№ 124
гр. Девин, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100390 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове на основание
чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.47, ал.5 ГПК,
във връзка с чл.9 ЗПК от „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес гр. С., п.к. 14**, район Т., бул. Б. № ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Б. Т. да се установи по отношение на Р.
М. И., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Г. Б. съществуване на вземане в
общ размер от 799.22 лева, формирана, както следва: 1) Главница по Договор
за потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 492.94 лева; 2)
Договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 55.29 лева за периода
от 27.04.2018г. до 10.05.2019г.; 3) Законна лихва за забава върху главницата по
Договора за потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 250.99
лева за периода от 27.04.2018г. до 26.02.2024г., 4) Законна лихва за забава
върху главницата 492.94 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 29.02.2024г. до окончателно изплащане на вземанията. На основание
чл.78 ГПК претендира присъждане на направените в настоящото
производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лева, съгласно чл.1
от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, съгласно чл.26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
Ищецът е предявил иска на 10.09.2024г., във връзка с
Разпореждане № 785/26.08.2024г., получено на 04.09.2024г.,поради връчване
на заповедта на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Искът е
предявен за установяване съществуване на вземане по сключен Договор за
потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и
приложените Общи условия. По силата на сключения договор, ответникът е
1
получил сумата от 700.00 лева, която се е задължил да върне на 12 броя
вноски по 69.99 лева, в срок от 10.06.2018г. до 10.05.2019г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
35.05 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Съгласно Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, длъжникът има
задължение да заплати обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени
от „К.“ АД. Съгласно Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ в тежест на
длъжника са да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
Съгласно Раздел X, чл.2 от ОУ, длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. На 27.04.2018г. ответникът Р. М. И. е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“. По силата на Договора
за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – „К.“ и да отговаря пред „К.“ солидарно с Р.
М. И. за всички задължения по Договора за кредит с „К.“ така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от
Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“. На 27.04.2018г.
година „А. Т.“ и „К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който
„А. Т.“ се е задължило спрямо „К.“ за всички задължения на Р. М. И. по
Договора за кредит. Ответникът Р. М. И. не е изпълнил в срок задълженията си
по Договора за кредит. „К.“ е поканило „А. Т.“ да плати всички изискуеми
задължения на Р. М. И. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство „А. Т.“ е изпратило уведомление до Длъжника
на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо
плащане от „А. Т.“. На 23.02.2021г. „А. Т.“ е погасило дължимите от Р. М. И.
на „К.“ суми. С извършване на посоченото плащане „А. Т.“ ЕООД, в
качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл.143, ал.1
ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021г.
„А. Т.“ е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане,
съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на „А. Т.“ в правата на кредитора „К.“. На
02.03.2021 г., с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ „А. Т.“
ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с който цедентът прехвърля, станалите ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, индивидуализирани в Приложение № 1
към дата 18.02.2021г., неразделна част от договора. Вземането на „А. Т.“
ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит е прехвърлено на
„АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********. Длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща, но ако съдът не приеме
2
уведомяването на длъжника на посочения от него имейл адрес, че е
извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Ответникът Р. М. И. не
е изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението
все още не е погасено. Моли съда, предвид изложените обстоятелства, да
приеме за установено, че ответникът Р. М. И. дължи на „АПС Б. Б.“ ЕООД
парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ЧГД № 118/2024г., а
именно сумата в общ размер от 799.22 лева, формирана както следва: 1.
Главница по Договор за потребителски кредит в размер на 492.94 лева; 2.
Договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 55.29 лева за период от 27.04.2018г. до
10.05.2019г.; 3. Законна лихва за забава върху главницата Договора за
потребителски кредит в размер на 250.99 лева за период от 27.04.2018г. до
26.02.2024г.; 4. Лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 29.02.2024г до окончателно изплащане на
вземанията. На основание чл.78 ГПК претендира присъждане на направените
в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лева,
съгласно чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, съгласно чл.26 от
Наредба за заплащането на правна помощ.
В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения
особен представител е представен писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт К. Х. представя
писмено становище, с което поддържа иска.
Ответникът, чрез назначения особен представител а. Ч. в писмено
становище оспорва иска по съображенията, изложени в отговора.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. № 118/2024г. по
описа на Районен съд - Девин се установи, че на 29.02.2024г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е
уважено частично с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, № 60/26.03.2024г. срещу ответника за сумите: 492.94 лева
(четиристотин деветдесет и два лева и 94 стотинки) - главница; 55.29 лева
(петдесет и пет лева и 29 стотинки) - договорна възнаградителна лихва върху
главницата; 250.99 лева (двеста и петдесет лева и 99 стотинки) - лихва за
забава за периода от 27.04.2018г. до 26.02.2024г.; законна лихва върху
главницата 492.94 лева, от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задължението; както и разноски по делото: 26.01 лева (двадесет и шест лева и
01 стотинки) - държавна такса и 100.00 лева (сто лева) - юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл.26 от НЗПП.
На 10.09.2024г. по ССЕВ, ищецът е предявил настоящият
установителен иск, на основание чл.422 ГПК в едномесечен срок, даден с
Разпореждане № 785/26.08.2024г. по ЧГД № 118/2024г. по описа на Районен
съд – Девин, връчено на 04.09.2024г., поради връчване на Заповед №
3
60/26.03.2024г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът по чл.422 ГПК е предявен в едномесечния срок по чл.415,
ал.4 ГПК, поради което е допустим, а по същество е основателен по следните
съображения:
На 27.04.2018г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) е сключил Договор
за потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. между Р. М. И. и „К.“ АД, с
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул.
Я. № **, по силата на който е получил сумата от 700.00 лева, със следните
параметри: Срок на кредита – 12 месеца; Брой погасителни вноски – 12;
Размер на погасителната вноска 69.99 лева; Лихвен процент по кредита 35.05
%; Годишен процент на разходите 50% и Общ размер на всички плащания
839.88 лева.
На 27.04.2018г. ответникът Р. М. И. е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство „А. Т.“, по силата на който дружеството се е
задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ и да отговаря
пред „К.“ солидарно с Р. М. И. за всички задължения по Договора за кредит с
„К.“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към
него. Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството
се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“.
На 27.04.2018г. „А. Т.“ и „К. са сключили договор за
поръчителство, по силата на който „А. Т.“ се е задължило спрямо „К.“ за
всички задължения на Р. М. И. по Договора за кредит.
Установи се от представен Стандартен Европейски Формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Приложение №2 към
чл.5 ал.2 ЗПК, че на ответника е предоставен потребителски кредит в размер
на 700.00 лева; т.4 Срок на кредита 12 месеца; т.5 Размер на погасителната
вноска 69.99 лева, при месечна периодичност, с начало 10.06.2018г.; т. Обща
дължима сума, която следва да бъде заплатена 839.88 лева.
Ответникът Р. М. И. не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
„К.“ е поканило „А. Т.“ да плати всички изискуеми задължения на
Р. М. И. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл.3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство „А. Т.“ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021г.,
в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А. Т.“.
На 23.02.2021г. „А. Т.“ е погасило дължимите от Р. М. И. на „К.“
суми.
С извършване на посоченото плащане „А. Т.“ ЕООД, в качеството
си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл.143, ал.1 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021г. „А. Т.“ е уведомило по електронна поща длъжника
за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на „А. Т.“ в правата на
кредитора „К.“.
4
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021г. „А. Т.“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. Б. № ***, ап.*.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
02.03.2021г. страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица,
които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че
се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021г., неразделна
част от договора.
Вземането на „А. Т.“ ЕООД към ответника по гореописания
Договор за кредит е прехвърлено на „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия
от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел
да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във
връзка с чл.47, ал.5 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК е основателен и доказан в
предявения размер, както следва: 1) Главница по Договор за потребителски
кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 492.94 лева; 2) Договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски
кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 55.29 лева за периода от 27.04.2018г.
до 10.05.2019г.; 3) Законна лихва за забава върху главницата по Договора за
потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 250.99 лева за периода
от 27.04.2018г. до 26.02.2024г., 4) Законна лихва за забава върху главницата
492.94 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.02.2024г.
до окончателно изплащане на вземанията, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 118/2024г. по описа на Районен съд
– Девин.
Предмет на предявения установителен иск е само дължимите
главница и лихви за забава по ДПК №106*/27.042018г., поради което при
служебно извършената от съда преценка на съдържанието на договора за
5
потребителски кредит, съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът не установява в
настоящото производство претенция за вземане основано на неравноправни
клаузи. Ответникът не е изпълнил задължението си да върне главницата по
договора за кредит, която съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи на
кредитора като чиста стойност на предоставения кредит, заедно с обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, на общо основание по чл.79
и чл.86 ЗЗД.
Уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия
кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това
уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към
която е приложено уведомлението по чл. 99 ЗЗД. В конкретния случай е
приложено към исковата молба уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД съгласно
уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия). До датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК,
както и към настоящия момент задължението не е изпълнено, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415, във вр. с
чл. 422 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.80 ГПК в тежест на ответника ще следва да се възложат сторените
от ищеца разноски по представен списък, в общ размер по настоящото
производство 1 000.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 450.00 лева
за експертиза, 400.00 лева за особен представител и 100.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск, на основание
чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.47, ал.5 ГПК,
във връзка с чл.9 ЗПК от „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес гр. С., п.к. 14**, район Т., бул. Б. № ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Б. Т. съществуване на вземане по
отношение на Р. М. И., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Г. Б. в общ
размер от 799.22 лева, формирана както следва: 1) Главница по Договор за
потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 492.94 лева; 2)
Договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 55.29 лева за периода
от 27.04.2018г. до 10.05.2019г.; 3) Законна лихва за забава върху главницата по
Договора за потребителски кредит № 106*/27.04.2018г. в размер на 250.99
лева за периода от 27.04.2018г. до 26.02.2024г., 4) Законна лихва за забава
върху главницата 492.94 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 29.02.2024г. до окончателно изплащане на вземанията и разноски – 26.01
лева (двадесет и шест лева и 01 стотинки) - държавна такса и 100.00 лева (сто
лева) - юрисконтсулско възнаграждение, за което е била издадена Заповед №
60/26.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД
№ 118/2024г. по описа на Районен съд - Девин.
6
Да се издаде изпълнителен лист въз основа на Заповед №
60/26.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД
№ 118/2024г. по описа на Районен съд - Девин и съобразно размера на
установеното вземане в настоящото производство, след влизане в сила на
настоящото решение, на основание чл.416 ГПК.
ОСЪЖДА Р. М. И., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Г. Б. да
заплати на „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес гр.
С., п.к. 14**, район Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите Х. М. и
П. В., чрез юрк. Б. Т. разноски по делото в настоящото производство в общ
размер 1 000.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 450.00 лева за
експертиза, 400.00 лева за особен представител и 100.00 лева възнаграждение
за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7