В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.415, ал.1, във връзка с чл.416, ал.5 КТ. Образувано е по жалба от „Р. С., с ЕИК .............., със седалище и управление Г.Д., кв.Н., У.Г. Д. № 30, представляван от Р. З. С., против Наказателно постановление № 16-1601993/05.12.2012г., издадено от инж.А. А. Ч. - директор на Д. „И. по Т. - П., с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на жалбоподателя, като едноличен търговец и в качеството на работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева. В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност, свеждащи се до нарушение на материалния и процесуалния закон, и молба за отмяна, поради недоказаност на нарушението. Твърди, че поканил работниците и служителите да получат трудовото си възнаграждение и не следва да отговаря за това, че те не се явили да го получат. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представено е писмено становище, с което поддържа жалбата. Въззиваемият, чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата, по съображения, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на материалния и процесуалния закон и е издадено за нарушение, което счита за доказано от събраните писмени и гласни доказателства. Моли да бъде потвърдено. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното лице, с вх. № 0058-08754/28.01.2013г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН чрез подаването й по пощата на 25.01.2013г., считано от датата на връчване с разписка на 23.01.2013г. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано със съставен акт № 16-1601993/05.10.2012г. от свидетеля В. А. О., изпълняващ длъжността „старши инспектор” при Д ”ИТ” П., в присъствието на свидетеля Ю. К. Д. против „Р. С. Г. Д., кв. Н., с ЕИК .............., представляван от Р. З. С., със седалище и адрес на управление Г. Д., кв. Н., У. Г. Д. № 30, за това, че в качеството му на работодател, при извършена проверка на 05.10.2012г. по документи в офиса на Д. „И. по Т. П., отдел С. е установено, че като работодател не е изпълнил дадено предписание под № 13, дадено с протокол № 2599/30.08.2012г., а именно да се изплатят на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието, начислените им във платежните ведомости трудови възнаграждения за месец юли 2012г. за извършената от тях работа, със срок на изпълнение до 14.09.2012г. До приключване на проверката не били представени доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения на Б. Г. за месец юли 2012г. Нарушението е квалифицирано по чл.415, ал.1 КТ. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя. Получил е препис и е вписал възражение, че ще представи доказателства, че е искал да плати, но работничката, на която е дължал е отказала, след което била поканена в тридневен срок да се яви за получаване на възнаграждението. Към акта са приложени писмени доказателства: протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г. и № 2912/05.10.2012г., копие от платежна ведомост за месец юли 2012г. От приложения протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г., съставен в присъствие на управителя се установява, че на работодателя „Р. С. - Д., на основание чл.404, ал.1 КТ е дадено задължително за изпълнение предписание в т.13 – да се изплатят на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието, начислените им в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за м. юли 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ. Определен е срок до 14.09.2012г. От приложения протокол за извършена проверка № 2912/05.10.2012г. се установява, че на 13.09.2012, в снек бар Д., кв.Н., У.„Г. Д.” №5, на 01.10.2012г. и 05.10.2012г., в Д „ИТ” С., на която е присъствал управителя С., извършена по повод писмена жалба вх.№0058-9182/17.09.2012г., в т.3 е констатирано, че даденото с протокол за извършена проверка № 2599/30.08.2012г. предписание в т. 13 – да се изплатят на работниците и служителите, назначени на работа в предприятието, начислените им в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за месец юли 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ”, със срок на изпълнение до 14.09.2012г., до приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че работодателят е изплатил на всички работници и служители /напр. на Б. Г./ трудовото възнаграждеине за месец юли 2012г., поради което даденото предписание не е изпълнено, в нарушение на чл.415, ал.1 КТ. На основание чл.404, ал.1 КТ е дадено задължително на работодателя предписание да изплати на Б. Г. начисленото й в платежната ведомст за заплати трудово възнаграждение за извършената от нея работа за месец август 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ, в срок до 19.10.2012г. Приложено е извлечение от платежна ведомост за начислено от работодателя брутно трудово възнаграждение на Б. Г. – сервитьор за месец юли 2012г. - 380.48 лева. Работодателят е поканил Б. Г. да се яви да получи трудовото възнаграждение за оформяне на документите в снек бар Д., кв.Н., където е изпълнявала длъжността сервитьор. Оформен е отказ да получи поканата с подписи на двама свидетели. Поканата е изпратена с обратна разписка получена на 05.10.2012г. Със заповед № 17/15.08.2012г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение на Б. Г. изпълняваща длъжността сервитьор, считано от 15.08.2012г. по взаимно съгласие. От показанията на разпитаните свидетели актосъставителя О. и по установяване на нарушението Д. се установи, че актът е съставен за неизпълнено предписание, което е дадено под № 13 с протокол № 2599/30.08.2012г. за изплащане на трудовите възнаграждения за месец юли, със срок до 14.09.2012г. На 05.10.2012г. при приключване на проверката не са били представени доказателства, от които да е видно, че работодателят е изпълнил предписанието, подписани ведомости или друг документ доказващ изпълнение на даденото предписание. Актът е съставен за неизпълнение в определения срок дадено предписание на работодателя да изплати трудовите възнаграждения. Доказателства към момента на приключване на проверката и съставяне на акта за изплащане не били представени. В представените ведомости липсва подпис, удостоверяващ получаването на начисленото трудово възнаграждение. Въз основа на съставения акт и приложените към него писмени доказателства е издадено обжалваното наказателно постановление № 16-1601993/05.12.2012г. от директора на Д. „И. по Т. П., за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, констатирано при извършена проверка на 05.10.2012г. по документи на „Р. С. Г. Д. в Д. „И. по Т. П., отдел С., бУ. Б. № 58, жалбоподателят като работодател не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание, с протокол за извършена проверка №2599/30.08.2012г., а именно „Да се изплатят на работниците и служителите назначени на работа в предприятието начислените им в платежните ведомости за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за месец юли 2012г., съгласно чл.128, т.2 КТ”, със срок за изпълнение 14.09.2012г., което към момента на проверката не е изпълнено, за което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1 500.00 лева. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.416, ал.1 и ал.5 КТ. Актът и НП съдържат изискващите се реквизити от чл.42 ЗАНН, във връзка с чл.53, ал.2 ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Актът и НП са съставени за нарушение на чл.415, ал.1 КТ за неизпълнение от работодателя на задължително предписание дадено от контролен орган. Изложените в акта и НП обстоятелства на нарушението се установяват от приложените към акта писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели и са релевантни към приложената административно наказателна разпоредба. Жалбоподателят като работодател е нарушил чл.415, ал.1 КТ, тъй като не е изпълнил дадено му по реда на чл.404, ал.1, т.1 КТ задължително предписание от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно чл.404, ал.1, т.1 КТ като вид принудителна административна мярка за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, могат да дават задължителни предписания на работодателите. За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ предвижда административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000лв. Доказан е фактическия състав на нарушението, а именно при извършената проверка на работодателя е констатирано, че не е изплатено начислено трудово възнаграждение в платежни ведомости за заплати, за което е дадено задължително за изпълнение предписание да изпълни задължението си по чл.128, т.2 КТ да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. До приключване на проверката и в хода на съдебното следствие от жалбоподателя не се представиха доказателства за изпълнение на задължението, съгласно чл.270, ал.3 КТ по ведомост, подписана от работника или служителя, или разписка за извършено плащане по негово искане на негови близки или документ за превод на сумата по посочена от работника или служителя сметка. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението не е обстоятелство, освобождаващо от отговорност. Отговорността на търговеца е обективна, т.е не се изследва въпроса дали за допускане на нарушението вина има определено длъжностно лице. Актът е редовен, подкрепен с писмени и гласни доказателства, установяващи нарушението, поради което, същият има законна доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 КТ. Доказателства, оспорващи нарушението не се събраха по делото. Нарушението описано в акта и наказателното постановление е доказано по несъмнен начин, че е извършено от наказаното лице, за което законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.53, ал.1 ЗАНН. Наложеното с него наказание е в минимален размер имуществена санкция в размер 1 500.00 лева., която съобразно изискванията на чл.27 ЗАНН е съответна на тежестта на нарушението и нарушителя, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН, Девинският районен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1601993/05.12.2012г., издадено от инж.А. А. Ч. - директор на Д. „И. по Т. - П., с което на „Р. С., с ЕИК ............., със седалище и управление Г. Д., кв. Н..., У. Г. Д. № 30, представляван от Р. З. С., за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ като едноличен търговец и работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева, като законосъобразно. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд С. в 14-дневен срок, считано от съобщението. Р. СЪДИЯ: |