№ 41231
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110170466 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.417 ГПК
Образувано е по заявление вх.№104753/09.12.2021 г. на Банка ДСК АД за издаване срещу
Г. Х. Г. на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с което се
претендират и следните суми: 120,00 лв.-разходи при изискуем кредит.
1. Това искане съдът намира за частично неоснователно.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Претенцията за 120,00 лв.-разходи при изискуем кредит е неоснователно.
Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът
следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от претендираното
със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (което свое право
заявителят е упражнил със заявлението), но не и други такси и разноски.
Уговарянето в договора на такси, които се дължат при забава всъщност представлява
забранено от чл.33, ал.1 ЗПК уговаряне на мораторна неустойка (в същия смисъл-
Определение от 18.01.2021 г. по ч.гр.д.№440/2021 г. на СГС-VІ отд., Определение
№1393/24.07.2021 г. по ч.гр.д.№5821/2021 г. на СГС, І-М с-в, Определение
№1689/11.08.2021 г. по ч.гр.д.№9751/2021 г. на СГС-VІ-А с-в. и мн.др.).
Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“-от ясния текст на нормата
(„при забава…“) безпротиворечиво следва, че в предметния й обхват попадат всякакви
вземания на кредитора, който той претендира от потребителя в хипотезата на забава на
1
последния по договора-независимо дали се касае за мораторна неустойка или пък за
разноски по договора по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД, които са уговорени като задължение на
потребителя при или поради изпадането му в забава.
Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено чрез ЧСИ, поради което и размерът на
това задължение е необоснован-предсрочната изискуемост е обявена на длъжника чрез
волеизявление на банката, връчено чрез частен съдебен изпълнител по чл.18, ал.5 ЗЧСИ,
като съгласно раздел І, т.5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители дължимата такса за връчването на поканата очевидно не е в размер на
120,00 лв., а други разходи на заявителя не са посочени и доказани.
Заявлението следва да се отхвърли и частично относно претендираните разноски за
държавна такса.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№104753/09.12.2021 г. на БАНКА ДСК ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
срещу Г. Х. Г. , в частта му относно сумата 120,00 лв.- разходи при изискуем кредит, както в
частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 2,40 лв. (над дължимата
държавна такса от 725,91 лв. до пълния претендиран размер от 728,31 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2