Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1694 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.10.2018 г. по гр.д. № 8951/17 г.,
СРС, І ГО, 24 с-в е осъдил на осн.
чл.45 ЗЗД С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН **********
и В.С.П., ЕГН **********, тримата с
адрес *** да заплатят на С.С.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, к-ра 23, чрез адвокат С.Д. сума в размер на 5 900 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане, причинено на
15.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта-15.06.2013
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева,
като неоснователен и недоказан. Осъдил е
на осн. чл.45 ЗЗД С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН ********** и В.С.П., ЕГН **********, тримата с адрес *** да заплатят на А. Й.Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. “Кремиковци“, ул.******и К. Й.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сума
в размер на общо 5 900 лева, по
2 950 лева на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане, причинено на 15.06.2013 г.. на Й.П.Р., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта-15.06.2013 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 ГПК С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН
********** и В.С.П., ЕГН **********,
тримата с адрес *** да заплатят на С.С.А., ЕГН ********** сума в размер на 401,20 лв., представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от
исковите претенции. Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 ГПК С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН ********** и В.С.П., ЕГН **********, тримата с адрес *** да заплатят на А. Й.Р.,
ЕГН ********** и К. Й.Р.,
ЕГН
********* сума от 502,85 лв.,
представляваща направени от
наследодателят им разноски по делото, съобразно уважената част от исковите
претенции. Осъдил е на основание
чл.78, ал.3 ГПК С.С.А., ЕГН ********** да заплати на С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН **********
и В.С.П., ЕГН **********, тримата с
адрес *** сума в размер на 528,75 лв., представляваща направени разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК А. Й.Р., ЕГН **********
и К. Й.Р.,
ЕГН
********* да заплатят на С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН ********** и В.С.П., ЕГН **********, тримата с адрес *** сума в
размер на 528,75 лв., представляваща направени разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответниците С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН
********** и В.С.П., ЕГН **********,
тримата с адрес *** чрез пълномощниците по делото адв. В.А.и адв. С.А. с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че в исковата си молба ищците не са
навели фактически обстоятелства свързани с понесени от тях болки и страдания,
от които може да се направи извод за размера на причинените им болки и страдания,
като не може да се направи извод, че такива изобщо са били понесени. На второ
място, съдът е посочил само броя на нараняванията, без да вземе предвид тяхната
тежест, като 90 % от тях се изразяват в охлузвания и драскотини и само 10 % в
кръвонасядания и отоци. Съдът е приел, че тези увреждания ще отшумят за срок от
около 2-3 седмици, без да оставят последствия за живота и здравето. За някои
увреждания липсват доказателства. Например, вещото лице произволно е прибавило
към нараняванията и „мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнание“ на ищцата С.А.,
но такова увреждане не е заявено в исковата молба, нито е установено с
присъдата на ответниците и те не следва да носят отговорност за това. Съдът
не е взел предвид обстоятелството, че в
един момент ищцата С.А./ майка на ответниците/ е отишла при свидетелката И.П.и
я е издрала по лицето и едва тогава провокирани от този факт, ответниците са се
насочили към А.. Това поведение е провокативно и представлява принос за
собственото й увреждане, като се счита, че този
принос е съставомерен. Разпитаната по делото свидетелка установява нараняванията
на майката на ответниците, като лицето е било окървавено. Тази проявена от
ищцата агресия по отношение на майката на ответниците, съдът не е отчел като
провокация и принос от нейна страна. При тези установени леки травматични
увреждания, одрасквания и кръвонасядания, които по своя характер се сочи, че са
по-скоро козметични и отшумели за 2-3 седмици, съдът неоправдано е осъдил
ответниците да заплатят по 5900 лв. всеки един за двамата ищци. Тези присъдени
суми са в несъответствие с общо възприетите критерии за справедливост и
принципа за справедливост установен в чл.52 ЗЗД, като счита, че същият следва
да бъде не повече от 800 лв. за всеки един от ищците.
Въззиваемите С.С.А., ЕГН ********** и К. Й.Р., ЕГН
********* чрез пълномощника им по делото адвокат М.оспорват въззивната жалба. Претендират
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по 500 лв. за всеки от тях.
Въззиваемият
А. Й.Р., ЕГН ********** не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответниците С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН **********
и В.С.П., ЕГН ********** да заплатят
при условията на солидарна отговорност на ищците С.С.А., ЕГН ********** и Й.П.Р.,
починал в хода на производство на чието място са конституирани неговите
наследници А. Й.Р., ЕГН ********** и К. Й.Р., ЕГН
********* сума в размер по 20 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането-15.06.2013 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Ищците С.С.А., ЕГН ********** и Й.П.Р.,
починал в хода на производство на чието място са конституирани неговите
наследници А. Й.Р., ЕГН ********** и К. Й.Р., ЕГН
********* твърдят, че на 15.06.2013 г. в гр.Бухово
ответниците С.А.П., А.С.П. и В.С.П., чрез нанасяне на побой им причинили
разстройство на здравето, съставляващо престъпление по чл.130, ал.1 НК. Твърдят
, че с присъда от 02.02.2016 г., постановена по нчхд№ 12943/2016 г. по описа на
СРС, НО, 100 състав, потвърдена с решение на СГС, постановено по внчхд № 2973/2016г.,
НО ІІ-ри въззивен състав, по силата на която ответниците са признати за
виновни, както следва: 1./С.А.П. в това, че на 15.06.2013 г. в гр.Бухово в
съучастие с А.С.П. и В.С.П. /като съизвършител/ са причинили на Й.П.Р. лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130,
ал.1 НК вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, като на осн. чл.54 НК с наложено наказания
„Пробация“; 2./С.А.П. в това, че на 15.06.2013 г. в гр.София в съучастие с А.С.П.
е причинил на С.С.А. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл.130, ал.2 НК вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, като на
осн.чл.54 НК е наложена наказание „Пробация“. Считат, че с поведението си
ответниците са нарушили нормата на чл.45 ЗЗД, като са им нанесли неимуществени
вреди, поради което претендират ответниците да бъдат осъдени при условията на
солидарна отговорност да им заплатят причинените им неимуществени вреди в
размер по 20 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от
датата на деликта до 15.06.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответниците С.А.П., ЕГН **********, А.С.П., ЕГН ********** и В.С.П., ЕГН **********, чрез процесуалните си представители адв. С.А. и адв.
В.Ангелов оспорват иска само по размер, който считат за завишен и несъобразен
с практиката на съдилищата. Твърдят още, че ответниците са със скандално и
провокативно поведение, поради което има принос за понесените увреди.
Съдът констатира следното:
По делото е представено копие от влязла в сила присъда от от 02.02.2016 г.,
постановена по нчхд№ 12943/2016Г. по описа на СРС, НО, 100 състав, потвърдена с
решение на СГС, постановено по внчхд № 2973/2016г., НО ІІ-ри въззивен състав,
по силата на която ответниците са признати за виновни, както следва: 1./С.А.П.
в това, че на 15.06.2013 г. в гр.Бухово в съучастие с А.С.П. и В.С.П. /като
съизвършител/ са причинили на Й.П.Р.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл.130, ал.1 НК вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, като на
осн. чл.54 НК с наложено наказания „Пробация“; 2./С.А.П. в това, че на
15.06.2013 г. в гр.София в съучастие с А.С.П. е причинил на С.С.А. лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по
чл.130, ал.2 НК вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, като на осн.чл.54 НК е наложена
наказание „Пробация“. Била е приета СМЕ, от която и видно от медицинската
документация при съдебно-медицинското освидетелстване и проведени изследвания в
УМБАЛ „Царица Йоанна“ на С.С.А. е установено: мозъчно сътресение (без изпадане
в безсъзнание); ограничено охлузване в теменната област на главата вляво; отток
и кръвонасядания на клепачите на дясно око, дясна скула с групирани
повърхностни охлузвания надлежащо; пет подредени едно под друго ограничени
охлузвания в основата на дясната ноздра и кожата над дясната половина на
горната устна; кръвонасядане и лигавично охлузване на горната устна вдясно; две
напречно разположени издрасквания по задната повърхност на шията; дъговидно
ограничено охлузване с конклавна част обърнато надолу по средната повърхност на
шията централно, в основата й, със зачервяване; дъговидно охлузване(драскотина)
на лява гърда в горно външния й квадрант; контузия на гръдния кош; кръгловато
кръвонасядане по тръбната повърхност на лява длан в основата на трети и
четвърти пръсти; охлузване, състоящо се от множество косо до напредно
разположени драскотини по предната повърхност на ляво коляно; подобно охлузване
по предната повърхност на дясното коляно и по страничната повърхност на дясна
подбедрица в средната й трета; отток и кръвонасядане по тръбната повърхност на
дясно стъпало в основата на всичките пръсти, повърхностна ерозия на дясното око
и множество чужди тела във форниксите. На Й.П.Р. е установено: кръгловато кръвонасядане
с леко изразен оток и охлузвания по челото над лявата вежда; отток и петнисти
кръвонасядания в областта на дясната слепоочна област, външната част на челото
и по дясната скула; дълбоко жлебовидно охлузване в страни от външния край на
дясната вежда с прекъсване на нивото на очната цепка и продължаващо надолу през
дясната скула; кръвонасядания по двете устни, охлузване на долната устна;
кръгловато кръвонасядане по страничната повърхност на гръдния кош вляво в
основата му; луксация на втори и трети долни десни зъби; счупване на корена на
трети долен десен зъб с кръвонасядане на венеца му. И при двамата пострадали
установените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, и
могат да бъдат получени по време и начин отразени в исковата молба-на 15.06.13
г. - при побой. По своята медикобиологична характеристика и при двамата
пострадали установените увреждания реализират
признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените и при двамата пострадали телесни увреждания ще преминат за срок от
около 2 до 3 седмици, без да оставят последствия за живота и здравето им. Между
установените и при двамата пострадали увреждания и отразените в СМЕ
предварителни сведения съществува причинно - следствена връзка. По делото са
били разпитани свидетели, като свидетелят
А. С.Д.заявява, че е брат на ищцата С.А., че преди няколко години, когато
отивал при сестра си бил набит от двамата синове на комшията на сестра му и от
тогава не е ходил при сестра си в гр.Бухово. Освен побоя, който нанесли на
него, набили и сестра му и зет му Й.Р.. Сестра му имала много наранявания,
лицето й било надуто, а зет му не виждал с едното око. Свидетелката Ц.М.твърди, че е дъщеря на ищцата и си
спомня за инцидента случил се на 15.06.2013
г., когато тя и вуйчо й А. Д.трабвало да отидат при майка й в гр.Бухово с Й.,
за да свършат някаква работа. Майка С. й била дала ключа от къщата, но когато
пристигнали от тяхната порта излезли леля И., чичо С., В. и А. П., които им
нанесли побой. Свидетелката се обадила на 112 и повикала полиция и бърза помощ.
Всички участвали в побоя, а тя се опитвала да ги спре. От главата на майка й
текло кръв, повърнала в ръцете й, около врата имала следи от душене от колието,
което е носила. На Й.Р. му изчезнала протезата. След инцидента майка й станала
по-изнервена, по-капризна. Побоят е оставил ясна следа и върху Й., който е
заедно с майка й от 20 години. Отношенията между майка й и съседите П. се
развили на два етапа, първият от които са в добри отношения, а след това междусъседски
вражди. На ищцата са изписани хапчета след инцидента, която продължавала да
изпитва главоболие, страх и нервност. Свидетелката
И. П., съпруга на първия и майка на втория и третия ответник, твърди, че на
14 юни преди около пет години малкият й син бил изкарал колата от гаража, за да
ходи на работа в същото време С. била излязла, взела един голям камък и
хвърлила камъка по него, за малко щяла да го удари по лицето, но той се
отдръпнал и камъка ударил стопа на колата. На следващия ден, когато мъжът й
тръгвал да пои кравата, тя била на портата на ул. „******, когато С. дошла и я
одрала по лицето. Мъжът й повикал малкият им син и се обадили на полицията. С.
тогава живеела в другата махала с Й.от около 15-16 години. Сочи, че С. има имот
до тяхната къща и идва почти всеки ден. Заявява още, че след инцидента С.
започнала да ги обижда, заплашва и замеря с камъни, като твърди, че не е
провокирала С. по никакъв начин.
По развитите във
въззивната жалба доводи, СГС приема следното:
Относно иска по чл.45,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на
вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на
последния от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2
от цитираната разпоредба/вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК
способи.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд и
относно размера на вредата, когато последната е елемент от фактическия състав
на съответното престъпление и е била предмет на наказателното производство,
какъвто не е настоящия казус.
Както бе посочено по-горе, в настоящия казус по делото е представено копие
от влязла в сила присъда от от 02.02.2016 г., постановена по нчхд№ 12943/2016Г.
по описа на СРС, НО, 100 състав, потвърдена с решение на СГС, постановено по
внчхд № 2973/2016г., НО ІІ-ри въззивен състав, по силата на която ответниците
са признати за виновни, както следва: 1./С.А.П. в това, че на 15.06.2013 г. в
гр.Бухово в съучастие с А.С.П. и В.С.П. /като съизвършител/ са причинили на Й.П.Р. лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130,
ал.1 НК вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, като на осн. чл.54 НК с наложено наказания
„Пробация“; 2./С.А.П. в това, че на 15.06.2013 г. в гр.София в съучастие с А.С.П.
е причинил на С.С.А. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл.130, ал.2 НК вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, като на
осн.чл.54 НК е наложена наказание „Пробация“. Обстановката на инцидента на
15.06.2013 г. в гр.Бухово се установява от тази присъда и от разпитаните
свидетели по настоящето производство. Настоящата инстанция също намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД. Двамата ищци /единият е
починал в хода на първоинстанционното производство/ са получили множество травматични увреждания, които следва да са преминали за срок от
около 2-3 седмици, без да оставят последствия за живота и здравето им.
Нанесените им телесни повреди са причинени от противоправното и виновно деяние
на ответниците. Причинените на ищците
вреди, са установени от представените по делото писмени документи, от
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, както и събраните
гласни доказателства. Напълно произволно във въззивната жалба се поставят
някакви проценти, а именно 90 %
охлузвания и драскотини и 10 % кръвонасядания и отоци. Неоснователно се явява и
твърдението, че в приетата СМЕ вещото лице произволно е прибавило към нараняванията и „мозъчно
сътресение без изпадане в безсъзнание“ на ищцата С.А., но такова увреждане не е
заявено в исковата молба. Що се отнася до твърденията в исковата молба, то
ищците са заявили, че са пострадали от престъпление, а имено нанесен побой,
който им причинил разстройство на здравето, лека телесна повреда. Понесените от
тях болки и страдания се установяват от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. Установява
се, че и двамата ищци са получили многобройни кръвонасядания, контузия на
гръдния кош, отоци, а Й.Р. и луксация на втори и трети долни десни зъби,
счупване на корена на трети долен десен зъб с кръвонасядане на венеца му, като
всички тези телесни повреди са причинили временно разстройство на здравето им,
неопасно за живота. Налице е и причинно-следствена връзка между виновното поведение на
ответницата и причинените на ищците неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от причинените и увреждания.
Относно размерът на неимуществените вреди.
Неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищците са били нанесени описаните по-горе многобройни
телесни повреди, представляващи по
своята същност леки телесни повреди. Освен това, след инцидента, ищцата С.А.
ходила на невролог и ортопед, а преди това не се оплаквала,от инцидента станала
по-изнервена и по-капризна и това не е било свързано с възрастта й, продължавала
да изпитва главоболие и страх. Всичко това определя като справедлива сума,
посочената от районния съд сума по 5900 лв. за всеки един от двамата ищци/ за
наследниците на починалия по 2950 лв./
Относно твърдяното съпричиняване от страна на
ищците и по специално, във въззивната жалба се сочи, че „в един момент ищцата С.А./ майка на ответниците/ е отишла при свидетелката И.П.и я е
издрала по лицето и едва тогава провокирани от този факт, ответниците са се
насочили към А.. Като начало това твърдение е доста объркано, тъй като ищцата С.А.,
не е майка на ответниците, които пък са се насочили към А., след като последната издрала свидетелката И. П..
Именно свидетелката И.П.се явява майка
на ответниците. При преценка достоверността на нейните показания, съдът взема
предвид тази родствена връзка.
Относно
наличието или не съпричиняване от страна на пострадалите настоящата инстанция
приема следното:
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и в създадената
по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК практика /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т.д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по
т.д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169
/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Настоящата инстанция също намира,
че не е налице поведение на ищците/пострадали, с което
реално да са създадени предпоставки за увреждането.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивниците би следвало да заплатят на въззиваемите
направените от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение, но по делото липсват каквито и да било доказателства за
уговорено и платено адвокатско възнаграждение по 500 лв. от С.С.А., ЕГН ********** и от К.
Й.Р., ЕГН *********, както на
адвокат С.Д., така и на преупълномощения адвокат Марио Младенов. Сумата от по
500 лв. е посочена само в представения списък по чл.80 ГПК. При тези данни
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2018 г. по гр.д. № 8951/17 г. на
СРС, І ГО, 24 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.