Решение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260073
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20212300500023
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№260073/13.7.2021 г.                            13.07.2021 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 20.04.2021  година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 23/2021г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от С.К.Д., чрез адв.С.Е. от ЯАК, съдебен адрес:***, се обжалва решение № 260139/03.11.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 1681/2020г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени предявените от С.К.Д. *** против “Оптиком”ООД - гр.Стара Загора искове - да бъде признато за незаконно и отменено уволнението по предизвестие от 26.05.2020 г. и Заповед № 20/25.06.2020 г. на управителя на дружеството, да бъде възстановен ищецът на длъжността “сервизен специалист”, и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 6000 лв. за оставане без работа поради уволнението. Първоинстационното решение се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Смята, че ЯРС неправилно е възприел фактическата обстановка и интерпретирал  доказателствата по делото и така е достигнал до неверни правни изводи. Смята за неправилен изводът на съда, че от молбата на Д. от 03.06.2020г. може да се направи извод, че ищецът е бил запознат с причините за уволнението му. Счита показанията на свид.Д. недостоверни и излага съображения. Възразява, че съдът е приел за доказани твърдения, които всъщност не се потвърждават от събраните доказателства по делото. По тези и останалите изложени в жалбата съображения моли ЯОС да отмени решението на първоинстанционния ЯРС, ведно със законните последици. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от другата страна - “Оптиком”ООД, чрез адв.Н.Г. ***, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба, потвърди обжалваното решение и присъди на въззиваемата страна направените разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът се представлява от упълномощената адв.Е., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззиваемия.

Въззиваемата страна се представлява от упълномощения адв.Г., който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното решение потвърдено, претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и видно от Трудов договор № 51/25.09.2019 г., сключен с 6-месечен изпитателен срок, между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността “сервизен специалист” при договорено основно месечно възнаграждение от 1000 лв..

Представена е длъжностна характеристика на длъжността “сервизен специалист” и служебна бележка от 28.09.2020 г. на Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“-Ямбол, съгласно която ищецът е регистриран като безработен в периода 13.09.2019 г.-25.09.2019 г.

Представено е лично трудово досие на ищеца-въззивник.

Видно от докладни записки от 27.01.2020 г. и от 29.04.2020г. от С. Д. - администратор сервизна дейност, до управителя на "Оптиком"ООД и директора на сервизна дейност, същата е уведомявала за оплаквания на клиент от сервизното обслужване, извършено на 20.01.2020г. от ищеца-въззивник и отказа на клиента да бъде обслужван от него, както и за това, че Д. не отразява постъпилите заявки за сервизно обслужване или ремонт, не работи със сервизната програма и не отразява извършените от него дейности, което сериозно затруднява отчитането на труда и планирането на сервизните задачи.

Безспорно е по делото, че първоначално е връчено предизвестие от 26.05.2020 г., което ищецът е отказал да подпише, удостоверено с подписите на четири лица. С Молба до управителя на ответното дружество от 03.06.2020 г. ищецът признава отказа да получи на 26.05.2020г. предизвестие за прекратяване на трудовия договор и иска копие от документа да се изпрати на н-к база – с.Кукорево.

Видно от предизвестието до ищеца, с него на посочено основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ се отправя едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор с "Оптиком"ООД. Записано е, че след изтичане на срока от 30 дни работодателят ще прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Ищецът не е подписал предизвестието. Отказът му е удостоверен на 26.05.2020г. с подписите на трима души и с подписа на С. Д. - свидетел по делото.

Безспорно е издаването на Заповед № 20/25.06.2020 г. за уволнение на ищеца на същото правно основание, посочено в предизвестието. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ считано от 26.06.2020г. и като причини за прекратяването е записано: липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата като е посочено, че неразделна част от заповедта са "Мотивите за освобождаване от работа", част от които са: несправяне с работата, не ползва фирмения софтуер, превишава правомощията си, не покрива часовите ставки на различните операции по ремонтите. Видно от мотивите към заповедта същите са подписани от С. М. (сервизен механик-отг.звено), инж.И. С. (р-л направление "Трактори") - свидетел по делото, инж.Н.Н. (директор сервизна дейност) и от В.Г. (управител). В Мотивите е цитирана част от длъжностната характеристика на длъжността “сервизен специалист”. Основно изискване към длъжността е сервизният специалист да приема машини и извършва обслужване и ремонт в сервизното хале или на място при клиента, като описва във фирмената документация данни за приетата машина, съгласно установените вътрешнофирмени изисквания за това; да анализира състоянието на машината, установява повредите, да уведомява прекия си ръководител за предстоящите ремонтни дейности; да отчита своевременно изразходваните за ремонта материали, резервни части, детайли, инструменти и др. съобразно установения ред, да участва в сглобяването и подготовката на машините за предаване на клиента; да отчита ремонтни и др. дейности в писмен вид, като се съобразява с установените фирмени правила за това. В "Мотивите за освобождаване от работа" е констатирано, че лицето не може да се справи със стандартните ремонти на земеделска техника; колегите му не могат да разчитат на неговата помощ; не се концентрира върху установения проблем на машината, а хаотично решава да разглобява други възли, което е предпоставка за повреда на ремонтираната машина. Посочено е, че това е наложило възлагането му на леки ремонти, неизискващи квалификация, и извършване на технически обслужвания, свързани със смяна на консумативи, неизискващи квалификация. Част от клиентите са изразили открито недоволство от неговата работа и не желаят да бъдат посещавани и обслужвани от него. Посочени са поименно двама от клиентите, при единият от които ищецът е поставил неправилно филтър на двигател, наложило повторно посещение от друг екип и смяна на този филтър за сметка на ответника, а при другия клиент ищецът не е предприел никакви действия за отстраняване на повредата, а е правил некомпетентни изказвания, без връзка с текущия ремонт, наложило също посещение от друг екип за сметка на дружеството. В мотивите са допълнени цитираните в заповедта неизпълнения на работата, като относно неизползването на фирмения софтуер е посочено, че не може да се проследи количеството на положения от лицето труд и свършената работа, а относно непокриването на часовите ставки е посочено, че работи бавно, не се включва в часовите ставки за различните операции по ремонт и обслужване. Изброени са и качествата, които според работодателя служителят не притежава: самодисциплина (не спазва установените фирмени правила), проявява  несъсредоточеност (прави грешки при изпълнение на задачите), несръчност - неуспешни и некачествени ремонти, нехайство спрямо възложените задачи - предпоставка за инцидент, некомпетентност - допуска грешки при ремонтите. В мотивите е записано, че това налага колегите му да вършат и част от неговата работа.

По делото са разпитани двама свидетели на ответника-работодател - С. Д. и И. С. С показанията на свид. Д. - „администратор на сервиза“ в ответното дружество, се установява, че е присъствала на връчването и на предизвестието, и на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, към която са приложени мотиви за освобождаването на ищеца. Свид. Д. е категорична, че ищецът се е запознал с мотивите, които му е дала да прочете. Свидетелката сочи, че освен нея са присъствали и други лица, които са удостоверили отказа на ищеца да подпише. Установява, че многократно е молила ищеца да си отразява задачите в сервизната програма, за да може тя да си свърши работата, но той  не можел да го направи, и повечето от заявките били въвеждани от негов колега. Тъй като ищецът не можел да се справя с по-сложен ремонт, изпращали служители от Карнобат да го извършат. Свидетелката установява, че е изготвила и изпратила докладни записки до управителя на "Оптиком"ООД и директора на сервизна дейност, в които е уведомила за оплакване от клиент - ЗП„Иван Кирязов“ - с.Голямо Крушево, затова, че през януари ищецът не е завил правилно маслен филтър на двигателя на трактор и е изтекло голямо количество масло - предпоставка за по-голяма авария, и клиентът е отказал да бъде обслужван от това лице, както и за това, че Д. не отразява в сервизната програма заявките през периода януари-април 2020 г.. Свидетелката сочи, че когато ищецът върнал служебния лаптоп установили, че той бил неизползван. Установява, че в сервизната програма е въведено многократно по-малко количество часове положен от лицето труд спрямо другите обекти на фирмата  в К. и в Х. ЯОС намира показанията на свид.Дичева, която е очевидец, за достоверни и обективни. В частта им относно връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение те се потвърждават от показанията на другия свидетел Стоилов.

С показанията си свид. С. - ръководител на направление "Агротракторс", познава ищеца, работили са заедно, установява и други конкретни клиенти, които са се оплакали от работата на ищеца. Сочи, че тези клиенти са дългогодишни, имат доверие на фирмата за ремонт на земеделската техника. Естеството на тяхната работа налага бързо да се реагира при повреда на земеделска техника, да се извърши своевременен качествен ремонт, за да се използват машините в селскостопанската дейност. Тъй като в ямболския регион, където се намират обслужваните фирми,  не е имало служител на ответното дружество, а ремонтите са били извършвани от екипи от други региони, по необходимост на ищеца е възложена работата, въпреки проявените от него пропуски по време на практическото му обучение и в изпитателния срок. Свидетелят сочи, че още на третия месец се появили индикации, че ищецът не се справя, но решили да му дадат шанс. Тъй като изпитателният срок изтичал по време на карантината, ръководството на дружеството решило да не оставя ищеца без работа по това време. През март 2020г. шефът на сервиза дошъл в базата в Ямбол да говори с ищеца, че му дават шанс, а и имали нужда от човек за региона. След проведения разговор нямало промяна и след обсъждане на ситуацията м.май с оперативния директор решили да го освободят. свидетелят участвал в изготвяне на мотивите за освобождаване, понеже ищецът бил негов подчинен.Свидетелят установява връчването на заповедта на ищеца и факта, че той с подписа си е удостоверил отказа на ищеца да подпише заповедта. Свидетелят сочи, че поради грешка на ищеца (не е налял масло преди машината да тръгне за К.)  се е наложило поправянето и, което струвало 1500лв., както и загуба на 5 дни. Установява, че на теория ищецът показал, че чете и има желание да се развива, но на практика при поставени задачи не се справял - липсвала му сръчност, компетентност, клиенти се оплаквали, вкл. за неправилен ремонт.

Видно от служебна бележка изх.АС07-564/22.06.2020г. на ПГЗ"Христо Ботев" Ямбол, С.К.Д. е положил успешно изпит за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че ЯРС неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, че показанията на свидетелите имат вътрешни противоречия. Първоинстанционният съд е обсъдил обективно и задълбочено събраните доказателства. В показанията на свидетелите, с които всеки от тях установява факти и обстоятелства, за които има възприятия, не са налице противоречия. И двамата свидетели установяват връчването на заповедта за прекратяване на трудовия договор.

Въззивният съд не обсъжда представените от ищеца-въззивник характеристики от негови предишни работодатели за извършвана работа, различна от възложената му от "Оптиком"ООД, и удостоверения за професионално обучение, положени изпити и придобита професионална квалификация, които не установяват релевантни за спора факти и са неотносими по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени искове  по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; възстановяване на заеманата от ищеца до уволнението му длъжност, както и за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

От така съединените искове главен е искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за обявяване уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Въззивният съд преценя иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен. Въззиваемият-работодател е уволнил ищеца по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Съобразно тази норма, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Работодателят е изпълнил задължението си да отправи писмено предизвестие на С.Д. за прекратяване на трудовия договор като в него е посочено основанието за прекратяването му. Това предизвестие е връчено на работника, но той е отказал да го получи и този отказ е удостоверен с подписите на четири лица, което се потвърждава и от свидетелските показания на свид.Д. След изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 26.06.2020г. със заповед №20/25.06.2020г., неразделна част от която са "Мотиви за освобождаване от работа на сервизен специалист - механик земеделски машини С.К. Д.". ЯОС намира за доказано по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ведно с мотивите е връчена на ищеца на 29.06.2020г. при условията на отказ, което се установява от подписите на петима служители, двама от които са разпитани като свидетели по делото и установяват с показанията си, че на ищеца е била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор заедно с мотиви. В т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК се казва, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.

ЯОС намира, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно с мотивите, които са неразделна част от нея, работодателят е посочил липсващите качества на служителя за ефективно изпълнение на работата като ги е изброил и като е посочил начина, по който същият се справя с възложената работа. В заповедта и в мотивите са описани действията и бездействия на работника и получените резултати, описание на начина на работа. Посочено е, че не може да се справи със стандартните ремонти на земеделска техника; не се концентрира върху установения проблем на машината, а хаотично решава да разглобява други възли, което е предпоставка за повреда на ремонтираната машина, наложило възлагането му на леки ремонти, неизискващи квалификация, и извършване на технически обслужвания, свързани със смяна на консумативи, неизискващи квалификация; поставил е неправилно филтър на двигател, наложило повторно посещение от друг екип и смяна на този филтър за сметка на работодателя; не използвал фирмения софтуер за отчитане на работата. Посочено е, че част от клиентите са изразили открито недоволство от неговата работа и не желаят да бъдат посещавани и обслужвани от ищеца, колегите му не могат да разчитат на неговата помощ; не може да се проследи количеството на положения от лицето труд и свършената работа посредством фирмения софтуер. Посочени са и конкретни липсващи качества на лицето. Изложените в мотивите факти и обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните свидетели. По възложената на въззивника-ищец работа като сервизен специалист, съгласно длъжностната характеристика, от него се е изисквало да приема машини и извършва обслужване и ремонт в сервизното хале или на място при клиента, като описва във фирмената документация данни за приетата машина, съгласно установените вътрешнофирмени изисквания за това; да анализира състоянието на машината, установява повредите, да уведомява прекия си ръководител за предстоящите ремонтни дейности; да отчита своевременно изразходваните за ремонта материали, резервни части, детайли, инструменти и др. съобразно установения ред, да отчита ремонтни и др. дейности в писмен вид, като се съобразява с установените фирмени правила за това. Установено е по делото, че ищецът-въззивник трайно не е можел да изпълнявал ефективно посочените дейности, не е използвал фирмения софтуер, правил грешки при изпълнение на задачите, допускал грешки при ремонтни дейности и операции, довели до неуспешни и некачествени ремонти. Това довело до оплаквания от редовни клиенти, които не искали Д. да извършва сервиза и ремонтите на техниката им.

Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало в съответствие със закона. Работодателят е доказал, че е налице основанието за уволнението на ищеца, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ. По делото е установено, че ищецът трайно не е можел ефективно да изпълнявала своите задължения.

Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и следва да се отхвърли и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, както и този по по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

С оглед изложеното, ЯОС намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди като правилно.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. Направено е от страна на въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1020лв. на насрещната страна. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от ЗА. При предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 КТ, съгласно чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според актуалната редакция към момента на сключване на договора за правна помощ - 30.11.2020г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Така за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ минималното възнаграждение е 610лв., съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според актуалната редакция към момента на сключване на договора за правна помощ - 30.11.2020г., където е казано, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ ( 610лв. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. за определяне на МРЗ за страната). По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ с оглед претендираната сума за обезщетение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е 300лв. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение по делото е 910лв. с ДДС С оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият състав намира, че следва да присъди размер на разноските на въззиваемата страна в размер на минимално определения съгласно чл.36 ЗА - 910лв.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 260139/03.11.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 1681/2020г. по описа на ЯРС.

Осъжда С.К.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на “Оптиком”ООД - гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №1А, ЕИК *********, направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 910лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                     2.