РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110148635 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1
ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх.
197910/23.09.2022 г./ от В. П. Д. и Р. С. Д. против {*************], с която са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат при условията на солидарна
отговорност следните суми: сумата от 3080,37 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от
522,03 лева, представляваща лихви за периода от 30.06.2011 г. до 09.04.2014 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 28275/2014 г. по описа
на СРС, поради погасяването им по давност.
В исковата молба ищците твърдят, че по заявление от ответното дружество в
СРС било образувано ч.гр.д.№ 28275/2014 г., по което въз основа на влязлата в сила
заповед по чл.410 ГПК /поради неподадено възражение/, на 06.01.2017 г. бил издаден
изпълнителен лист за сумата от 3080,37 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 522,03 лева,
представляваща лихви за периода от 30.06.2011 г. до 09.04.2014 г. Сочат, че въз основа
1
на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 613/2017 г. по описа на ЧСИ
М. М., което производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК –
поради настъпила перемпция. Поддържат, че въз основа на гореописания
изпълнителен лист, през м.юли 2022 г. по молба ответното дружество било образувано
изп.д.№ 997/2022 г. по описа на ЧСИ б.б.. Поддържат становище, че погасителната
давност по отношение на обективираните в изпълнителния лист вземания е изтекла на
07.01.2020 г., поради което не дължат същите. В тази насока излагат съображения, че
при перемиране на изпълнителното дело по описа ва ЧСИ Миладинов, всички
изпълнителни действия са обезсилено по право, т.е. все едно никога не са
произвеждали действие. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищците молят съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на
процесните суми, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност, съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение
срещу тях. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че в случая е приложима
общата 5-годишна давност, като давностния срок е прекъсван многократно от
ответното дружество с подаване на молби за предприемане на изпълнителни действия
и такива са надлежно извършвани. Поддържа се още, че по силата на чл.3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, през периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2022 г. давностните срокове не са текли, поради което и давностния срок за
процесното вземане се е удължил и не е изтекъл. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски,
вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
[*************], по описа на ЧСИ М.М., с район на действие СГС се установява, че
същото е образувано на 06.03.2017 г. по молба от [*************], в качеството на
взискател срещу двамата длъжници – настоящи ответници.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 06.01.2017
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 28275/2014 г. по описа на СРС е, че Р. С. Д. и В. П. Д. са
осъдени да заплатят солидарно на {*************] сумата от 3080,37 лева, за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г.,
ведно със законната лихва за периода от 27.04.2014 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 522,03 лева, представляваща лихви за периода от 30.06.2011 г. до
09.04.2014 г.
2
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжниците.
На 01.04.2017 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.
На 10.11.2019 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на двамата длъжници до размера на процесните суми.
Видно от обективираното върху молба от 19.12.2019 г. от взискателя
разпореждане е, че ЧСИ е присъединил към изпълнителното дело и вземането по
изпълнителен лист от 09.12.2019 г., сумите по който не са предмет на настоящото
производство. На 04.01.2020 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на двамата длъжници до размера на сумите по
присъединения изпълнителен лист.
С разпореждане на ЧСИ от 10.02.2022 г., обективирано върху молба от
длъжниците, изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително
дело № 20228560400997, по описа на ЧСИ б.б., с район на действие СГС е, че същото е
образувано на 01.06.2022 г. по молба от [*************], в качеството на взискател
срещу двамата длъжници – настоящи ответници, въз основа на същия изпълнителен
лист - от 06.01.2017 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 28275/2014 г. по описа на СРС.
На 27.07.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, както и до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на двамата длъжници до размера на процесните суми.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
3
Предявените искове са основани на твърдения, че ищците не дължат процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Между страните не се спори, че вземането на ответника по основание и размер е
установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед предходното,
следва да се има предвид, че след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давност за вземанията на
взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, длъжникът по заповедта не
може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които
са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на
вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен
на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок.
В конкретния случай по делото липсват данни кога е връчена заповедта и дали
срещу нея е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което следва да се приеме, че
същата е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист –
06.01.2017г. От този момент е започнал да тече срокът на погасителна давност относно
вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
До образуване на изпълнително дело № [*************], по описа на ЧСИ
М.М., с район на действие СГС на 06.03.2017 г., не е изминал петгодишен период.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Ето защо, в хода на изпълнителното производство давността е
прекъсвана с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на
01.04.2017 г., на 10.11.2019 г. – с налагане на запор върху банкови сметки на
длъжниците.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
4
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. С решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г.о. на ВКС е разяснено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не
е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява
неговото прилагане. В решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д.№ 694/2019 г., III г.о. на
ВКС е посочено, че последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-
нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
С оглед предходното, неоснователни са доводите в исковата молба за настъпила
перемпция на изпълнителното дело, която е обезсилила извършените до този момент
принудителни действия. Обезсилването по право на изпълнителните действия касае
само тези, които в хода на изпълнителния процес са останали недовършени и/или
безрезултатните действия /по аргумент от т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Обезсилването на изпълнителните действия има
значение за процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните, а давността е институт на материалното право.
В конкретния случай, с разпореждане на ЧСИ от 10.02.2022 г., изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но последното
предприето валидно изпълнително действие по изпълнително дело № [*************],
по описа на ЧСИ М.М., с район на действие СГС, е от 10.11.2019 г., когато е наложен
запор върху банковите сметки на двамата длъжници. От тази дата е започнала да тече
нова 5- годишна погасителна давност, която не е изтекла към момента на подаване на
исковата молба, по която е образевано настоящото производство /05.09.2022 г./.
С оглед гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от
5
представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ответникът
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение е в правомощията на съда,
т.е. той не е обвързан от претендирания от страната размер. С оглед предходното и
като взе предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност, приключило е само
в едно открито съдебно заседание, на което представител на ответника не се е явил,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. Д., ЕГН ********** и Р. С. Д., ЕГН
********** срещу {*************], ЕИК [*************], със седалище и адрес на
управление: [*************] искове с правно основание чл.439, ал.1, във вр.чл.124,
ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че
ищците не му дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 3080,37 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до
м.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2014 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 522,03 лева, представляваща лихви за периода от
30.06.2011 г. до 09.04.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017
г. по ч.гр.д.№ 28275/2014 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК В. П. Д., ЕГН
********** и Р. С. Д., ЕГН ********** да заплатят на {*************], ЕИК
[*************], със седалище и адрес на управление: [*************], сумата от
100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6