РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. В., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Община В., представлявана от
д-р Ц.Ц., Кмет на Община В., адрес: гр.В., пл. Б. №2 чрез пълномощник - И.Д. старши
юрисконсулт в отдел „МДТ“ против Решение №146 от 29.12.21г. по гр.д. №1770/2020г. на
РС-В., с което е признато за незаконосъобразно дисциплинарното наказание „Забележка"
наложено на ищцата А. Ф. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.В., ж.к.Г.М.", бл.22, вх.Б, ет.2,
ап.20, и е отменена Заповед № ПО-02-20-41/08.09.2020г. на кмета на Община В.. С
обжалваното решение ответникът Община В., е осъден да заплати на ищцата А. Ф. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр.В., ж.к.Г.М.", бл.22, вх.Б, ет.2, ап.20 и направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Излага се, че РС-В. е достигнал до погрешен извод, тъй като не е анализирал в цялост
събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че Заповед № РД-02-20-41/08.09.2020 г. на Кмета на Община В.
съдържала всички изискуеми реквизити, предвидени в разпоредбите на КТ. Работодателят-
кметът на община В. е спазил процедурата по чл.193 от КТ. Посочва се, че преди налагане
на дисциплинарното наказание е поискал писмени обяснения от ищцата с искане с peг. №
1
ПО-02- 09-100/26.08.2020 г. и са дадени такива с вх. peг. №АО-02-09-100/1/ от 28.08.2020 г.
В решението си първоинстанционния съд на стр.5 абзац 2 е признал законосъобразността на
процесната заповед с фактите, че „работодателя е спазил процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание по отношение на това, че е взел писмени обяснения на служителя,
заповедта е издадена от компетентен орган- кмета на общината и в законовия срок, както и
че е връчена лично на служителя.“
Излага се, че всяко едно от констатираните и извършените от ищцата нарушения
описани в констативните протоколи, приети и неоспорени като писмени доказателства по
делото, е конкретизирана съответната разпоредбата на нормативен акт, който е нарушен и за
кое конкретно деяние се отнася нарушението. От писмените обяснения на ищцата било
видно, че същата признал извършването им.
Поддържа се, че работодателят в качеството си и на дисциплинарно наказващ орган е
приел, че в конкретния случай има достатъчно данни за извършено нарушение на трудовата
дисциплина и следва да бъде наложено съразмерно на нарушението дисциплинарно
наказание. Изложил подробни мотиви относно спецификата на извършеното нарушение във
връзка с трудовите задължения на ищцата и взел предвид вида на работата и отговорностите
за заемане на ръководна длъжност, която се характеризират с по-висока степен на
взискателност.
Излага се, че наложеното наказание е най-лекото предвидено по закон и най-
незначително засягало интересите на работника. Наказанието било съобразено с тежестта на
нарушението, същото било значимо защото в резултат на извършените нарушения на
трудовата дисциплина и небрежното поведение на ищцата, същото можело да доведе до
системни нарушения, а изискванията към заеманата ръководна длъжност „директор на
детска градина“ се характеризирали с по-висока степен на взискателност.
Поддържа се, че заповедта е издадена след като комисията, извършила проверката,
констатирала нарушенията.
Твърди се, че заповедта за наложено дисциплинарно наказание „Забележка“на ищцата
А. М. е законосъобразна и мотивирана, в съответствие с критериите, установени в
разпоредбата на чл.189, ал 1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата.
Излага се, че в случая установените нарушения били сериозни и многобройни.
Налице е занижен контрол върху работата на съответните служители в институцията. Излага
се още, че изпълнението на трудовите функции е непрекъснат процес, като във всеки един
момент директорът на съответното детско заведение следва да изпълнява своите трудови
задължения по начин, който да гарантира нормалното извършване на дейностите и да не
оставя съмнение относно степента на загриженост на обществото към изцяло зависимите от
организация, контрол и управление.
Иска се да се постанови решение с което изцяло да се отмени Решение
№146/29.12.2021 г. на Районен съд-В. по гр. дело № 1770/2020 г. и вместо него да се
2
постанови друго, с което да се потвърди Заповед № ПО-02-20-41/08.09.2020 г. на Кмета на
община В., с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка" на А. Ф. М.- директор
на Детска градина „Д." гр.В.. Не представя нови доказателства и не прави доказателствени
искания. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
производството пред двете инстанции.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата А. Ф. М. не е
подал писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. от
АК-В. оспорва въззивната жалбата, като моли да бъде оставена без уважение въззивната
жалба и бъде потвърдено първоинстанционното решение. Не представя доказателства и не
прави доказателствени искания. Не претендира присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са правени
доказателствни искания.
В ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. Ф. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр.В., ж.к.Г.М.", бл.22, вх.Б, ет.2, ап.20, против Община В., с адрес:
гр.В., обл.В. пл."Б. № 2, представлявана от кмета на общината, с която са предявени искови
претенции с правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл. 358, ал.1, т.1 от КТ за признаване на
наложеното дисциплинарно наказание „Забележка" за незаконно и отмяна на Заповед № ПО
- 02-20-41/08.09.2020г. на кмета на Община В., с която е наложено. Навежда доводи за
незаконност на наложеното наказание: 1.Заповедта не е издадена от компетентен орган;
2.Заповедта не е мотивирана – не е посочена фактическата обстоятелства относно
въведените нарушения, които да са подведени под съответната правна норма, като липсвало
обвързващ факт - нарушение - наказание; 3. Не е посочено всяко нарушение, какво
нарушение на трудовата дисциплина представлява; 4. Няма мотиви за определяне на вида на
наказанието; 5.Посочените нарушения не съставляват нарушение на трудовата дисциплина.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна кмета на Община В. е депозирала отговор
на исковата молба, с който е оспорила предявения иск като неоснователен. Навежда доводи
в насока законосъобразност на процесната заповед, като същата била издадена и подписана
от компетентен орган; че нарушенията са описани с обективните си признаци - дата и начин
на извършване, наложеното наказание и законният текст, въз основа на който е наложено;
3
преди да бъде наложено дисциплинарното наказание от ищцата са приети писмените ѝ
обяснения, както и че същата била запозната със справката на комисията от извършена
проверка; заповедта е издадена в законния срок и е връчена лично на ищцата срещу подпис;
заповедта е издадена в съответствие с императивните разпоредби на КТ, след вземане на
писмени обяснения на служителя, и е мотивирана с посочване на фактическите
обстоятелства и правно основание за налагането. Работодателят е съобразил наложеното
наказание с тежестта на нарушението и е наложил най-лекото наказание, предвидено в КТ.
Представени са доказателства и са направени доказдателствени искания.
Не е спорно между страните по делото, че се намират в трудово правоотношение, по
което ищцата заема длъжността „Директор“ на ДГ“Д.“-гр.В. и с обжалваната Заповед № ПО
- 02-20-41/08.09.2020г. на кмета на Община В. ѝ е наложено наказание „Забележка".
Със Заповед № РД-02-11-715/16.07.2020г. кмета на Община В. е назначил комисия за
извършване на проверки на място в местата за организация и предоставяне на
предучилищно образование в детските градини от Община В. с параметри на проверката
изброени в заповедта.
С констативен протокол на комията от 17.07.2020г. и Допълнение към констативен
протокол от 17.07.2020г. се установява извършена проверка в ДГ“Д.“-В. с филиал „В.Л.“-В.
и са констатирани описаните в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушения: 1.Прието е дете в детската градина под 2 годишна възраст; 2. Отчетена е ниска
средномесечна посещаемост на децата от първа група в три последователни месеца
Октомври, Ноември и Декември 2020г. - по 9 - 10 деца; 3. В беседка за почивка на персонала
в двора на детската градина има наличие на угарки от тютюн и 4.Не са представени на
проверката книга за регистриране на заповедите на директора и книга за заповедите за храна
- требвателни листове.
Констативните протоколи са подписани от ищцата в качеството ѝ на Директор на
денската градина.
С писмо рег.№ПО-02-09100/26.08.2020г. на кмета на Община В. от ищцата са
поискани писмени обясненя по констатациите от проверката в тридневен срок.
На 28.08.2020г. ищцата А. М. е депозирала в Община В. писмено обяснение в което
посочва, че: на родителите на детето А. Т. е предложено да запишат детето в детска ясла до
навършване на 2 - годишна възраст, но по тяхно настояване, тъй като остава 1 месец до
навършването на тази възраст и за да не се наложи повторна адаптация в рамките на кратък
период от време, направила компромис и се е съобразила с желанието на родителите; че
поради това че основният списъчен състав на първа група /2-3 годишни/ е 22 деца и че те са
най - податливи на респираторни заболявания, алергии и вирусни инфекции, не би могло да
се предвиди ежедневната им посещаемост; че не би могъл да се превиши максималния брой
на децата в останалите групи; че се нарушава учебно - възпитателния процес в групите, в
4
които биха били насочени децата, както и че родителите изразяват недоволство когато се
сформира сборна група. Същевременно по независещи от учителите обстоятелства, не може
да ги принуждава да ползват платения си годишен отпуск през учебно време; че книгата за
регистриране на заповедите на Директора и книгата за заповедите за храна са били при
Завеждащ административната служба при ДГ, която е била в отпуск, както и че при
последваща проверка след една седмица, книгите били предоставени на проверяващата
комисия; че е издала заповед № 49/22.11.2019г. с която забранява тютюнопушенето в
района на детската градина; че колективът е запознат с нея и че като директор не е
установила нарушения.
По делото пред РС-В. са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Ц.А.Ц. заявява, че в деня на проверката е бил в Детска градина „Д." -
гр.В., по молба на ищцата, за да извърши оглед на улуците за евентуална необходимост от
ремонт. При огледа не видял ищцата навън, но видял високо момче да носи прозрачен плик
с отпадъци - чашки от кафе и фасове, да го поставя на масичка под навесчето, да отваря
плика и да снима съдържанието му; два - три пъти позвънял на ищцата, но тя отбивала
обажданията му.
Свидетел С.П.Г. заявява, че на 17.07.2020г. при проверката излязъл на двора на
детската градина, за да провери дали са заключени двете порти за да нямат достъп външни
лица, при което достигнал до беседка, която е отстрани на детската градина с изглед към
Кръстата казарма в гр.В. и установил, че на масата й има пепелник, който е с угарки от
цигари и чашки от кафе - машина, както и торбичка, в която са събрани същите неща - чаши
от кафе и фасове. След това извикал другия проверяващ - св.Николова за да види това.
Свидетелят Е.И.Н. установява, че св.Г. я повикал и установила, че в беседка,
намираща се в границата на детската градина има пепелник, пълен с угарки, както и плик,
пълен с угарки и чаши.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непосредствени, в резултат на
техни лични впечатления и възприятия.
И тримата свидетели не установяват някой да е пушил на посоченото място -
беседката.
Ищцата А. М., в качеството на Директора на ДГ“Д.“-В., е издала приложената
Заповед №49/22.11.2019г. и приложения списъчен лист към нея, с която се забранява
тютюнопушенето на територията на ДГ“Д.“ и филиал „В.Л.“-В. и личния състав е запознат
срещу подпис.
С обжалваното решение на РС-В. е признато за незаконосъобразно дисциплинарното
наказание „Забележка" наложено на ищцата А. Ф. М. и е отменена Заповед № ПО - 02-20-
41/08.09.2020г. на кмета на Община В.. РС-В. е приел, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата не е мотивирана, поради не конкретизиране на
5
законният текст /конкретната правна норма/, въз основа на която се налага наказанието.
Налице е противоречие между посочените правни норми, въз основа на които се налага
наказанието. Всяка от правните норми - чл.187, т.3 и т.10 от КТ предвижда различни видове
хипотези, съставляващи различни нарушения на трудовата дисциплина. Нарушено е правото
на защита на работника и служителя да разбере за всяко описано в заповедта деяние, кой
конкретен законен текст съставляващ нарушение на трудовата дисциплина е нарушил и въз
основа на който му се следва дисциплинарна отговорност. В заповедта липсвали мотиви, не
се установява и от останалите по делото доказателства, че работодателят е оценил
обясненията на служителя и доказателствата по дисциплинарното производство, при
определяне на дисциплинарното наказание. Приел е, че заповедта следва да се отмени само
на това основание.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В ОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение №
57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. №
307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
6
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявеният иск от въззиваемата страна е с правно основание по чл.357 от КТ във вр.
с чл. 358, ал.1, т.1 от КТ за признаване на наложеното дисциплинарно наказание „Забележка"
за незаконно и отмяна на Заповед № ПО-02-20-41/08.09.2020г. на кмета на Община В., с
която е наложено.
Съдът констатира, че наведените възражения във въззивната жалба са индентични с
наведените доводи в отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, в насока
законосъобразност на процесната заповед, като РС-В. е дал отговор в обжалваното решение.
При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване
в процеса лежи върху работодателя /чл. 154, ал. 1 от ГПК; така и решение № 1/2002 г. на
ВКС, III г.о/, което е указано на въззината страна /ответника/ с доклада на съда пред първата
инстанция и не са наведени възражения в тази насока. Когато се оспорва законността на
наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че
заповедта за уволнение е издадена при спазване изискванията на чл. 193, ал.1 КТ, че
наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ и в съответствие с чл. 195 от КТ, и
едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е
наложено дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г.о/.
Законът изисква заповедта да е мотивирана. В настоящият случай от приложената
заповед за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ се установява, че е
допуснато нарушение на нормата на чл.195, ал.1 от КТ. Съгласно чл.195, ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа
на който се налага. Посочването на законовия текст, единствено като цифрово изражение
чл.187, т.3 и т.10 от КТ и без съответното му текстово съдържание, както е постъпено в
случая, води до извода, че работодателят не е квалифицирал нито едно от посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
При липса на посочена правна квалификация, изразена цифрово и текстово, заповедта
се явява немотивирана, като в конкретния случай е нарушено правото на защита на
ищеца/въззиваемия/.
Без да е конкретизиран вида на посоченото в заповедта нарушение следва извода, че
наказанието не произтича от определена правно значима причина, а това означава, че
наложеното наказание е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението при издаване на
заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите фактически
7
или правни основания в процеса, както и с представяне на доказателства за установяването
им. Последователна е практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от
КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за
дисциплинарно наказание чрез мотивиране на заповедите за налагането му, съобразно
изискуемите елементи / в този смисъл е Решение № 204 от 17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. №
2941/2001 г., II г. о., докладчик председателят С.Ч./.
Настоящата инстанция напълно споделя изложените от РС-В. мотиви. От процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че са описани нарушения и
правните норми, които са нарушени - Закона за предучилищното и училищното образование,
Закона за здравето, Приложение № 7 на Наредбата за финансирането на институциите в
системата на училищното и предучилищното образование и Наредба № 8 от 11.08.2016г., но
не е конкретизиран законният текст /конкретната правна норма/, въз основа на която се
налага наказанието. В първоначалните мотиви на заповедта се посочва, че назначената
комисия за проверка с констативния протокол от 17.07.2020г. и допълнение към него, са
установени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 от КТ, като чл.187 от
КТ не съдържа алинея първа, но явно се има предвид чл.187, т.10 от КТ. В последващите
мотиви, постановени преди диспозитива на заповедта, е посочено, че ищцата е нарушила
трудовата дисциплина съгласно чл.187, т.3 и т.10 от КТ. Налице е противоречие между
посочените правни норми, въз основа на които се налага наказанието. Всяка от посочените
правни норми предвижда различни видове хипотези, съставляващи различни нарушения на
трудовата дисциплина, а именно - чл.187, т.3 от КТ: 1.неизпълнение на възложената работа;
2.неспазване на техническите и технологическите правила, а чл.187, т.10: Неспазване на
други трудови задължения, предвидени: 1. В закони и други нормативни актове; 2. В
правилника за вътрешния трудов ред; 3. В колективния трудов договор или 4.Определени
при възникването на трудовото правоотношение. От заповедта е видно, че са описани 4 броя
различни нарушения, при което е задължително да се посочи в заповедта спрямо всяко от
тях отделно законния текст от КТ, който съставлява конкретното нарушение на трудовата
дисциплина, както цифрово така и текстово, което в случая не е налице. Нарушено е
правото на защита на работника и служителя да разбере за всяко описано в заповедта
деяние, кой конкретен законен текст съставляващ нарушение на трудовата дисциплина е
нарушил и въз основа на който му се следва дисциплинарна отговорност.
Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на
определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта
на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При
оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния
8
контрол.
В процесната заповед също липсват мотиви, че работодателят е оценил обясненията
на служителя и доказателства по дисциплинарното производство, при определяне на
дисциплинарното наказание, не се установява и от останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното не може да бъде извършен съдебен контрол и в тази насока.
По отношение на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения следва да се
отбележи следното:
По посоченото нарушение при приемане на дете в детската градина под 2 годишна
възраст - в мотивите на заповедта преди диспозитива й, е посочено, че нарушението на
трудовата дисциплина е извършено от въззиваемата/ищцата/ на 17.07.2020г., която дата
съвпада с датата на проверката с констативен протокол и която съставлява времето на
установяване на нарушението, а описаното в обстоятелствената част нарушение, сочи на
извършване на датата, на която детето е записано в детската градина, тоест на 04.12.2019г., а
не на 17.07.2020г. Същото се следва и по отношение на описаното нарушение за
неразформироване и сливане на групите в детската градина при отчетена ниска
средномесечна посещаемост в продължение на 3 месеца - м.10, м.11, и м.12/2019г., сочи на
извършване на деянието чрез бездействие след този период, тоест деянието също не е
извършено на 17.07.2020г., както е посочено в атакуваната заповед.
По отношение на описаното в заповедта нарушение - неупражняване на контрол от
ищцата в качеството и на директор за недопускане на тютюнопушене на прилежащите
площи към детската градина, от данните по делото се установява, че въззиваемата/ищцата/ е
издала нарочна Заповед № 49/22.11.2009г., с която забранява тютюнопушенето, освен на
обозначените за това места със знаци и поставени пепелници, както и че всички служители
са запознати със заповедта срещу подпис /л. 50 и 51 от делото/. От доказателствата не се
установява дали беседка съставлява такова място или не. От свидетелските показания, които
са непротиворечиви и се допълват, се установява, че по време на проверката въззиваемата е
била ангажирана в сградата на детската градина, не е излизала навън, поради което не е
могла да осъществи контрол в прилежащите към детската градина площи в това отношение
по независещи от нея причини. От доказателствата, също така не се установява на
посочената дата на извършване на това нарушение - 17.07.2020г. някой да е употребявал
тютюневи изделия в детската градина. При така установените данни по делото следва
извода, че описаното деяние не е извършено от обективна и субективна страна.
По отношение на описаното нарушение за непредставяне на книгата за регистриране
на заповедите на Директора и книгата за заповедите за храна, същото се установява с
Допълнение към Констативен протокол от 17.07.2020г., което Допълнение обаче, не
съдържа дата на издаването му. Посочва се в Допълнението, че при проверката са изискани
и непредставени горепосочените документи, поради което не може да се прецени
датата/времето на извършване на описаното нарушение. Действително, със Заповед №
15/17.09.2019г. ищцата в качеството на Директор е определено място на съхранение на
книгите - в „Дирекция", а не при ЗАС, но не е спорно между страните, че тези
9
документи са представени при последваща проверка след завръщане на ЗАС на работа,
тъй като документите са се съхранявали при него. Формално въззиваемата е нарушила
издадена от нея самата заповед, но е изпълнила задължението си като Директор - да
съхранява определената за детската градина документация. От деянието не са настъпили
вредоносни последици, а и не се твърдят такива. То се явява малозначитено и
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението - обстоятелство което не
е взето предвид при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Проверката е установила изрядност в останалата част от предмета ѝ.
От съдържанието на самата заповед се установява, че липсват мотиви на
работодателя в насока оценка на доказателствата, тежестта на нарушенията и настъпилите
последици, наличието на наложени предишни дисциплинарни наказания на служителя, т.е.
при определяне на наказанието наказващият орган/работодателят/ не е оценили съразмерно
и справедливо всички обстоятелства по отношение на въззиваемата/ищеца. В заповедта не
се посочва да са настъпили някакви негативни последици от описаните нарушения.
С оглед на изложените съображения оплакванията на жалбоподателя са
неоснователни. Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се
отразява върху правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след
обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
Ответната по жалбата страна не е претендирала разноски за настоящата инстанция,
поради което такива не следва да ѝ се присъждат.
По изложените съображения, В ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №146 от 29.12.2021г. по гр.д. №1770 по описа за 2020г. на
Районен съд-В..
10
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11