Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14350 по описа на СГС
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Д.Е.Х. срещу решение от 13.08.2018 г. по гр.д. №45326/2016 г. на
Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която на основание чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.88 ал.1
изр.2 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „М.” АД сумата
от 5112,92 евро, частична претенция за главница, при пълен заявен размер от 10
563,92 евро, по договор №65 за банков потребителски кредит на физическо лице от
20.05.2010 г. и анекс №1 от 18.05.2011 г., сключени с „УниКредит Булбанк“ АД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 04.12.2012 г., ведно
със законната лихва за периода от 31.03.2016 г. до изплащане на вземането,
сумата от 48,00 лв., такса за връчване на нотариална покана за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д. №18052/2016 г. по описа на СРС, 31 състав, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано,
като са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи,
че неправилно СРС е приел, че е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. Поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
приел наличието на договор за цесия, с който процесните вземания са прехвърлени
на ищеца, както и че не е разгледал възражението и за изтекла погасителна
давност по отношение на процесната главница. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове за главница и за такса за връчване на нот. покана.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „М.” АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението на СРС в частта, в която
предявения установителен иск за лихва за забава е отхвърлен, не е обжалвано от
ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Възражението, че решението на СРС противоречи на
разясненията, дадени в т.18 ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по делото
не се установява настъпването на сочената от ищеца предсрочна изискуемост, е
ирелевантно за конкретния спор. От приетото по делото заключение на ССчЕ, което
съдът кредитира напълно, се установява, че към датата на изготвяне на
заключението – 02.02.2018 г. размерът на неиздължената просрочена и падежирала
главница е в общ размер на сумата от 5666,33 евро. Съгласно ТР №8/2017 на ОСГТК
на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422
ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В конкретния случай, както е
посочил и първоинстанионният съд, размерът на вноските с настъпил към датата на
устните състезания падеж е по-голям от
претендираната ищеца главница.
Наличието на валиден договор за цесия, по силата на който
кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията по процесния
договор за потребителски кредит, е установен при условията на пълно и главно
доказване от представените и приети договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 04.12.2012 г., ведно с приложение №1 към него, и удостоверително
писмо от 01.11.2017 г.
Размерът на непогасената от ответника главница, който, както
бе посочено по-горе, към датата на проведените от СРС устни състезания е
5666,33 евро, се установява от приетото в първоинстанционното производство
заключение на ССчЕ. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е
ангажирал никакви доказателства за установяване положителния факт на плащането,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че същият е останал задължен
за целия размер на претендираната от ищеца главница.
Не е налице и соченото от въззивника нарушение на
процесуалните правила от страна на СРС, изразяващо се в непроизнасяне по
релевирано от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на процесната главница. Такова възражение не е направено от ответника в срока
за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поради което същото е преклудирано
и правилно първоинстанционният съд не го е разгледал.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №468580/13.08.2018 г., постановено по гр.д. №45326/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 31 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.Е.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „М.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.