Решение по дело №1024/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 102
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 18 януари 2023 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203100901024
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901024 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, заведена с вх. №19506/26.08.2020г. по описа на Варненски окръжен
съд, РГТО, от „ХИДРОРЕМОНТ-ИГ” ООД , ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
пълномощник адвокат Д.М., ВАК, срещу „ПЕТРОКЕЛТИК” ООД (Petrokeltic S.ar.l.),
дружество регистрирано в Люксембург, вписано в Агенция по вписванията на Република
България, Регистър БУЛСТАТ, код №*********, с адрес гр. Варна, п.к. 9021, р-н
„Аспарухово”, кв. „Галата”, Компресорна станция, представлявано от управител Д.Н.Х., са
предявени искове за заплащане на сумата 575 012,84 лева, представляваща дължима, но
неплатена част от договорено възнаграждение за възложена работа съгласно сключен между
страните Договор №004 от 21.06.2019г. „СЪЕДИНЯВАНЕ НА ГАЗОВО НАХОДИЩЕ
„КАЛИАКРА - 2”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 26.08.2020г., до окончателното й плащане.
Претендира се и осъждане на ответника да репарира на ищеца направените разноски
за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.


Ищецът основава предявения иск на твърдения, че ответното дружество –
възложител е допуснал просрочие в плащането на дължимия остатък от договореното
възнаграждение по сключения между страните Договор №004 от 21.06.2019г.
1
„СЪЕДИНЯВАНЕ НА ГАЗОВО НАХОДИЩЕ „КАЛИАКРА - 2” и Анекс към него от м.
декември 2019г.
Според постигнатите договорености, общата стойност на възложените работи на
обекта била в размер на 1 469 997 евро без ДДС, като 50% от тази сума се дължи авансово в
срок от 5 работни дни след подписване на договора (чл.5, ал.1 от договора). Това авансово
плащане е било заплатено от ответника, без възражения, на три пъти, съответно на дати
01.07.2019г., 09.08.2019г. и на 11.09.2019г., за което са били издадени и фактури
№**********/01.07.2019г., №**********/09.08.2019г. и №**********/11.09.2019г. В деня
на подписване на Приемно-предавателния протокол за отчитане на извършената работа -
01.11.2019г., била издадена и окончателната фактура №**********/01.11.2019г., с което за
ответника възникнало задължение за нейното плащане в седемдневен срок (чл.5 от
договора). Поради липса на цялостно изпълнение, през месец декември 2019г. страните
подписали Анекс към Договор №004 от 21.06 2019г., по силата на който се съгласили, че
размерът на останалата дължима сума е 1 485 038.53 лева с ДДС и следва да бъде изплатена
от длъжника на седем равни вноски от по 212 148,36 лева всяка за периода 15.01.2020 -
15.07.2020 година. Въпреки договореностите, ответникът извършил само частични
плащания, последното от които на дата 13.08.2020г. за сумата 348 938,67 лева. Остатъкът в
размер на 575 012,84 лева не бил погасен и понастоящем, което обуславя правния интерес
на ищеца от предявяване на осъдителния иск за тази сума и за следващото се обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до
окончателното й плащане.

Ответникът обосновава становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
е заплати в цялост дължимата по договора сума. Претендираната с иска допълнителна сума
в размер на 575 012,84 лева не представлява неизплатена част от уговорената в договора
цена, а недължимо начислен от ищеца ДДС по доставката, предмет на договора. Дейностите
по полагане на подводен тръбопровод, предмет на процесния договор, са извършени в
изключителната икономическа зона на Република България и не попадат сред действията,
изброени в членове 56 и 77 от Конвенцията на ООН по морско право. Поради това
извършената по негово възлагане работа от ищеца не попада под суверенитета на държавата
и допълнително начисляване на ДДС не се дължи.
По тези основни съображения и като се позовава и на становище на приходната
агенция относно данъчно третиране по ЗДДС на доставка на услуга по полагане на
подводен тръбопровод, ответникът моли предявеният от ищеца – изпълнител иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.

Като е съобразил, че спора между страните не е по фактите, а по правото, както и че
2
са посочени и представени само писмени доказателства, с определението си от
разпоредителното заседание по чл.374 ГПК съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.376,
ал.1 от ГПК за разглеждане на спора в закрито заседание, поради което е предоставил
възможност на страните да представят писмени защити.

В представената писмена защита ищецът „ХИДРОРЕМОНТ-ИГ” ООД счита, че
изложените от ответника в подадения отговор на исковата молба аргументи са
неоснователни. Поддържа становище за наличието на основание за допълнително
начисляване на ДДС, дължимо към момента на съставянето на фактурите за всяко отделно
плащане, независимо от факта, че след посочената в договора цена е записано „без ДДС”.
Аргументи в тази връзка черпи и от подписания между страните анекс, в който останалата
дължима сума е посочена с ДДС, като данъкът е включен във всяка една от седемте
разсрочени вноски. Според ищеца, аритметичният сбор на посочената сума в Анекса и
платените преди това суми от възложителя доказват безспорно, че дължимото
възнаграждение е договорено и дължимо в размер на 1 469 997 Евро без ДДС или съобразно
курса на БНБ - 3 450 077,08 лв. с ДДС. Размерът на ДДС не формира самостоятелна
претенция към възложителя, различна от размера на дължимото възнаграждение,
формиращо се от същинското такова - „данъчна основа” и „ДДС”, независимо от
договарянето му или не с отделна стойност. Моли за уважаване на предявения иск като
прилага и списък по чл.80 от ГПК на претендираните разноски.

Писмена защита и реплика е представил и ответникът „ПЕТРОКЕЛТИК” ООД, в
които обосновава твърдения, че в сключения помежду им договор №004 от 21.06.2019г.
(чл.2, ал.1) страните са постигнали ясна договореност за размера на дължимата цена и факта,
че същата не включва ДДС. Същата не търпи изменение с подписания впоследствие анекс,
чийто предмет единствено е остатъка от дължимата от възложителя сума. Позовавайки се и
на разпоредбата на чл.67, ал. 2 от ЗДДС, счита, че когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената
цена. Поддържа и изразеното си становище за липса на основание в конкретния случай, с
оглед предмета на възложената изработка, за дължимост на ДДС. Моли предявените
осъдителни искове да бъдат отхвърлени в цялост и да му се присъдят сторените разноски,
посочени по основание и размер в списък по чл.80 от ГПК, инкопориран в писмената
защита.

За да се произнесе по същество на предявения иск, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни
норми, взе предвид следното:
3

Предмет на исковото производство е предявен иск за плащане на договорено
възнаграждение за изпълнена и приета изработка, възложена от ответника на ищеца с
договор № 004 от 21.06.2019 година. Спорът по същество се свежда до размера на
договорното възнаграждение. Този спор, според твърденията на страните, се основава на
следните основни насрещни твърдения: - включената в договора от 21.06.2019г.
възнаградителна клауза изключва данък добавена стойност (ДДС) от номиналната стойност
на възнаграждението; - анекса към договора от месец декември 2019г. (липсва число на
месеца), преформулира номиналната стойност на възнаграждението с включено ДДС;
съгласно националната и общностната уредба за процесната изработка не се дължи ДДС.

Предявеният иск е иск за изпълнение на договор, а повдигнатият с него исков спор е
спор по тълкуване и приложение на договорната воля на страните, и е допустим.

Ищецът – изпълнител твърди нарушение на договорното му право на
възнаграждение, позовавайки се на просрочие в дължимата му според договора
изравнителна вноска по предаденото и прието от ответника изпълнение на договореното
между тях СМР. Доколкото между страните не съществува спор относно надлежното
изпълнение, предаване и приемане на възложената изработка, то тези факти се явяват
безспорни по делото.

Съгласно чл.5 от ГПК, съдът следва да разгледа настоящия исков спор въз основа на
уредбата, дадена в чл.258 и следващите от ЗЗД. В случая този спор попада под разпоредбите
на чл.266 ЗЗД. Споровете, отнасящи се до приложението на данъчните закони по силата на
ДОПК е изведена в специалната юрисдикция на данъчните власти и на Административния
съд. Юрисдикцията на общия исков съд не може да надхвърли пределите, определени с
чл.17 от ГПК и чл.20 от ЗЗД. Ето защо доказателствените факти и доказателственото дирене
в това дело следва да се проведе в тези рамки.

Тълкуването на договорите, уредено в чл.20 ЗЗД, в случаите на спор между страните
относно договорното съгласие за техните права и задължения, е възложено в компетенциите
на съда, който е сезиран с искане за решаване на такъв спор. Случаят е точно такъв. Между
страните по делото, страни по договор за изработка №004/21.06.2019г., е възникнал
облигационен спор относно определянето на договореното възнаграждение, дължимо за
изпълнението на възложената изработка, чието изпълнение е прието като точно по смисъла
4
на чл.264 ЗЗД. Спорна между страните е клаузата на чл.2 от договора, съгласно която
договореното възнаграждение е в размер на 1 469 997 евро, без ДДС. Спорът е породен от
два основни фактора, които са външни на тази клауза - първо, подписаният между страните
Анекс № 1 от м. декември 2019г. към договора, с който анекс в чл.1 страните изразяват
съгласие, че дължимата сума по изпълненото от възложителя СМР е в размер на
1 485 038,53 лева с ДДС, и второ, становището на НАП, че за процесното СМР не се дължи
ДДС.

В светлината на чл.20 ЗЗД съдът има задължението да отговори на следните два
преюдициални по смисъла на чл.17 ГПК въпроса: Анексът от декември 2019г. съставлява ли
изменение на възнаградителната клауза, установена в чл.2 от договора за изработка
№004/21.06.2019г., съответно, съставлява ли становището на НАП основание за ревизия на
възнаградителната клауза, установена в чл.2 от сключения между страните договор.

Настоящият съдебен състав, като съобразява уредбата, дадена в чл.258 и чл.266 ЗЗД,
и представените от страните по делото доказателства за процесното СМР, стига до
заключението, че процесният Анекс № 1 се отнася до стойността на дължимата част от
договореното възнаграждение. В случая става въпрос за сметните отношения между
страните по процесната изработка, без обаче да присъства изявление за изменение на
възнаградителната клауза. Съгласно разпоредбите от чл.8, чл.20а, чл.107 ЗЗД, изменението
на възнаградителната клауза предпоставя и изисква изрично обективирана за целта воля. В
процесния случай такова изменение нито се твърди от страните, нито са налице
доказателства, които да го сочат. Тъй като не са въведени твърдения, съответно не е
повдиган спор за изменение на възнаградителната клауза в условията на чл.266 ЗЗД, то
липсват основания за тълкуване на тази клауза в този смисъл. С други думи, решението на
повдигнатия по делото спор следва да бъде, че клаузата на чл.2 от договор за изработка
№004/21.06.2019г., съгласно която договореното възнаграждение е в размер на 1 469 997
евро, без ДДС, е това правило, под което следва да бъдат подведени извършените от
възложителя вноски и определянето на салдото.

След като страните са договорили, че дължимото възнаграждение за процесното СМР
ще бъде в твърда сума - 1 469 997 евро, без ДДС, и липсва изменение на възнаградителната
клауза, то въпроса за дължимостта на ДДС е ирелевантен за приложението на чл.20 ЗЗД и за
решението на повдигнатия от страните спор. Клаузата „без ДДС“, установена в чл.2 от
договора за изработка от 21.06.2019г., подчинява сметните отношения между страните с
изискването към договореното възнаграждение да бъде или да не бъде начисляван ДДС в
зависимост от приложимия към процесната изработка данъчен режим - въпрос, който, както
5
вече се посочи, е извън юрисдикцията на общия исков ред. Как в действителност страните са
прилагали в сметните си отношения възнаградителната клауза е въпрос без значение за
изясняване съдържанието на тази клауза. Грешките в сметните отношения, в случай, че има
такива, подлежат на изправяне според договорената възнаградителна клауза, която запазва
своето действие, докато не бъде изменена от страните, каквото изменение в случая липсва.

След като дължимостта или не на ДДС по процесното възнаграждение не е
компонент от възнаградителната клауза, а се добавя към нея, в случай на дължимост на
такъв данък за процесната изработка, то исканата от ищеца (изпълнителя на процесното
СМР) ревизия на възнаградителната клауза е необосновано. Възложителят, който е приел
при условията на чл.264, ал.3 ЗЗД изпълнението на възложеното СМР, по силата на чл.266,
ал.1, изречение първо от ЗЗД дължи да плати в пълен размер договореното възнаграждение,
или сумата от 1 469 997 евро.

От съвпадащите насрещни твърдения на страните и събраните по делото писмени
доказателства се установява, че възложителят е платил на изпълнителя суми в общ размер на
2 875 064,24 лева. Страните не спорят върху размера на отделните плащания, последното от
които е от 13.08.2019г. на сумата 348 938,67 лева. Платената сума в лева (2 875 064,24 лв.)
съответства напълно на договорената в евро цена от 1 469 997 евро, съобразно официалния
курс на БНБ. Следователно, за възложителя липсва остатъчно задължение за плащане на
договореното възнаграждение.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е лишен от основание, поради което го
отхвърля.

При този изхода на спора, с оглед и разпоредбата на чл.78, т.3 от ГПК претенцията на
ответника за осъждане на ищеца да му репарира сторените по делото разноски се преценява
като основателна. Съобразно списъка по чл.80 от ГПК, инкорпориран в писмената защита,
същите са в размер на 5 212 лева – платено адвокатско възнаграждение (с включен ДДС), и
се присъждат изцяло.

Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХИДРОРЕМОНТ-ИГ” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЮПЗ, административна сграда на
„Хидроремонт-ИГ” ООД, ет. 2, представлявано от управителя И.И.И., против
„ПЕТРОКЕЛТИК” ООД (Petrokeltic S.ar.l.), дружество регистрирано в Люксембург, със
седалище и адрес на управление: Люксембург, гр. Сенингерберг, ул. де Трев 6D, вписано в
Агенция по вписванията на Република България, Регистър БУЛСТАТ, код №*********, с
адрес гр. Варна, п.к. 9021, р-н „Аспарухово”, кв. „Галата”, Компресорна станция,
представлявано от управител Д.Н.Х., осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 и
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за сумата 575 012,84 лева,
представляваща дължима, но неплатена част от договорено възнаграждение за възложена
работа съгласно сключен между страните Договор №004 от 21.06.2019г. „СЪЕДИНЯВАНЕ
НА ГАЗОВО НАХОДИЩЕ „КАЛИАКРА - 2”, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 26.08.2020г., до окончателното й
плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „ХИДРОРЕМОНТ-ИГ” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ЮПЗ, административна сграда на „Хидроремонт-ИГ” ООД, ет. 2,
представлявано от управителя И.И.И., да заплати на „ПЕТРОКЕЛТИК” ООД (Petrokeltic
S.ar.l.), дружество регистрирано в Люксембург, със седалище и адрес на управление:
Люксембург, гр. Сенингерберг, ул. де Трев 6D, вписано в Агенция по вписванията на
Република България, Регистър БУЛСТАТ, код №*********, с адрес гр. Варна, п.к. 9021, р-н
„Аспарухово”, кв. „Галата”, Компресорна станция, представлявано от управител Д.Н.Х.,
сумата 5 212 лева (пет хиляди двеста и дванадесет лева), представляваща сторени разноски
за производството по делото, на основание чл.78, т.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7