О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
.......................................... 2021 година, гр. ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, тридесет и втори състав, в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
Като разгледа адм. дело № 3310/2019 г., установи
следното.
Производството
е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
Инициирано е по молба с.д.№ 13361/29.10.2020 г. за допълване на Определение № 2179/14.10.2020 г. в частта
за разноските, депозирана от адв. Л.П., процесуален представител на В.М.П. – оспорващ.
Посочва се, че в
случая били изпълнени формалните и съдържателни изисквания на ТР №
6/06.11.20143 г на ОСГК по ТД № 6/2012
г. на ВКС, по делото своевременно било
направено искане за присъждане на разноски и е представено доказателство
за сторен разход за адвокатско
възнаграждение в размер от 500 лв. Формирано е искане за присъждането им.
Ответникът в
представен по делото писмен отговор
изразява становище за недопустимост на
искането и моли съда да го остави без уважение. Аргументира се с
твърдението, че списъкът за исканите
разноски не е бил представен своевременно,
а съгласно чл. 80 от ГПК при непредставянето
му най-късно до приключване на последното открито съдебно заседание пред
съответната инстанция страната няма право да иска изменение на решението в
частта за разноските. Претендира прекомерност, но в условие на евентуалност.
Съдът, като съобрази доводите на страните прие
следното:
С Определение №
2179/14.10.202 г., на основание чл. 159, т.1 във връзка с т.4 от АПК, съдът
прекрати производството по делото, инциирано по жалбата на В.М.П. от гр.Варна,
като прие оспорването за недопустимо, лишено от предмет,
при липса и актуален правен
интерес у оспорващия.
Това основание за прекратяване не е
регламентирано в специалната норма на чл. 143
от АПК, уреждаща отговорността за разноски. Законодателят
е предвидил изчерпателно в чл. 143,
ал. 2 и ал. 3 от
АПК случаите, в които при прекратяване на делото
поради недопустимост на жалбата, страна в производството има право на съдебни
разноски а именно: при оттегляне на оспорения от жалбоподателя в
първоинстанционното производство административен акт и при оттегляне на жалбата
срещу административния акт ( хипотезата е в полза на
ответника).
Волята на законодателя е пределно ясна, не следва да се тълкува разширително.
Мотивиран от изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с..№ 13361/29.10.2020 г. за допълване на Определение № 2179/14.10.2020 г. в частта
за разноските, депозирана от процесуалния
представител на оспорващия В.М.П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от
датата на връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА