№ 547
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330201408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от А. А. Г. ЕГН
********** срещу Наказателно постановление № 20-1030-014709 дата
04.01.2021г.издадено от Началник група в с-р "Пътна полиция" при ОД на
МВР- Пловдив, с което на А. А. Г. за нарушаване състава1. на чл.6т.1от
ЗДвП ,за което на основание чл.183ал.2т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20 /двадесет лева/ лв.за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от
ЗДвП ,2.за което на основание чл.183ал.4т.7 пр.1 от ЗДП му е наложено глоба
в размер на 50/петдесет/лв.,за нарушаване на състава на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП
,3.за което на основание чл.183ал.1пр.2от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 10/десет/ лева,както и 4.е нарушен състава на чл.190ал.3 от ЗДвП и на
основание чл.185 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева .
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Посочват се конкретни обстоятелства ,които
водят до неизвършване на посочените нарушение..Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
1
представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита за
нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
предявен му е и е подписан лично от Г. без същия да отрази каквито и да
било възражения в него.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 09.12.2020г , на която дата е
съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 04.01.2021 г.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на
09.12.2020г. в 13.20 ч. в гр. Пловдив, на кръстовщите на ул.Веслец-
ул.Брезовско щосе посока север-запад ,водачът А.Г. управлява лекия
автомобил Фиат-Типо ,номер **** ,собственост на „Райфайзен лизинг
България „клон-Пловдив .При което е спрян за проверка от И.К. –Сектор
Пътна полиция.Като по време на същия са констатирани четири нарушения—
а именно,че:1. не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка-
чл.6т.1 от ЗДВП, 2.водач от категории М1,М2,М3,N1,N2,N3 –когато е в
движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –
2
чл.137 А ал1 от ЗДВП,3.не носи контролния талон от свидетелството за
управление –чл.100ал.1т.1 от ЗДП,4.водач ,който управлява МПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш
,незаплатена в срока на доброволно заплащане-чл.190ал.3 от ЗДвП.За което
на водача Г. на място бил съставен АУАН , а в последствие и НП.Актът бил
предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го
подписал без възражения.
Разпитан в хода на делото е актосъставителя- И.К..Същият
потвърждава акта и подписа си в него.Посочва,че нарушенията отразени в т.3
и т.4 от АУАН са установени след направена проверка по номера на лекия
автомобил от таблетите ,с които са снабдени и същите са с отдалечен
достъп.Спомня си ,че водачът веднага е заплатил глобите като съответно и
документите са му върнати незабавно.Това съвпада и с описаното от
жалбоподателя.Досежно нарушенията по т.1 и т.2 от АУАН са установени
лично и явно,като не помни конкретния случай, тъй като на ден пише няколко
броя актове за установяване на административно нарушение.Показанията му
се възприемат в цялост от съда,тъй като предвид спецификата на работата и
броя актове ,които издава е нормално да не помни в детайли конкретните
случаи.
В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно
описаните в АУАН и НП нарушения:
Нарушението по чл.6т.1 от ЗДВП-а именно ,че водачът не съобразява
поведението си с пътните знаци , а именно с пътен знак- Г2.Видно е,че този
знак изисква движение само надясно след пътния знак.Но при описанието му
,нито в АУАН ,нито в НП не става ясно какво е било конкретното поведение
на водача Г. ,с което същия не съобразява поведението си с въпросния пътен
знак.По този начин и така описано нарушението води до неяснота на неговите
реквизити и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя да узнае
съставомерните елементи на своето поведение.Ето,защо съдът счита,че тази
неяснота е довела до ограничаване на правата на Г. и невъзможността му да се
защити по тях.Това води до отмяна на НП в т.1.
Относно нарушението по пункт 3 от НП-не носи контролния талон от
свидетелството за управление на ,с което виновно е нарушил чл.100ал.1т.1 от
3
ЗДВП.Предвид приложените по делото доказателства от страна на
жалбоподателя за отменено НП № 36 0000474 с решение на Административен
съд-Пловдив№1834 от 21.10.2020г,за което не е информиран и съответно
контролния му талон е върнат в ДАИ-Смолян ,по постоянния му адрес на
местоживеене , а не в Пловдив .То съдът счита,че не се касае за виновно
нарушение на тази разпоредба по чл.100ал.1т.1 от ЗДвП,поради което и в този
смисъл се наказват само умишлените деяния по смисъла на ЗАНН,ето защо и
в тази част НП следва да бъде отменено.
Досежно останалите две нарушения , а именно по т.2 и т.4 от
НП,настоящият съд счита следното:Нарушението по т.2 – а именно ,че
водачът от категории М1,М2,|М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва
обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А
ал.1 от ЗДВП.Това задължение за водачите на превозни средства е формално
и само факта на неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е нарушен
законовата разпоредба от съответния водач.Дори в жалбата си Г. не оспорва
,че е свалил колана в движение, като причините обаче които излага , а
именно-за да слезе и отвори багажника се явяват несъстоятелни и
неприемливи като оправдание.Такива биха били евентуално здравословни
или други причини ,които биха налагали неползването на обезопасителен
колан.Ето,защо не се възприемат от съда.И в АУАН и в НП елементите на
нарушението са описани ясно ,точно и съответно ,поради което и не е налице
основание за отмяната на НП в тази част.По т.4 от НП-нарушението е също
безспорно и категорично доказано ,не се оспорва от самия
жалбоподател.Факт е ,че има такива глоби не ги е платил в срока на
доброволното изпълнение ,след като е бил уведомен.Което е достатъчно за
съставомерността на нарушението.Правилно е описано самото нарушение
както в АУАН и НП ,не липсват елементи ,няма неяснота .В този смисъл и
това нарушение по т.4 от НП следва да бъде потвърдено .Правилно са
определени и приложени санкционните норми досежно нарушенията по
пункт 2 и пункт 4 от НП.Наказващият орган е наложил наказания именно в
посочените стойности, поради което преценката му се явява законосъобразна.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
4
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като
това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В
настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът
липса на вредни последици/както иска жалбопадателя / не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
По разноските:
Съобразно изхода по делото, разноски не се претендират и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014709
издадено от М. В. М.- Началник група в с-р "Пътна полиция" при ОД на МВР-
Пловдив, в частта ,с която на А. А. Г. ЕГН ********** са наложени
административни наказания ,както следва :по пункт 2 от НП-за нарушение
по чл.137А ал.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50 /петдесет/лева, и по пункт 4
от НП-за нарушение на чл.190ал.3 от ЗДвП –глоба в размер на 20 /двадесет/
5
лева ,като ОТМЕНЯ наказателното постановление в останалата му част,с
която са му определени административни наказания по пункт 1 –глоба в
размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.6т.1 от ЗДП, и по пункт 3-
глоба в размер на 10 /десет/лева за нарушение на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6