Р Е Ш Е Н И Е
№ 260193/20.11.2020г. 20.11.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV-ти граждански състав
На 17.11
2020 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 960 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б.И.Б. против Б.Й.Б., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 5000 лв. - главница и 2533, 72 лв.
– мораторна лихва за забава за посочени периоди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г.
Ищецът
твърди, че на 02.02.2015 год. с ответника сключили договор за заем, по силата
на който предоставил на последния сумата от 1800 лв., със срок за връщане
16.02.2015 год. На 06.02.2015 год. сключили втори договор за заем, по силата на
който предоставил на ответника сумата от 1200 лв. със срок за връщане
16.02.2015 год. На 11.02.2015 год. сключили договор за заем по силата на който
предоставил на ответника сумата от 200 лв. със срок за връщане 17.02.2015 год.
И по трите договора заемополучателят подписал разписка за получаване на сумите
в брой. Въпреки уговорките предоставените суми не били възстановени, поради
което и ответникът изпаднал в забава и дължал лихва за посочени периоди.Иска се
уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски в производството.
Отговор
не е депозиран.
В
с.з. ищецът не се явява.
Ответникът се представлява от упълномощен
адвокат, чрез когото оспорва иска.Ангажира доказателства
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление
на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено ответникът
да заплати на заявителя исковите
суми – главница и лихва за забава, както и разноски в заповедното производство.
Предвид депозираното възражение и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
Към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е приложен договор от 02.02.2015 год., сключен между страните, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника заемната сума от 1800 лв. за срок до
16.02.2015 год., като за предаване на сумата е подписана разписка. Представен е
и договор от 06.02.2015 год., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника заемната сума от 1200 лв. за
срок до 16.02.2015 год. За получаване на сумата е подписана разписка. На
11.02.2015 год. страните са сключили договор , по силата на който ищецът е
предоставил на ответника заемната сума от 2000 лв. за срок до 17.02.2015 год.
За получаване на сумата е подписана разписка.
Ответникът е представил копие от
запис на заповед от 30.04.2015 год. за
сумата от 39 994 лв., с поемател ищеца.
По негово искане към настоящото
производство е приложено в цялост гр. дело № ***/2019 год., по което в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на договор за
заем с нотариална заверка на подписите, за сумата 13 594 лв. – главница и
сумата 6897, 93 лв. – лихва за забава.С определение от 15.09.2020 год.
заповедта е обезсилена. По гр. дело № ***/2019 год. на ЯРС в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълннеие по чл. 410 от ГПК за сумата 3000 лв. – главница
по договор за заем от 23.12.2014 год. и 1521 лв. – обезщетение за забава. С
определение от 17.02.2020 год. заповедта е обезсилена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск
е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство,
в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда
на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника,
извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумата.
Безспорно се установява от събраните
по делото доказателства, че страните са
били във валидни облигационни отношения по сключени три договора за заем.
Ответникът не е оспорил това обстоятелство, не е оспорил и че е получил
уговорените суми. Всъщност основното оспорване релевирано от негова страна е,
че е върнал сумите на заемодателя, което е обосновал с факта, че между страните
са съществували множество договорни отношения по договори за заем, вкл.
процесните, за обезпечаване изпълнението на които ответникът издал в полза на
ищеца запис на заповед за всички дължими суми, с уговорката последният да му
върне ценната книга след изплащане на сумите. Твърди се и, че именно поради
плащане са обезсилени издадени заповеди за изпълнение по други граждански дела
между страните.
Според съда горепосочените твърдения
на ответника останаха недоказани. По никакъв начин не се установи приетият
запис на заповед да е издаден, за да обезпечи задълженията на ответника към
ищеца по множество договори за заем, включително процесните. Дори и това да е
така, притежаването на ценната книга от ищеца отново не обосновава извод, че
претендираните в настоящото производство суми за изплатени напълно и в срок.
Всъщност не са ангажирани никакви годни доказателства установяващи ответникът
да е изправна страна по договорите, т.е. да е върнал заетите суми. За пълнота
съдът намира за необходимо да посочи и, че фактът, че ищецът не е предявил
искове по чл. 422 ГПК , след дадени указания по реда на чл. 415 от ГПК по
приложените граждански дела също не може да доведе до извод, че е извършено
плащане и по процесните договори.
В обобщение съдът приема претенциите
за главница за основателни в претендирания размер.
Съгласно чл. 86,ал.1 от ЗЗД – при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В процесните договори са фиксирани точните
дати за изпълнение на задълженията – 16.02.2015 год. и 17.02.2015 год.
Изчислена с онлайн калкулатор законната лихва за забава върху сумата от 1800 лв.,
за претендирания период 17.02.2015 год. до датата за подаване заявлението в
съда – 14.02.2020 год. е в размер на 912, 34 лв., върху сумата от 1200 лв., за претендирания
период 17.02.2015 г. – 14.02.2020 год. е в размер на 608, 22 лв., а върху
сумата 2000 лв., за периода 17.02.2015 –
14.02.2020 год. е 1013, 72 лв. Претенцията е основателна и следва да бъде
уважена в пълния си предявен размер и в тази си част.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да
не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 150, 69 лв. – заплатена държавна такса.
Искането
на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 201, 31 лв.-заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.Й.Б., ЕГН **********, дължи на Б.И.Б.,
с ЕГН ********** сумата от 1800,00 лв. –
главница по договор за заем от 02.02.2015 г., сумата 912,34 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода
от 17.02.2015 г. до 14.02.2020 г., сумата 1200,00
лв. – главница до договор за заем от 06.02.2015 г., сумата от 608,22 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от
17.02.2015 г. до 14.02.2020 г., сумата от 2000,00
лв., представляваща главница по договор за заем от 11.02.2015 г., сумата от
1013,16 лв., представляваща
обезщетение по чл.86 от ЗЗД за периода от 17.02.2015 г. до 14.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху общата
главница от 5000,00 лв., считано от 14.02.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********
да заплати на Б.И.Б., с ЕГН **********, сумата
от 150, 69 лв. - разноски в заповедното производство, както и разноски
за настоящата инстанция в размер на 201,
31 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: