Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 18.11.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
пети октомври две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: М.Т.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
856 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТОТО
е по иск с правно основание член 86, ал.1 вр. с чл. 84, ал.3 вр. с член 45,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
ИЩЕЦЪТ
З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** твърди, че с влязла в сила присъда № 2/20.01.2014
година ответникът М.П.К. бил признат за виновен в това, че на 14.09.2011 година
в гр. К. причинил на ищцата средна телесна повреда и след като съдът му наложил
предвидено в закона наказание, го осъдил да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Гражданският иск в наказателния
процес бил надлежно предявен с писмена молба, депозирана по НОХД № 606/2013
година по описа на Районен съд К., по която съдът се е произнесъл с определение
от 06.11.2013 година. Макар да бил приет за разглеждане иск, ведно със законна
лихва, считано от датата на увреждането - 14.09.2011 година до окончателното
изплащане на обезщетението, с присъдата си съдът пропуснал да се произнесе по
предявения иск, в частта относно претендираната законна лихва, а от своя страна
ищцата пропуснала в законния срок да поиска допълване на присъдата в тази й
част. Така по отношение на дължимата законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди не било налице произнасяне на съда. За присъденото
обезщетение в размер на 5000 лева бил издаден изпълнителен лист. До предявяване
на иска ответникът не заплатил обезщетението.
МОЛИ
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
2493.02 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за забава за периода от 14.09.2011г. до 01.08.2016г. върху
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, което обезщетение е било присъдено с влязла в
законна сила присъда № 2/20.01.2014 година, постановена по НОХД № 606/2013г. по
описа на Районен съд К., както и законната лихва, считано от предявяване на
иска – 02.08.2016г. до окончателното плащане.
Претендира
за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
М.П.К. с ЕГН ********** *** не взема становище по иска в срока за отговор. В
насроченото съдебно заседание заявява, че са му правени някакви удръжки от
трудовото възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С Присъда № 2
от 20.01.2014г. по НОХД № 606/2013г. по описа на Районен съд-К., потвърдена с
Решение № 121 от 30.05.2014г. по ВНОХД № 256/2014г. на Окръжен съд Пловдив, влязла
в сила на 30.05.2014г., ответникът е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 14.09.2011г. е
причинил на ищцата средна телесна повреда. Ищцата З.Ч. е предявила в
наказателния процес граждански иск за осъждане на ответника да и заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за
причинената й средна телесна повреда, претенцията е предявена ведно със законната
лихва от датата на извършване на деянието – 14.09.2011г. до окончателното
изплащане на целия размер на обезщетението. В проведено открито съдебно
заседание на 06.11.2013г., съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявеният от пострадалата граждански иск. С влязлата в
законна сила присъда ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по член 129, ал.2 вр.
с ал.1 от НК неимуществени вреди, като за разликата над 5000.00 лева до пълния
предявения размер от 15 000.00 лева искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. В съдебния акт липсва произнасяне от страна на съда относно
претенцията на гражданския ищец – З.Ч. за заплащане на законната лихва, считано
от датата на увреждане – 14.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е поискала допълване на съдебния акт в тази му част, но поради
пропускане на процесуалните срокове, молбата й е оставена без разглеждане. По
делото е приета справка от електронен калкулатор за лихви, от която се
установява, че законната лихва за периода от 14.09.2011г. до 01.08.2016г. включително е в размер на 2493.02 лева.
Исковата молба е подадена на 02.08.2016г.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави следните изводи
от правна страна:
Съгласно член 300 от ГПК и член 413, ал. 2 от НПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд. В случая,
влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд относно това, че подсъдимия
(ответник по настоящото дело) – М.П.К. е осъден да заплати на пострадалата и
ищеца З.Д.Ч. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер
на 5000.00 лева. Присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда
иска по член 86 от ЗЗД за
обезщетяване на вредите от същото деяние. Съгласно разпоредбите на член 84, ал. 3 и член 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи
законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Обезщетението за причинени неимуществени
вреди от непозволеното увреждане е изискуемо от деня на извършването му, като
причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без да е поканен -
аргумент член 84, ал. 3 от ЗЗД. В
настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на 14.09.2011г. - деня на
увреждането. Оттогава в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва върху
главницата от 5000.00 лева.
Ищеца
претендира лихва в размер на 2 493.02 лева за периода от 14.09.2011 година
до 01.08.2016 година включително, както и законна лихва върху главницата от 5000
лева, считано от подаване на исковата молба - 02.08.2016 година до
окончателното изплащане на главницата. Съгласно неоспорената справка от
електронен калкулатор, за процесния период законната лихвата възлиза в размер
на 2 493.02 лева, така както е поискана.
Искът се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода
на спора и на основание член 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер на 405.00 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед обстоятелството, че искът е
уважен, а при образуване на производството държавна такса не се е дължала от
ищеца, то следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд К. дължимата държавна такса в размер
на 4% върху цената на иска или 99.72 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на З.Д.Ч. с ЕГН **********
*** сумата от сумата от 2 493.02 лева (две хиляди четиристотин деветдесет и три
лева и две стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва за забава за периода от 14.09.2011г. до 01.08.2016г. върху
сумата от 5000 лева –обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, което обезщетение е било присъдено с влязла в законна сила присъда №
2/20.01.2014 година, постановена по НОХД № 606/2013г. по описа на Районен съд К.,
както
и законната лихва върху главница от 5 000 лева, считано от предявяване на иска
– 02.08.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.П.К. с ЕГН **********
*** да заплати на З.Д.Ч. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 405.00 (четиристотин и пет) лева.
ОСЪЖДА М.П.К. с ЕГН **********
*** да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд К. направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 99.72
лева (деветдесет и девет лева седемдесет и две стотинки)
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ