Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин,  05.06.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 728/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, срещу С.М.Х., ЕГН **********,  с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че ответникът дължи сумите: 333,33 лева, главница; 50 лева, договорна такса Гарант от 02.03.2017 г. до 24.01.2018 г.; 21,51 лева, законна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 24.01.2017 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението и съдебни разноски. Твърди се, че на основание договор за потребителски кредит „Екстра“  № 65355 от 02.03.2017 г. ищецът предоставил на ответницата сумата от 400 лева, която била преведена чрез Изипей и получена срещу разписка срещу представена лична карта от С.М.Х.. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение на 02.03.2018 г. е направено частично плащане от 200 лева, с което са погасени договорни лихви от 60 лева и част от такса Гарант от 140 лева.

Ответницата С.М.Х. не е открита на адреса, посочен в исковата молба, на дати 31.08.2018 г., 08.09.2018 г., 18.09.2018 и 01.10.2018 г. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  залепено уведомление на 03.10.2018 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 02.11.2018 г. няма активен трудов договор. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1  от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лева, което е било внесен от ищеца на 27.11.2018 г. С определение от 10.12.2018 г. за представител на ответника С.М.Х. е назначен адвокат Д.К.П. от САК.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С.М.Х. чрез назначения особен представител адв. П., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не e постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът С.М.Х. чрез особения представител адв. П. изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ЧГД № 128/2018 г. на РС Елин Пелин, че по подадено заявление на 30.01.2018 г. между страните се е развило заповедно производство за плащане на сумите: 333,33 лева, главница; 60 лева, договорна лихва от 02.03.2017 г. до 24.01.2018 г., 190 лева, договорна такса Гарант от 02.03.2017 г. до 24.01.2018 г.; 21,51 лева, законна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 24.01.2017 г.; ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението. Заповедта е била връчена на длъжника С.М.Х. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на ищцовото дружество да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея., а кредиторът в законоустановения срок е предявил настоящите специални установителни искове.

По делото е представен неподписан документ с наименование  Заявка № 65355, съдържащ следната информация за кандидата: С.М.Х., ЕГН **********,  с адрес: ***, заявката за продукт Екстра с посочен IP на клиента, искана сума от 400 лева, сума за връщане 700 лева, искана гаранция, цел на кредита за лични нужди, метод на плащане Изипей, работа – машинен оператор в Доландия България ЕООД.

Страните не спорят, а и от представения по делото в писмен вариант договор за потребителски кредит „Екстра“  № 65355 от 02.03.2017 г. се установява, че между „КРЕДИТ ИНС” ООД в качеството му на кредитодател, от една страна и ответника С.М.Х., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя на потребителски кредит в размер на 400 лева посредством средствата за комуникация от разстояние между страните.

Представени са общи условия на ищеца към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

По делото е представена разписка за извършено плащане от 02.03.2017 г., в която е отразено, че на тази дата ищецът като наредител е превел сумата от 400 лева в полза на С.М.Х., като паричен превод към EasyPay: договор № 65355 от 02.03.2017 г.

Не е спорно, че сумата от 400 лева е била предоставена на ответника, а последният е поел задължение да върне сумата с договорна лихва, както и да заплати такса „Гарант“,  като според приложение 1 към договора-погасителен план, че общият размер на задължението на ответника възлиза на сумата от 700 лв., платима на десет равни месечни вноски по 116,67 лева (66,67 лева главница, 12 лева договорна лихва, 38 лева такса Гарант) със следните падежи: 02.04.2017 г., 02.05.2017 г., 02.06.2017 г., 02.07.2017 г., 02.08.2017 г. и 02.09.2017 г.

Ищецът е представил разписки за извършени плащания, както следва: 51 лева на 10.04.2017 г., 116 лева на 09.05.2017 г., 50 лева на 19.06.2017 г., 200 лева на 02.03.2018 г. (след подаването на заявлението по ЧГД № 128/2018 г. на РС Елин Пелин).

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявени по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, за да установи със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Между страните не се спори, че същите са се намирали в облигационно правоотношение по силата на по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 65355 от 02.03.2017 г., сключен във формата на електронен документ и от разстояние. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца- доставчик на услугата.

За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. В решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о. на ВКС е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая ответникът не е оспорил представените документи и не е поискал представянето им на електронен носител.

Договорът за кредит е договор за паричен заем, който е неформален, консенсуален, реален договор, по който страните постигат съгласие за предаване на заемната вещ срещу насрещно задължение да бъде върната в определен срок. Основен белег на този договор е, че той е реален. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията

Съдът счита, че между страните е възникнало валидно правоотношение, произтичащо от сключен договор за заем, по което ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и е превел сумата в размер на 400 лева на ответника. Ответната страна не ангажира доказателства за извършени плащания по процесния договор, нито навежда такива твърдения.

Ето защо съдът намира главният иск за основателен и доказан, поради което следва да признае за установено вземането на ищеца в претендирания размер от 333,33 лева, главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 65355 от 02.03.2017 г.

Според  представения погасителен план общият размер на задължението на ответника възлиза на сумата от 700 лв., платима на десет равни месечни вноски по 116,67 лева (66,67 лева главница, 12 лева договорна лихва, 38 лева такса Гарант) със следните падежи: 02.04.2017 г., 02.05.2017 г., 02.06.2017 г., 02.07.2017 г., 02.08.2017 г. и 02.09.2017 г. Ответната страна не ангажира доказателства за извършени плащания по процесния договор за кредит. Ищецът твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение на 02.03.2018 г. е направено частично плащане от 200 лева, с което са погасени само договорни лихви от 60 лева и част от такса Гарант от 140 лева.

С оглед това са основателни и акцесорните искове за 50 лева, договорна такса Гарант от 02.03.2017 г. до 24.01.2018 г. и 21,51 лева, законна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 24.01.2017 г.

Относно направените по делото разноски от страните:

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответникът С.М.Х. следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва: 25 лева за държавна такса по заповедното дело; 300 лева за платено адвокатско възнаграждение по заповедното; 125 лева за държавна такса по исковото дело; 300 лева за особен представител; 300 лева за платено адвокатско възнаграждение по исковото дело.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.Х., ЕГН **********,  с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от: 333,33 лева, главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 65355 от 02.03.2017 г.; 50 лева, договорна такса Гарант от 02.03.2017 г. до 24.01.2018 г.; 21,51 лева, законна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 24.01.2017 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.М.Х., ЕГН **********,  с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от: 25 лева за държавна такса по заповедното дело; 300 лева за платено адвокатско възнаграждение по заповедното; 125 лева за държавна такса по исковото дело; 300 лева за особен представител; 300 лева за платено адвокатско възнаграждение по исковото дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: