Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. В., 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на втори юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря Н. К. след
като изслуша докладваното от мл. съдията
Д. В. въззивно гражданско дело № 173 по описа за 2021 на ОС – В., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба на Община Д., представлявана от кмета С. С., против Решение № 3 от
28.01.2021 г. по гр. дело № 1569/2020 г. на РС – В.. Иска се от съда да отмени
изцяло атакуваното решение. Претендират се и направените по делото разноски
пред двете инстанции.
В
законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден
писмен отговор от О.Г.В., чрез адв. С. М.. Излагат се аргументи, че атакуваното
решение следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите въззивни жалби,
отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С
Решение № 3/28.01.2021 г. по гр. дело № 1569/2020г. по описа на РС – В. са уважени предявените от
О.Г.В., с ЕГН: **********,***, с ЕИК: *********, представлявана от С.
С. - кмет, искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ за отмяна на Заповед №
РД-02-351/19.08.2020г. на Кмета на Община Д. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата и
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист
административно и техническо обслужване.
Същевременно Община Д.е осъдена да заплати разноските
по делото.
Настоящият въззивен състав констатира, че правилно са
отделени спорните от безспорните обстоятелства и е изградена фактическата
обстановка въз основа на наличната доказателствена съвкупност.
Не се спори от страните, че ищцата е работила на длъжност „Главен специалист административно и техническо обслужаване“ в ответната община. Не е спорно също, че със Заповед № ПО-02-351/19.08.2020г. на Кмета на Община Димово трудовото ѝ правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 24.08.2020г.
Не е спорно също така че
ищцата страда от заболяване, което попада в списъка на защитените заболявания
по Наредба № 5/1987 г.. Същото е видно и от приложеното по делото Експертно
решение на ТЕЛК № 2645 от 02.07.2020 г. .
Контролираният съд
правилно е установил, че от трудовото досие на ищцата е видно, че от
работодателя са предприети мерки за получаване на разрешение от инспекцията по
труда за уволнението на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Това е направено с
писмо от 22.07.2020 г. до Д“ИТ“-В.. Същевременно от писмо
изх.№ 20058514/23.07.2020 г. на Д“ИТ“- В. е видно, че е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на трудоустроен работник
или служител на основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ.
Спорен се явява въпросът дали е спазена разпоредбата на чл. 333 КТ, след като е дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, а никъде между кориците на делото не фигурират доказателства, че ищцата е трудоустроявана. Налице са единствено писмени доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а именно, че ищцата страда от болест, определена в Наредба № 5/1987 г.
Според констатната практика на Върховната съдебна инстанция закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е приложима по отношение на трудоустроен работник или служител винаги, щом с решение на ТЕЛК е определен процент на трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия за труд. При кумулативното осъществяване на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. В този смисъл Решение № 60 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г. , III Г.О. на ВКС.
Настоящият случай обаче не е такъв. Според експертното решение на ТЕЛК ищцата страда от заболяване, което попада в списъка на защитените заболявания по смисъла на горепосочената наредба. Наред с това обаче е посочено, че същата е работоспособна и същевременно липсва констатация за наличие на противопоказни условия за труд, от което категорично следва, че е било законосъобразно работодателят да поиска разрешение от Инспекцията по труда, но на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а не на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложеното и всички, изложени от контролирания съд съображения, досежно тези обстоятелства, въззивната инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция - Основателността на искането за разноски се преценява в зависимост
от изхода на правния спор, неговата своевременност, като присъждането им се
обуславя и от тяхното действително извършване в хода на производството – ТР № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като пред настоящата инстанция въззивната жалба е приета за
неоснователна, въззивникът следва да заплати разноски за адвокатско
възнграждение на въззиваемата страна в размер на 650 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3/28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1569/2020 г. по описа на Районен съд –
В..
ОСЪЖДА Община Д., с ЕИК: ., представлявана от С. С. – кмет, да
заплати на О.Г.В., с ЕГН: ********** сумата от 650 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: