№ 3267
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
20233110104161 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Н. Н., ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетните
деца П. Ф. Ф., ЕГН **********, род. на ***г. и Н. Ф. Ф., ЕГН **********,
род. на ***г., всички с адрес: с. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Ж. С. от
ВАК срещу Ф. П. Ф., ЕГН **********, адрес: с. ***, осъдителни искове с
правно основание чл. 150 СК за увеличаване на присъдената в полза на
децата П. и Н. месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС, както следва:
първоначално определения размер на издръжката от 200 лева да се увеличи на
300 лева месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 03.04.2023г. и иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за
постановяване на решение, с което бъдат изменени постановените по гр.д. №
2119/2021г. по описа на ВРС мерки досежно режима на лични контакти на
бащата с детето П. Ф. Ф., ЕГН **********, род. на ***г. в периода на
Великденските празници.
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: от определянето на първоначалната издръжка е изминал период от
време, през който трайно и съществено се изменили условията, при които е
определена. Календарната възраст на децата е напреднала, а с това и
нараснали необходимите за тяхното отглеждане разходи. Затова, при
променените обстоятелства, имущественото състояние и доходите на
ответника, заплащането на претендирания размер на издръжката е в неговите
възможности. Твърди, че между родителите съществува спор относно
тълкуването на определеният от съда режим на лични контакти между бащата
и детето П. през Великденските празници. Счита, че режимът между бащата и
детето П. по време на Великденските празници следва да е само през
1
нечетните години, а не всяка година. Моли за положително произнасяне по
предявените искове.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок
по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че от
първоначално определената издръжка е изминал период, през които нуждите
на децата и разходите за тяхното покриване не са трайно и съществено
изменени. Освен дължимата издръжка, предоставя в полза на децата й
допълнителни средства, като заплаща всички големи допълнителни разходи,
свързани с отглеждането на децата. Купува лекарства, дрехи и играчки за
децата. В условията на евентуалност счита, че издръжката за детето П. следва
да се увеличи до 240 лева, а за детето Н. до размер на 220 лева. Предявява
насрещен иск за изменение на постановените с влязло в законна сила съдебно
решение по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС мерки досежно режима на
лични контакти с децата П. и Н., с правно основание чл.59, ал.9 СК. Искът в
този смисъл е основан на твърдения, че майката го лишава от важните
моменти в живота на децата /кръщене и др./. Определеният към момента от
ищеца режим на лични контакти не е в интерес на децата. Счита, че режимът
на лични контакти по време на Великденските празници, Коледните и
Новогодишните празници, рождените и имените дни на децата, рождения ден
на бащата и лятото следва да бъде изменен съобразно посочените в молбата
параметри. Моли за отхвърляне на исковете за увеличение на издръжката, а в
условията на евентуалност за частичното им уважаване. Моли за
постановяване на положително решение по насрещния иск, като бъдат
изменени определените по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС, мерки
относно личните контакти на децата с бащата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ответникът е баща на
децата П. Ф. Ф., ЕГН **********, род. на ***г. и Н. Ф. Ф., ЕГН **********,
род. на ***г.. Това се установява и от приложените по делото Удостоверения
за раждане /л.6-7/.
Решението по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС, е изменено с
решение от 07.01.2022г. по описа на ВОС, в частта на определения режим на
лични отношения на бащата с децата и отменено, в частта за присъдените в
полза на децата издръжки, платими от бащата за разликата над 200 лева до
претендираните 300 лева. Решението на ВОС е влязло в законна сила, като не
е обжалвано от страните в частта на определения режим на лични отношения.
Исковата молба, инициирала настоящото производство е от
03.04.2023г..
От Анекс към договор за наем се установява, че майката заплаща наем в
размер на 330 лева месечно.
Не е спорно, че децата посещават детски заведения съобразно възрастта
си.
На л.21-29 са представени доказателства за извършени от майката
разходи в полза на децата.
От служебно изисканите справки от НАП се установява, че ответникът
реализира месечен осигурителен доход средно около 1500 лева. Това се
2
потвърждава и от представената служебна бележка, издадена от работодателя
/л.92/. Реализираният от майката осигурителен доход е в размер под
минималната работна заплата за страната.
Изготвеният социален доклад от ДСП-Варна не установява релевантни
за делото факти.
Ответникът е представил доказателства за извършени разходи в полза
на децата /л.99-101/.
От договор за наем /л.102/ се установява, че бащата заплаща наем в
размер на 320 лева месечно.
В полза на ищеца е разпитан св. Н.И. /сестра на ищеца/ за установяване
наведените фактически твърдения досежно наличие на трайно и съществено
изменение в нуждите на издържаните деца; възможностите на задълженото
лице.
От показанията на св. И. се установява, че децата посещават детска
градина, Н. първа група, а П. трета група. Т. заплащала учебни материали и
консумативи в детската градина. Предстояло П. да посещава занимания по
народни танци. Децата най-малко веднъж месечно боледували, което
изисквало допълнителни разходи в рамките от 80-100 лв. Бащата спазва
определения от съда режим на лични контакти с децата. Имало е случаи, в
които децата отказвали да отидат при баща си. През лятото се е случвало П.
да не иска да ходи при баща си, тъй като дълго време е била с него. През
лятото Н. прекарвал по-малко време с баща си и П. оставала сама без брат си,
което я натъжавало. Не знае бащата да е давал пари на майката за лекарства,
когато децата са болни.
В полза на ответника е разпитан св. М. Ф. /сестра на ответника/, за
установяване наведените от него фактически твърдения досежно наличието
на съществено изменение на обстоятелствата от момента на определяне на
първоначалния режим на лични контакти; емоционалната връзка между
бащата и децата, вкл. че исканата промяна е в интерес на децата.
Св. Ф. заявява, че Т. създавала пречки при осъществяване на
определения от съда режим на лични контакти на бащата с децата.
Определеният режим на лични отношения през лятото създавал неприятни
чувства у детето П., тъй като трябвало да остава при баща си без брат си за
период от 10 дни. Бащата се справял много добре с отглеждането на децата.
Между тях имало изградена силна емоционална връзка. Когато децата идвали
болни им купувал лекарства. В дома на бащата са осигурени необходимите
условия за отглеждане на децата. Купени са им дрехи, играчки, всичко
необходимо.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Спорен между страните е въпросът, ответникът какъв размер издръжка
следва да заплаща на малолетните си деца П. и Н., както и режимът на лични
контакти на бащата с децата.
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на
предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от
3
настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни
съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на
дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя,
полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на децата до
иницииране на настоящото производство е изминал период от една година и
два месеца, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите
на децата, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта и
променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата
възраст, е нараснала и нуждата от облекло, храна и други текущи разходи от
ежедневието на децата. Необходими са и повече средства за учебни помагала
и извънучебни мероприятия. Предвид изложеното следва да се приеме, че е
налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен
размерът на първоначалната издръжка, поради което съдът приема, че
предявените искове се явяват доказани по основание.
Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че нормативно
установеният минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от
минималната работна заплата, към настоящия момент възлиза на 195 лева.
Следва да се съобрази, че през следващата година минималната работна
заплата за страната ще бъде в размер на 933 лева, а нормативно установеният
минимум съгласно чл.142, ал.2 СК – 233.25 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят
дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си. Ответникът реализира месечни доходи в среден нетен
размер на 1500 лева. Заплаща месечен наем от 320 лева. Липсват данни
ответникът да има задължения за издръжка и към друго малолетно дете. Що
се отнася до нуждите на децата, съдът приема, че децата имат присъщите за
възрастта си нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни
занимания.
При така преценените потребности на децата П. и Н., възможностите на
страните, съдът определя месечна издръжка платима от бащата в размер на
300 лева за детето П. и 250 лева за детето Н..
Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява
затруднение за ответника.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от
датата на предявяване на иска – 03.04.2023г..
С оглед изложеното съдът намира, че искът за увеличение издръжката
на детето П. е основателен в предявения размер, а за детето Н. до размер от
250 лева, като за разликата над 250 лева до предявения размер от 300 лева
подлежи на отхвърляне.
Спорен между страните е и режимът на лични контакти на бащата с
децата.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, ако се изменят
обстоятелствата, при които са определени мерките относно личните
отношения между децата и родителите, по молба на единия от родителите
съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Важна предпоставка, обуславяща основателност на иска за промяна на
мерките относно режима на лични отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, е изменение
4
на обстоятелствата, при които тези мерки са били постановени и които
съществено засягат интересите на детето, т.е. наличие на новосъздадена
обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на
постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и
единствено от интересите на детето. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
№ 1/1974 год., под “интереси на децата” следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване
на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това,
изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови
обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново
разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
Поддържането на лични отношения между детето и бащата, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права, се налага както в
интерес на детето, така и в интерес на родителя, като съдържанието на тези
мерки зависи от конкретните обстоятелства. В случая, от доказателствата по
делото не се установяват промени в обстоятелствата, които да обуславят
изменение на постановения режим на лични отношения на бащата с децата.
Следва да се съобрази, че при несъгласие с постановения от ВОС режим на
лични отношения, на страните е предоставена възможност да обжалват
решението, което не е сторено. От постановяване решението на ВОС е
изминал период едва от година и два месеца, като определеният режим е
достатъчно разширен и съобразен с възрастта и интересите на децата.
От друга страна, събраните по делото доказателства не установяват, че е
налице новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение на
режима на лични контакти на децата с техния баща. В случая, от
постановяването на предходното решение до настоящия момент е изминал
период от време, през който детето Н. несъмнено е пораснало – вече е на три
години. Това ново обстоятелство е предвидено в решението на ВОС, като
определеният режим на лични отношения е диференциран съобразно
възрастта на детето.
С решение №16/07.01.2022 по в.гр.д. № 2464/2021г. по описа на ВОС е
определен режим на лични отношения между децата и техния баща, който
създава възможност на бащата да вижда децата и да изразява своята обич и
привързаност, а също и децата да развиват чувства към него. Дадена е
възможност децата да израстват не само под грижите и обичта на майката, но
и при подкрепата и бащината обич на бащата, след раздялата на двамата
родители.
Твърденията, че майката с поведението си не спазвала предоставения на
бащата режим на лични контакти, е ирелевантно по настоящото дело.
Наличието на съдебно решение относно режима на лични отношения между
децата и техния баща и изпълнителната сила, с която същото се ползва са
достатъчна гаранция относно защитата на правата на бащата, при тяхното
евентуално нарушаване.
Предвид изложените съображения, съдът намира исковете за
неоснователни, като определеният с предходно решение режим на лични
отношения между бащата и малолетните деца П. и Н. не следва да се изменя.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него в хода на делото съдебно деловодни разноски,
5
обуславят разглеждането на въпроса за сторените от него разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
действително реализираните от ищеца разноски в рамките на разглеждания
спор. Така, съобразно ангажираните за целта доказателства, действително
заплатените разноски възлизат на 650 лева /50 лева държавна такса и 600 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/, като с оглед изхода
на делото, на ищеца следва да се присъдят 487.50 лева.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Възражението на ищеца по чл.78,
ал.5 ГПК съдът счете за неоснователно при съобразяване с минималния
размер на възнаграждението предвиден в чл.7, ал.1, т.4 и 6 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед крайния изход на делото, съдът приема, че от общо претендираните в
производството разноски, в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 250 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение досежно издръжката.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати общо върху увеличения размер на издръжката държавна такса в
размер на 216 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.д. № 2119/2021г. по описа на
ВРС издръжка, дължима от Ф. П. Ф., ЕГН **********, в полза на детето П. Ф.
Ф., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител Т. Н. Н., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200 лв.
/двеста лева/ на 300 лв. /триста лева/, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 03.04.2023г., до настъпването на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2
СК.
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.д. № 2119/2021г. по описа на
ВРС издръжка, дължима от Ф. П. Ф., ЕГН **********, в полза на детето Н. Ф.
Ф., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител Т. Н. Н., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200 лв.
/двеста лева/ на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 03.04.2023г., до настъпването на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр.
чл.143, ал.2 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 250 лв. до
пълния предявен размер от 300 лв., като неоснователeн.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за издръжките.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. Н., ЕГН **********, адрес: с. ***
срещу Ф. П. Ф., ЕГН **********, адрес: с. ***, иск с правно основание чл.
59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат изменени
постановените по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС мерки досежно
6
режима на лични контакти на бащата с детето П. Ф. Ф., ЕГН **********, род.
на ***г. в периода на Великденските празници, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. П. Ф., ЕГН **********, адрес: с. ***
срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, адрес: с. ***, иск с правно основание чл.
59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат изменени
постановените по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС мерки досежно
режима на лични контакти на бащата с децата П. Ф. Ф., ЕГН **********, род.
на ***г. и Н. Ф. Ф., ЕГН **********, род. на ***г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. П. Ф., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Т. Н. Н., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 487.50 лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Ф. П. Ф., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 250 лева, представляваща
направените по делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. П. Ф., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в
размер на 216 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7