№ 198
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500150 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 435 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от М. П. Ц., ЕГН ********** от гр. Плевен,
ж.к. „Сторгозия“ *********, ап. 17 или ап. 20 против Решение № 260195/18.12.2020 год.,
постановено по в. гр. д. № 979/2017 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с
която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на длъжника М.
П. Ц., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ *********, ап. 17 или ап. 20 против
действията на Частен съдебен изпълнител В. С., рег. № 890 по описа на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд - Плевен по изп. дело № 20209060400099 по описа на частния
съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение при „Фриго Трафик“ ЕООД и е прекратил производството по делото.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно.
Жалбоподателят твърди, че не е получил своевременно Поканата за доброволно изпълнение,
съдържаща задължението му към съдебния изпълнител, както и не е бил уведомен надлежно
за наложения запор върху трудовото му възнаграждение. На следващо място възразява
срещу отказа на съдебния изпълнител да спре или прекрати принудителното изпълнение
срещу него. Жалбоподателят заявява, че на 07.09.2017 г. е прекратено процесното
изпълнително дело срещу него, поради погасяване на задължението му, изразяващо се в
плащане на месечна издръжка за неговата дъщеря, която до 01.09.2017 г. е живеела при
майка си, като същата е и взискател по настоящето дело. Твърди, че срещу взискателя по
делото К. Б. има издадени два изпълнителни листа за неплащане на месечни издръжки на
1
тяхното дете – Е. М. Ц., което се отглежда от длъжника от 01.09.2017 г. с влязло в сила
съдебно решение, и поради неизпълнение на дължимото от нея задължение, има две влезли
в сила присъди на основание чл. 183 от НК. Възразява срещу действията на съдебния
изпълнител, като счита, че веднъж като е прекратено изпълнителното дело, същото не може
да бъде възобновено.
Направено е искане да бъде отменено Решение № 260195/18.12.2020 год.,
постановено по в. гр. д. № 979/2017 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с
която е прекратено производството по делото, като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
ответната по делото страна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в. гр. д. № 842/2020 г. на Окръжен съд - Плевен е образувано въз
основа на жалба от М. П. Ц. - длъжник по изп. дело № 20209060400099 по описа на ЧСИ В.
С., рег. № 890 по описа на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Плевен, против
действията на частния съдебен изпълнител по горепосоченото дело. В жалбата се излага, че
на 21.07.2020 г. на длъжникът М.Ц. му е връчена Покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 20209060400099 по описа на ЧСИ В. С., както и че изпълнителният лист се отнася за
присъдена издръжка на детето му - Е. М. Ц.. Заявил е, че от 01.09.2017 г. лично се грижи за
детето, от който момент майката К. Е. Б. дължи издръжка за детето. Дължимата издръжка се
събирала принудително от майката, на основание издадени изпълнителни листи, от
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Плевен.
Претендира се отмяна на изпълнителните действия на Частен съдебен изпълнител В.
С. с район на действие Окръжен съд - Плевен по изп. дело № 20209060400099 по описа на
същия, като незаконосъобразни, поради твърдението на жалбоподателя, че не дължи
посочените в изпълнителния лист парични суми.
С Определение № 260318/03.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 842/2020 г. по
описа на Плевенския окръжен съд, окръжният съд е дал указания на жалбоподателя в
едноседмичен срок от получаване на определението да уточни предмета на жалбата.
В указания срок, длъжникът е уточнил, че обжалва действията на частния съдебен
изпълнител по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, извършени през
2
месец март 2020 г. по време на извънредното положение, в резултат на което е бил лишен от
сумата - 600 лв., необходима за издръжката му и тази на детето му, за което се грижи сам.
Освен това е посочил, че обжалва действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се
в отказ да спре или прекрати принудителното изпълнение по делото въпреки, че на
07.09.2017 г. същият е прекратил изпълнителното дело срещу длъжника, поради изплащане
на дълга. Изложил е довод за висящо изпълнително дело пред Държавен съдебен изпълнител
при Районен съд - Плевен, по което взискател е М. П. Ц. (жалбоподателят по настоящото
производство), а длъжник - взискателката в настоящето изпълнителното производство - К. Е.
Б., като същевременно е поискал от Окръжен съд – Плевен да изиска изпълнителното дело,
за да се убеди в твърденията му. Също така е заявил, че за взискателката има влязла в сила
присъда по наказателно дело, поради неизпълнение на задължението за изплащане на
издръжка на общото им дете, като е изискал от първостепенния съд да направи справка от
„Бюро съдимост“ и Районна прокуратура – Плевен в подкрепа на неговите твърдения.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Постъпило е становище и от взискателя по делото - К. Е. Б., с което поддържа, че е
налице неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя, като длъжник по
процесния изпълнителен лист.
Видно от данните по изп. дело № 20209060400099 по описа на Частен съдебен
изпълнител В. С. се установява, че същото е образувано на 10.01.2020 г. по молба на
взискателя К. Е. Б. против длъжника М. П. Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
16.07.2015 г. по гр. д. № 2008/2015 г. по описа на Районен съд - Плевен, с който длъжника е
осъден да заплати на взискателя, в качеството на майка и законен представител на детето Е.
М. Ц. месечна издръжка в размер на 110 лв., считано от 01.05.2015 г. до промяна на
обстоятелствата, както и издръжка за минало време в размер общо на 500 лв. Установява се,
че на длъжника е връчена два пъти, лично, покана за доброволно изпълнение на 03.06.2020
г. от служител на ЧСИ, както и по пощата на 28.07.2020 г.
На 10.03.2020 г. частния съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение до
„Фриго Трафик“ ЕООД, като трето задължено лице и работодател на длъжника, и същото е
връчено на 13.03.2020 г., като на 16.10.2020 г. дружеството е депозирало уведомление, с
което е потвърдило получаване на запорното съобщение и готовността да изплаща
дължимите суми. Посочил е също, че длъжника получава месечно трудово възнаграждение в
размер на 720 лв.
По делото е депозирана молба с дата 25.03.2020 г. от длъжника М.Ц., адресирана до
частния съдебен изпълнител, с която е отправено искане за вдигане на запорите върху
банковите му сметки, като е посочено, че Ц. се грижи сам за малолетното си дете Ева, и се
нуждае от средства за издръжката й. След като взискателката е уведомена за молбата на
длъжника, същата е депозирала молба до съдебния изпълнител за вдигане на запора върху
3
банковите сметки. На 07.04.2020 г. длъжникът е уведомен от частния съдебен изпълнител за
вдигане на запорите. На 16.04.2020 г. длъжникът отново подава молба до частният съдебен
изпълнител със запитване дали е вдигнат запора, наложен върху трудовото му
възнаграждение от „Фриго Трафик“ ЕООД, тъй като продължават да му се удържат пари.
Установява се, че на 02.06.2020 г. взискателката К. Б. е подала нова молба с искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и е представила служебна
бележка за банкова сметка, по която да й се привеждат дължимите суми. Установява се, че
на 03.06.2020 г. длъжникът М.Ц. е поискал от частния съдебен изпълнител да направи
справка за дължимите суми, тъй като счита, че е налице несъответствие. Молбата е оставена
без движение с указания от частния съдебен изпълнител.
Установява се, че на 18.06.2020 г. от частния съдебен изпълнител е съставен протокол
за извършено погасяване, в който са посочени постъпилите по делото парични суми,
погасените такси по изпълнителното дело и погасените суми към взискателя, както и
останалите като неизплатени суми за такси в размер на 503.54 лв. и по изпълнителния лист в
размер на 3 476.12 лв. Подадена е молба от длъжника, в която твърди, че не дължи
процесната сума и е поискано прекратяване на изпълнителното производство. С резолюция
на съдебния изпълнител е отказано прекратяването на изпълнителното дело, поради липса
на основание, съгласно чл. 433 от ГПК.
Видно от гърба на изпълнителен лист № 3314 на Районен съд – Плевен по гр. д. №
2008/2015 г. е било образувано изпълнително дело № 20169060400586 по описа на Частен
съдебен изпълнител В. С., което изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 2 от ГПК. На гърба на изпълнителния лист преди прекратяването е отбелязано погасяване
на суми в размер на 1018.19 лв. Изпълнителното дело е прекратено на 30.08.2017 г. С молба
от 06.01.2020 г. е поискано изтегляне на изпълнителния лист въз основа, на който е
образувано изп. дело № 20169060400586 по описа на Частен съдебен изпълнител В. С.. По
процесното изп. дело № 20209060400099 по описа на Частен съдебен изпълнител В. С. са
постъпили суми, като същите са разпределени на 18.06.2020 г., от които 753.92 лв. са
преведени на взискателя, а със сумата 142.66 лв. са погасени таксите по изпълнителното
дело.
На 05.08.2020 г. взискателката К. Б. е подала нова молба с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки.
Установява се, че на 11.08.2020 г. длъжникът М. Ц. е депозирал заявление, съгласно
което в срока за доброволно изпълнение прави възражение, че не дължи посочените в
поканата за доброволно изпълнение парични суми, уведомява, че подал е жалба до Окръжен
съд - Плевен, иска прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на незаконосъобразно
наложения срещу него запор. Посочва в заявлението, че взискателката му дължи сумата от 7
000 лв. за издръжка на детето Е. М. Ц., за което е образувано изпълнително дело от
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Плевен. Установява се, че върху молбата е
направена резолюция от частния съдебен изпълнител, без дата, с характер на постановление,
4
с която отказва прекратяване на производството по делото на основание чл. 433 от ГПК.
С обжалваното Решение № 260195/18.12.2020 год., постановено по в. гр. д. №
979/2017 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, въззивният съд е оставил без разглеждане,
като процесуално недопустима, жалбата на длъжника М. П. Ц. против действията на ЧСИ В.
С., рег. № 890 по описа на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Плевен по изп. дело №
20209060400099 по описа на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение при „Фриго Трафик“ ЕООД и е прекратил производството по
делото.
За да остави жалбата като процесуално недопустима, първостепенният съд е приел, че
със същата не се обжалват действия на съдебния изпълнител, които попадат в хипотезата на
чл. 435 ал. 2 или ал. 3 ГПК, които длъжникът може да атакува. Освен това, в допълнение е
констатирал, че дори да се приеме, че жалбата е допустима, същата се явява просрочена,
като подадена извън срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК. Изложени са подробни съображения,
които са в подкрепа на горепосочените правни изводи.
В действащия Граждански процесуален кодекс значително са ограничени
възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. В
разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата, на които е признато право
на жалба и то срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител.
Видно от чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва само постановлението за глоба;
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно
уведомен за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са били
спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и да приключи принудителното изпълнение;
разноските по изпълнението. За да е допустима жалбата против действията на съдебния
изпълнител, тя следва да е подадена от легитимирано лице, в законовия срок по чл. 436, ал. 1
от ГПК, и против действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване съгласно
чл. 435 от ГПК. В конкретния казус – длъжникът обжалва действията на частния съдебен
изпълнител, изразяващи се в запор върху трудовото му възнаграждение, което не попада в
нито една от горепосочените хипотези. Освен изложеното, отделното обжалване на запора,
като изпълнително действие (без позоваване на несеквестируемост) също се явява
недопустимо.
Освен това, както е констатирал Окръжен съд – Плевен, процесната жалба се явява и
подадена извън законоустановеният в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок за обжалване.
Другите възражения в жалбата се явяват ирелевантни за настоящия казус, и като
такива, не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав.
5
По гореизложените мотиви, обжалваното Решение № 260195/18.12.2020 год.,
постановено по в. гр. д. № 979/2017 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с
която жалбата на длъжника е оставена без разглеждане и е прекратено производството по
делото, е законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение, в частта, която има характер на определение е
правилно, поради което следва да се потвърди.
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 437, ал. 4 от ГПК, определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260195/18.12.2020 год., постановено по в. гр. д. №
979/2017 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на длъжника М. П. Ц., ЕГН
********** от гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ *********, ап. 17 или ап. 20 против действията
на Частен съдебен изпълнител В. С., рег. № 890 по описа на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд - Плевен по изпълнително дело № 20209060400099 по описа на частния
съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение при „Фриго Трафик“ ЕООД и е прекратил производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6