Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 21.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6281
по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 2 от ЗПРПМ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д.В.П., ЕГН **********, твърди, че е притежател на правата върху
заявка с вх. № 111736, за издаване на патент с наименование “Метод за получаване на суспензия с
гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми”, подадена на 08.04.2014 г.
в Патентното ведомство на Република България, публикувана в Официалния бюлетин
на Патентното ведомство на 30.11.2015 г. Твърди, че ответникът “Б.Б.-
НЦЗПБ” ЕООД, ЕИК *******,
при осъществяване на своята дейност използва заявения от ищцата метод при
определяне на годността на продаваните от него продукти в следните дейности: 1.
Изпитване на растежоспособността на произведени от
лаборатория “Хранителни
среди” продукти; 2.
Валидиране процеса на изпитване стерилност на ваксинни препарати: БЦЖ, ТТ, ДТК,
ТД, ДТ; 3. Изпитване растежоспособността на СКБ в
процеса на симулиране на асептично пълнене в различни опаковки и стерилна
филтрация; 4. Входящ контрол на суровини и вносни хранителни среди; 5.
Удължаване срока на годност на суровини и вносни готови хранителни среди; 6.
Изпитване стабилност на хранителни среди; 7. Определяне и потвърждаване срок на
годност на нововъведени хранителни среди; 8.
Изпитвания за ефективност на дезинфектанти; 9. Анализ на процеси, свързани с бионатоварване. Твърди, че ответното дружество използва
заявения от ищеца метод без негово съгласие, което представлява нарушение по
чл. 18 от ЗПРПМ на правото на временна закрила на метода, считано от датата на
заявката – 30.11.2015 г., като няма данни нарушението да е преустановено.
Ищецът Д.В.П. претендира да бъде постановено решение за установяване на нарушението, извършено от ответника, за преустановяване на нарушението, както и за сумата от 46 520,47 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 150 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от нереализирано лицензионно възнаграждение, дължимо от ответника за използването на процесния метод в периода от 30.11.2015 г. (датата на публикация на заявката в Официалния бюлетин на Патентното ведомство на Република България) до 26.07.2016 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху сумата от 46 520,47 лева от датата на подаване на исковата молба (26.07.2016 г.) до окончателното й плащане, и сумата от 3 098,49 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 46 520,47 лева за периода от 30.11.2015 г. до 26.07.2016 г. Претендира да бъде постановено публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя, на основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва факта, че ищецът е действителният изобретател на процесния метод. Сочи, че процесният метод е въведен в ответното дружество години преди ищцата да подаде заявление за регистрацията му като изобретение. Следователно ответникът прави възражение за преждеползване по смисъла на чл. 21 от ЗПРПМ. Сочи, че процесният метод за получаване на суспензия се въвежда въз основа на стандартни работни инструкции (СРИ), съдържащи описание на протокола за неговото валидиране и по-нататъшна употреба. По идентичен начин използването на метода за суспензия, както и на контрола за растежните качества на хранителните среди се осъществява въз основа на Стандартни работни инструкции (СРИ), издадени на основание Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на Министъра на здравеопазване за утвърждаване на медицински стандарт “Клинична лаборатория”. Същата се предхожда от Наредба № 35/06.08.2010 г. за утвръждаване на медицински стандарт “Клинична лаборатория” на Министъра на здравеопазването. Сочи, че със СРИ се въвежда използването на уред (дензитомерът), служещ за замерване/определяне на плътността на бактериалната суспензия (редакция 1), както и че СРИ в редакции 2 - 7 за периода 2011-2015 г. съдържат подробно описание на метода за получаване на суспензии от контролни микроорганизми. Твърди, че в същия период са разработени и СРИ (редакция 1-7) за описание на контрола за растежните качества на хранителните среди, тъй като дензитомер е използван за замерване и при такива изследвания. Въвежда твърдения, че към 2008 г. методът за получаване на суспензии от контролни микроорганизми вече е прилаган от ответното дружество, като това е същия метод, който е заявен от ищцата за патент пред Патентното ведомство. Твърди, че ищцата била запозната с въпросните инструкции и обучавана съобразно тях в по-късен момент (през 2014 г.), тъй като е била служител на ответното дружество и е имала достъп до цялата налична информация. Сочи, че ищцата недобросъвестно е използвала информацията за подаване на заявка за патентоване на метода.
В случай, че съдът приеме, че ищецът е действителния изобретател на процесния метод, ответникът оспорва твърдението, че е налице нарушение на права върху патент и че е налице използване на патентован метод без съгласието на ищеца. Сочи, че в периода 25.04.1995 г. - 02.10.2018 г. ищцата е била служител на ответното дружество и използваното изобретение (метод) е служебно. Твърди, че Стандартна работна инструкция от 2013 г. (СРИ - редакция 6) е изготвена и разработена от ищцата, която както към момента на подаване на заявката за издаване на патент, с наименование “Метод на получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми”, така и към момента на изготвяне и влизане в сила на въпросната инструкция, вече е била не само служител на трудов договор в ответното дружество, но и e заемала длъжността ръководител на лабораторията на ответното дружество. Твърди, че в длъжностната й характеристика е включено задължението да изготвя на горепосочените стандартни работни инструкции. Твърди, че по този начин ищцата сама е въвела прилагането на патентования метод, който е ползван с нейното съгласие през целия период от създаването му, като до м. април 2016 г. процесният патентован метод е използван и прилаган в експлоатация без съответната инструкция в ответното дружество под ръководството на самата ищца.
Прави възражение по чл. 15, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗПРПМ, че процесното изобретение (метод) е служебно по своя характер, тъй като изобретателят е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, когато процесният метод е бил създаден и са били налице основанията по чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗПРПМ. Твърди, че ищцата е била длъжна да уведоми работодателя си за това обстоятелство, съгласно чл.15, ал. 4 от ЗПРПМ, което тя не е сторила, а вместо това била заявила, че не дава съгласие за използването му едва с докладна от 06.04.2016 г., т.е. две години след като методът е бил въведен в експлоатация от нея като служител на ответника.
По отношение на увеличението на предявените осъдителни искове, направено в проведеното на 25.05.2021 г. открито съдебно заседание, ответникът прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД за главницата и лихвата в увеличения размер.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представено е по делото и прието като доказателство заявление за патент на изобретение с наименование “Метод на получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми”, подадено от ищеца Д.В.П..
Представена е извадка от Официален бюлетин на Патентното ведомство, бр. 11/30.11.2015 г., раздел С, в който е
публикувана заявката на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства и служебно извършена справка в електронния портал на Патентното ведомство се установява, че на името на ищеца е регистрирано изобретение с наименование “Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми”, с рег. № 66920 В1 на Патентното ведомство на Република България, с номер и дата на заявката № 111736 от 08.04.2014 г., с дата на регистрация – 03.07.2019 г., със срок на закрила – 08.04.2034 г.
Представени са от ищеца 409
броя сертификати за качество на бланка на “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД с дати в периода м. декември, 2015 г.
и м. януари – м. юли, 2016 г., от които 232 броя са издадени от ищеца Д.П. в
качеството й на ОКК ръководител “Лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия” (с изрично посочване на името и длъжността
й) за периода м. декември, 2015 г. – м. март, 2016 г., а в останалите за
периода м. април, 2016 г. – м юли, 2016 г. са без посочено име на завеждащ ОКК.
Представени са от ответника трудови договори и допълнителни споразумения, сключени между “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД, като работодател, и Д.В.П., като работник. От същите е видно, че от 25.04.1995 г. ищецът Д.В.П. е работило при ответното дружество на длъжност технолог СО в отдел “Приложна имунология и биотехнология”, от 01.12.2000 г. на длъжност биолог в отдел “Производство”, от 01.04.2003 г. на длъжност биолог в отдел “Качествен контрол” – Лаб. за контрол на in-vitro диагностични медицински изделия, а от 27.03.2013 г. на длъжност завеждащ лаборатория – биолог в същия отдел. От 01.04.2016 г. същата е на длъжност биолог в лабораторията. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 02.10.2018 г., със заповед № 14/02.10.2018 г.
Представени са и длъжностните характеристики към съответния трудов договор, включително за изпълняващ длъжността Ръководител лаборатория ии длъжността Ръководител лаборатория.
Представени са докладни записки от Д.П. до ответното дружество от
06.04.2016 г. и от 07.04.2016 г., като същата уведомява дружеството, че е автор
на горепосочения метод, заявила го е за патент и изобретение и не дава
съгласието си за използването му от “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД, считано от 01.04.2016г.
Представени са от ответника
Работна инструкция (Стандартна работна инструкция) за валидиране на метода за получаване на
суспензии със съдържание на контролен микроорганизъм 10¹ - 10² КОЕ/ML, в различни редакции: редакция 1 в сила от
26.05.2008 г., редакция 2 в сила от м. 02, 2011 г., редакция 3 в сила от
11.11.2011 г.,редакция 4 в сила от 01.11.2012 г. Представена е и Стандартна
работна инструкция за валидиране на метода за получаване на суспензии с
гарантирано съдържание на култивируеми
микроорганизми, редакция 5 в сила от 01.04.2013 г., редакция 6 в сила от
02.11.2015 г. и редакция 7, в която няма данни за дата на влизане в сила.
Всички инструкции са подписани от ищцата П. “за изготвил”.
Представени са от ответника
Работна инструкция за контрол на растежни качества на хранителни среди за
микроорганизми в различни редакции: редакция 2 в сила от 01.04.2009 г.
(изготвена от Д. П.), редакция 3 в сила от 09.06.2010 г., редакция 4 в сила от
03.11.2011 г., редакция 5 от 23.07.2013 г. (проверена от Д. П.), редакция 6 от 25.08.2014
г. (изготвена от Д. П.), редакция 7, в която като от Д. П. и която няма данни
за дата на влизане в сила.
Представена е по делото
справка за приходите от реализирана продукция на ответното дружество към
14.02.2020 г. за периода 2015 г. – 14.02.2020 г.
По делото е изслушано,
оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-патентна експертиза от
21.07.2020 г. на вещото лице В.П. само относно задачите, поставени от ищеца. Вещото
лице дава заключение, че в дейността си в периода 01.12.2015 г. – 26.07.2016 г.
ответникът е използвал метод, който влиза в обхвата на закрила на “Метод за получаване на
суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми
микроорганизми”, вх. №
111736. Вещото лице дава заключение, че “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД продължава и към момента на изготвяне
на заключението да използва процесния метод.
Вещото лице П. дава заключение, че размерът на пропуснатото лицензионно
възнаграждение за ищеца за периода 01.12.2015
г. – 26.07.2016 г. по приходния подход е 46 520 лева, като законната лихва
върху тази сума е 3 091,91 лева, а за периода 01.04.2016 г. – 26.07.2016
г. пропуснатото лицензионно възнаграждение е 18 770 лева, като законната
лихва върху тази сума е 610,19 лева.
При изслушване на заключението
вещото лице П. пояснява, че в таблици №№ 1 и 2 е направено сравнение на
признаците на патента и методиката, описана в работната инструкция на ответника
от 02.11.2015 г., а таблица № 3 и направените констатации при сравнението на
инструкция 6 от 02.11.2015 г.
По делото е изслушано, оспорено
от ответника и прието заключение на комплексна съдебно-техническа на вещите
лица Д.Г. и С.Д., депозирано на 10.03.2023 г., и допълнение към същото,
депозирано на 05.05.2023 г. Вещите лица дават заключение, че след запознаване с
материалите по делото и извършени посещения при ответника на 16.01.2023 г. и на
04.04.2023 г., и след анализ на документите по делото и тези, предоставени при
посещенията, се установява, че до 02.11.2015 г. между метода, заявен за
патентоване от ищцата, както е описан в депозираната заявка, и внедрения за
използване от ответното дружество метод са налице няколко различия (съгласно
извода в депозираното допълнение).
Вещите лица дават заключение,
че представените документи от ответника сочат използването на патентования
метод за първи път от датата на действие на СРИ ДКК-23, редакция 6, от 02.11.2015
г., а използване на метода на патента преди 02.11.2015 г. не се установява.
Вещите лица дават заключение,
че предвид констатираните различия между патентования метод и използвания от “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД метод преди 02.11.2015 г. не може да
бъде направен сравнителен анализ относно обема на използването на патентования
метод, осъществявано преди датата на заявяване на патента 08.04.2014 г. с обема
на използване в периодите 01.12.2015 г. – 26.07.2016 г. и 01.04.2016 г. –
26.07.2016 г.
При разпита допуснатият по искане на ответника свидетел Д.Ч. казва, че е завършила специалност биохимия и микробиология и веднага е постъпила на работа при ответника в контролната лаборатория като биохимик и е работила там през целия си трудов стаж до пенсионирането й през 2013 г. Казва, че през 1971 г. по нареждане на директора е създала лаборатория за контрол на хранителни среди, която по-късно се е разраснала. Казва, че 33 години е била ръководител на сектора “Контрол на хранителни среди, антимикробни дискове, дестилирана вода и имунодиагностикуми”. Казва, че е запозната с метода, чрез който се получава суспензия за гарантирано съдържание на микроорганизми, като започнали да работят с този метод 2-3 години след създаването на лабораторията, т.е. около 1973 г. Казва, че методът претърпявал много промени. Казва, че методът се описва в техните документи за работа, т.нар. отраслови нормали, а след това работни инструкции, като има някаква промяна, тъй като оптичният стандарт, който се препоръчвал от Световната здравна организация, бил заменен с дензитометри, работило се със стъклени пипети, а после с автоматични пипети. Казва, че всички резултати от метода са описани в работните инструкции, както и цялата технология. Работната инструкция съдържа щамовете, с които трябва да се провери дадената среда и в какво разреждане трябва да се сее, как да се стандартизира, в какво разреждане, за да се получат около 100 колонии. Казва, че при работата по разработването на метода, която включва посявки, изследване на резултатите през всичките тези години, тя е ръководела лабораторията и имала подчинени 4 биолога, 2 лаборантки и санитари. Казва, че този метод е универсален и след като внедрили дисковете, свидетелката била изпратена във всички окръжни градове на страната да обясня как трябва да се контролират дисковете и хранителните среди. Казва, че методът е проверяван от Световната здравна организация, когато започнали да изнасят БЦЖ и дифтеткок-ваксините за чужбина и Световната здравна организация ги изкупувала, като на всеки две години или на година и половина са ги проверявали.
Свидетелят Ч. казва, че познава ищцата Д.П., която й била подчинена, когато й вменили да контролира и имуностимулаторите. Казва, че ищцата не се била занимавала с този процес и свидетелката я е въвела в работата. Казва, че не е чела патента на Д.П., но е запозната със заглавието на патента. Казва, че същият е рутинна работа, която са извършвали, като ищцата е ползвала данни на свидетелката, но е направила някакви статистически обработки.
При разпита допуснатият по искане на ответника свидетел М.Н., която е бивш служител на “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД от 1988 г. до пенсионирането си през м. септември 2017 г. Казва, че е работила в лаборатория “Хранителни среди” като микробиолог. Казва, че познава метода за получаване на суспензия за гарантирано съдържание на микроорганизми, като тези задължения изпълнявала ежедневно. Казва, че методът, който познава от момента на постъпването си в лабораторията до напускането, е един и същ, като промените се изразяват в техническите средства, тъй като науката се развива. Казва, че в началото, когато започнала да работи, използвали стандарти на мътност едно милиярдна суспензия по МакФарланд. С развитието на техниката се въвели нови апарати и методи за получаване на стандартна микробна суспензия, от която се започват по-нататъшните степенни разреждания за достигане на едно количество, теоретично количество да се получат до 100 колонообразуващи единици върху петритата, върху която се изчислява и доказва качеството на средата с контролните щамове. Казва, че е използвана една и съща методика през годините при еволюция на техническите способи. Относно въпроса кой е извършвал цялата дейност по разработването и внедряването на тази методика, изследването, обработката на резултатите, посявките, пертито, казва, че лаборантите извършват техническа дейност по стандартизиране на щамовия разтвор, т.е. първо поддържане на щамовете, приготвянето на стандартни суспензии, приготвянето на степенни разреждания. Казва, че това е методиката на степенни разреждания и тя се описва в учебниците по микробиология, в ръководства за лабораторна практика в микробиологията. Казва, че тази методика е позната и се ползва във всички микробиологични клиники и контролни микробиологични лаборатории. Казва, че описанието го извършва този, който е написал работната инструкция, обикновено завеждащият лабораторията е изготвял със своите сътрудници тези работни инструкции.
Свидетелят Н. казва, че през 2015 г. – 2016 г. в “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД е дошъл представител от патентно бюро, който представил на ръководството на ответното дружество патента на Д.П.. Казва, че когато прегледала патента тогава, не установила нищо различно от това, което вече използвали до този момент, като единственото различно било, че един детайл от процеса на изследване бил подробно описан.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПРПМ, патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими. Характеристиките на патентоспособността на изобретението са определени в следващите разпоредби – новост (чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ), изобретателска стъпка (чл. 9 от ЗПРПМ), промишлена приложимост на същото (чл. 10 от ЗПРПМ).
Правото върху патент е изключително по
своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването
на заявката (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПРПМ).
Изключителното право върху изобретението включва
правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват
без съгласие на патентопритежателя и правото на
разпореждане с патента (чл. 19, ал. 1 от ЗПРПМ).
Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗПРПМ, патентът действа по отношение на трети
лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното
ведомство.
Всяко използване на
изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без
съгласието на патентопритежателя, е нарушение на
патента (съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ). Искът за нарушение на
патентни права може да бъде предявяван
и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за
заявката, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПРПМ, какъвто е разглежданият случай (публикация в бюлетина на Патентното ведомство,
бр. 11/30.11.2015 г.).
В чл. 17 от закона е
регламентиран обхватът на правната закрила, който се определя от претенциите,
като описанието и чертежите служат за тълкуване на същите (ал. 1).
За да бъде уважен предявеният иск за
установяване на нарушението, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки на сложния фактически състав: 1. ищецът трябва да установи, че е
носител на правата върху патента;
2. да установи фактът на нарушението и проявните
форми, в които е реализирано по смисъла на чл.
27 вр. с чл. 19 от ЗПРПМ; 3. че нарушението е извършено от ответника
или от лице, за което ответникът отговаря.
Настоящият състав намира, че е
налице първата предпоставка от сложния фактически състав. Ищецът се легитимира
като притежател на право върху изобретение с наименование “Метод за получаване на
суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми
микроорганизми”, с рег. № 66920 В1 на Патентното
ведомство на Република България, с номер и дата на заявката № 111736 от
08.04.2014 г., с дата на регистрация – 03.07.2019 г., със срок на закрила –
08.04.2034 г. С оглед на това същият притежава изключителните права
върху процесния метод, защитени с патент.
В случая се установява от приетото
заключение на съдебно-патентната експертиза на вещо лице П., че в процесния
период 01.12.2015 г. –
26.07.2016 г. ответникът е използвал метод, който влиза в обхвата на закрила на
“Метод за
получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми
микроорганизми”, както
и че сравнението на признаците на патента и използваната от ответника методика
е направена при сравнението на работна инструкция, редакция 6 от 02.11.2015 г.
Видно от представената по делото Стандартна
работна инструкция (СРИ) за валидиране на метода за получаване на суспензии с
гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми,
редакция 6 в сила от 02.11.2015 г., същата е изготвена от ищеца Д.П., която в
този период е завеждащ “Лаборатория
за контрол на ин витро диагностични медицински изделия”, отдел “Качествен контрол”. В горецитираната инструкция изрично е
посочено, че се използва “Метод
за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми
микроорганизми”, заявка
№ 111736. От представените от ищцата 409 броя сертификати за качество на бланка на “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД с дати в периода м. декември, 2015 г.
и м. януари – м. юли, 2016 г., от които 232 броя издадени от ищеца Д.П. в
качеството й на ОКК ръководител “Лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия”, не може да се установи, че именно процесният патентован метод е ползван при направените в
лабораторията изследвания, доколкото тези сертификати дават единствено данни за
краен резултат от изследването, а не за използвания метод. От същите обаче се
установява, че в този период ищцата е била на ръководната длъжност в лабораторията
на ответното дружество. Горецитираната инструкция,
редакция 6у е издадена от ищцата в качеството й на ръководител лаборатория,
видно от длъжностната характеристика от 02.04.2013 г. на ищцата, част I. Описание на длъжността, раздел А. Обобщено
описание на работата, която извършва изпълнителя на длъжността, тире 4, както и
раздел Б. Трудови задачи и задължения, характеризиращи длъжността, т. 1. Следователно
самата ищца като служител на ответното дружество е създала предпоставките за
възникване на нарушение на правата, които е черпила от подадената заявка за
патентоване на метода, като е задължила подчинените в лабораторията чрез
изготвената от нея СРИ да използват процесния метод, считано от 02.11.2015 г.
При непозволеното увреждане отговорността на ответното дружество има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така в т. 6 и т. 7 от Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС). В случая обаче нарушението е извършено от самия ищец, който след като в ръководно качество е указал да се ползва процесния метод, претендира нарушаване на своето патентно право. Стига се до положение, при което ответникът да отговаря за неправомерно поведение на ищеца – негов служител към този момент, като отговорността е към самия ищец, което е лишеното от житейска и правна логика.
От друга страна, включването на процесния метод в Сравнителната работна
инструкция, изготвена от П., може да се тълкува и като дадено от нея изрично
писмено съгласие “Б.Б.- НЦЗПБ”
ЕООД да използва метода по заявката. Този извод не се опровергава от
представените по делото докладни записки на Д.П. до ответното дружество от
06.04.2016 г. и от 07.04.2016 г., в които е заявено, че не дава съгласие за
използване на метода от “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД, считано от 01.04.2016 г. Това е така, тъй като същата е
продължила да работи в ответното дружество (до м. октомври, 2018 г.), като дори
в изготвената от нея СРИ, редакция 7 (без дата) отново се посочва да бъде
използван процесният метод.
Поради гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме, че е налице нарушение на патентните права на ищеца, което да е извършено от ответника в посочените проявни форми.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая е ирелевантно възражението на ответника по чл. 15, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗПРПМ, че процесното изобретение (метод) е служебно по своя характер, тъй като изобретателят е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. След като е налице заявяване на изобретението от служителя и регистрирането му в Патентното ведомство, без да има данни ответното дружество да е предприело насрещни действия, то не е от значение за спора дали изобретението е служебно. В случая няма данни ответникът да е предявил иск по чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗПРПМ, че патентопритежателят ищец не е имал право на патент, нито по чл. 60 от ЗПРПМ за установяване на действителния изобретател, които не могат да бъдат релевирани чрез възражение в настоящото производство.
Основателно е обаче възражението на ответника за преждеползване по смисъла на чл. 21 от ЗПРПМ, че процесният метод е въведен и използван от ответното дружество години преди подаване от ищеца на заявлението за регистрация като изобретение. В таблица 1 от приложение № 2 и в приложение № 3 към допълнението на комплексната експертиза (на л. 1875 и л. 1876 от настоящото дело) са дадени стойностите на параметрите по процесния патент и тези по работните инструкции на ответното дружество през годините. Така по параметър “Плътност на микробната суспензия” стойността съгласно патента е 3 MF, същата 3 MF е стойността на този параметър съгласно СРИ в редакция 2 в сила от 01.04.2009 г., СРИ в редакция 3 в сила от м. 02.2011 г., СРИ в редакция 4 в сила от 03.11.2011 г., СРИ в редакция 5 в сила от 23.07.2013 г. По параметър “Възраст на културата” стойността съгласно патента е 18-72 часа, същата 18-72 часа е стойността съгласно СРИ – редакция 2 в сила от 01.04.2009 г., СРИ – редакция 3 в сила от м. 02.2011 г., СРИ – редакция 4 в сила от 03.11.2011 г. По параметър “Повторения на метода при разсяване на 0,1 мл от броимите разреждания” стойността съгласно патента е 10 повторения, като същата е и съгласно СРИ – редакция 5 в сила от 23.07.2013 г. По параметър “Степен на разреждане на стандартизираната суспензия и време на извършване” диапазонът по патента е 10-1 до 10-7 и времетраене на 10-кратните низхадящи разреждания от 15 минути, а при ответника по Протокол № 01 от 10.01.2013 г. и Протокол № 16 от 31.07.2013 г. – 10-6 за посочените в протокола щамове, по СРИ в редакция 5 в сила от 23.07.2013 г. – до 10-5 – 10-7 или до 10-8, като при ответника време не се посочва. По параметър “Коефициент на вариация (степен на разсейване в %)” съгласно патента е по-малко от 33, така е и в СРИ на ответника, редакции 3, 4, 5. По параметър “Брой колонообразуващи единици (търси получаване на гарантирана суспензия с брой)” в патента е от 1 до 100 КОЕ, а при ответника в СРИ, редакции 1-5 е от 10 до 100 КОЕ. При така очертаните основни параметри на метода на ищеца и на работните инструкции на ответника се налага изводът, че са налице няколко различия, както е посочено в допълнението на комплексната експертиза. Съдът обаче не кредитира извода на вещите лица, че не е налице преждеползване от ответника преди 02.11.2015 г. Напротив, при извършения сравнителен анализ въз основа на данните от комплексната експертиза, установените различия не могат да се приемат в достатъчна степен за съществени. Горното е подкрепено и от показанията на свидетелите Ч. и Н. – бивши служители на ответника, чиито показания съдът кредитира като ясни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От свидетелските показания се установява, че през годините в ответното дружество са използвали метода, който е претърпял промени с оглед развитието на технологиите и науката. Методът е универсален, като с развитието на техниката се въвели нови апарати и методи за получаване на стандартна микробна суспензия, от която се започват по-нататъшните степенни разреждания за достигане на количество – получаване до 100 колонообразуващи единици върху петритата, върху което се изчислява и доказва качеството на средата с контролните щамове. Показанията на свидетелите кореспондират и с представените по делото работни инструкции (стандартни работни инструкции) в редакциите от 1-5. Следователно може да се направи обоснован извод, че ответното дружество е използвало при изследванията метода преди 08.04.2014 г. (датата на заявката). Налице е хипотезата на чл. 21 от ЗПРПМ, поради което след като ответното дружество е ползвало метода преди датата на подаване на заявката, то може да продължи да го използва и след тази дата в същия обем.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ за установяване на нарушението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на иска за установяване на нарушението и доколкото не се установява такова нарушение от ответника да продължава към датата на приключване на съдебното дирене, неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗПРПМ за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Поради отхвърляне на иска за установяване на нарушението и с оглед изложените по-горе съображения, че ответното дружество не отговаря спрямо ищеца за извършеното от ищеца деяние, то неоснователен е и частичният иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ за сумата от 46 520,47 лева – от иск в заявен пълен размер от 150 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от нереализирано лицензионно възнаграждение за използването от ответника на процесния метод в периода от 30.11.2015 г. (датата на публикация на заявката в Официалния бюлетин на Патентното ведомство на Република България) до 26.07.2016 г. (датата на подаване на исковата молба).
Поради неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законната лихва върху сумата от 46 520,47 лева от датата на подаване на исковата молба (26.07.2016 г.) до окончателното й плащане, и за сумата от 3 098,49 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 46 520,47 лева за периода от 30.11.2015 г. до 26.07.2016 г.
Предвид отхвърлянето на исковете, не следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ за постановяване публикуване на решението за сметка на нарушителя в два ежедневника на основание.
Поради неоснователността на осъдителните претенции, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по направеното от ответника възражение за погасяване по давност на главницата и лихвата за забава в увеличения размер.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 2 237 лева, от които 717 лева – депозити на вещи лица, 80 лева – депозит за свидетели и 1 440 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства по делото съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2 237 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** - НЦЗПБ” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 2 от ЗПРПМ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на нарушение на правата на ищеца върху изобретение с наименование “Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми”, с рег. № 66920 В1 на Патентното ведомство на Република България, с номер и дата на заявката № 111736 от 08.04.2014 г., с дата на регистрация – 03.07.2019 г., извършено от “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД, ЕИК *******, чрез използване на метода без съгласието на Д.В.П. при осъществяване на своята дейност при определяне на годността на продаваните от него продукти в следните дейности: 1. Изпитване на растежоспособността на произведени от лаборатория “Хранителни среди” продукти; 2. Валидиране процеса на изпитване стерилност на ваксинни препарати: БЦЖ, ТТ, ДТК, ТД, ДТ; 3. Изпитване растежоспособността на СКБ в процеса на симулиране на асептично пълнене в различни опаковки и стерилна филтрация; 4. Входящ контрол на суровини и вносни хранителни среди; 5. Удължаване срока на годност на суровини и вносни готови хранителни среди; 6. Изпитване стабилност на хранителни среди; 7. Определяне и потвърждаване срок на годност на нововъведени хранителни среди; 8. Изпитвания за ефективност на дезинфектанти; 9. Анализ на процеси, свързани с бионатоварване, за преустановяване на нарушението, както и за сумата от 46 520,47 лева (четиридесет и шест хиляди петстотин и двадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 150 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от нереализирано лицензионно възнаграждение, дължимо от “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД за използването на гореописания метод в периода от 30.11.2015 г. до 26.07.2016 г., за законната лихва върху сумата от 46 520,47 лева от 26.07.2016 г. до окончателното й плащане, и сумата от 3 098,49 лева (три хиляди деветдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от 46 520,47 лева за периода от 30.11.2015 г. до 26.07.2016 г., и на основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ за публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.В.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на “Б.Б.- НЦЗПБ” ЕООД, ЕИК
*******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 237
лева (две хиляди двеста тридесет и седем лева), представляваща направените
по делото разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :