Решение по дело №285/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 226
Дата: 30 юни 2017 г. (в сила от 26 април 2018 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20152100900285
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 222                    Година 2017,30.06.                         Град Бургас

 

                                  

      В ИМЕТО НА НАРОДА

                                          

 

Бургаски окръжен съд                                                     граждански състав

На     двадесет и втори май               Година две хиляди и  седемнадесета

В    публичното  заседание в следния състав:

                                                    

                                 Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                         Членове:    ………………………………………...                                                      

                    Съдебни заседатели:     …………………………………….......

 

Секретар Ц.А.

Прокурор  

като             разгледа                 докладваното        от                      съдията

търговско   дело номер        285          по описа за      2015             година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

          Ищецът „Лежър Инвест“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.София чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. Вержиния Дакова  с адрес на кантората гр.София,1407,кв.Хладилника,район „ Лозенец“,бул.“Черни връх“ № 84,ет.4, е предявил установителен иск против „Добринище ски“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.Поморие, по отношение на когото е  открито производство по несъстоятелност ,за което  е образувано и висящо т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на настоящия съд, за установяване съществуването на негово изискуемо предявено, но неприето за удовлетворяване в несъстоятелността , вземане в общ размер от  87600 евро без ДДС, представляващо сбор от 12  неплатени  месечни възнаграждения по договор за  правно обслужване от 19.11.2013 год. за срок от една година -19.11.2013 год.-19.11.2014 год. Твърди, че между него и ответното дружество е бил  сключен договор за  правно обслужване от дата 19.11.2013 год. ,който е оформен  в писмен вид и съгласно който ищецът се е задължил да предоставя на ответното дружество уговорените услуги срещу заплащане на месечно възнаграждение без ДДС. Сочи, че поради неплащане на възнаграждението, на  07.02.2014 год. е отправил покана  за заплащане на  предоставените  правни услуги за месеците ноември, януари, февруари, която въпреки, че е била  получена на 10.02.2014 год. не е била последвана от изпълнение. Заявява, че въпреки това е продължило да предоставя услугите по договора. Твърди, че  това вземане е било включено в списъка на неприетите вземания от синдика без да е изложено становище по този въпрос, а съдът по несъстоятелността е допуснал очевидна фактическа грешка, отхвърляйки възражението му по чл.690 от ТЗ ,с мотива        ,че предявяването е извършено извън законния срок. Заявява,че договорът е сключен от  лицето, което  на датата на сключването и няколко месеца след това, е било вписано  и в търговския регистър като изпълнителен директор и представител на  ответното дружество. Сочи,че това лице, действайки в горното качество от името на „Добринище ски“ ЕАД  и  с правната помощ на ищцовото дружество  ,е оттеглило пълномощия от  няколко свои договорни представители до тогава. Като  обем на възложението  по договора посочва :пълно правно и счетоводно проучване и установяване на активите,пасивите  на дружеството,делата срещу дружеството и други заварени правни и фактически действия. За изпълнение на  възложеното твърди,че: е упълномощило множество нови правни,счетоводни и други консултанти в това число адв. Павлина Николова, адв. Вержиния Дакова, Александра Дянкова, Нели Георгиева  и други, които да представляват ответното дружество пред всички институции,физически и юридически лица; по негово настояване  от НАП е предоставено заверено копие от цялото данъчно досие на дружеството от 2005 година насам,като въз основа на книжата в него  е извършил пълен правен и счетоводен анализ за нуждите на  дейността на ответното дружество; свързване с всички банкови институции на територията на страната с молба за информация за открити  банкови сметки с титуляр „Добринище ски“ЕАД; депозиране на молби до съдилища  за снабдяване с удостоверения за съдебни производства от и срещу ответното дружество; подаване на молби до други държавни и общински институции, заявява ,че са  извършвани множество фактически и правни действия като  изброява резултати от тях  ;установен контакт с учреждение доставчик на ел. енергия, съдебни изпълнители, водене на преговори с множество кредитори, събиране на текущи задължения, посещения на обекти на ответното дружество във връзка с проблеми  с  тях;отправяне на покани до временен синдик за предоставяне на държани от него дружествени книги; отправяне чрез ищеца на редица писмени покани, включително и нотариални до счетоводител  и съставител на отчети на ответното дружество, за предаване на счетоводни документи;отправяне на молба до одитор на дружеството за предоставяне на документи и уведомление за оттегляне на пълномощия; предоставяне на  правни консултации-писмени, по имейл,по телефон и по всякакъв друг начин. Заявява,че въпреки добросъвестното изпълняване  на задълженията ,плащане от ответното дружество не е извършвано, искана е била  отсрочка за плащане,която е била дадена. Подробно излага факти,от които прави извод за намерение за източване на ответното дружество още преди откриване на производството по несъстоятелност и за увреждане на реалните кредитори на дружеството. Претендира разноски.

Предявеният  иск е  с правно основание в чл.694,ал.1,изр.1,предл.2 от ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ,вр.  чл.9 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ.

Ответникът „Добринище ски“ЕАД,ЕИК *********  чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. адв. Красимира Астакова с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Цар Симеон  І“  № 58-60,ет.1,офис 1 оспорва основателността на предявения иск. Счита,че вземането е предявено след изтичане на законния срок, поради което и приемането му за удовлетворяване в производството по несъстоятелност е недопустимо. Съпоставяйки изложеното в исковата и уточняващата я молба  с приложения към тях,прави извод за неяснота на търсената сума въз основа на процесния договор за правно обслужване. Оспорва датата на  сключване на представения договор за правно обслужване, като твърди,че подписването на документа е станало в много по-късен момент,когато Ноел Донован не е разполагал с представителна власт по отношение на ответното дружество.Прави възражение за нищожност на правната сделка на две основания-противоречие със закона,изразяващо се в неспазване на императивно изискване за  изискване и даване на предварително съгласие на временен синдик  за подписването му;липса на съгласие от страна на валидно представляващ и задължаващ ответното дружество-назначения временен синдик.Твърди,че договорът е  привиден.Аргументира извода за привидност с твърдения,че процесуалния представител на ищеца е знаел за състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество,като посочва факти за това,както и с необичайно  прекомерно голямото договорено  месечно възнаграждение спрямо вида на дейността,която се извършва.Заявява,че в периода 2012-2014 год.  не е извършвал никаква търговска дейност.Сочи,че не е представена фактура или разписка ,издадена от ищеца,с която да се  докаже налично задължение за плащане на възнаграждение,твърди,че такъв договор няма в търговските му книги и такова задължение не е било осчетоводявано,дори и от ищеца. Намира,че липсват доказателства за извършвана дейност по договора,липсва отчитане на извършена работа и приемането й съгласно договора и чл.284 от ЗЗД.Позовава се на  приложените от ищеца доказателства в подкрепа на твърдението,че всички молби и друг вид кореспонденция са подадени и подписани от лицето Ноел Донован или от адв. Павлина Николова,но не и от ищцовото дружество.Прави довод в тази връзка за неотносимост на всички тези книжа към делото.Заявява,че подаването на молби и нотариални покани,както и  изискване на данъчно досие не представляват правна дейност по смисъла на Закона за адвокатурата и не свидетелстват за извършване на дейност по правно обслужване.Заявява,че действия по правно обслужване по процесния договор никога не са извършвани,като се позовава и на текстове от Закона за адвокатурата.Посочва,че ищецът злоупотребява с права като е представил с исковата молба по 3 и повече копия на едни и същи документи,както и множество справки за задължения към НАП за прекомерно близки периоди без да е обосновава конкретна нужда от такова действие.Намира за необосновано  и неясно твърдението за продължило и след 20.02.2014 год. изпълнение на задълженията по договора,сключен с представител Ноел Донован,при положение,че  след тази дата е сменен представляващия ответното дружество и той не е поемал задължения по процесния договор.Оспорва датата на подписване на анекса и черпи доводи от съдържанието му  в подкрепа на възражението за привидност на договора.Твърди  привидност и на  самия анекс като приложение към договора.Заявява,че според него не е настъпил и падежа на задължението,който е 19.11.2016 год. Излага съображения  и факти по доводите на ищеца за „източване„ на ответното дружество.  Оспорва датата на изпращане на представената покана и датата на получаването й. Представя и ангажира доказателства, оспора относимостта на  част от представените от ищеца доказателства,както и допустимостта на гласни доказателства.

Възраженията са с правни основания в чл.26,ал.1,предл. първо и чл.26,ал.2,предл.2 и 5 от ЗЗД.

В допълнителна   искова молба в отговор на писмения отговор на ответното дружество „Добринище ски“ЕАД ищецът „Лежър инвест“ ЕООД  излага доводи за несъстоятелност за всяко едно от оспорванията и преповтаря изложеното в исковата молба. Намира,че съгласие на временния синдик не е било нужно,тъй като искът за откриване на производство по несъстоятелност,по отношение на който е допусната тази обезпечителна  мярка е бил отхвърлен,с оглед на това назначаването  счита за лишено от основание и  мярката отпаднала  по силата на закона ,а твърди,че  и органите на дружеството не са били лишени от право да управляват и представляват  дружеството. Твърди,че временния синдик не е изпълнявал задълженията си и е препятствал дейността на дружеството и е отказвал съдействие.Сочи,че е обслужвал както с лични средства,така и с помощта на множество упълномощени от него правни и счетоводни консултанти счетоводната дейност на дружеството-длъжник.Заявява,че е  несъстоятелно позоваването  на Закона за адвокатурата,тъй като  възложението по процесния договор не е адвокатска дейност,а правно обслужване,което е различно.Заявява,че договорът не е бил прекратяван,въпреки назначаването на друго лице за представляващ от 20.02.2014 год. ,тъй като назначаването е неправомерно,като за обосноваване на това твърдение се позовава  на съдебни решения.Твърди,че въпреки,че с представения анекс,сключен на 28.11.2013 год.,който за първи път представя с молбата си  от 11.12.2015 год. по делото,е уговорен срок за плащане най-късно до 19.11.2016 год.,който още не е настъпил,с откриване на производството по несъстоятелност  сумата става незабавно дължима.Уточнява фактите,които ще установява с гласни доказателства.Не представя допълнителни доказателства.

Третото лице помагач на ответника  „Инерт Билд“ ЕООД,ЕИК ********* чрез пълномощниците адв. Евгения Гагашева и адв. Радостина Николова, последната и като съдебен адресат с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Патриарх Евтимий“ № 2 оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.Счита,че процесният договор за  правно обслужване е нищожен,тъй като противоречи на закона,сключен е при липса на съгласие и е привиден и симулативен.Преповтаря и доразвива вече изложените от ответното дружество в писмения му отговор правни и фактически доводи за неоснователност на претенцията. Намира,че изключително високата   уговорена цена на месец по процесния договор и  липсата на каквото и да е писмо до временния синдик за нужда от договор за правно обслужване на горната цена подкрепят твърденията му за натоварване на дружеството с неоснователни задължения. Счита,че времевото действие на обезпечителната мярка „назначаване на временен синдик“ се е запазило и тя е отпаднала занапред,поради което и длъжникът е следвало да се съобрази с ограниченията й. Намира,че мярката е била и обоснована,което  смята ,че се потвърждава от  постановеното малко по-късно решение по т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на Окръжен съд гр.БУргас за откриване на производство по несъстоятелност. Представя и ангажира доказателства,оспорва доказателствени искания на ищеца.

В допълнителен отговор  на исковата молба  ответникът „Добринище ски” ЕАД  преповтаря  накратко вече изложените възражения в писмения отговор,като акцентира на привидността на процесния договор и фактите,които му дават основание за този извод.Прави нови доказателствени искания.

В Становище по отговор на искова молба на третото лице помагач ищецът преповтаря всички свои доводи и фактически твърдения,вече развити в исковата и допълнителната искови молби.Прави нови доказателствени искания,като прилага ново писмено доказателство.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства е видно следното: С  определение № 650 от 28.05.2015 год. по т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на Бургаски окръжен съд  е оставено без уважение възражението на кредитора-ищец в производството по настоящото дело „Лежър Инвест“ ЕООД против неприемане на предявени негови вземания ,едно от които е и  вземането,предмет на производството по настоящото дело,за сумата от 87600 евро по договор за правно обслужване от 19.11.2013 год. Прието е в съобразителната част на определението,че молбата,с която вземането е предявено ,е била изпратена по пощата на 13.02.2015 год.,а тримесечния срок за предявяване е изтекъл на 12.02.2015 год.,тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност е било вписано на 12.11.2014 год. в електронния търговски регистър по партидата на дружеството.-л. 2202 от делото.От заверения препис от молбата  по чл.688  от ТЗ на ищцовото дружество–лист 2248 от делото, е видно,че  предявяването е заявено действително по пощата,като номерът на пратката, отбелязан от канцеларията на съда е AR-*********,а датата 13.02.2015 год.,молбата е получила вх. № 2909 от 16.02.2015 год.След служебна справка по делото по нестоятелността, е видно,че  данните за номер на пратката и дата на подаването й в дружеството за пощенски услуги,записани от канцеларията на съда ,където е постъпило предявяването-листи от 654 до 661 вкл.,съвпадат с тези посочени в   документа на лист 661,а именно -транспортен етикет на „Еконт Експрес“ ООД  с  вписани номер на пратката ********* и  дата на издаване на служебния бон 13.02.2015 год. с час 00,14.Други данни в документа  на „Еконт Експрес“ ЕООД няма. От приложената в заверено копие  разписка за прием на пратки- лист 47 от делото  ,изходяща от „Еконт Експрес“ООД е видно,че пратка с № AR-********* е била  предадена и приета не на 13.02.2015 год.,както е посочено транспортния етикет,находящ се в делото по несъстоятелността,а на дата 12.02.2015 год. в 23,36 часа,ведно с няколко други пратки,като за всички тях е издадена обща разписка с изричното им упоменаване и дата  и час  на приемане и предаване-12.02.2015 год..Датата на приемане на пратката с AR-*********  е посочена отново и изрично и в писмо на куриерската фирма-лист 48 от делото,като тя съвпада с вписаното в  издадената разписка на лист 47 от делото,а именно дата 12.02.2015 год. Същевременно е видно,че служебния бон на лист 47 от делото е общ,обхваща всички пратки,включително и  спорната,като датата на издаване на самия бон е 13.02.2015 год.  и част 00,17  часа.

Безспорно е между страните по делото,че документът на листи 8 и 9 от делото,озаглавен  „Договор за правно обслужване“ с посочена дата 19.11.2013 год. на сключването му ,  не   носи подпис на временния синдик  на ответното дружество  Марияна Тонева Банчева,назначен  по реда на предварителните обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ в производството по т.д.№ 7 по описа за 2013 год. на Бургаски окръжен съд и  временния синдик не е давал съгласие за неговото сключване.Не е спорно също така,че  ответното дружество не е плащало каквито и да било суми за погасяване на задължения по  облигационна връзка ,основана на документа на листи 8 и 9 от делото,озаглавен „договор за  правно обслужване“; вземането по договора за  правно обслужване от 19.11.2013 год. не е  осчетоводявано от ищцовото и от ответното дружество ;за вземането по договора за правно обслужване от 19.11.2013 год. ищецът не е издавал фактура/и.

От данните в електронния търговски регистър,а и от събраните по делото доказателства е видно,че по отношение на ответното дружество е било  поискано откриване на производство по несъстоятелност още през 2013 год.,като по искане на друг кредитор е било образувано т.д.№ 7 по описа за 2013 год. и с определение № 66 от 15.01.2013 год., вписано  в търговския регистър на  25.01.2013 год. на основание чл.629а ,ал.1 от ТЗ е била допусната предварителна обезпечителна мярка-назначаване на временен синдик с права по чл.635,ал.1 от ТЗ.Датата на встъпване в правомощията е определена на 21.01.2013 год.,като това вписване е било заличено на 12.11.2014 год. Същевременно е безспорно,че производсдтвото по т.д.№ 7 по описа аз 2013 год. е приключило с влязло в сила на 18.06.2015 год. решение № 162 от 08.06.2014 год. на Бургаски окръжен съд,за отхвърляне на молбата.

От вписванията по партидата на ищеца в електронния търговски регистър е видно,че от 2008 год. до настоящия момент предметът му на дейност не е променян,като той включва следното:търговия и услуги от всякакъв вид в страната и чужбина, представителство и агентство на български и чуждестранни юридически лица в страната и чужбина, производство на търговски артикули в страната и чужбина, както и други дейности, в случай, че те не са забранени от закона.В предмета на дейност не е фигурирало ,нито фигурира предоставяне на  устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото,нито правни консултации.

Ищецът е представил  по делото  в няколко екземпляра –както като приложения към исковата молба,така и  в проведените открити съдебни заседания и между тях,многобройни  документи с различен характер и съдържание-нотариални покани,покани,уведомления,искания, извлечения от банкови сметки,данъчни книжа и други,с които се стреми да обоснове изпълнението на задълженията по посочения по-горе договор за правно обслужване.От тези доказателства е видно,че няколко лица- адв. Павлина Николова, адв. Вержиния Дакова, Александра Дянкова, Нели Георгиева, са действали като пълномощници на ответното дружество  в отношенията му с трети юридически лица или учреждения.В нито един от тези документи не е посочено,че се касае за представителство по преупълномощаване от „Лежър Инвест“ ЕООД, няма данни тези лица да са били в трудовоправни или в други отношения с ищцовото дружество,нито то да ги е ангажирало,за да действат в качеството на пълномощници на ответника в периода ,в който се твърди,че е действал договора за правно обслужване,вземания,по който претендира да му бъдат признати в настоящото  производство ищецът.При съпоставка на предмета на договора,наименуван „договор  за правно обслужване“  от 19.11.2013 год.  с действията ,обективирани в многобройните приложени документи ,съдът намира,че  не е налице съвпадение между тях-от приложените документи явстват действия ,за които не може да се направи извод,че са осъществени в изпълнение  на задълженията по този договор.Съгласно чл.1.1 от договора негов предмет е,както изрично е записано-предоставяне на всякаква необходима правна помощ и съдействие във връзка с месечно правно обслужване,включително,ако е необходимо,отнасяне на действия към компетентния български съд и правна защита пред съответния съд до крайно решение по делото,както и правна защита в правни изпълнителни процедури,ако има такива. В т.3.3 също така е посочено,че освен възнаграждението,дължимо съгласно договора,клиентът се съгласява да заплати в рамките на 5 работни дни всички съдебни или други такси,отнасящи се до предоставените правни услуги/включително без никакво ограничение разходи за експертизи,преводи,нотариални такси,пощенски такси и др./ след искане на ищцовото дружество-консултант и в съответствие с уговорките в чл.3.2. В договора е уговорено едно единствено възнаграждение в размер на 7300 евро месечно без ДДС, като е посочено ,че то се дължи   за правни консултации и съвети. При това положение ,от тълкуването на горните три текста в тяхната взаимна връзка  следва да се направи следния извод-правното  обслужване  по този договор включва  освен  правна помощ чрез  консултации и съвети, дейности, за осъществяването на които са необходими и се прилагат правни познания,но не е необходимо изпълнителя да е адвокат, и  процесуално представителство  и правна защита пред съд,и в изпълнителни производства, както и изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, които дейности са в изключителния обхват на адвокатурата.За всички тези дейности-такива,за които изпълнителят не е необходимо да е адвокат и такива,които са включени в обхвата само на адвокатската професия,е договорено едно възнаграждение то 7300 евро без ДДС на месец.Ищцовото дружество обаче не е адвокатско такова,за да е допустимо да извършва  тези от договорените дейности,които са в изключителен обхват на адвокатската професия.Същевременно ,не е предвидено и не е поемано задължение  в договора ,да се осъществява представителство,без процесуално,в правоотношения с трети физически и юридически лица,в случаите в които това е   необходимо,а от част от приложените доказателства е видно,че адв.Павлина Николова  напр. е осъществявала такова в материални правоотношения,по които участник е било ответното дружество.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правни основания в чл. 694, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ТЗ  във вр. с чл.79,ал.1 ,вр.  чл.9 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ.

 

Основните  спорни по делото въпроси  са: на първо място дали предявяването е направено в тримесечния срок ,определен от закона,след изтичане на който вземания в производството по несъстоятелност ,възникнали до датата на откриване  на производството по несъстоятелност ,не могат да се предявяват-арг. от чл.688,ал.1 изр.2 от ТЗ; на второ място, ако предявяването е  своевременно – дали  е било необходимо съгласие на временния синдик за сключването на договора  и на трето място,ако  не е било необходимо съгласие на временния синдик,дали договорът не е   привиден. Съдът следва да разгледа  горните възражения именно в поредността,посочена по-горе,тъй като възраженията хронологически са изложени по този начин,като  заявената последователност е част от  търсената защита,с която с оглед на диспозитивното начало съдът е длъжен да се съобрази.Така заявената поредност на възраженията  е съобразена и с начина,по който и логически се следва произнасяне  по тях ,а именно да се разгледат възраженията  в  последователност,определена от  тежестта на въведения порок.

От събраните в производството по настоящото дело доказателства, следва да се приеме,че предявяването е извършено своевременно.С оглед представените в производството по настоящото дело доказателства от „Еконт Експрес“ ООД ,осъществил доставката на пратката,съдържаща предявяването на вземания на ищеца по настоящото дело  в производството по несъстоятелността на ответното дружество за за дължими възнаграждения за 12 месеца по договор за правно обслужване от 19.11.2013 год. ,а именно приета пратка в 23,36 часа на 12.02.2015 год.,т.е. в последния ден на срока по чл.688 ,ал.1 от ТЗ.При това положение разминаването между  датите  и часовете на издаване на служебния бон с  транспортен етикет  от куриерската фирма, на служебния бон с разписка за прием на пратки   и фактическата дата и час на предаване на самите пратки,удостоверени в служебния бон на разписката –лист 47 от делото и в писмото на лист 48 от делото,се дължат на обстоятелства при самия пощенски оператор-използваната   от него електронна система  ,а не на пропуск  на ищцовата страна.Предявяването е извършено своевременно в последния ден на срока,но е документирано със служебни бонове от дружеството за куриерски услуги в по-късен момент,предвид депозиране на книжата в края на двадесет и четвъртия част на датата 12.02.2015 год. При това положение първото възражение е неоснователно. 

Не е спорно между  страните,че договорът за  правно обслужване е бил сключен на дата 19.11.2013 год. ,като в този период от време по отношение на дружеството са били наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ-назначаване на временен синдик в производство по чл.625 от ТЗ по т.д.№ 7 по описа за 2013 год.,което обаче е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата.Не е спорно и че съгласие на синдика за сключване на този договор няма.

 С оглед на горното спорния между страните въпрос е :необходимо ли е било предварително съгласие на временния синдик,при положение,че впоследствие обезпечителната мярка е отменена,тъй като молбата по чл.625 от ТЗ,в обезпечение на която е била допусната, е била отхвърлена.

Съдът намира,че такова съгласие е било необходимо с оглед изричната норма на чл.635,ал.1 от ТЗ.Касае се за изискване,поставено от закона  с оглед действителността на сключвана сделка.Действителността на сделката  се преценява към момента на нейното сключване,като към този момент се проверява  налице ли са били необходимите условия и предпоставки,които законодателството е поставяло към нея,за да произведе правно действие. Без правно значение е дали впоследствие по някаква причина,някои или всички тези изисквания са отпаднали.При положение,че те са били относими към действителността на сделката,то  наличието им безспорно е следвало да бъде доказано.В настоящия случай към момента на подписване на договора за  правно обслужване от 19.11.2013 год. е била приложима на основание чл.629а от ТЗ разпоредбата на чл.635,ал.1 от ТЗ с оглед наложената обезпечителна мярка-назначаване на временен синдик.Назначаването на временен синдик е вписано в търговския регистър  на 25.01.2013 год. и е било заличено на 12.11.2014 год. Вписването и заличаването в търговския регистър,съобразно разпоредбите на ТЗ и ЗТР имат действие само за в бъдеще.При положение,че разпоредбата на чл.635,ал.1 от ТЗ поставя условие за пораждане на правното действие на сключените от длъжника договори,а именно- да   е налице предварително съгласие на синдика,и то не е било изпълнено,сделката изначално не е породила правно действие.При това положение дори и впоследствие тази мярка да е  била отменена или да е отпаднала,поради отхвърляне на молбата по чл.625 от ТЗ, недействителния договор не би могъл да бъде  заздравен-нищожна сделка не се санира, нищожността е изначална.При това положение съдът намира,че  договорът за  правно обслужване не е породил правно действие,тъй като не е отговарял на изискванията за действителност с оглед разпоредбата на чл.635,ал.1 от ТЗ към момента на сключването му, недействителната сделка не може да бъде санирана,дори и впоследствие  специалните изисквания за нея да са отпаднали.Ето защо и не би могло да се приеме,че каквито и да било задължения са възникнали в тежест на ответното дружество въз основа на този договор.Характерът  и последиците  на обезпечителната мярка по чл.629а,ал.1,т.1  от ТЗ  са различни от тези по чл.629а,ал.1,т.2 от ТЗ  последните са идентични с мерките по чл.397,ал.1,т.1 и 2 от ГПК  мярката по чл.629а,ал.1,т.1 от ТЗ се въвеждат специални изисквания за действителност на сключваните сделки,а не мерки, ограничаващи възможността за разпореждане с обекти на имуществени права  чрез  прогласяване на недействителност на разпореждането,извършено след налагане на мярката,каквито са тези по чл.629а ,ал.1,т.2 от ТЗ.Мярката  по чл.629а ,ал.1т.1 от ТЗ се вписва в електронния търговски регистър по партидата на дружеството,по отношение на което е наложена ,като вписването има действието по чл.7 от ЗТР,а заличаването на мярката  в търговския регистър ,в случаите на отпадането й,независимо по какви причини,има действието по чл.8 от ЗТР,което  е  винаги занапред.Следователно вписването на обезпечителната мярка-назначаване на временен синдик в периода от 25.01.2013 год. до 12.11.2014 год. и  необходимостта допълнителните изисквания към   подписания в този период договор за  правно обслужване по чл.635,ал.1 от ТЗ  да са налице,не е отпаднало с отхвърляне на искането по чл.625 от ТЗ.Тъй като тези изисквания не са били спазени ,изискуеми вземания по  тази договореност ищецът  не притежава- тя е  недействителна-липсва предварително съгласие на назначения временен синдик.

Изводът за  недействителност на сключения договор за наем  се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства за поведението на страните. Недействителният договор не поражда права и задължения,страните не са обвързани от правоотношението, поради което и  реално не осъществяват изпълнение на договореността. Липсват каквито и да било доказателства   договорът за  правно обслужване от 19.11.2013 год. да е изпълняван от която и да е от страните. Ответникът  не е осъществявал  плащане ,нито една от страните не е осчетоводявала такова задължение.Предметът на дейност на ищцовото дружество не включва правни консултации,предметът на договора включва и процесуално представителство,както и   изготвяне на всякакви книжа,свързани с възложената работа,т.е.  дейности от изключителна компетентност на адвокат или адвокатско дружество,каквото ищцовото не е. От събраните доказателства не се установява каквато и да било връзка между сключения договор и многобройните доказателства,ангажирани от ищеца ,за установяване на дейност по изпълнение от негова страна на договора.В нито един от документите не фигурират данни  ,от които да се направи извод,че те по някакъв начин са свързани с ищеца,или лицата,които са ги подготвили са в някакви правни отношения с ищцовото дружество ,във връзка с необходимостта то да изпълни договора за правно обслужване от 19.11.2013 год. Напротив, от всички тях е видно,че  или ответното дружество само е автор на приложените книжа,или е действало чрез ангажирани от него пълномощници,които са осъществявали представителна власт по  възлагане от  самия него- в самия  договор липсва възлагане на представителство/извън процесуално/ по пълномощие,респ.  поемане на задължение за осъществяване на представителство по пълномощие. От друга страна не са приложени никакви доказателства от които да се установи,че са били предоставяни правни съвети и консултации по този договор.Следователно липсват доказатества изобщо за изпълнение на предмета на договора от страна на ищеца.

С оглед всичко изложеното по-горе,съдът намира,че договорът за  правно обслужване е недействителен като сключен в противоречие с чл.635,ал.1 от ТЗ,поради което и не поражда правни последици,в подкрепа на това е и обстоятелството,че няма  данни да е бил и  изпълняван.При това положение не е необходимо да се изследва последното въведено възражение от ответното дружество,а именно,че договорът е привиден.

При положение,че  не е възникнала валидна облигационна връзка по договора за  правно обслужване от 19.11.2013 год.,няма основание за заплащане на каквито  и да било задължения,залегнали в него-за месечни възнаграждения.Ето защо предявените искове следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 1713,31 лв.-държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. чл.694,ал.1,изр.1,предл.2 от ТЗ във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 от ЗЗД  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лежър Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Вержиния Дакова  с адрес на кантората гр.София,1407,кв.Хладилника,район „Лозенец“,бул.“Черни връх“ № 84,ет.4, установителен иск против „Добринище ски“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.Поморие, по отношение на когото е  открито производство по несъстоятелност, за което  е образувано и висящо т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на настоящия съд,при участието на синдика Марияна Тонева Банчева и на „Инерт Билд“ЕООД ,ЕИК *********  в качеството на трето лице помагач на ответника „Добринище ски“ЕАД,ЕИК ********* , за установяване съществуването на негово изискуемо предявено,но неприето за удовлетворяване в несъстоятелността, вземане в общ размер от  87600 евро без ДДС,представляващо сбор от 12  неплатени  месечни възнаграждения  от по 7300 евро  без ДДС всяко ,по договор за  правно обслужване от 19.11.2013 год. за срок от една година -19.11.2013 год.-19.11.2014 год.

ОСЪЖДА „Лежър Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати  в полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 1713,31 лв.-държавна такса за водене на настоящото дело.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на  синдика и страните-главни и допълнителна, чрез пълномощниците и съдебни адресати.

 

 

СЪДИЯ: