частен съдебен
изпълнител е установено, че на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес няма офис и
представител на дружеството.
По посочените
съображения настоящия състав на съда намира, че процесната сделка е нищожна
поради заобикаляне на закона и нейното сключване с цел увреждане интересите на
кредиторите на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД – в ликвидация.
Както бе посочено по-горе, със законосъобразни сделки е постигната забранена от
закона цел, за което свидетелстват: краткия срок, в който дружеството е поело
задължението към търговския пълномощник след вписване на запора върху
дружествените дялове на едноличния собственик на капитала; размера на
възнаграждението на търговския пълномощник спрямо притежаваните от дружеството
активи; дължимостта на възнаграждението на търговския пълномощник в период, в
който обективно не е имал възможност да изпълнява задълженията си като такъв;
назначаването на Д.Б.Д. (едноличен собственик на капитала с вписан запор на
дружествените дялове по искане на ищеца) след проведено съдебно производство с
участието на търговския пълномощник; предявяването на вземането на търговския
пълномощник в деня, в който в ТРРЮЛНЦ е вписана поканата до кредиторите;
сключването на сделката на следващия ден след вписване на поканата до
кредиторите, в населено място, което значително отдалечено от адреса на
ликвидатора и преди да е изтекъл срока за предявяване на вземания от други
кредитори на дружеството; невъзможността други кредитора да предявят вземанията
си по посочения от ликвидатора адрес, включително и чрез частен съдебен
изпълнител.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцовата страна има право
на разноски. Направените разноски съобразно представените списъци на разноските
са в общ размер на 7726.19 лева, от които 3000 лева адвокатско възнаграждение,
251.14 лева държавна такса, 66.90 лева такса за издаване на скица и данъчна оценка,
68 лева държавна такса за издадени съдебни удостоверения и заверени преписи,
40.15 лева такса за вписване на исковата молба, 300 лева депозит за вещо лице и
4000 лева депозити за особени представители. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 6126.19 лева, тъй като на назначения особен
представител на съищеца Д.Б.Д. е определено и изплатено възнаграждение в
по-нисък размер от внесения депозит, като разликата може да бъде възстановена
по банкова сметка ***. Възражението на ответника Х. за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца се явява неоснователно, тъй като
размера на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора, броя предявени искове,
продължителността на делото и броя проведени заседания.
Водим от горното, Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.
Б.“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „О.
П.“ № *, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК*** и в качеството му на
процесуален субституент на Д.Б.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу
„***“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „ ***“ № 2 и Р.Р.Х., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.134, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в
Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № ****г. на О. О., нотариус
вписан в регистъра на нотариалната камара под № * с район на действие района на
Балчишки районен съд, по силата на който „***“ ЕООД – в ликвидация в изпълнение
на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от
01.11.2017г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение е
прехвърлило на Р. Р. в Х. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – У. Т.с площ от
****/****/ кв.м., находяща се в с. К., общ. Балчик, обл. Добрич, представляваща
имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № ****на изпълнителен
директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план: ******6, имот с ид. №
******т с ид. № ******ведно с всички подобрения и приращения трайно закрепени
върху имота, поради липса на основание, изразяваща се в несъществуване на
задължение на „***“ ЕООД – в ликвидация към Р.Р.Х., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.
Б.“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „О.
П.“ № *, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК*** и в качеството му на
процесуален субституент на Д.Б.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу
„***“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „ ***“ № 2 и Р.Р.Х., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.134, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в
Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № ****г. на О. О., нотариус
вписан в регистъра на нотариалната камара под № * с район на действие района на
Балчишки районен съд, по силата на който „***“ ЕООД – в ликвидация в изпълнение
на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от
01.11.2017г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение е
прехвърлило на Р. Р. в Х. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – У. Т.с площ от
****/****/ кв.м., находяща се в с. К., общ. Балчик, обл. Добрич, представляваща
имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № ****на изпълнителен
директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план: ******6, имот с ид. №
******т с ид. № ******ведно с всички подобрения и приращения трайно закрепени
върху имота, поради невъзможен предмет, изразяващ се в липса на посочена цена
на сделката в нотариалния акт, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.
Б.“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „О.
П.“ № *, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК*** и в качеството му на
процесуален субституент на Д.Б.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу
„***“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „***“ № 2 и Р.Р.Х., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.134, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в
Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № ****г. на О. О., нотариус
вписан в регистъра на нотариалната камара под № * с район на действие района на
Балчишки районен съд, по силата на който „***“ ЕООД – в ликвидация в изпълнение
на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от
01.11.2017г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение е
прехвърлило на Р. Р. в Х. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – У. Т.с площ от
****/****/ кв.м., находяща се в с. К., общ. Балчик, обл. Добрич, представляваща
имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № ****на изпълнителен
директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план: ******6, имот с ид. №
******т с ид. № ******ведно с всички подобрения и приращения трайно закрепени
върху имота, поради противоречие със закона, изразяващо се в липса на изявление
на страните за действителната цена на сделката, сключване на сделката от
ликвидатора в нарушение на чл.267 и чл.268, ал.2 ТЗ, нарушение на Закона за
мерките срещу изпирането на пари и нарушение на чл.579 ГПК при изповядване на
сделката от нотариуса, като неоснователен и недоказан.
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА
на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в
Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № ****г. на О. О., нотариус
вписан в регистъра на нотариалната камара под № * с район на действие района на
Балчишки районен съд, по силата на който „***“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***“ № 2 в изпълнение на свое
задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от
01.11.2017г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение е
прехвърлило на Р.Р.Х., с ЕГН ********** *** следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ – У. Т.с площ от ****/****/ кв.м., находяща се в с. К., общ. Балчик, обл.
Добрич, представляваща имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед
№ ****на изпълнителен директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план:
******6, имот с ид. № ******т с ид. № ******ведно с всички подобрения и
приращения трайно закрепени върху имота, поради заобикаляне на закона по иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.134, ал.1 ЗЗД, предявен от
„Ю. Б.“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул.
„О. П.“ № *, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК*** и в качеството му на
процесуален субституент на Д.Б.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД – в
ликвидация, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ ***“ № 2 и
Р.Р.Х., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю. Б.“ АД, с ЕИК **** и седалище и
адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „О. П.“ № * сумата от 6126.19 лв.
/шест хиляди сто двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: