РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Добрич, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230104045 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, ЕИК ***, седалище: ***, , с която срещу А.. Г. П., ЕГН:
**********, с адрес: *** е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1, т.1 и т.З и ал. 3 от ГПК за съдебно установяване вземането на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 2742/21г. по
описа на РС Добрич, както следва:
- 820.30 лева , представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 30039726739 от 30.09.2019 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 25.08.2021г. до
окончателното изплащане;
- 282.40 лева – договорно възнаграждение за периода 01.02.2020г. -
03.02.2021г.;
-139.06 лева – обезщетение за забава за периода 02.12.2021г. -
03.02.2021г.;
-115.76 лева-обезщетение за забава за периода 03.02.2021 г. -
26.08.2021г.;
С установителния иск е съединен осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
-229,75лв. –възнаграждение за закупена услуга „Фаст” по договор за
потребителски кредит № 30039726739 от 30.09.2019 г.;
- 708,75лв.- възнаграждение за закупена услуга „***” по договор за
потребителски кредит № 30039726739 от 30.09.2019 г.;
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На 30.09.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30039726739 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и А..
1
Г. П., като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 900 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 55.37 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.97 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 1328.98 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 270.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 810.00 лв.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 45.00 лв.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за
потребителски кредит № 30039726739, като го сключва за срок от 24 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.37 лева и падежна дата
всяко 1-во число на месеца.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 30.09.2019г. превело на длъжника А.. Г.
П. парична сума в размер на 900.00 лева по посочената от длъжника банкова
сметка (документ с банкова референция: 067029970077948 от дата
30.09.2019г.).
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30039726739 длъжникът
А.. Г. П. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план и е в общ размер на 428.98 лева. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 282.40 лева (двеста осемдесет и
два лева и четиридесет ст.). Договорното възнаграждение се претендира от
падежа на първата неизплатена вноска - 01.02.2020 г. до 03.02.2021 г
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите
условия по ДПК № 30039726739 клиентът може да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като
закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора,
а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска.
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 30039726739 , клиентите може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Закупуването на услугите Фаст и *** е
изцяло по желанието на длъжника. В случая ответникът се е съгласил с
2
определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите -
„Фаст“ сума в размер на 270.00 лв. и „***“ сума в размер на 810.00 лв. От
страна на длъжника по услуга „Фаст“ е заплатена сума в размер на 40.25 лева
и по услугата „***" е направено плащане в размер на 101.25 лева.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „***“ съдържат
следните параметри:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит:
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия
за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили и са сключили договора в максимално кратки
срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
-Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „***“ не се е възползвал от същата.
-Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът
на длъжника намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до
75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в
т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски", като длъжника въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „***“ “ не се е
възползвал от същата.
-Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на
длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/.
Длъжникът се е възползвал от услуга „***“, като клиентът не се е възползвал
от тази си възможност.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само три пълни погасителни вноски и една непълна, последната от
които 06.01.2020г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
30039726739, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието
от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит: “Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници,
настойници или попечители просрочат две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер.“. На 03.02.2021 г. ДПК № 30039726739 е
обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран,
че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен. На ответника А..
Г. П. било изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на
дружеството, с което е направен опит той да бъде уведомен, че е обявена
предсрочната изискуемост на кредита. Трябва да се отбележи, че адресът, на
който е изпратено уведомителното писмо с обратна разписка до ответника е
идентичен с този, който е посочен на всички документи в договора. На този
адрес, уведомителното писмо не е потърсено от получателя. На посочения от
ответника адрес е направен опит да се уведоми ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост и той не е потърсил изпратеното от дружеството
уведомление.
3
За периода от изпадане на длъжника в забава 02.12.2019г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 03.02.2021 г. (дата на предсрочна
изискуемост), длъжникът дължи и лихва за забава, която е в неизплатен
размерна 139.06лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни.
По установителните искове конкретните възражения са, че
кредитополучателя не е уведомен за предсрочната изискуемост преди
подаване заявлението в заповедното производство. Предсрочната
изискуемост не може да се претендира за настъпила с получаване на исковата
молба,поради това че известяването на длъжника настъпва при вече висящо
заповедно или исково производство,представляващо първа и втората фаза на
заповедното производство и обусловено от неговата законосъобразност. С
тези мотиви и разрешението, дадено в задължителната за съдилищата съдебна
практика, а именно ТР №4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС .
По осъдителните искове конкретните възражения на ответната страна са
за нищожност, като неравноправни в нарушение на ЗЗП и противоречащи на
императивни разпоредби- конкретно се посочва чл.33 ЗПК, както и като
противоречащи на добрите нрави.
Цитира се практика на СЕС по дело № С-618/2010 г., дело С-26/2013 г.,
член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Процесният договор е сключен и при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
кредитора. Видно е, че той е бланков и не са били предмет на предварително
договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, като не се установява клаузите да са били
индивидуално договорени. В казуса и с оглед начина на попълване на
договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
кредитора, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази
воля и съгласие по отношение на клаузите от договора.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
30039726739 /30.09.2019г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, като кредитор и А.. Г. П., като длъжник. Договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита: 900 лв.;Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 55.37 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.97 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо
задължение по кредита: 1328.98 лв.
В договора е обективирано съгласие по поискана и закупена
допълнителна услуга кредитополучателят да заплати възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 270.00 лв. и възнаграждение за закупена
услуга *** в размер на 810.00 лв. Размерът на вноска по закупени
допълнителни услуги възлиза на 45.00 лв. Уговорено е, че тези
възнаграждения се дължат при подписване на договора, но се разсрочват на
равни месечи вноски за срока на договора за потребителски кредит.
По делото е представена Декларация т.А с която кредитополучателя
заявява, че приема Общите условия на кредитора, които са предадени при
подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди
подписване на договора.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за
потребителски кредит № 30039726739, като го сключва за срок от 24 месеца,
4
с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.37 лева и падежна дата
всяко 1-во число на месеца.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30039726739 длъжникът
А.. Г. П. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план и е в общ размер на 428.98 лева. Предвид обявената от
кредитора предсрочна изискуемост се претендира част от договорната лихва в
размер на 282.40 лева начислено от падежа на първата неизплатена вноска -
01.02.2020 г. до 03.02.2021 г.- датата на обявяване на предсрочната
изискуемост.
Не е оспорено от ответната страна твърдението, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора,
като на 30.09.2019г. превело на длъжника А.. Г. П. парична сума в размер на
900.00 лева по посочената от длъжника банкова сметка (документ с банкова
референция: 067029970077948 от дата 30.09.2019г.).
Кредиторът прави признание за заплащане на три пълни погасителни
вноски и една непълна от страна на ответника, последната от които на
06.01.2020г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
30039726739, неоспорено от страните по делото
В осн.чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит е пердиведна възможност кредитора да обяви предсрочна изискуемост
с писмено уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните
наследници, настойници или попечители просрочат две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер.“.
На 03.02.2021 г. ДПК № 30039726739 е обявен за предсрочно изискуем
от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. По делото е приложено
уведомително писмо, с което кредитора информира заемателя, че
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от
приложената обратна разписка за връчване от „Български пощи”, писмото не
е успешно връчено, като е отбелязано, че пратката не е потърсена от адресата.
Адресът, на който е изпратено уведомителното писмо с обратна разписка до
ответника е идентичен с този, който е посочен на всички документи в
договора.
На 25.08.2021г. “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е подало
заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу
А.. Г. П.. По образуваното ч.гр.д№ 2742/2021г. по описа на съда е издадена
заповед за изпъленние срещу ответника за исковите суми по установителния
иск. Заповедта е връчена на длъжника на 12.10.2021г. В законовия
едномесечен срок последния подал възражение по реда на чл.414 от ГПК.
След дадени от заповедния съд указания “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
е предявило установителен иск в законовия едномесечен срок.
Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от
правна страна следното:
ПО УСТАНОВИТЕЛНИЯТ ИСК: Искът е предявен по реда на чл.422
от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4
ЗПК. Отношенията между страните почиват на договорно основание.
Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния
закон за потребителския кредит, както и общите норми на Закона за
задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и
претенцията за реално изпълнение на договор. Безспорно се установява по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
5
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Процесният договор е сключен при
спазване изискванията на чл.11, т.9, 10 и 11 от ЗПК. Същият съдържа
задължителните реквизити по сочените норми, отразен е общият размер на
кредита, лихвеният процент, който е фиксиран, посочен е годишният процент
на разходите, който не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в
който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях,
какво се погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва и вноска
допълнителен пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския
формуляр, подписан от двете страни.
По делото следва да се приеме, че ищецът е финансова институция по
смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК. поради което и съгласно разясненията дадени в
т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискването за обявяване на
договора за кредит за предсрочно изискуем важи и за него. В случая, към
датата на изпращане на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост 08.07.2021г. са падежирали 21 вноски. Налице са били
предпоставките на договора кредитора едностранно да прекрати договора.
Представените разписки не удостоверяват надлежно връчване на
уведомлението съобразно Общите правила, приети на основание чл. 36, ал. 2
от Закона за пощенските съобщения. Както е посочено в решение №
200/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 665/2018 г., I т.о. предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Съдът обаче е длъжен да съобрази решението си с приетото по т. 2 от
ТР № 8/ 02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК, съгласно което:
Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
6
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Следвайки приетото по
задължителното за настоящия съд тълкувателно решение, независимо от
извода, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника,
което е пречка за уважаване на исковете на това основание, настоящият съд
следва да уважи предявените искове за вноските с настъпил към настоящия
момент падеж /така и решение № 7/19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60053/16
г., І т.о., решение № 180/31.07.2017 г. на ВКС по т. д. 1357/16 г., решение №
103/07.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 851/16 г., І т. о., решение №
208/09.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/17 г., І т.о./.
Съобразявайки приложения по делото погасителен план настоящият съд
констатира, че към момента е настъпил падежа на всички, включително и
на последната погасителна вноска предвидена за плащане на 01.10.2021г.
Ето защо и предявеният в настоящото производство иск се явява
основателен до размера на падежиралите незаплатени вноски за главница – на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, /така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/, като в настоящия случай са падежирали всички
незаплатени вноски по договора за кредит, тъй като последната от тях е била
с дата на погасяване –01.10.2021г.
С оглед основателността на главните искове, на осн.чл.86 от ЗЗД
основателен се явява и установителния иск за заплащане на мораторна лихва,
доколкото вземането не е оспорено по размер.
ПО ОСЪДИТЕЛНИТЕ ИСКОВЕ: Осъдителните искове са допустими,
доколкото заявлението на „ Профи Кредит” България” е отхвърлено за
претендираните суми. Твърдяните допълнителни услуги не водят до някакава
икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената
цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една
възможност - възможността за предоставянето на услугите/в този, че
възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за възможността на
длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент
от живота на договора/, а не за реално предоставени такива. Не са ангажирани
и доказателства по делото, на ответника да е предоставена някоя от сочените
услуги, въпреки твърдението, че услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
Приоритетно разглеждане на заявлението е общо формулирано, не става ясно
за какви срокове се задължава кредитора, какви конкретно действия ще
извърши кредитора. Ищецът се занимава с отпускане на малки кредити, като
обичайната практика на всички кредитни институции от този тип е възможно
най- бързо разглеждане на искането и предоставяне на кредита дори в същия
ден.
В случая и възнаграждението, което следва да се заплати по пакета
допълнителни услуги е вразмер на 938,50лв. при кредит от 900лева.
На практика, заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но
без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за
кредит или еквивалентна престация. В §1, т.1 от ДР на ЗПК
са предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителниуслуги,
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, а в случая е определено
общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от
договора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде
7
изведена единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и
на останалите такива, посочена е обща стойност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбите, уреждащи
заплащането на цената на допълнителните услуги се явяват и неравноправни
по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът
от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква
одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати
предварително за възможност, която е изцяло зависи от волята на
кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по
договора да заплати за нещо, което има по силата на самия закон - правото на
страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да
отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравноправност на същите.
При горните доводи клаузите от договора, на които ищецът основава
осъдителните си претенции са нищожни като противоречащи на закона и
добрите нрави и неравноправни. Осъдителните претензии подлежат на
отхвърляне в своята цялост.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора по установителния иск и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК и съобразно т.6 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в установителното и в заповедното
производство.
Ищецът е заплатил в установителното производство държавна такса и
претендира заплащането и в списъка за разноски. Суми за юрисконсултско
възнаграждение са поискани от ищеца с последната му молба от 28.04.2022г.,
представляваща и списък за разноските.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на
възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и
определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително
производство възнаграждението е в размер от 100 до 300 лева. С оглед
правната сложност на настоящото производство съдът определя общо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада.
С оглед пълното установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, разноските присъдени от заповедния съд не подлежат на
редуциране.
8
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват сторените
разноски за адвокат, съответстващи на отхвърления осъдителен иск. Общо
заплатените от ответника разноски за адвокат са в размер на 500лв. доколкото
не е уговорена диференцирана стойност на защитата по установителния и
осъдителния иск, съдът приема, че за осъдителния иск е внесена половината
от уговорената цена за правна помощ. При това, ищецът дължи на ответника
сумата от 250лв. разноски за адвокат по осъдителните искове.
Водим от горното, Добричкият районен съд.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.. Г. П., ЕГН: **********, с адрес:
***, дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на
управление – г***,, с ЕИК ***, сумите по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д№ 2742/21г. по описа на РС Добрич, както следва:
- 820.30 лева , представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 30039726739 от 30.09.2019 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 25.08.2021г. до
окончателното изплащане;
- 282.40 лева – договорно възнаграждение за периода 01.02.2020г. -
03.02.2021г.;
-139.06 лева – обезщетение за забава за периода 02.12.2021г. -
03.02.2021г.;
-115.76 лева-обезщетение за забава за периода 03.02.2021 г. -
26.08.2021г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
със седалище и адрес на управление – г***,, с ЕИК ***, срещу А.. Г. П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
-229,75лв. –възнаграждение за закупена услуга „Фаст” по договор за
потребителски кредит № 30039726739 от 30.09.2019 г.;
- 708,75лв.- възнаграждение за закупена услуга „***” по договор за
потребителски кредит № 30039726739 от 30.09.2019 г.;
ОСЪЖДА А.. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление –
***,, с ЕИК *** сторените разноски в установителното производство в размер
на 46,52лв. и 180лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление –
***,, с ЕИК *** сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д№
2742/2021г. в размер на 27,15лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес
на управление – ***, с ЕИК ***, да заплати на А.. Г. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сторените разноски съразмерно на отхвърлените искове в размер
на 250лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9