№ 17682
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110153050 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Г.З“ ЕАД
срещу „Б.В.И.Г“ ЕАД.
Ищецът „Г.З“ ЕАД твърди, че на 20.07.2021 г. в гр. София е реализирано ПТП,
при което било увредено МПС „Хюндай“ с рег. № СА****ХВ, застрахован при ищеца
по договор за имуществена застраховка „Каско Престиж“, със застрахователна полица
№ 6700156020012463. Сочи, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по
следния начин: водачът на л.а. „Киа Рио“, рег. №СА****СХ при излизане на паркинг в
района на кв. Студентски град, гр. София допуска удар с движещото се по улицата
МПС „Хюндай Санта ФЕ“, рег. №СА****ХВ. Виновен за произшествието бил водачът
на МПС „Киа“ с рег. № СА****СХ, за който автомобил имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника „Б.В.И.Г“ ЕАД. Сочи, че вследствие на ПТП-
то по застрахованото при ищеца МПС настъпили следните увреждания: преден ляв
калник, вежда, предна броня. За процесното ПТП при ищеца била заведена претенция
под № ***********, по която размерът на имуществените вреди бил оценен и на
автосервиз „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД било възложено да извърши ремонт на
увреденото МПС. За извършения ремонт ищцовото дружество изплатило на доверения
сервиз сума в общ размер на 4937,13 лева. Ищецът поддържа, че така се суброгирал в
правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал „Гражданската
отговорност“ на виновния водач за процесното ПТП, до размера на платеното и 15
лева за ликвидационни разноски. Ищецът отправил до ответника покана да му заплати
сума в общ размер на 4962,13 лева, но ответникът заплатил само сумата в размер на
3217,44 лева. Поддържа, че дължима оставала сумата в размер на 1694,69 лева. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен
размер от1694,69 лева – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за настъпили по л.а. „Хюндай СантаФе“, рег. №СА****ХВ вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 20.07.2021 г. в гр. София по вина на застрахования
при ответника водач на л.а. „Киа Рио“, рег. №СА****СХ., ведно със законната лихва,
считано от 09.09.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане
1
на вземането. Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г“ ЕАД в депозирания отговор на исковата молба
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на процесното
ПТП, както и вината на водача на застрахования при него лек автомобил. Твърди, че
вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
ПТП и претендираните вреди. Оспорва размера на застрахователното обезщетение и
ликвидационните разноски, доколкото счита същите за завишени и надвишаващи
претърпените вреди. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е
осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено
застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на процесното събитие е било налице твърдяното
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Престиж“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил "Хюндай Санта Фе", рег. №СА****ХВ, и
твърдяното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
относно гражданската отговорност на водача на МПС „Киа Рио“, рег. №СА****ВС,
както и че по извънсъдебно отправена покана за плащане на вземане по повод
процесната щета ответникът е погасил част от изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 3217,44 лева.
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 02.07.2025 г. съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесното пътнотранспорно
произшествие е настъпило по следния начин: на 20.07.2021 г. в гр. София, ж.к.
Студентски град, водачът на л.а. „Киа Рио“, рег. №СА****СХ при излизане от паркинг
на заден ход допуска удар с движещото се по улицата МПС „Хюндай СантаФе“, рег.
№СА****ХВ.
Посочените обстоятелства се установяват и от представения по делото
двустранен констативен протокол от 20.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като
съгласно ал. 2 по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че именно
поведението на водача на л.а. „Киа Рио“ е в причинно-следствена връзка с настъпване
на процесното ПТП. Същият, предприемайки маневра за излизане от паркинг в гр.
София, кв. Студентски град на заден ход не се е уверил, че пространството зад него е
свободно, се ударил в преминаващия по улицата лек автомобил „Хюндай СантаФе“,
рег. №СА****ХВ.
2
По делото е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, щетите по л.а. „Хюндай
Санта Фе“, рег. №СА****ХВ се намират в пряка причнно-следствена връзка с
настъпилото на 20.07.2021 г. произшествие. Стойността необходима за възстановяване
на вредите на л.а. „Хюндай Санта Фе“, изчислена на база средни пазарни цени е в
размер на 3102,89 лева. Според вещото лице, стойността необходима за
възстановяване на л.а. „Хюндай Санта Фе“, изчислена на база средни пазарни цени на
частите и алтернативни сервизи, извън официалния за марката, към датата на ПТП е в
размер на 3045,29 лева, а стойността необходима за възстановяване на л.а. „Хюндай
Санта Фе“ по цени на алтернативни доставчици и сервизи, е в размер на 2021,02 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че процесният автомобил е отремонтиран в
официален сервиз на марката, което е довело до заплащане на сумата от 4937,13 лева
за отремонтиране на автомобила.
Ищецът обаче не е твърдял в исковата молба, нито е доказал по делото
процесният л.а. „Хюндай Санта Фе“ да е подлежал на отремонтиране в официален
сервиз на марката с оглед необходимостта от спазване на гаранционни условия. Съдът
не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, нито
да обсъжда доказателства, от които те не претендират за тях да възникват права
/Решение № 263 от 07.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 2790/2013 г., ІV г. о.,
ГК, Решение № 23 от 02.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4553/2015 г., ІV г. о., ГК,
Определение № 4208 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV г. о., ГК/.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно
която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната
стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
При застраховка "Гражданска отговорност" размерът на застрахователното
обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д.
№ 293/2010 г., І Т. О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т. О.,
ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че
3
изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от
ответното дружество.
Доколкото съобразно заключението на вещото лице, стойността необходима за
отремонтиране на процесния л.а. „Хюндай Санта Фе“, рег. №СА****ХВ по средни
пазарни цени е в размер на 3102,89 лева, а по делото се установява, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 3217,44 лева, съдът намира, че със заплащане на
посочената сума ответникът изцяло е удовлетворил ищцовата регресна претенция.
По изложените съображения, предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер 10 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен
размер от 1694,69 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2024 г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът. Същият
претендира присъждането на разноски, както следва: 200 лева – депозит за
допуснатата по делото експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение.
Представени са доказателства за извършване на разноските. С оглед реалната
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.З“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ЗАД „Б.В.И.Г“
ЕАД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева – частичен иск от иск в пълен размер от
1694,69 лева – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
за настъпили по л.а. „Хюндай СантаФе“, рег. №СА****ХВ вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 20.07.2021 г. в гр. София по вина на застрахования при ответника водач
на л.а. „Киа Рио“, рег. №СА****СХ, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2024
г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Г.З“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 300 лева – разноски в
производството по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4