№ 26
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20212100900202 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 232, ал.
2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на „Одисей
грейн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Оборище“ № 90, ет. 3, представлявано от Николай Йовчев Ковачев, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Климент Охридски“ №1, ет. 3 против
„Киб Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Апостол Карамитев“ №4, ет. 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата
от 58 760 лева, от която 48 000 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена от ответника
наемна цена по договор за наем на складова вместимост от 13.08.2020 година, за която са
издадени фактури с № *********/07.01.2021 година, №**********/02.02.2021 година,
№**********/05.03.2021 година и №**********/01.04.2021 година; сумата от 10 000 лева,
представляваща неустойка по чл. 8, ал.1 от същия договор за предсрочното му прекратяване,
както и сумата от 760 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва от
датата на всяка доставка до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът
твърди, че на 13.08.2020 година между страните бил сключен договор за складова
вместимост, по силата на който той предоставил на ответника за временно възмездно
ползване за търговски нужди обща складова вместимост от 6000 метрични тона в плосък
склад, който се състоял от три сгради - склад №1 с вместимост 3500 мт, склад №2 с
вместимост 1000 мт и склад № 3 с вместимост 1500 мт. Договорът бил сключен за срок от
1
01.09.2020 година до 31.08.2021 година, като наемателят се задължил да заплаща месечна
наемна цена в размер на 12 000 лева с ДДС, платими в срок до 10-то число на месеца, за
който се отнася. Ищецът извършил и допълнителни услуги на ответника, изразяващи се в
приемане и спедиция на зърното, което се съхранявало в склада.
Ищецът изпълнил задълженията си по договора и на 01.09.2020 година предал
ползването на наетата складова база с изключение на склад №2 -1000 мт., тъй като в
последния имало продукция на трето лице, с което обстоятелство наемателят бил запознат,
но нямал нищо против, тъй като бил в приятелски отношения с третото лице. Част от
посоченият склад бил ползван и от самия ищец, който съхранявал слънчоглед, с който
ответникът му бил заплатил наема си за месеците септември, октомври и ноември 2021
година. Складът бил предаден, след като бил освободен до 30.11.2020 година.
В края на месец октомври ответното дружество направило възражение за размера на
наемната цена по договора, поради факта, че предоставените му под наем складови площи се
ползвали от други лица. В тази връзка било постигнато съгласие за месеците ноември и
декември наемната цена бъде намалена с 2000 лева без ДДС, за което бил съставен анекс №1
от 01.11.2020 година. Същият бил изпратен на ответното дружество по електронна поща, но
то не върнало подписан екземпляр от него. Впоследствие бил съставен и анекс № 2, с който
била възстановена първоначално договорената между страните наемна цена.
Твърди се, че ответното дружество не извършвало своевременно плащания на
наемната цена, поради което се наложило на 01.10.2020 година дружеството-наемател да
прехвърли на ищцовото дружество собствеността на 36 880 кг слънчоглед на обща стойност
29 504 лева, с които да погаси задълженията си за заплащане на месечния наем за месеците
септември и октомври, както и за предоставените услуги. По същият начин било погасено и
вземането на ищеца за наем за месец ноември, като ответникът му прехвърлил
собствеността на 16 060 кг. слънчоглед на обща стойност 12 848 лева. Въпреки сочената
забава, ищецът продължил да изпълнява задълженията си по договора и не го прекратил. В
началото на месец април ответникът дължал на ищеца наем за месеците декември 2020
година, януари, февруари, март и април 2021 година, както и стойността на предоставените
услуги по приемане и спедиция на слънчогледа, за което били издадени съответните
фактури, своевременно изпратени на дружеството - длъжник. Предвид дължимостта на
посочените задължения, в началото на месец април, ищецът поискал от ответника да се
издължи. В отговор на това, на 07.04.2021 година, ответното дружество уведомило ищеца,
че прекратява сключения между тях договор за наем на складова вместимост поради
неизпълнение на задълженията по него от страна на наемодателя. Наемодателят не му
предал ползването на всички складове, както и не полагал необходимата грижа за запазване
на качеството на зърното, като било установено, че в един от складовете има теч от покрива.
В тази връзка ответното дружество поискало редуциране на задължението му, тъй като от
01.03.2021 година не било ползвало помещенията. Към уведомлението бил приложен и
протокол от 12.01.2021 година, за който се твърди, че не носел подписа на ищеца и не
удостоверявал посоченото в него. Със същото уведомление били върнати и фактурите за
2
наемната цена за месеците от януари до април 2021 година. Въпреки това, на 11 април 2021
година, ответното дружество заплатило наема за месец декември и стойността на всички
предоставени допълнителни услуги, като останал неплатен наема за месеците януари,
февруари, март и април.
Ищецът с изпратено по електронната поща уведомление оспорил претенциите на
ответника за неизпълнение на задълженията си по договора за наем. С него била изтъкната
липсата на претенции от наемателя за повредено или унищожено зърно за времето на
ползване на складовете и невъзможност за ответника да разваля договора, а освен това и
дължимост на предвидената в чл. 8, ал. 1 от него неустойка за предсрочното му
прекратяване. Ответникът бил уведомен още, че действително поради голямото количество
паднали валежи през месец януари, покривът на склад № 3 бил протекъл, но наемателят не
бил претърпял никакви вреди, тъй като в склада нямало слънчоглед. Покривът бил поправен
в максимално кратък срок, в периода от 21 до 23 януари 2021 година, след като
метеорологичните условия позволили това. Със същото писмо ищецът поканил ответника
да заплати дължимата наемна цена за периода 01.01.2021 година до 30.04.2021 година в
размер на 48 000 лева и лихва върху неплатения наем в размер на 760 лева, както и
неустойка за предсрочно прекратяване по чл. 8, ал. 1 от договора в размер на един месечен
наем от 10 000 лева.
Ищецът твърди, че за периода от 01.01.2021 година до 30.04.2021 година между
страните имало валидно сключен договор за наем, като този период всички складови
помещения били предадени на наемателя. Неползването на наетите складови обеми не
освобождавало наемателя от задължението му за плащане на наемната цената по договора. В
случая не било налице основание за предсрочно прекратяване на договора за наем от страна
на наемателя, поради което същият дължал заплащане на предвидената в договора
неустойка за предсрочно прекратяване на същия в размер на един месечен наем, а именно 10
000 лева.
Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
изцяло предявените против него претенции като неоснователни.
В същия се сочи от него, че било налице изначално неизпълнение на сключения
между страните договор за наем от страна на ищеца - наемодател. Във връзка възникналите
проблеми с ползването на наетите площи ответникът изпратил до ищеца два броя
уведомления. Наложило му се да направи за своя сметка фумигация и дезинсекция на цялата
база поради факта, че складовете не били предоставени за ползване във вид, отговарящ на
всички изисквания за съхраняване на зърно. Тази дейност била извършена въпреки
предвиденото в договора задължение на наемодателя да полага необходимите грижи на
добър стопанин с оглед на запазване на качеството и количеството на зърното, което
наемателят ще съхранява. Въпреки извършените от ответната страна дейности, впоследствие
се установило наличието на течове в един от складовете, което обстоятелство било посочено
като забележка в протокол от 08.10.2020 година. Независимо от обстоятелството, че
3
наемодателят бил уведомен веднага, той не предприел никакви мерки, поради което
ответникът - наемател нямал възможност да ползва склада. Сочи се още, че в единия от
складовете се съхранявали количества зърно както на наемодателя, така и на трети лица и
той не бил освободен, а в същото време били пуснати фактури на стойност, каквато била
договорената цена за ползване на цялата база. В тази връзка между страните били проведени
няколко разговора за редуциране на цената или за освобождаване на наетото помещение,
като едва през месец ноември наемодателят се съгласил да намали наема на 8000 лева, но
без да била извършена корекция на вече издадени фактури за месец септември и октомври.
Оспорва се от ответното дружество, че съхраняването на чужда стока в един от
складовете било станало с негово знание и съгласие. В тази връзка сочи, че наличието на
чужда стока обезсмисляло извършената от него фумигация, тъй като било против правилата
за съхранение на зърнена продукция същата да бъде смесвана.
На следващо място се заявява, че забавянето в плащанията на дължимата наемна цена
било предизвикано от започнали разговори между страните относно некоректната цена на
наема за ползването на складовите помещения. За периода от 01.09.2020 година до
31.12.2020 година дружеството-наемател ползвало две от складовите помещения по
договора, от което се прави извод, че още в самото начало на договорните отношения били
нарушени на клаузите на договора. За месец ноември ищецът фактурирал на трети лица
наем за склада, за който имало договор за наем и за който бил взел пари от ответника.
Поради обстоятелството, че един от складовете бил зает, ответникът бил принуден да наеме
други складове за своята продукция, което довело до допълнителни разходи за него.
През месец януари той искал да съхранява зърно в склад № 3, но се оказало, че
помещението било наводнено, имало течове, което го правело негодно за употреба. За
констатиране на това обстоятелство бил съставен протокол, като на огледа присъствал
представител на наемодателя. Ответникът сочи, че доколкото му било известно, ремонтът на
склада бил извършен през месец февруари, като през този период той нямало къде да
съхранява закупените количества зърно поради нарушение на договора от страна на
наемодателя, което довело да решението му да прекрати взаимоотношенията си с него.
Поради факта, че ищецът продължавал да фактурира цена за три броя наети
помещения, ответникът поискал разговор за редуциране на цената и прекратяване на
договора, считано от 01.03.2021 година. Подчертава се, че издадените от ищеца фактури не
били осчетоводени и приети в счетоводството на ответното дружество.
На следващо място се сочи, че двете дружества били дългогодишни партньори, като
през годините установили отношения на сътрудничество и партньорство. Разплащанията
помежду им били извършвани коректно и от двете страни. Обичайна практика било да се
правят протоколи за прихващане като улеснение на двете страни. В тази връзка заявява, че
бил прехвърлил на ищеца собствеността на 36 880 кг слънчоглед, за да погаси задължението
си за плащане на месечния наем за месеците септември и октомври 2020 година.
Прехвърлянето се осъществило през месец декември, тъй като се изчаквало да възникне
задължението на ответника.
4
С отговора на исковата молба „Киб Агро“ ЕООД е предявило и насрещен иск против
„Одисей Грейн“ ЕООД, с който се иска последният да бъде осъден да му заплати на сумата
от 19 154.62 лева без ДДС, представляваща обезщетение за претърпените вреди вследствие
на неизпълнение на договорни отношения по договор за наем на складова вместимост от
13.08.2020 година, както и да бъде прието за установено, че договор за наем на складова
вместимост от 13.08.2020 година, подписан между ищеца като наемодател и ответника като
наемател е развален, считано от 01.03.2021 година, евентуално, че договорът е развален от
07.04.2021 година - датата на уведомлението за разваляне на договора.
Тази претенции са обосновани с твърденията, че складовите помещения - предмет на
договор за наем от 13.08.2020 година не били предадени във вид, годен за ползване за
целите, за които били наети, поради което се наложило извършването на двукратна
фумигация на стойност 5 039.70 лева без ДДС. Тъй като дружеството наемател било лишено
от възможността да ползва част от складовите площи, наложило да се наеме друг склад, за
което заплатило сумата от 14 114.92 лева без ДДС.
Налице било неизпълнение на договора за наем от страна на наемодателя, за което
той бил уведомен на 07.04.2021 година с едновременно искане същият да се счита за
прекратен, считано от 01.03.2021 година. Твърди се нарушение на клаузите на договора и на
чл. 230 ЗЗД, тъй като не били поддържани нужните условия за съхранение на зърно, налице
били течове, а едно от помещенията не било предадено в указания в договора срок, което
именно дало основание на наемателя да иска прекратяване на договора, считано от
01.03.2021 година.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора на
ответника и доказателствата към него, в указания й срок е депозирала допълнителна искова
молба, като с нея е допълнила твърденията си и е оспорила всички направени от ответника
възражения; оспорен е и предявения насрещен иск.
Оспорено е твърдението на ответното дружество, че било налице изначално
неизпълнение на договора за наем от страна на ищеца. В тази връзка се сочи, че съгласно
процесният договор за наем, наемодателят отдавал под наем обща складова вместимост от
6000 м.т. в плосък склад в експлоатираната от него зърно база, които вместимости щели да
бъдат използвани за съхранение на зърно. Обстоятелството, че ищецът бил предал на
ответника два от трите описани в договора за наем склада, а именно склад № 1 и склад № 3
се потвърждавало и от ответното дружество в отговора на исковата молба, който факт не
бил спорен между страните. Склад № 2 бил предаден на ответника на 01.12.2020 година, за
което обстоятелство било налице признание от ответника. С оглед на това, за периода, за
който се търсело заплащане на неплатена наемна цена, а именно от 01.01.2021 година до
30.04.2021 година всички складовите помещения били предадени на наемателя и той дължал
заплащане на наем за ползването им.
В подкрепа на твърденията си, че ползването на склад № 2 от трето лице се
осъществявало със знанието и съгласието на ответника, ищецът е изложил твърдения за
близки отношения между това трето лице - дружеството „Кастос" ЕООД и наемателя. Сочи,
5
че само при такива близки отношения ответникът би могъл да разполага с информация какво
количество е държано, кога е предадено и да притежава представените с отговора
доказателства, касаещи отношенията на ищеца с „Кастос“ ЕООД.
Изтъква, че независимо от по-късното предаване на склад № 2, ответникът не бил
претърпял вреди, тъй като в периода преди предаване на този склад, в склад № 1 оставал
свободен обем за приблизително 2100 м.т., а в склад № 3 имало свободен обем за
приблизително 840 м.т. Това сочело, че в двата предоставени склада имало достатъчно
свободно пространство да се побере цялата закупена от ответника стока. Наред с това,
ответното дружество било компенсирано за това, че склад № 2 му бил предаден по-късно с
намаляване на наемната цена пропорционално на обема на склада спрямо останалите
складови вместимости. Това сочело, че ищцовото дружество било изпълнило задължението
си да предаде складовите помещения, поради което за ответника възниквало задължението
да плати наемната цена.
По отношение на състоянието на складовете и твърденията на ответника за
извършени от него дейности по фумигация и дезинсекция са направени пояснения на
съдържанието на понятията „фумигация“ и „дезинсекция“ с посочване на техни легални
определения в нормативната уредба. Между тях имало разлика, като при дезинсекцията
обикновено се извършвала обработка на празните помещения, в които предстояло да се
складира зърно, а при фумигацията се извършвала обработка на самото зърно, което можело
да стане единствено и само след като складовете са били предадени и в тях имало стока.
Тези обработки не били задължителни, а се извършвали само при необходимост, а и в
законодателството липсвали единни изисквания за съхраняване на зърно. Нямало специални
изисквания, които трябвало да бъдат спазени и действия, които да бъдат извършени преди
предаване на складовете, поради което извършването на такива следвало да бъде уговорено
в договора; в процесния липсвали такива уговорки.
Ищецът не отрича, че бил поел задължението да полага необходимата грижа за
запазване на качеството и количеството на зърното, което наемателят ще съхранява, но това
не включвало посочените от ответника дейности. Позовава се на чл. 3, ал. 5 и чл. 4, ал. 3, т. 5
от договора, като счита, че те следвало да се тълкуват заедно с останалите разпоредби от
него. За него като наемодател било предвидено задължение да проверява зърното за явни
изменения, които дават основания за опасения, че то може да се повреди, като в този случай
той бил длъжен да уведоми незабавно наемателя. Той не можел по свое собствено
усмотрение да извършва каквито и да било действия с чуждата стока, дори и с тях да целял
да я предпази от повреда. Такива действия, по фумигация, можело да бъдат предприети само
от собственика на стоката. Между страните имало и предишен договор, по който също не
било предвидено извършването на дейности по дезинсекция и/или фумигация от
наемодателя, а те били извършвани от наемателя за негова сметка, като той не бил
претендирал заплащането им от ищеца.
Като допълнителен мотив за липсата на задължение за ищеца да извършва дейности
по фумигация се сочи и цената, платима за тон. Ако на наемодателя било вменено
6
задължение да извършва тази дейност, той нямало да има печалба, дори щял да бъде на
загуба, което не било целта на сключения между страните договор за наем. Дори да се
приемело, че наемодателят имал задължение да извърши дезинсекция на складовите
помещения, това не освобождавало наемателя от задължението му да плати наемната цена.
В тази връзка се позовава на нормата на чл. 230, ал. 3 от ЗЗД.
Като невярно и обосновано с противоречащи твърдения се сочи твърдението на
ответника, че нямал възможност да ползва склада, защото в него имало теч. След като
ответното дружество ползвало склада, то посочения в протокола теч не съществувал.
Отразеното в протокола касаело фумигация за склад № 3, в който съобразно справка за
складовата наличност се установявало, че към 08.10.2020 година имало 657.72 тона
слънчоглед, който се съхранявал до 28.10.2020 година, от което се прави извода, че в склада
нямало имало теч. Според ищеца, посоченият протокол бил подправен и не удостоверявал
твърдените в него факти; подписът положен за него бил на негов служител, който нямал
представителни функции и не го обвързвал. Отразените в същия констатации за формирана
комисия и направени констатации, че склад № 3 не е годен за съхраняване на зърно, били
абсолютно неверни. Протоколът бил съставен към момента, в който дружеството -
наемодател поискало да бъде платен наема за периода месец декември 2020 година - месец
април 2021 година.
Признава се обстоятелството, че имало протичане на покрива на склада, но течът бил
отстранен веднага след като позволили метеорологичните условия, а именно в периода от
21.01 до 23.01.2021 година, поради което не било възможно образуването в склада на
плесен.
Досежно твърдението на ответника, че поради неизпълнение на задълженията на
ищеца по договора му се било наложило да наеме други складове за съхраняване на
продукцията си, ищецът изразява становище, че в нито един момент същият не се нуждаел
от допълнително складово пространство. Причината за наемане на допълнителен склад била
друга, тъй като в предоставените от ищеца складове имало достатъчно складово
пространство за съхранение на продукцията на ответното дружество. Прави разбор на
наличните тонове продукция на ответното дружество и предоставените от него за ползване
разполагаеми складови площи. Ако ответникът бил запълнил цялата предоставена му от
ищеца складова площ, то цената за съхранение на тон зърно за месец щяла да му излезе по-
изгодно, а именно 1.66 лева без ДДС. Заявява, че ответното дружество едностранно било
решило да преустанови ползването на наетите складови вместимости, без да уведоми
наемодателя, че повече няма да ги ползва.
Твърди се от ищеца, че причина ответникът да иска прекратяване на договора за наем
не били изтъкнатите от него причини, а това, че не можел да осигури достатъчно зърно, с
което да запълни обема на наетите складови помещения, което направило неизгодно
наемането на цялата база. Заявява, че във всеки един момент в складовата база имало
достатъчно място за продукцията на ответника.
Издадените фактури за периода януари 2021 година до април 2021 година били
7
върнати на ищеца едва след като поискал от ответното дружество да погаси задължението
си по договора за наем. За ответника било обичайна практика да отразява фактури в
дневника си за покупки с месеци закъснение, като от това се прави извода, че
неосчетоводяването на същите не означава, че услугата не била извършена и не се дължало
плащане. Счита, че след като ответното дружество не било върнало веднага издадените
фактури, то предоставената услуга била приета и се дължало плащане по нея.
Твърди се от ищеца, че бил изпълнил точно и своевременно задълженията си по
договора, като за забавеното изпълнение по отношение на един складовете компенсирал
ответника с пропорционално намаляване на наема за периода, през който не го бил ползвал.
Складовите помещения отговаряли изцяло на предназначението, за което били наети, като в
нито един момент ответникът не бил твърдял, че имал унищожена стока или бил получил
стока с различно качество от вложената. Наемането на друга складова база от ответника
било свързано с невъзможността на последния да осигури достатъчно зърно, с което да
запълни обема на предоставените складови помещения, което направило неизгодно
наемането на цялата база. Поради изложеното счита, че ответникът нямал право да иска
предсрочно прекратяване на договор за наем поради виновно неизпълнение от страна на
наемодателя. Поради желанието и на двете страни договорът за наем следвало да счита за
прекратен от 30.04.2021 година, като дружеството-наемател дължало освен наема за
месеците януари до април 2021 година, неустойка за прекратяване в размер на един месечен
наем от 10 000 лева.
Дейностите по фумигация имали за цел опазване на растенията и растителните
продукти от вредители. Тя не била насочена към привеждане на складовите помещения във
вид годен за ползването им. Тази обработка можела да бъде поръчана единствено и само от
собственика на зърното и то само, ако било наложително от технологията на неговата
преработка и от времето му на съхранение, като преценката за такава необходимост била
единствено негова. Ищецът нямал задължение да извършва фумигация, тъй като същата
нямала нищо общо с това дали помещенията за складиране били предадени във вид, годен за
ползване, поради което претенцията за заплащане на сумата от 5039.70 лева без ДДС била
неоснователна.
По отношение на претенцията, за заплащане на сумата от 14 114.92 лева без ДДС се
сочи, че не било ясно как е формирана, тъй като не ставало ясно защо наемателят следвало
да бъде компенсиран за месеците февруари, март и април, при положение, че през тези
месеци всички наети складове били свободни, в изправност и предадени. Счита, че не били
липсвали складови вместимости и не това било мотивирало наемателя да търси смяна на
базата, а факта, че не могъл да осигури достатъчно зърно, с което да я запълни. Поради
изложеното счита, че и тази претенция следвало да се отхвърли.
Преписи от така депозираната допълнителна искова молба съдът е изпратил на
ответната страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването й да
депозира допълнителен отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания от
закона и съда срок ответникът е подал такъв, с който конкретизирал и доразвил направените
8
от него твърдения и възражения.
Съгласно договора за наем, наемателят имал право да ползва база с вместимост 6000
т, поради което било редно още от първия ден да разполага с наетото. Наети били три
помещения, а не един голям склад, с цел изпълнение указанията и предписанията на
контролиращите дейността на дружеството органи. След като веднъж била извършена
фумигация и почистени складовете, не било редно да се смесват с други количества. Още от
самото начало единият склад не бил използван, а и впоследствие той не бил уведомен, че
бил освободен и можел да го ползва. Това била причината за наемане на допълнителни
вместимости, тъй като при закупуването на нови количества, те трябвало да се съхраняват в
отделен склад. В тази връзка се оспорва твърдението на ищеца, че бил изпълнил
задълженията си по договора за наем, като заявява, че същият бил нарушен още от самото
му начало.
За ирелевантно е счетено обстоятелството, че наемателят бил в близки отношения с
дружеството „Кастос” ЕООД, което било наемател на склада, който наемодателят не бил
предоставил на ответника. Управителят на „Кастос” ЕООД бил в близки отношения и с
управителя на ищцовото дружество. На наемателя никога не били предоставени нито
ключове за склада, нито свободно влизане в базата, поради което той не можел да пусне
никого там.
Дейностите по дезинсекция и фумигация се извършвали от дружества със специални
разрешителни и сертификати не само с цел унищожаване вредители в зърното, но и такива,
намиращи се в самото помещение - в стените, пода, както и техните ларви и яйца. Това била
причината за извършването им от наемателя, тъй като той знаел, че преди наемането им те
били използвани за съхранение на различни видове зърно от различни доставчици. Твърди,
че били почистени складови площи, които не могъл да ползва, а се бил възползвал някой
друг.
Стоката, която се съхранявала в складовата база била от различни производители и
идвала поетапно, поради което не се фумигирала едновременно. Това била и причината за
наемане на складове с различни вместимости, тъй като дружеството имало задължението да
ползва за преработка суровина на принципа „първа входяща - първа изходяща”.
По отношение твърдението на ищеца, че не бил използвал предоставените му
вместимости, ответникът изтъква, че нямало как да ползва нещо, което не му било
предоставено. Дейността на дружеството по складиране била компрометирана още в самото
начало на договора, което му създало допълнително неудобство, допълнителни разходи и
дискомфорт.
Безспорен факт било, че през месец януари склад № 3 бил наводнен и не бил годен за
употреба. Управителят на ищеца бил уведомен за течовете. От месец януари и вторият
склад бил във невъзможност за ползване, поради което ответникът нямало къде да складира
стоката си. Вината за това била на наемодателя. Именно поради това не дължал искания от
„Одисей Грейн“ ЕООД наем, тъй като те не му били предоставени във вид, годен за
дейността на дружеството и за целта, за която били наети.
9
При наето помещение за определено време, то следвало да бъде на разположение на
наемателя през цялото време. Поради непредоставянето на възможност да ползва на наетите
складови помещения, ответното дружество предприело действия по търсена на други
складове за съхранение на стоката си.
До началото на месец април ответникът не бил получил фактури за месеците януари
и февруари. При получаването на фактура за наем за месец март на стойност от 10 000 лева
между страните бил проведен разговор за редуциране на цената и приключване на
взаимоотношенията. Впоследствие ответникът получил всички фактури, като тези свързани
с вход и изход на стоката осчетоводил, а другите, касаещи наема, с които не бил съгласен,
върнал обратно на ищеца.
Неподписването на протокола за фумигация от представител на ищеца не означавало,
че същият не удостоверявал посочените в него факти.
В допълнителната си искова молба по предявения насрещен иск ответникът по
делото и ищец по същия е посочил, че поддържа изцяло изявленията си в отговора на
допълнителната искова молба, както и направените с него доказателствени искания.
Ищецът по първоначалния иск във връзка с дадената му възможност за това е
депозирал по делото отговор на допълнителната насрещна искова молба. Сочи се в нея, че
представените от ищеца по тази молба доказателства и направените твърдения следва да се
разбират в смисъл, че извършването на фумигация на празни складови помещения е
допустимо. От тях не се установявало изобщо извършването на такава, а само на
дезинсекция, а това били две различни дейности. Налице е препратка към изложените в
допълнителната искова молба и отговора на насрещния иск основания за неоснователност
на същия.
Оспорено е твърдението на ответната страна за това, че управителката на ищеца не
била уведомена за точния момент, в който ще бъде предаден за ползване склада. Същата
била същевременно и счетоводител на „Кастос“ ЕООД, от което се извежда извода за
твърдяното нейно знание в тази насока и непротивопоставянето и за фактическото му
предаване в един по-късен момент. Именно затова тя поискала намаляване на наемната
цена, за което и бил изпратен анекс, който не бил подписан от ответника или поддържаното
нарушение на договора било станало със знанието и без противопоставяне на същия.
Сочената от ответника система за безопасно съхранение и въведения с нея метод не
били обяснени и не ставало ясно как същият се реализира на практика, но се счита от тази
страна по делото, че на практика това било невъзможно, тъй като независимо от броя наети
складове продукцията не можела да се държи отделена по дни на пристигане и/или камиони,
тъй като липсвало такова пространство; тя се смесвала на големи купчини. В най-добрия
случай на отделни купчини, с разстояние между тях можел да се съхранява слънчогледа, но
в склад, който бил хоризонтално разположен, такъв от вида на предлаганите от него, но това
не можело да се осъществи в наетата складова база на „Верт 1“ ЕООД. Това сочело на
неоснователност на възражението, че наемането на новата база било, за да се спазва някаква
10
технология на съхранение и работа.
Оспорено е твърдението, че ответникът по вина на наемодателя, при сключен
договор за наем, нямало къде да складира. Действително, месец януари 2021 година се
получило протичане на покрива на склада, без обаче той да е бил наводнен и в него да е
имало плесен. Това протичане, в единия край, оказало минимално въздействие върху
възможността да се ползва склада. Складът бил ремонтиран в периода 21- 23 януари 2021
година.
За невярно е счетено и твърдението, че фактурите за месеците януари и февруари не
били получени от ответника до началото на месец април. Фактурата за месец януари
първоначално била изпратена по е-мейл, а впоследствие заедно с тази месец февруари
предадена в оригинал в офиса на дружеството. Тези за месеците март и април първоначално
също били изпратени по е-мейл, а след това с куриер.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните доказателства се установява, че 13.08.2020 година страните по делото
са сключили договор за наем на складова вместимост, по силата на който наемодателят-
ищец „Одисей Грейн“ ЕООД е отдал на наемателя-ответник „Киб Арго“ ЕООД под наем
обща складова вместимост от 6000 мт в плосък склад № 1 - 3 500 мт, в плосък склад № 2 -
1 000 мт и в плосък склад № 3 - 1 500 мт, в зърнобаза, находяща се на територията на ЖП
гара Българово-Камено. Договорът е сключен за срок от 01.09.2020 година до 31.08.2021
година, а договорената месечна наемна цена е в размер на 10 000 лева без ДДС. Предвидена
е клауза, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора се дължи неустойка в
размер на един месечен наем /чл. 8, ал. 1/. За наемодателя е договорено задължение да
полага необходимата грижа на добър стопанин, с оглед запазване на качеството и
количеството на зърното, което наемателят ще съхранява в наетите вместимости, като
предприема необходимите мерки и дейности да поддържа нужните условия за правилното
съхранение, както и да проверява зърното за явни изменения, които дават основание за
опасения, че то може да се повреди, в който случай е длъжен да уведоми незабавно
наемателя.
За същата зърнобаза е сключен на 01.09.2020 година договор за съхранение на зърно
между „Одисей Грейн“ ЕООД и „Кастос“ ЕООД. Договорът е сключен за срок от 01.09.2020
година до 20.11.2020 година. Видно от представените фактури, наемната цена по този
договор е била плащана.
Ищецът е издал четири броя фактури за дължими плащания по процесния договор за
наем за месеците януари, февруари, март и април на 2021 година, всяка на стойност от
12 000 лева, които са депозирани по делото. Представени са и протоколи за прихващане на
взаимни задължения между двете дружества, които не касаят процесните вземания на
ищеца.
11
Страните са си разменили уведомления във връзка с възникналите между тях
отношения по повод на процесния договор. С уведомление изх. № 8/07.04.2021 година
управителят на „Киб Агро“ ЕООД е уведомил наемодателя-ищец, че желае договорът за
наем да бъде прекратен със задна дата, считано от 01.03.2021 година поради неизпълнение
на задължението на същия по чл. 3, ал. 5 от договора. Отправено е с него искане за
редуциране за минало време цената по договора, съобразно действително ползваните
складови площи от „Киб Агро“ ЕООД. В отговор на същото наемодателят е отправил
уведомление до наемателя, с което е изразил становище за липса на основания за
предсрочно прекратяване на договора за наем; посочил е, че приема изявлението за
прекратяването му, считано от 30.04.2021 година във връзка с което е уведомил наемателя,
че дължи неустойка по чл. 8, ал. 1 от договора в размер на 10 000 лева без ДДС. Упоменато
е, че дължимата наемна цена за периода от 01.01.2021 година до 30.04.2021 година е в
размер на 40 000 лева без ДДС, като е дължима и лихва за забава в общ размер на 760 лева.
С последващо уведомление от 19.04.2021 година наемателят е отправил предложение, като е
пояснил за кои периоди и в какви размери претендира да бъде редуцирана наемната цена по
договора за наем; изявил е готовност в този случай да заплати неустойка в размер на 5 000
лева за предсрочно прекратяване на договора.
Установява се от протоколи образец 19 от 21.01.2021 година и от 23.01.2021 година,
че е бил извършен ремонт на покрива на склад № 3 в складова база гара Българово, с
възложител „Одисей Грейн“ ЕООД.
Ответникът „Киб Агро“ ЕООД е извършил дезинсекция на склад в складова база
Одисей и фумигация на 1400 мт слънчоглед на обща стойност 5 039.70 лева без ДДС в
какъвто смисъл е отбелязването в протоколи №№ 120355/13.08.2020 година и
1201209/08.10.2020 година, фактура № **********/18.08.2020 година и фактура №
**********/08.10.2020 година.
Съставена от ответното дружество комисия от трима члена е установила наличието
на теч и плесени в склад № 3, за което е бил съставен на 12.01.2021 година констативен
протокол. В него е записано, че проверката е била направена в присъствието на
представител на наемодателя - Т. Х. /като името на лицето е добавено допълнително
ръкописно в протокола, след съставянето му/. Съдържа се в него констатация, че складът не
е годен за съхранение на стока, тъй като не се поддържат необходимите условия за
правилното й съхранение. Този протокол съдържа подписите на членовете на комисията.
С договор от 10.12.2020 година „Киб Агро“ ЕООД е наело от „Верт 1“ ЕООД
складова вместимост в експлоатиран от последното дружество склад, находящ се в с.
Българово за срок от 10.12.2020 година до 31.05.2021 година. В договора е посочено каква
складова наличност се наема или какво количество зърно следва да бъде съхранявано в нея.
Представени са фактури за заплащане на съхранявано количество зърно от „Верт 1“ ЕООД
за месеците януари, март и април.
Вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-счетоводна експертиза е
посочило, че през месец февруари ответното дружество „Киб Агро“ ЕООД е извършило
12
фумигация на слънчоглед, за което е заплатило на „БАК България“ ЕООД сумата от 3 744
лева. Установено е от вещото лице, по дати, в периода от 01.09.2020 година до 30.04.2021
година, какво количество зърно е съхранявано в процесните складове от „Киб Агро“ ЕООД.
По отношение на склад № 2 вещото лице е установило, че същият е бил изпразнен от зърно
на 30.11.2020 година. По отношение на дължимия от ответника наем, е установено, че в
счетоводството на ищцовото дружество са начислени вземания за наем в размер на 48 000
лева за месеците януари, февруари, март и април, които не са погасени, а дължимата
мораторна лихва за тях до датата на подаване на исковата молба е в общ размер на 1 000
лева. Дадено е заключение и за насрещните задължения на двете дружества, прихванати с
протокол за прихващане на насрещни взаимни задължения от 03.12.2020 година.
По делото е допусната и извършена и съдебно-агрономическа експертиза, вещото
лице по която в депозираното и прието заключението е посочило, че най- голямата обща
наличност слънчоглед съхраняван от „Киб Агро“ ЕООД в периода от 01.09.2020 година до
30.04.2021 година е 2 000.780 мт на 29.10.2020 година, като всички налични количества
преди и след тази дата са на по-малка стойност. С оглед на това е заключил, че цялото
количество зърно, което е закупено от ответника във всеки един момент от времето е
можело да се съхранява в базата на „Одисей Грейн“ ЕООД при условие, че фумигацията на
стоката е извършана след 29.10.2020 година.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Безспорно е
обстоятелството, че страните в настоящото производство са били във валидна облигационна
връзка по договор за наем на складова вместимост, сключен на 13.08.2020 година. В случая
се претендира заплащане на наемна цена за месеците януари, февруари, март и април по
този договор, като страните са договорили месечна наемна цена в размер на 10 000 лева без
ДДС. Спорен по делото е въпроса за прекратяването на договора за наем и момента, от
който същият следва да се счита за прекратен.
Прекратяването на договор може да бъде извършено по взаимно съгласие на
страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при
условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. В
случай на сключен договор за наем с определен срок, договорът се прекратява с изтичането
на срока му. Съгласно разпоредбите на ЗЗД, ако договорът за наем е сключен без определен
срок, същият се прекратява по реда на чл. 238 от ЗЗД с едномесечно предизвестие, като
развалянето поради неизпълнение е уредено в нормата на чл. 87 от ЗЗД. След прекратяване
на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта - чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, а
последиците от неизпълнение на това задължение са предвидени в правилата по чл. 236 от
ЗЗД. По силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД прекратяването на договора може да се постигне и по
взаимно съгласие между страните, като и в този случай, произтичащите от прекратяването
задължения на страните подлежат на изпълнение според уговорките в договора или
съгласно законовите разпоредби. Ако в договора не са предвидени условията за подобно
13
предсрочно прекратяване, общо съгласие за прекратяване на договорната връзка ще е налице
и в случай на доказани от страната, която се позовава на последиците на прекратяването,
факти, с настъпването на които законът свързва преустановяване действието на
правоотношението. В случая неползването на наетата складова база не може да се приеме за
такъв факт, тъй като наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим
имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на
основания, посочени в договора или уредени в закона /така и в решение №97 от 23.07.2013
година по търг. дело № 73/2012 година на ВКС, І т. о./.
При това положение, следва да се приеме, договорът за наем е прекратен считано от
30.04.2021 година. Това е така, тъй като при съобразяване на посоченото по-горе, очевидно
няма как направеното с уведомление от 07.04.2021 година изявление на наемателя до
наемодателя, че желае договорът да бъде прекратен със задна дата, считано от 01.03.2021
година да произведе действие. Към този момент, освен това, наемодателят е бил изправна
страна по договора - отстранил е пречките за ползването на складовете и още към 01.12.2020
година е предал и третият за ползване на наемателя. Последният не само не е релевирал
възражение за неизпълнен договор, тъй като е безспорно, че за периода от сключването на
договора до посочената по-горе дата наемодателят не е предал на наемателя единият от
складовете за ползване, но и е изпълнил задълженията си, като за тези месеци е платил
дължимата от него наемна цена. Това следва да бъде съобразено в контекста на липсата на
възможност поради това наемателят да развали договора по реда на чл. 87 от ЗЗД поради
неизпълнение. В допълнение следва да бъде посочено, че на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД
след прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта, което
задължение произтича от задължението на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД да предаде вещта
на наемателя при сключване на договора. В съдебната практика и в правната доктрина
еднозначно се приема, че изпълнението на задължението за връщане на вещта е двустранен
акт и изисква участието както на наемателя, така и на наемодателя - необходимо е
наемателят не само да опразни или да изостави наетата вещ, а така също да я предаде на
наемодателя. Доказателства за това кога са предадени складовете от наемателя на
наемодателя по делото не са представени, което е допълнителен аргумент за действието на
договора до 30.04.2021 година, като се съобрази и това, че и двете страни, след размяната на
уведомленията на практика са искали преустановяване действието на договора.
По отношение на размера на претендираната сума от 48 000 лева, представляваща
незаплатена от ответника наемна цена за месеците януари, февруари, март и април, съдът
намира следното:
С договора за наем страните са договорили заплащането на месечна наемна цена в
размер на 10 000 лева без ДДС. Действително се установява от събраните по делото
доказателства /договор за съхранение на зърно сключен на 01.09.2020 година между
„Одисей Грейн“ ЕООД и „Кастос“ ЕООД, показанията на свидетеля Атанасов/, че обща
складова вместимост от 6000 мт в плосък склад № 1 - 3 500 мт, в плосък склад № 2 - 1 000
мт и в плосък склад № 3 - 1 500мт не е била предадена в цялост от наемодателя при
14
сключване на договора. В склад № 2 е била съхранявана продукция както на наемодателя,
така и на трето лице - „Кастос“ ЕООД. Установява се, от съдебно-счетоводната експертиза,
че посоченият склад е бил изпразнен от зърно на 30.11.2020 година. Не е спорно между
страните, че същият е бил предаден на ответника през месец декември 2020 година. При
това положение, за процесния период /месеците януари - април/ на наемателят-ответник е
била предоставена цялата складова база обект на договора.
Съдът намира възражението на ответника, че не дължи заплащането на цялата наемна
цена поради протичане на склад № 3 и непригодността му в него да се съхранява стоката, за
която е нает за неоснователно. Установява се от събраните по делото доказателства, че
действително в склад № 3 е имало теч вследствие на обилни валежи. Това обстоятелство не
се оспорва от ищеца. Същото е отразено в съставен на 12.01.2021 година констативен
протокол. Протоколът е съставен от комисия на ответното дружество, състояща се от трима
негови членове, като е отбелязано, че проверката е направена в присъствието на
представител на наемодателя, а именно Т. Х.. От събраните по делото доказателства не се
установява в какво качество посоченото лице е представител на ищцовото дружество - негов
представляващ ли е, служител или друго. Името му е дописано ръкописно в протокола, от
което може да се направи извод, че е добавено допълнително след съставянето му. Наред с
това протоколът съдържа само подписите на членовете на комисията, поради което не може
да се приеме, че лицето Т. Х. е запознато със съдържанието му. Липсват и доказателства
наемодателят да е бил уведомен от наемателя за направените от неговата комисия
констатации. От друга страна, по делото са представени два броя протоколи обр. 19 от
21.01.2021 година и от 23.01.2021 година, от които е видно, че е извършен ремонт на
покрива на склад № 3 в складова база гара Българово, с възложител „Одисей Грейн“ ЕООД.
От депозираните месечни обобщения на температурите в България за януари 2021 година и
такива на валежите за януари 2021 година е видно, че за периода от 12.01.2021 година
/датата на установяване на теча от комисия на наемателя/ до 21.01.2021 година /датата на
започване на ремонтните работи по отстраняване на теча/, температурите са били около 0
градуса или по-ниски, а на 12 и 13 януари е имало обилни валежи. При това положение,
извършването на ремонтните работи на покрива, което е започнало на 21.01.2021 година,
при наличие на положителни температури и за период от една седмица сухо време /с оглед
на естеството на обекта, който е следвало да бъде ремонтиран и свързания с това риск от
подхлъзване/ е предприето своевременно. Протичането на склада вследствие на обилни
валежи е случайно събитие и не може да се вмени във вина на наемодателя. Последният
своевременно е предприел действия по отстраняване на повредата, поради което му се
дължи заплащане на цялата наемна цена. В допълнение следва се посочи, че за посочения
период ответникът не е съхранявал продукция в този склад, като в базата на ищеца е имало
достатъчно складова наличност, която да поеме съхранението на стоката на наемателя,
чиято най- голяма наличност е била в размер на 1 777.260 тона.
Поради основателност на иска за главница, основателен се явява и предявеният иск за
мораторна лихва. От приетото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза
15
се установява, че общият размер на мораторната лихва от датата на всяко уговорено
плащане по договора до датата на подаване на исковата молба е 1 000 лева. По делото се
претендира от ищеца сумата от 760 лева, поради което и този иск следва да бъде уважен
изцяло.
Основателна се явява и претенцията на ищеца „Одисей Грейн“ ЕООД за неустойка
поради предсрочно прекратяване на договора. Заплащането на такава е уговорена от
страните в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от процесния договор и е в размер на един месечен
наем. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че от самото начало на кампанията
склад № 2 - 1000мт не е бил освободен и в него са се съхранявали количества както на
ищеца, така и на трети лица. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно,
че към момента на сключване на процесния договор във склад № 2 е имало наличности,
поради което не може да се приеме тезата на ответника, че не е знаел за обстоятелството, че
складът се ползва. По делото не се събраха каквито и да било доказателства ответникът да е
възразявал преди месец април 2021 година срещу неточно изпълнение на задълженията на
ищеца по процесният договор. Липсват дори твърдения ответникът да е заявил правата си
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД срещу ищеца преди подаване на исковата
молба срещу него, да е искал точно изпълнение, обезщетение за неизпълнение или да е дал
на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. От отправените от „Киб Агро“ ЕООД две уведомления
от месец април 2021 година е видно, че е било искано единствено намаляване на наемната
цена, но не и точно изпълнение или разваляне на договора поради неточно изпълнение.
Прави впечатление, че в уведомлението от 19.04.2021 година ответникът е изразил
готовност при намаляване на наемната цена да плати неустойка за предсрочно прекратяване
на договора в размер на 5 000 лева, което следва да се разглежда в подкрепа на казаното по-
горе. Наред с това, прекратяването на договора е поискано, след като на ответното
дружество са предадени всички складови наличности, т. е. към момент, към който не е било
налице неизпълнение. При това положение, искът за неустойка следва да бъде уважен.
Предвид изложеното предявените от „Одисей Грейн“ ЕООД искове се явяват
основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.
По насрещния иск на „Киб Агро“ ЕООД:
Ищецът по насрещния иск претендира от ответника „Одисей Грейн“ ЕООД
заплащането на сумата от 19 154.62 лева без ДДС, представляваща обезщетение за
претърпени вреди вследствие на неизпълнение на договорни отношения по договора за наем
от 13.08.2020 година. За да възникне отговорност за обезщетение за вреди от неизпълнение
на договорно задължение, необходимо е да се установи виновно неизпълнение на договорно
задължение, вреди и причинна връзка между вреди и неизпълнение. Обезщетението следва
да е съобразено с действителния размер на вредите, които са причинени от неизпълнението.
Видно от клаузата на чл. 3, ал. 5 от процесния договор, наемодателят се е задължил да
полага необходимите грижи на добър стопанин с оглед на запазване на качеството и
количеството на зърното, което наемателят ще съхранява, като предприема необходимите
16
мерки и дейности да поддържа нужните условия за правилното съхранение. В
обстоятелствената част на насрещния иск, ищецът е навел твърдения, че ответникът не е
изпълнил задължението си за предаване на складовите помещения във вид годен за
ползване, поради което се е наложило да извърши двукратна фумигация, за което заплатил
сумата от 5 039.70 лева без ДДС. За доказване на това обстоятелство по делото са
представени протокол за извършена обработка по фумигация от 08.10.2020 година и фактура
към него на стойност от 3 360 лева без ДДС, както и протокол за извършена обработка по
дезинсекция от 13.08.2020 година и фактура към него на стойност от 1 679.70 лева без ДДС.
На първо място следва да се отбележи, че е налице разлика между дейността по фумигация
и дейността по дезинсекция. С насрещния иск се претендират вреди единствено от
извършена фумигация. При това положение, искането за претендираната сума от 1 679.70
лева без ДДС е неоснователно, тъй като плащането е за извършена дезинсекция, каквато не е
предмет на претенцията. На следващо място, съгласно Наредба № 112 от 13 октомври 2006
година за специфичните изисквания при извършване на фумигация и обеззаразяване на
площи, помещения и растителна продукция срещу вредители, „фумигация“ е метод за
унищожаване на вредители, основан на използване на газове, в херметично затворени
пространства, която се извършва на силозно-складови стопанства за съхраняване на
растителни и животински продукти и суровини и прилежащите им площи, производствени
помещения на мелничната и фуражна промишленост и други преработвателни предприятия
и прилежащите им площи, растения, растителни продукти и материали срещу карантинни и
икономически важни вредители и други. От представеният протокол за извършена
обработка по фумигация от 08.10.2020 година е видно, че обработката е извършена в склада
на наемодателя, в който е имало 1400 т слънчоглед. При така установените обстоятелства,
отнесени към задължението на ответника „Одисей Грейн“ ЕООД по чл. 3, ал. 5 от договора,
следва изводът, че той не дължи сумата от 3 360 лева без ДДС, тъй като тя е заплатена за
фумигация на стока на ищеца, находяща се в склад на ответника, а не за осигуряване на
условия за правилно съхранение на зърното. Изводът, че наемодателят не дължи действия
по фактическо съхраняване свойствата на стоката се извежда и от задължението му да
проверява зърното за явни изменения, които дават основание за опасения, че то може да се
повреди, в който случай е длъжен да уведоми незабавно наемателя.
Неоснователно съдът намира твърдението на ищеца, че поради лишаването му от
възможността да ползва част от складовите площи се е наложило да наеме друг склад, за
което заплатил сумата от 14 114.92 лева без ДДС. Видно от приложеният по делото договор
от 10.12.2020 година, „Киб Агро“ ЕООД е наело от „Верт 1“ ЕООД складова вместимост, в
експлоатиран от последното дружество склад, находящ се в с. Българово за срок от
10.12.2020 година до 31.05.2021 година. От една страна, договорът е сключен след като е
бил изпразнен и склад № 2 в складовата база на ответника и се е освободила складова площ
за стоката на ищеца. От друга страна, от вещото лице е установено, че най-голямата обща
наличност слънчоглед, съхраняван от „Киб Агро“ ЕООД в периода от 01.09.2020 година до
30.04.2021 година е 2 000.780 мт на 29.10.2020 година /преди сключване на договора с „Верт
1“ ЕООД/, като всички налични количества преди и след тази дата са с по-малка стойност.
17
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че след сключването на
договора за наем най-голямата обща наличност слънчоглед, съхраняван от „Киб Агро“
ЕООД е 1 777.260 тона на 05.01.2021 година. Това сочи, че складовата площ в база на
„Одисей Грейн“ ЕООД е била достатъчна за съхранението му, дори без използването на
склад № 2 и склад № 3 от базата. От изложеното се налага извода, че за ищеца не е налице
вреда, която от своя от страна да е следствие на поведението на ответника, което прави
претенцията за заплащане на сумата от 14 114.92 лева без ДДС неоснователна.
С оглед изхода на делото, предвидената в чл. 78, ал. 1 от ГПК възможност за това и
направеното в тази насока искане, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени и
сторените съдебно-деловодни разноски. По делото е представен списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Съгласно същия, ищецът претендира разноски в общ размер на 5 600.40 лева, от
които 2350.40 лева държавна такса, 450 лева за възнаграждения на вещите лица по
допуснатите и извършени експертизи и 2 500 лева за адвокатски хонорар. За така
претендираните разноски ищецът е представил надлежни документи, удостоверяващи
извършеното плащане на суми за посочените разходи, поради което и именно същите следва
да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 79 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 92
и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Киб Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Апостол Карамитев“ №4, ет. 2 да заплати на „Одисей грейн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ № 90, ет. 3,
представлявано от Николай Йовчев Ковачев, чрез процесуалния му пълномощник, със
съдебен адрес: град Бургас, ул. „Климент Охридски“ №1, ет. 3 общо сумата от 58 760
/петдесет и осем хиляди седемстотин и шестдесет лева/ лв. , от която 48 000 /четиридесет и
осем хиляди лева/ лв. с вкл. ДДС, представляваща незаплатена от ответника наемна цена по
договор за наем на складова вместимост от 13.08.2020 година, за която са издадени фактури
с № *********/07.01.2021 година, №**********/02.02.2021 година,
№**********/05.03.2021 година и №**********/01.04.2021 година; сумата от 10 000 /десет
хиляди лева/ лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 1 от същия договор за предсрочното
му прекратяване, както и сумата от 760 /седемстотин и шестдесет лева/ лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва от датата на всяка доставка до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху първите две присъдени главници от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Киб Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Апостол Карамитев“ №4, ет. 2 против „Одисей грейн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ № 90, ет. 3,
представлявано от Николай Йовчев Ковачев, чрез процесуалния му пълномощник, със
18
съдебен адрес: град Бургас, ул. „Климент Охридски“ №1, ет. 3 за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 19 154.62 /деветнадесет хиляди сто петдесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки/ лв. без ДДС, представляваща обезщетение за вреди вследствие
неизпълнение на задълженията на ответника по този иск по сключен между тях договор за
наем на складова вместимост от 13.08.2020 година.
ОСЪЖДА „Киб Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Апостол Карамитев“ №4, ет. 2 да заплати на „Одисей грейн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ № 90, ет. 3,
представлявано от Николай Йовчев Ковачев, чрез процесуалния му пълномощник, със
съдебен адрес: град Бургас, ул. „Климент Охридски“ №1, ет. 3 сумата от 5 600.40 лева /пет
хиляди и шестстотин лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19