Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр.Варна, 29 август 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 29 август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при
участието на прокурора Вилен Мичев и
секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВЧНД № 307 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 48 от
Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат Ц.П. - договорен
защитник на исканото лице Р.И.А., срещу решение № 171 от 16.08.2019 г.,
постановено по ЧНД № 871/19 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
съдът е допуснал изпълнение на Европейска
заповед за арест издадена на 26.07.2019 г. от Франкоезичен, Първоинстанционен
съд гр.Брюксел, Кралство Белгия по
Преписка № BR 37 L 6 43481/17 по отношение на българската
гражданка Р.И.А. родена на ***г. за провеждане на наказателно преследване.
С решението е взета мярка
за неотклонение "Задържане под стража", до фактическото предаване на
лицето.
С жалбата се поддържа, че
решението е неправилно, тъй първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че ЕЗА съдържа всички реквизити на
чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА, както и че представените гаранции са достатъчни. На следващо място счита, че с неизпълнението
на вмененото му законово задължение по чл.43 ал.5 от ЗЕЕЗА да
осигури защитник в издаващата държава членка съдът е допуснал ограничаване на гарантираното
право на исканото лице да реализира в пълен обем правото си на
защита в настоящето производство.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа изцяло. Изтъква се като довод незаконосъобразност на
съдебния акт и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което
да бъде отказано изпълнението на Европейската заповед за арест.
Исканото лице заявява, че
е невинна, не е извършвала нищо от описаното в ЕЗА и затова не желае да бъде
предавана.
Представителят на
Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение.
Варненският апелативен съд
след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе
предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото
производство въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите
изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност –
налице ли са условията за предаване на българската гражданка Р.И.А. по чл. 36
и 37 ЗЕЕЗА,
и дали съществуват основания за отказ по чл. 39
и 40 от същия
закон.
По
отношение изискванията на чл.36 и 37 от Закона – срещу въззивницата е издадена
Европейска заповед за арест от 26.07.2019г. на Франкоезичен,
Първоинстанционен съд гр.Брюксел, Кралство
Белгия по Преписка № BR 37 L 6 43481/17, с която се иска нейното
предаване с цел провеждане на наказателно производство по обвинение за две
престъпления:
- Трафик на хора с цел
използване на проституция с обстоятелството, че престъплението е извършено чрез
злоупотреба с уязвимото положение на жертвата:
- Експлоатация за
разврат и проституция на пълнолетно лице
с обстоятелството, че престъплението е извършено чрез злоупотреба с уязвимото
положение на жертвата;
В ЕЗА се съдържа описание
деянията, преразказ на доказателствени източници и е посочено, че същите
съставляват престъпления по членове: 66, 380, § 1,4 и § 3,2, 433, guinguies,
§ 1,1 и § 2 и чл.433 septies от Наказателния кодекс на
Белгия.
Въззивната инстанция
констатира, че посочените престъпления са включени в каталога по чл.36 т.3 от ЗЕЕЗА и наличието на двойна наказуемост не се изследва, въпреки че такава е
налице. Освен това дори възражението на защитата по отношение на неправилност
квалификация на описаното в обстоятелствената част на ЕЗА да е основателно, то
следва да се посочи, че отразеното
от издаващия орган - „играла роля на
финансов посредник за прехвърляне на средства произхождащи от проституция и то
като е била изцяло запозната с контекста" може
да се разглежда като пране на пари по смисъла на чл.253 от НК, което попада в
каталога по чл.36 ал.3 т.9 от ЗЕЕЗА. С оглед изложеното очевиден е изводът, че
условията на чл. 36 от ЗЕЕЗА са налице. Спазени са и изискванията за форма
и съдържание на издадената Европейска заповед за арест, изискуеми от
разпоредбите на чл.8 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно
европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки
(2002/584/ПВР), и на транспониращата го разпоредба чл.37 Закона
за екстрадицията и европейската заповед за арест.
Въззивната инстанция не
съзира наличието и на основания за отказ. Видно от доказателствата по делото не
са налице нито абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, нито факултативните по чл. 40, ал.1
от ЗЕЕЗА.
Липсват и предвидените от
текста на чл. 52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за
условно изпълнение на заповедта.
Твърдението на защитата за
липсата на достатъчни гаранции по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА следва да бъдат преценени като неоснователни. Такива са били
предоставени от прокурор в издаващата държава членка и не пораждат съмнения в
настоящата инстанция относно тяхната „достатъчност” предвид и установената до
настоящия момент практика на доверие и взаимопомощ между държавите членки на
ЕС.
Частично основателно е оплакването на защитата за
допуснато нарушение по чл.43, ал.5 от ЗЕЕЗА, но то не може да обоснове отказ от
изпълнение на ЕЗА. На първо място нарушението е допуснато още в производството
по чл.43 ЗЕЕЗА, вр.чл.64 от НПК, когато съдът е бил длъжен да разясни правото
на исканото лице да упълномощи защитник и в издаващата държава. Това очевидно
не е сторено от съда, разгледал производството по чл.43 от ЗЕЕЗА, нито от съда
разгледал същинското предаване. В настоящото производство съдът се е задоволил
да постанови определение, с което е приел необходимост Кралство Белгия да
осигури защитник на Р.А. за нуждите на производството по ЕЗА. Издаващата
държава не е била изобщо информирана обаче за постановеното определение и то
съответно не е било изпълнено. Настоящият състав осъществи допълнителна
електронна комуникация с издателя на ЕЗА – съдия-следовател Ludivine Kerzmann при Първоинстанционния
франкоезичен съд на Брюксел, Кралство Белгия и го уведоми за заявеното от Р.А.
желание да се ползва от правото си по чл.10 от Директива 2013/48/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и
относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване
на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Съдия-следовател
Kerzmann заяви, че при нужда ще предприеме действия за
определяне на служебен защитник. До настоящия момент ВАпС не е известен за
самоличността и данните за контакт на адвоката, определен за служебен защитник
на Р.А. от Адвокатската колегия в Брюксел.
Видно от съображение 46 на
Директива 2013/48/ЕС, след като
бъде уведомен, че издирваното лице желае да му бъде назначен адвокат в
издаващата държава членка, компетентният орган на тази държава членка следва да
предостави на издирваното лице без неоправдано забавяне информация, която да го
улесни в назначаването на адвокат в тази държава членка. Тази информация може
например да включва списък с действащи адвокати или името на дежурен адвокат в
издаващата държава, който може да осигури информация и консултации по дела,
свързани с европейска заповед за арест. Държавите членки могат да поискат от
съответната адвокатска колегия да изготви такъв списък. Това от компетентните
белгийски власти не е сторено до настоящия момент. Същевременно процедурата по предаване е
от решаващо значение за сътрудничеството по наказателноправни въпроси между
държавите членки. Видно от съображение 47 от Директивата „От съществено
значение за това сътрудничество е спазването на сроковете, предвидени в Рамково
решение 2002/584/ПВР. Поради това, при все че издирваните лица следва да могат
да упражняват в пълна степен правата си съгласно настоящата директива в
производства по европейска заповед за арест, тези срокове следва да се спазват.”
В този смисъл е и националното законодателство, транспонирало европейския
законодателен акт – чл.43, ал.6 от ЗЕЕЗА. Затова и настоящия състав на
въззивната инстанция намира, че след като е изпълнила задължението си да
уведоми издаващия орган за желанието на исканото лице да се ползва от правата
си по чл.10 от Директива 2013/48/ЕС е изчерпало ангажиментите си и
възможностите си за въздействие върху издаващия орган.
По отношение на заявеното
от исканото лице, че е невинна и никога не е извършвала престъпления, то следва
да се отбележи, че единствено в компетенциите на белгийските съдебни власти да
решат въпроса за наказателната отговорност на исканото лице, като нейното
предаване би способствало за своевременното му разглеждане.
Що се отнася до мярката за
неотклонение до фактическото предаване на исканото за предаване лице, тя е
взета в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази част решението също следва да бъде потвърдено, като
на основание чл.260 от ЗИНЗС Р.А. следва да бъде настанена в Затвора Сливен.
В заключение, съдебният
състав намери, съобразявайки липсата на основания за отказ за изпълнение на
издадената европейска заповед за арест, и нейната формална редовност, че същата
следва да бъде изпълнена. Исканото лице следва да бъде предадено на
компетентните съдебни белгийски власти за провеждане на наказателно преследване
за престъпленията, описани в заповедта. Този извод от своя страна обоснова
такъв за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като същото е
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 171 от 16.08.2019 г., постановено по
ЧНД № 871/19 г. по описа на Варненския окръжен съд.
На основание чл.260 от ЗИНЗС настанява Р.И.А. ЕГН ********** в Затвора Сливен до фактическото й
предаване на белгийските власти.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.