№ 466
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000041 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Еф Джи Ай Имобилиаре“АД- гр.
София, „Роуд Дизайн“ АД, гр. София, „Брукълс Инвестмънт“ ЕООД- гр.
София, „Лайт Инвестмънт“ЕООД- гр. София, „Ностема“ С.р.л.- Рим, Р.
Италия, „Ер Ем Джи Имобилиаре“ С.р.л.- Р. Италия, „Гуифор БГ“ЕООД- гр.
София и „Фламар БГ“ ЕООД- гр. София, всички чрез адв. В.К. К. от САК,
срещу решение № 260288 от 6.11.2020 г. по т.д.№ 780/2019 г. на Софийския
градски съд, VI т.о., 17 състав, с което по искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД „Еф Джи Ай Имобилиаре”АД, е осъдено да заплати
на „Оханас индъстрийс”ЕООД- гр. София сумата от 29 337, 45 лв., а всеки от
останалите жалбоподатели- сума от по 9779, 15 лв., представляващи
заплатена на отпаднало основание сума по развалено споразумение от
19.12.2018 г. за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове, ведно със законната лихва върху тях от 24.04.2019 г.,
както и направените по водене на делото разноски.
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението,
1
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е кредитирал показанията на посочените от ответниците
свидетелите С. и М., по съображения за тяхната недопустимост, на основание
чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК в частта, в която установяват постигнато между
страните съгласие за изменение на съдържанието на споразумението от
19.12.2018 г., обема на поетото с него задължение- сключване на
предварителен договор за продажба на дружествените дялове освен на
„Монтероза“ООД, още и на „Монтеверде“ООД. Твърди се, че поради това
нарушение, изразяващо се в отказа на съда да обсъди по същество в мотивите
на решението си и да кредитира допуснатите и събрани от него гласни
доказателства, ответниците са били лишени от възможността да посочат
други доказателства за установяване на същото обстоятелство, или да
направят други доказателствени искания за събиране на доказателства,
установяващи обстоятелствата, на които основават защитната си теза.
Посочено е, че същевременно съдът е кредитирал показанията на посочения
от ищеца свидетел И. И., които касаят същите обстоятелства, с което е
нарушен установеният в нормата на чл. 9 от ГПК принцип на равенство на
страните в процеса. Изложено е, че свидетелите на ответниците са допуснати
за установяване на обстоятелствата относно воденето на преговорите, а не за
изменение на сключеното на 19.12.2018 г. споразумение, за което разпитът на
свидетелите нито е поискан, нито е бил допускан. Същевременно, в жалбата
се твърди, че от показанията на свидетелите С. и М. се установява, че
причината, поради която не са били сключени предварителните договори, е
липсата на осигурено финансиране на купувача за придобиване дяловете и на
двете дружества (респ. за придобиване на двете сгради), а не поради липса на
консенсус между съдружниците, както и че от „самото начало“ предмет на
продажбата са били и двете сгради, а не само тази, апортирана в капитала на
„Монтероза“ООД. Изложено е, че споразумението от 19.12.2018 г. е във
връзка със задължението за сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на дружествените дялове единствено на „Монтероза“ООД в срок до
31.01.2019 г., тъй като купувачът „Оханас Индъстрийс“ ЕООД не е разполагал
с финансови средства, поради което са уговорили, че ако договорът не бъде
сключен в този срок продавачите имат право да задържат гаранцията от
50 000 лв. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че споразумението от
2
19.12.2018 г. касае продажбата на дяловете само на „Монтероза“ООД, без да
обсъди показанията на свидетелите М. и С., от които е установено, че
предметът на сделката никога не е променян, т.е. включва и продажбата на
дяловете на „Монтеверде“ООД, както и че в проекта за предварителен
договор е била добавена клауза, че дружествените дялове на
„Монтероза“ООД се продават само при условие, че бъде купена и сградата на
„Монтеверде“ООД. Наведен е довод, че продавачите на дружествените
дялове не са поемали задължение за оказване на съдействие на приобретателя
на дяловете за финансиране на придобиването им с договор за банков кредит,
поради което не може да им се вмени във вина, че са станали причина да не
бъде сключен предварителният договор. Посочено е, че непосредствено
преди датата на сключване на предварителния договор „Оханас
Индъстрийс“ЕООД е изменило уговорените по него условия, като е
изключило придобиването на дяловете на „Монтеверде“ООД като условие за
това и е предложило цената да бъде заплатена еднократно преди сключване
на окончателния договор, а не както е било уговорено- половината от сумата
по нея - преди сключване на предварителния такъв. По тези съображения, във
въззивната жалба се твърди, че предварителният договор не е бил сключен по
изключително по вина на купувача на дружествените дялове, поради което в
полза на дружествата- прехвърлители е възникнало правото по чл. 4 от
споразумението да задържат заплатената им като парична гаранция искова
сума. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне
на предявените по делото искове, както и за присъждане на сторените по
водене на делото разноски.
Въззиваемият „Оханас Индъстрийс“ЕООД оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
пълномощника му адв. С. се твърди, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че след като между страните е подписано споразумението от
19.12.2018 г., всякакви други уговорки между тях, които не са инкорпорирани
в него, не следва да се взимат предвид и е недопустимо установяването на
такива със свидетелски показания. Посочено е, че съдът е изложил мотиви за
обстоятелствата, чието установяване е приел за недопустимо със събраните
гласни доказателства, а именно, относно изменяване съдържанието на
споразумението, с установяване на уговорки, които не са включени в него.
3
Изложено е, че ищецът не е оспорвал обстоятелството, че са били водени
преговори за придобиване дяловете на двете
дружества-„Монтероза“ООД и „Монтеверде“ООД, но в споразумението
от 19.12.2018 г. не е включена клауза, засягаща дружествените дялове на
„Монтерверде“ООД, поради което първоинстанционният съд не е нарушил
процесуалните правила, като е отказал да кредитира показанията на
посочените от ответниците свидетели, в частта, с която установяват уговорки
относно предмета на предварителния договор, които не са инкорпорирани в
споразумението. Поддържа се, че ищцовото дружество е заплатило исковата
сума, чието връщане се претендира, в изпълнение на споразумението от
19.12.2018 г., представляващо самостоятелен договор, а не въз основа на
предварителния договор, какъвто не е бил сключен. Изразено е становище, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че предварителният договор за
продажба на дяловете на „Монтероза“ООД не е бил сключен поради
виновното поведение на ответниците, които не са оказали на „Оханас
Индъстрийс“ ЕООД необходимото съдействие за отпускане на банков кредит
за придобиване дяловете на дружеството, като не му е предоставил
изискваните от банката документи, независимо от това, че такова задължение
не е изрично уговорено в споразумението, доколкото необходимите за това
документи са били в държане единствено и само на ответниците и без
тяхното съдействие не е било възможно да бъде завършено опускането на
средствата по кредита. Наведен е довод, че едва на 21.01.2019 г., т.е. след
датата, уговорена със споразумението, на пълномощника на купувача е бил
изпратен проект на предварителен договор, който включва продажбата на
дяловете на „Монтеверде“ООД. Посочено е, че съгласно клаузата на чл. 4 от
споразумението продавачите имат право да задържат заплатената гаранция,
само ако купувачът откаже да сключи предварителния договор за изкупуване
дяловете на продавачите в „Монтероза“ООД, съгласно същото споразумение,
какъвто отказ се твърди, че в случая не е налице. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по
водене на делото разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
4
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между странните по делото, че жалбоподателите са
съдружници в „Монтероза“ООД- „Еф Джи Ай Имобилиаре“АД с дялово
участие от 360 000 лв., а „Роуд Дизайн“ЕООД, „Брукълс Инвестмънт“ЕООД,
„Лайт Инвестмънт“ ЕООД, „Ностема“ООД- Р. Италия, „Ер Ем Джи
Имобилиаре“ООД- Р. Италия, „Гуифор БГ“ЕООД и „Фламар БГ“ЕООД- с
дялово участие от по 120000 лв. всеки от споменатите съдружници.
Не се спори също, а това се установява и от данните по партидата на
„Монтеверде“ООД в търговския регистър, че част от жалбоподателите са
съдружници в това дружество, съответно „Ер Ем Джи Имобилиаре“- Р.
Италия с дял от 220 000 лв., „Фламар БГ“ЕООД- България и „Гуифор
БГ“ЕООД- България с дяловото участие от по 330 000 лв. всеки, „Лайт
Инвестмънт“ЕООД и „Брукълс Инвестмънт“ЕООД с дяловото участие от по
360 000 лв., както и две дружества, които не са страни по настоящото дело-
„Либертас“ЕООД, с ЕИК *********- гр. София, ул. „Цар Иван Асен II“№ 9,
ет. 1, ап. 1, с дялово участие от 40 000 лв. и „Бордони“ЕООД, с ЕИК
*********- гр. София, ул. Добруджа № 1, с дялово участие от 360 000 лв.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че на 19.12.2018 г. между „Еф Джи Ай
Имобилиаре”АД, „Роуд Дизайн“ АД, „Брукълс инвестмънт“ЕООД, „Лайт
Инвестмънт“ЕООД, „Ностема“ С.р.л., „Ер Ем Джи Имобилиаре“ С.р.л.,
„Гуифор БГ“ЕООД и „Фламар БГ“ЕООД, като продавачи и съдружници в
„Монтероза“ ООД, от една страна и „Оханас индъстрийс”ЕООД, като
купувач от друга, е сключено споразумение, в преамбюла на което страните
са констатирали, че се намират в преговори за сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на дяловете на продавачите в
„Монтероза“ООД. В клаузата на чл. 1 от споразумението купувачът „Оханас
Индъстрийс“ ЕООД се е задължил да заплати в полза на всички продавачи
сумата от 50 000 евро, по сметката на единия от тях- „Еф Джи Ай
Имобилиаре”АД, посочена в чл. 2 от него, която според чл. 3 служи за
5
гаранция относно намерението на купувача да сключи предварителния
договор до 31.01.2019 г. Съгласно чл. 4, ако купувачът откаже да сключи
предварителния договор в този срок, така заплатената сума остава в полза на
продавачите, а ако страните сключат договора в уговорения срок, сумата се
счита част от първата вноска от покупната цена (чл. 5). Не се спори също, а
това се установява и от приетото в първоинстанционното производство
преводно нареждане (кредитен превод), че на 21.12.2018 г. сумата е била
заплатена по уговорения в споразумението начин в левовата ù равностойност
от 97 781.80 лв.
В първоинстанционното производство, като доказателства по делото са
приети снети на хартиен носител писма, представляващи разменена
електронна кореспонденция между пълномощниците на страните- И. И. на
„Оханас Индъстрийс“ЕООД и М. М.- на дружествата-продавачи, във връзка с
готовността им за сключване на предварителния договор.
С електронно писмо от 18.01.2019 г. представител на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД е уведомил пълномощника на продавачите М. М., че към
същата дата те не са представили документите, необходими за разглеждане на
искането за отпускане на кредит от кредитния комитет на „БАКБ“АД, за
които са били уведомени на срещата, проведена на 15.01.2019 г., необходими
за извършване на „дю дилижънс“ на дружеството, чиито дялове са предмет на
продажбата, като ги е поканил да ги представят най-късно до 21.01.2019 г. с
предупреждение, че в противен случай предварителният договор не може да
бъде сключен на уговорената дата.
С електронно писмо, изпратено на 18.01.2019 г., купувачът е поканил
продавачите чрез пълномощника им М. да му бъде изпратено предложение за
предварителния договор, чието сключване е уговорено на 31.01.2019 г.
С писмо от 21.01.2019 г. пълномощникът на прехвърлителите М. М. е
изпратил на „Оханас Индъстрийс“ ЕООД чрез неговия пълномощник И. И.
проект за предварителен договор за продажба на дружествените дялове на
„Монтероза“ООД и анекс № 1 към предварителния договор. Според
преамбюла на този проект, продавачите желаят да продадат дружествените
дялове на „Монтероза“ООД само при условие, че купувачът закупи
едновременно с тях и всички дружествени дялове от капитала на
6
„Монтеверде“ООД. В същия смисъл е и клаузата на т. 4.1.9 от проекта за
предварителен договор, в която задължението на продавачите да продадат
дяловете на „Монтероза“ООД и задължението на купувача да ги закупи е
обусловено от сключването на окончателен договор за покупка на 100 % от
дружествените дялове от капитала на „Монтеверде“ООД срещу цена от
4 000 000 евро. Предвидено е задължение на купувача да осигури
получаването на заем от кредитна институция за заплащане на цената до
29.03.2019 г., както и да заплати цената в срок от 3 работни дни след
получаване на кредита по доверителна сметка при условия и по ред,
предварително уговорени между страните. В проекта за анекс № 1 към
предварителния договор е предвидено изменение на т. 2.3 от него, относно
начина на заплащане на цената, като е предвидено в срок до 31.01.2019 г.
купувачът да заплати сумата от 250 000 евро, представляваща капаро по
договора – неподлежащо на връщане авансово плащане, ако купувачът се
откаже от сделката и съответно подлежащо на възстановяване при заплащане
на втората вноска; втора вноска в размер на сумата от 5 000 000 евро,
представляваща покупната цена на дяловете, платима в срок до 1.04.2019 г.,
но преди сключване на окончателния договор за продажба на дяловете, по
доверителна сметка, открита при нотариус.
С електронно писмо от 22.01.2019 г. пълномощникът на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД И. е потвърдил получаването на горните проекти, но е
констатирал, че в тях са нанесени корекции, които не са били дискутирани
дотогава и с които купувачът не е съгласен, като е заявил, че ще изпрати
собствен вариант на предварителен договор. Изразил е становище, че с оглед
непостигнатото до момента съгласие по клаузите на предварителния договор,
подписването му на 31.01.2019 г. „е поставено под съмнение“.
С писмо от 22.01.2019 г. пълномощникът на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД е уведомил представителя на продавачите, че в проекта
за предварителен договор, получен на 21.01.2019 г., са нанесени корекции,
които не са били обсъждани дотогава с него и купувачът не е съгласен с тях.
На 29.01.2019 г. „Оханас Индъстрийс“ЕООД е изпратил на продавачите
чрез пълномощника им М., вариант на проект за предварителен договор,
който е предложил да бъде подписан на уговорената в споразумението дата-
7
31.01.2019 г., като е посочил и нотариуса, който следва да завери нотариално
подписите на представителите на страните и да удостовери съдържанието му.
В писмото е посочено, че с подписването на предварителния договор,
„Оханас Индъстрийс“ЕООД ще продължи изпълнението на своите
ангажименти, като страна по сделката за покупка на 100 % от дяловете на
„Монтероза“ООД с основна цел- придобиването на недвижим имот- офис-
сграда, находяща се в гр. София, на ул. „Будапеща“№ 16. Направено е искане,
на купувача „Оханас Индъстрийс“ЕООД да бъдат представени решения на
органите на всички дружества- продавачи за продажба на притежаваните от
тях дялове от капитала на „Монтероза“ООД.
Съгласно представения проект, предмет на предварителния договор е
поемането от страна на продавачите на задължение да продадат на купувача,
респ. на задължение на последния да купи всички 2400 дяла от капитала на
„Монтероза“ООД, всеки от които е с номинална стойност 500 лв., с обща
номинална стойност 1 200 000 лева, представляващи 100% от вписания
капитал на дружеството срещу цена от 5 000 000 евро, респ. от 2083.33 евро
за всеки дял, с посочена в преамбюла цел, купувачът „Оханас
Индъстрийс“ЕООД да придобие собствеността върху притежавания от
„Монтероза“ООД недвижим имот с идентификатор .68134.402.105, при
съседи: 68134.402.153, 68134.402.104, 68134.402.95, 68134.402.94,
68134.402.106, с номер по предходен план 5, кв. 10, парцел - IX по плана на
гр. София, м. „ГГЦ-Зона Г-14“, с административен адрес. ул. „Будапеща“ №
16, район „Оборище“ - Столична община, като всеки от продавачите получава
такава част от цената, която съответства на размера на неговия дял от
капитала на дружеството. В клаузата т. 2.3 от проекта е предвидено, че
средствата за заплащане цената на дяловете ще бъдат осигурени с договор за
кредит, който купувачът ще сключи с кредитна институция, като продавачите
се задължават да представят в определения срок всички поискани от
кредитната институция документи и да оказват съдействие на купувача за
получаването на заема. В същата клауза е предвидено заплащането на цената
да бъде извършено в срок до 3 работни дни от подписване на окончателния
договор по доверителна сметка на нотариус при условия и ред за усвояването
ù, предварително договорени между страните по договора. В предложения от
„Оханас Индъстрийс“ЕООД проект сключването на окончателен договор за
8
продажба на дяловете от капитала на „Монтероза“ООД не е обусловено от
предхождащо го или едновременно сключване на договор за продажба на
дяловете от капитала на „Монтеверде“ООД.
Представено е електронно писмо, изходящо от Б. С., за който не се
спори, че е консултант на продавачите по предварителния договор,
адресирано до управителя на „Монтероза“ООД А. Д., в което се твърди, че
цитираното по-горе писмо на „Оханас Индъстрийс“ЕООД с покана за
сключване на предварителен договор не съответства на постигнатото между
страните съгласие при водене на преговорите на 19.12.2018 г., и предхождащи
сключването на споразумението от същата дата, а именно : в него не е
предвидено задължение за предварително закупуване на дяловете в капитала
на „Монтеверде“ООД от страна на „Оханас Индъстрийс“ЕООД като условие
за продажбата на дяловете в капитала на „Монтероза“ООД ; по отношение
начина на заплащане на покупната цена- на две вноски, първата от които,
платима при сключване на предварителния договор и втора- при подписване
на окончателния договор. Изразено е становище, че между страните няма
постигнато съгласие за сключване на предварителен договор за продажба на
дружествените дялове на „Монтероза“ООД и „Монтеверде“ООД, съответно
такъв договор не би могъл да се сключи на 31.01.2019 г.
От констативен протокол № 113, т. І, рег. 2426 от 31.01.2019 г. съставен
от помощник-нотариус по заместване на нотариус с рег. № *** се установява,
че на 31.01.2019 г. в 11.00 ч. пред него се е явил управителят на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД И.-Я. И.а, която е заявила че на 29.01.2019 г. по
електронната поща е уведомила пълномощниците на продавачите за мястото,
деня и часа на сключване на предварителния договор, съгласно
споразумението между тях от 19.12.2018 г. Нотариусът е констатирал, че в
същия ден и час пред него са се явили М. М., като представител на
продавачите и Б. С.- представител на консултанта по сделката „Ърнст енд
Янг“, които обаче са заявили, че нямат представителна власт за сключване на
предварителния договор, поради което такъв не е бил подписан.
С писмо-покана купувачът „Оханас Индъстрийс“ЕООД чрез
пълномощника си „Оханас Индъстрийс“ЕООД е заявил, че разваля
споразумението от 19.12.2018 г., тъй като на уговорената дата- 31.01.2019 г.
9
продавачите не са изпратили надлежно упълномощени представители за
сключване на предварителен договор за продажба на дяловете на
„Монтероза“ООД. Със същото писмо продавачите са поканени в 5-дневен
срок от получаването ù да възстановят по сметката на дружеството сумата от
97 791.50 лв., заплатена като гаранция по споразумението, като я преведат по
посочена от него банкова сметка в „Уникредит Булбанк”АД.
В о.с.з. по делото на 7.10.2020 г. са събрани гласни доказателства.
Според показанията на свидетеля И. Я. И.- пълномощник на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД между страните са били водени преговори за продажбата
на дяловете от капитала както на „Монтероза“ООД, като на срещата,
проведена на 19.12.2018 г. свидетелят е очаквал да бъде сключен
предварителен договор, но пълномощникът на продавачите М. му е
предложил сключването на споразумението от същата дата, по силата на
което е заплатена сумата от 50 000 евро, като гаранция за намеренията му за
закупуване дяловете от капитала на дружеството. Посочил е, че са водени
разговори и за покупката на дяловете на „Монтеверде“ООД, но на
проведената на същата дата среща, купувачите не са му представили
споразумение или предварителен договор за закупуване дяловете от капитала
на това дружество, и е бил обсъждат само договорът за „Монтероза“ООД. На
въпрос на свидетеля, защо споразумението се отнася само за
„Монтероза“ООД, пълномощникът на прехвърлителите му е обяснил, че
такова е решението на продавачите, както и че впоследствие ще бъде
изготвено „огледално“ споразумение и за „Монтеверде“ООД. Свидетелят е
посочил, че споразумението е било изготвено от представителите на
ответниците и той не е участвал при съставянето му, както и че след неговото
подписване, преговорите са продължили само за дяловете от капитала на
„Монтероза“ООД, като в цялата водена с продавачите кореспонденция, нито
веднъж те не са повдигали въпрос за сключване на анекс към споразумението
от 19.12.2018 г. или на отделно споразумение, свързано с прехвърляне на
дяловете от капитала на „Монтеверде“ООД. Свидетелят твърди, че причината
за сключване на споразумението, вместо направо на предварителен договор за
продажба на дяловете от капитала на „Монтероза“ООД, са възникнали
разногласия между представителите на ответниците. Изложил е, че
впоследствие ответниците не са представили изискваните от банката
10
документи за отпускане на кредита.
Според показанията на свидетеля А. М. А., като регионален мениджър в
„Българо-американска банка“АД, район София, в края на 2018 г. той е
работил по преписката във връзка с отпускането на кредит на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД за закупуване на дяловете от капитала на
„Монтероза“ООД, като преговорите са били водени със свидетеля И. И..
Изложил е, че е била извършена оценка на сградата, на разноски на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД, както и че продавачите е следвало да представят
документи за финансовото състояние на дружеството- счетоводен баланс и
декларация на дружеството, както и разбивки на вземания и задължения, със
заверка за тяхната истинност, което продавачите не са сторили, въпреки
проведената среща с техен представител. Посочил е, че независимо от това
кредитът е бил одобрен, в размер на около четири милиона и половина евро,
но не е бил отпуснат, защото не е била сключена сделка. Свидетелят не е
посочил кога е станало одобряването на кредита.
В показанията си свидетелят Б. И. С. като адвокат от адвокатско
дружество „Ърнст енд Йънг“- консултант по сделката, е удостоверил, че е
участвал при воденето на преговорите между „Оханас Индъстрийс“ЕООД от
една страна и съдружниците в „Монтероза“ООД и „Монтеверде“ООД от
друга. Заявил е, че срещата от 19.12.2018 г. е била организирана с цел
сключване на предварителен договор за продажба на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД на дяловете на двете дружества, поради което е бил
съставен проект за предварителен договор, който след одобрението му, да
бъде размножен в два екземпляра, тъй като двете сделки са абсолютно
еднакви. Посочил е, че са били подготвени документите за прехвърляне
дяловете на „Монтероза“ООД, но предварителен договор не е бил сключен,
защото купувачът не е бил готов с паричните средства. Заявил е, че са били
подписани всички „корпоративни документи“ както за „Монтероза“ООД,
така и за „Монтеверде“ООД, както и че в хода на преговорите представителят
на „Оханас индъстрийс”ЕООД е предложил да плати „някаква сума“ като
гаранция за намеренията му да сключи предварителен договор, за което е
било подписано и споразумението от 19.12.2018 г. Свидетелят е посочил, че
целта на споразумението, което той е изготвил, е била да послужи като
разписка за плащане във връзка със сделката за закупуване на дружествените
11
дялове на „Монтеверде“ООД и „Монтероза“ООД заедно, както и че макар да
не си спомня конкретно неговия текст, че предмет на сделката са били за
дружествените дялове и на двете дружества „заедно в пакет“, каквато е била
изричната воля на страните. Посочил е, че в този смисъл е било направено
предложение за предвиждане на клауза в двата отделни предварителни
договора, която да обвързва действието им, а именно, че всеки от тях е в сила,
„ако и другият е сключен и се изпълнява“. Свидетелят твърди, че на
проведената среща „е била включена“ нарочна клауза в този смисъл, без да
сочи в кой подписан от представителите на страните акт е била предвидена
такава. Свидетелят излага, че със свидетелката М. е отишъл в определения за
сключване на предварителния договор ден в кантората на посочения от
„Оханас Индъстрийс“ЕООД нотариус и е установил, че предложеният от
купувача проект за предварителен договор се различава от уговореното при
преговорите по отношение на предмета- за покупко-продажба на дяловете от
капитала само на „Монтероза“ООД, както и относно начина на плащане.
Според показанията на свидетелката М. М., целта на срещата от
19.12.2018 г. в офиса на „Ърнст енд йънг“, на която са присъствали
представители на всички съдружници, е била да бъдат подписани двата
предварителни договора за [прехвърляне дяловете от капитала на]
„Монтероза“ООД и „Монтеверде“ООД. Посочила е, че представителят на
„Оханас Индъстрийс“ЕООД И. е заявил, че няма готовност за финансиране,
поради което не могат да бъдат сключени предварителните договори, и затова
е уговорена отсрочка до 31.01.2019 г., когато ще бъде уговорено
финансирането. Според свидетелката на срещата „се е коментирало“, че
единият договор задължително трябва да се обвърже с другия, като е била
добавена такава клауза в предварителния договор за „Монтероза“ООД, а
именно, че дяловете от капитала му ще бъдат прехвърлени само, ако „Оханас
Индъстрийс“ЕООД закупи и сградата на „Монтеверде“ООД, респ. дяловете
от капитала на това дружество. Заявила е, че офертната цена е била в размер
на 9 000 000 евро в пакет, тъй като намерението на ответниците винаги е било
да бъдат продадени и двете сгради. Посочила е, че сключването на
споразумението от 19.12.2018 г. е било по инициатива на представителя на
„Оханас Индъстрийс“ЕООД И., който е изразил готовност да заплати като
депозит 50 000 евро, за „задържане“ на имота до края на м. януари, докато се
12
договори финансирането, като гаранция, че има интерес от закупуването на
сградите. Според свидетелката, предложеният от „Оханас Индъстрийс“ЕООД
проект за предварителен договор се е различавал от постигнатото на срещата
съгласие по размера на цената и начина на плащане, като са били включени и
клаузи, които не са били съгласувани. Посочила е, че между страните е било
уговорено документите за финансовото състояние на „Монтероза“ООД да
бъдат предоставени след подписването на предварителен договор, но няколко
дни преди уговорения за това срок- 29.01.2019 г. И. е заявил, че няма
готовност и финансиране, и че предлага да изплати покупната цена на
няколко вноски, което според нея е неприемливо. Посочила е, че И. е бил
уведомен писмено, че пълномощията на свидетелката са оттеглени, но
въпреки това тя е отишла на срещата.
При горните данни, съдът намира следното :
Съгласно ППВСРБ № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., при третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но впоследствие то е отпаднало с обратна сила.
Специалният фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.
1, предл. трето от ЗЗД- хипотеза на т. нар. „престационна кондикция“, по
същество регламентира задължение за реституция на даденото при отпадане
на основанието с ретроактивно действие към момента на неговото
получаване. По иск с такава квалификация ищецът следва да установи факта
на даването, респ. на получаването на имуществената облага- в случая на
паричната сума, а в третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – и отпадането на
основанието за това с обратна сила, а ответникът- наличието на основание за
задържане на полученото.
Между страните по делото е безспорно, че между тях са били водени
преговори за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на
дяловете от капитала на дружествата- жалбоподатели в „Монтероза“ООД на
купувача „Оханас Индъстрийс“ЕООД срещу цена от 5 000 000 евро, респ. на
2 083.33 евро за един дял, сумата за чието заплащане е следвало да бъде
осигурена от купувача с договор за банков кредит. Установено е от събраните
доказателства, че на 19.12.2018 г. между страните е било сключено
споразумение, с което купувачът се е задължил да заплати в полза на
13
продавачите сумата от 50 000 евро чрез превеждането ù по банковата сметка
на единия от тях „Еф Джи Ай Имобилиаре“АД в „Уникредит Булбанк”АД, за
която са уговорили, че представлява гаранция относно намерението на
купувача да сключи предварителния договор в срок до 31.01.2019 г., която ще
бъде задържана от продавачите, ако купувачът не сключи предварителния
договор в уговорения срок, а ако договорът бъде сключен, се счита за
авансово заплатена част от първата вноска на дължимата продажна цена. Така
заплатената сума е с гаранционно-обезпечителна и обезщетителна функция по
отношение на задължението на „Оханас Индъстрийс“ЕООД за сключване на
предварителен договор за продажба на дяловете на „Монтероза“ООД, като
обезщетява негативните вреди на продавачите от неизпълнението на това
задължение, ако то се дължи на виновно поведение на купувача. Безспорно е
също така, а това се установява и от констативния протокол № 113, т. І, рег.
2426 от 31.01.2019 г., съставен от помощник-нотариус по заместване на
нотариус с рег. № ***, че на уговорения в споразумението от 19.12.2018 г. ден
за сключване на предварителния договор- 31.01.2019 г. в 11.00 ч. пред него се
е явил управителят на „Оханас Индъстрийс“ЕООД, както и представителя на
продавачите М. М. и на консултанта по сделката „Ърнст енд Янг“- адв. Б. С.,
които обаче са заявили, че нямат представителна власт за сключване на
предварителния договор, поради което такъв не е бил подписан.
От събраните по делото доказателства не е установен заявен от
купувача „Оханас Индъстрийс“ЕООД изричен отказ да сключи
предварителен договор за продажба на дяловете от капитала на
„Монтероза“ООД, доколкото неговият представител е изпратил на
продавачите писмо с покана за неговото сключване в последния ден на
уговорения срок – на 31.01.2019 г. и на същата дата неговият управител се е
явил пред нотариуса, в чиято кантора е следвало да бъде подписан
предварителният договор и който е следвало да завери подписите на
представителите на страните по него. На същата дата в кантората на
нотариуса се е явил и представителят на част от продавачите- свидетелката М.
М., която обаче е заявила, че няма представителна власт за сключването му,
въпреки представените по делото доказателства, че е била упълномощена за
това от „Брукълс Инвестмънт“ЕООД, „Фламар БГ“ЕООД, „Гуифор
БГ“ЕООД, и „Ер Ем Джи Имобилиаре“С.р.л. на 19.12.2018 г. с писмени
14
пълномощни с нотариална заверка на подписите на упълномощителите (л.
141-179) и липсват данни за тяхното оттегляне.
При горните данни, съществото на спора се концентрира върху
доводите на жалбоподателите, че несключването на предварителния договор
за продажба на дяловете от капитала на „Монтероза“ООД се дължи на
виновно поведение на продавача, който в предложения от него проект се е
отклонил от съществени условия за сключване на окончателния договор, по
които страните са постигнали съгласие при водене на преговорите, а именно
едновременната продажба на всички дялове от капитала на друго дружество-
„Монтеверде“ООД. Ето защо, при липсата на данни за изричен отказ на
купувача да сключи предварителен договор за продажба на дяловете от
капитала на „Монтероза“ООД и на спор относно размера на уговорената цена,
наличието на негово виновно поведение следва да се преценява с оглед
съществените елементи на договора, чието сключване е обезпечено с исковата
сума, доколкото се съдържат в споразумението от 19.12.2018 г., с което е
уговорено заплащането ù. В споразумението от 19.12.2018 г. не са посочени
никакви модалитети на предварителния договор, обуславящи неговото
сключване, освен уговорения отлагателен срок – до 31.01.2019 г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите, поддържан като възражение и
в първоинстанционното производство, че при воденето на преговорите
страните са постигнали съгласие дяловете от капитала на „Монтероза“ООД
да бъдат продадени само заедно с тези на друго дружество-
„Монтеверде“ООД, съдружници в което са част от ответниците-
жалбоподатели, в какъвто смисъл е предложеният от продавачите проект за
предварителен договор.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че от една страна установяването на това обстоятелство с гласни
доказателства е недопустимо, с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК,
доколкото споразумението от 19.12.2018 г. представлява писмено
съглашение, в което ответниците са участвали, а от друга- че дори да бъде
установено, то е ирелевантно за надлежното изпълнение на обезпеченото с
исковата сума задължение, което е ограничено до сключването на
предварителен договор за продажба на дяловете само на „Монтероза“ООД.
Затова е намерил за недопустимо установяването със свидетелски показания
15
на съдържанието на споразумението и неговото последващо изменение в
резултат на постигнато между страните съгласие. Независимо от това, съдът е
изложил и съображения, при постулирано наличие на вербално съгласие за
продажба на дяловете на „Монтеверде“ООД едновременно с тези на
„Монтероза“ООД, като е посочил, че това задължение не е предмет на
писменото съглашение от 19.12.2018 г., поради което и неговото изпълнение
не би имало никакво значение за надлежното изпълнение на задълженията на
страните по споразумението, а оттам за възникване в полза на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД на извънсъдебно упражненото преобразуващо право да го
развали и да иска връщане на заплатената за обезпечаването му сума.
По инвокираното във въззивната жалба оплакване за формиране на тези
изводи на състава на Софийския градски съд в нарушение на
съдопроизводствените правила, въззивният съд намира следното :
Нормата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК изключва допустимостта на
свидетелските показания за установяване на писмени съглашения, в които
страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение
или отмяна. Макар и във връзка с приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК
е формирана трайна казуална практика на Върховния касационен съд,
обективирана в решение № 41 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 312/2012 Г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС, възпроизведена и други решения по чл. 290 от ГПК, според
която ограничението, изключващо свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът
не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености, като в този случай, когато страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа
всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. Затова е прието, че при
издирването на вътрешното съдържание на волята на страните и
установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички
доказателствени средства и ограничението по чл. 164, ал. 1 от ГПК е
неприложимо. В случая действително заплатената по споразумението сума от
50 000 евро обезпечава изпълнението на задължението на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД да сключи предварителен договор за продажба на
16
дяловете на „Монтероза“ООД, респ. служи за обезщетяване на негативните
вреди на продавачите от несключването му, ако то се дължи на виновно
поведение на купувача. Споразумението обаче не възпроизвежда клаузите на
предварителния договор, поради което и към датата на сключването му
липсва двустранно подписан между страните по него акт ad probationem -
писмено съглашение, което да съдържа постигнато между тях съгласие както
относно съществените му елементи (страни, предмет и цена), за които
страните не спорят, така и относно факултативната част от съдържанието му,
каквито са и допълнително уговорените между страните условия за
сключване на окончателния договор, които следва да бъдат инкорпорирани в
предварителния такъв. Затова настоящият състав намира, че събраните гласни
доказателства не представляват недопустимо установяване на писмено
съглашение, в което страните са участвали, или на неговото изменение и
допълнение, каквото би било налице ако между страните беше подписано
споразумение, обективиращо тяхното съгласие по всички елементи на
предварителния договор, постигнато в резултат на водените между тях
преговори, или такава изчерпателна регламентация на съдържанието му се
съдържаше в самото споразумение от 19.12.2018 г., с което е уговорено
заплащане на исковата сума с гаранционно-обезпечителна и обезщетителна
функция по отношение на задължението на купувача „Оханас
Индъстрийс“ЕООД за сключването му, в която хипотеза, установяването със
свидетелски показания на последващото му изменение несъмнено попада в
приложното поле на тази забранителна норма. В случая обаче, единствените
писмени доказателства относно условията на предварителния договор са
разменените между страните проекти, съответно на продавачите, изпратен по
електронната поща от 21.01.2019 г. и на купувача, изпратен на 29.01.2019 г.
Ето защо настоящият състав намира, че събраните гласни доказателства, в
частност, показанията на посочените от жалбоподателите свидетели, не са
насочени към установяване на споразумението от 19.12.2018 г., нито към
последващото му изменение, а към предпоставките за надлежно изпълнение
на обезпеченото с него главно задължение за сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на дяловете от капитала на „Монтероза“ООД,
респ. на условията, при които жалбоподателите- ответници твърдят, че са
уговорили да бъде извършена, в резултат на водените с купувача преговори и
които е следвало да бъдат възпроизведени в предварителния договор, т.е. за
17
установяване на действителната воля на страните по споразумението
относно условията на предварителния договор за продажба на дяловете от
капитала на „Монтероза“ООД, които не са възпроизведени в споразумението,
но по които жалбоподателите твърдят, че страните са постигнали съгласие
при водене на преговорите. На отказа на купувача да сключи предварителния
договор при тези твърдяни като предварително уговорени при преговорите
условия, ответниците основават правоотблъскващото си възражение, че
несключването му се дължи на виновно поведение на купувача, от което
произтича и правото им да задържат исковата сума. Ето защо и доколкото
въззивният съд дължи самостоятелна преценка на събраните доказателства,
относими към спорното материално право, предмет на делото, свидетелските
показания, в частност тези на посочените от ответниците свидетели, следва
да бъдат обсъдени във връзка с установяване на действителната воля на
страните относно елементите на предварителния договор, с оглед преценката
дали несъгласието на купувача да го сключи при тези условия, представлява
неизпълнение на главното задължение по отношение на което заплатената
сума има гаранционно-обезпечителна и обезщетителна функция.
Настоящият състав намира, че от показанията на разпитаните делото
свидетели не се установява между страните да е било постигнато съгласие за
обусловеност на договора за продажба на дяловете от капитала на
„Монтероза“ООД от едновременното сключване на такъв договор за
прехвърляне на дяловете на част от съдружниците в капитала на
„Монтеверде“ООД, от което да следва, че то трябва да бъде възпроизведено в
предварителния договор като модалитет за сключване на окончателния такъв.
Преди всичко, показанията на свидетелите И., С. и М. следва да се
преценяват при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни
по делото, доколкото те са били представители на страните по делото при
водене на преговорите, а С.- представител на адвокатско дружество-
консултант по договора, откъдето произтича тяхна възможна
заинтересованост.
От показанията на посочените от ответниците свидетели С. и М. се
установява, че страните действително са водили преговори за продажба на
дяловете от капитала на двете дружества. Това обстоятелство се признава и от
посочения от „Оханас Индъстрийс“ЕООД свидетел И. И.. С оглед доводите
18
на жалбоподателите обаче, от значение е не постигането на съгласие за
продажба на дяловете от капитала на двете дружества, а на такова за
обуславяне на договора за „Монтероза“ООД от продажбата на дяловете на
„Монтеверде“ООД. По делото липсват противопоставими на ищеца
доказателства, че действителната им обща воля е била сключването на
единия договор, да бъде обусловено от сключването на другия. Според
показанията на свидетеля С., при обсъждане на предварителния договор за
„Монтероза“ООД единият от съдружниците е изразил становище, че тъй като
става дума за два отделни предварителни договора, трябва да се предвиди
клауза, която да обвързва сключването на двата договора, т. е. „единият да
бъде в сила, ако и другият е сключен и се изпълнява“. Същевременно,
свидетелят е заявил, че макар да не си спомня текста на споразумението,
въпреки че твърди, че самият той го е изготвил, предметът на сделката са
били дружествените дялове и на двете дружества. Липсват обаче
доказателства, че представителят на „Оханас Индъстрийс“ЕООД се е
съгласил с т. нар. „пакетна продажба“ на дяловете от капитала на
двете дружества. Такъв извод не може да се направи и от показанията на
свидетелката М., която е заявила, че на срещата, проведена на 19.12.2018 г.
„се е коментирало, че единият договор задължително трябва да обвърже
другия и такава клауза е била добавена в предварителния договор за
„Монтероза“. Воденето на паралелни преговори за закупуване дяловете от
капитала и на друго дружество, с частично идентични съдружници обаче, не е
равнозначно на постигнато между страните съгласие, за обусловеност на
единия договор от сключването на другия. Съдът съобрази, че проект за
предварителен договор, който съдържа уговорка за продажба на
дружествените дялове на „Монтероза“ООД само ако купувачът закупи
едновременно с тях и всички дружествени дялове от капитала на
„Монтеверде“ООД, е бил изпратен на пълномощника на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД едва на 21.01.2019 г., който още на другия ден, с писмо от
22.01.2019 г. е заявил че не го приема, тъй като съдържа клаузи, които не са
били обсъждани на проведената среща и с които купувачът не се е съгласил.
По същество единствените доказателства за взаимна обусловеност на
договорите за продажба на дяловете от капитала на двете дружества са
показанията на двамата посочени от ответниците свидетели и проектът за
предварителен договор, съдържащ такава клауза, изпратен на купувача от
19
свидетелката М. с електронно писмо на 21.01.2019 г., с който пълномощникът
на „Оханас Индъстрийс“ЕООД не се е съгласил. Липсват други
доказателства, кореспондиращи на събраните гласни такива, от които може да
се направи несъмнен извод за постигнато при водене на преговорите съгласие
за пакетна продажба на дяловете на двете дружества, т.е. за сключване на
договор за продажба на дяловете от капитала на „Монтероза“ООД само, ако
бъде сключен такъв договор за тези на „Монтеверде“ООД. Показанията на
споменатите свидетели удостоверяват единствено, че са били водени
преговори за продажба на дяловете от капитала на „Монтеверде“ООД, но не и
че страните са се съгласили на обусловят сключването на всеки от двата
договора от сключването на другия. Затова несъгласието на купувача да
сключи предварителния договор при това условие не представлява отказ по
смисъла на чл. 4 от споразумението с последица възникване правото на
купувачите да задържат заплатената по него сума.
На следващо място, съдът намира за неоснователен довода, че
купувачът едностранно е изменил условията на предварителния договор,
свързани с начина на заплащане на продажната цена, които са били уговорени
при преговорите на 19.12.2018 г. - еднократно при сключване на
окончателния договор, вместо на два пъти- първа вноска при сключване на
предварителния договор и втора - преди сключване на окончателния договор
за продажба на дяловете, според договореното на срещата на 19.12.2018 г. В
клаузата на т. 5 от споразумението, сключено на 19.12.2018 г. действително е
посочено, че ако страните сключат предварителния договор до 31.01.2019 г.
заплатената по него сума ще се счита за част от първата вноска от покупната
цена. Дори ако цитираната клауза бъде тълкувана в смисъл, че страните са
постигнали съгласие цената на дяловете да бъде заплатена на два пъти, по
делото липсват доказателства, изходящи от представител на купувача и годни
да му бъдат противопоставени, от които да се установява към кой момент се
дължи заплащането на всяка една на предполагаемо двете вноски, както и
какъв е размерът на всяка една от тях. Единственото доказателство в тази
насока е предложеният на 21.01.2019 г. от пълномощника на продавачите
свидетелката М. проект за анекс № 1 към несключения предварителен
договор, според който първата вноска в размер на 250 000 евро е платима от
купувача до 31.01.2019 г., т. е., най-късно в деня на сключване на
20
предварителния договор и е с характер на капаро, а втората вноска до размер
на 5 000 000 евро- до 1.04.2019 г. по посочена от купувача доверителна
сметка на нотариуса, но преди сключване на окончателния договор. Самò по
себе си обстоятелството, че този начин на плащане се съдържа в проект за
анекс – допълнително споразумение за изменение на предварителния договор
сочи, че такава уговорка не е била постигната при първоначалните преговори,
а се предлага от купувачите като изменение на първоначално постигнатото
съгласие в друг смисъл. Същевременно, с отговора на електронното писмо, с
което му е бил изпратен проектът за анекса, пълномощникът на купувача е
заявил несъгласието си с него, поради това, че съдържащите се в проекта за
предварителен договор и анекс клаузи не са били обсъждани при водените
между страните преговори. Съдът съобрази, че по делото липсват и надлежни
доказателства, че съгласие за такъв начин на заплащане на цената е било
постигнато на срещата, състояла се на 19.12.2018 г. Единствените
доказателства в тази насока са показанията на свидетелите С. и М., които
обаче не кореспондират на други противопоставими на „Оханас
Индъстрийс“ЕООД доказателства, предвид задължението на съда да прецени
тяхната достоверност при условията на чл. 172 in fine от ГПК, при
съобразяване на възможната им заинтересованост. Затова следва да се
приеме, че страните не са постигнали съгласие за твърдяния от
жалбоподателите начин на заплащане на цената на дяловете на
„Монтероза“ООД, съдържащ се в предложения от пълномощника им М.
анекс, а оттам и за недоказано твърдението им, че в противоречие с
уговореното при преговорите, той не се е съгласил да сключи предварителния
договор при предложения от продавачите с анекса начин на заплащане на
цената. Това обаче не е пречка за сключване на предварителен договор за
продажба на дяловете от капитала на „Монтероза“ООД, тъй като предвид
консенсуалния характер на договора по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, изискуемостта на
задължението за заплащане на цената е свързана със сключването на
окончателния договор като източник на желаните от страните правни
последици, в частност на транслативния му ефект по отношение на дяловете
от капитала, който между тях настъпва с обективиране на съгласието им за
неговото сключване в предписаната от ал. 2 форма ad validitatem- писмена с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно (в този смисъл и диспозитивните норми на чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл.
21
200 от ЗЗД, установяващи едновременност на контрапрестациите на страните по
продажбеното правоотношение по окончателен договор за продажба с транслативно
действие). Затова несъгласието на купувача с предложения от продавачите с електронно
писмо от 21.01.2019 г. проект за предварителен договор, не може да се квалифицира като
отказ от сключване на предварителен договор за покупко-продажба на дяловете от капитала
на „Монтероза“ООД, респ. като едностранно изменение на уговорените при преговорите
условията за неговото сключване, от което да възникне правото на продавачите да задържат
заплатената им по споразумението от 19.12.2018 г. парична сума.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че не са били задължени да
оказват съдействие на купувача за осигуряване финансирането на продажбата с договор за
банков кредит, тъй като не са поемали такова задължение. В нормата на чл. 95 от ЗЗД
задължението на кредитора за оказване на съдействие е негативно дефинирано като такова,
без което длъжникът не би могъл да изпълни собственото си задължение. Достатъчно е
наличието на тази отрицателна предпоставка, за да възникне задължението на кредитора да
окаже такова съдействие, от чието неизпълнение произтича собствената му забава, без да е
необходимо то да е било предмет на изрична договорна регламентация в отношенията
между страните. От събраните по делото доказателства- разменена електронна
кореспонденция и показанията на свидетеля А. е установено, че отпускането на кредита за
финансиране на договора е било одобрено от банката, но според нейните изисквания, за
сключването на кредитния договор е било необходимо да бъдат представени счетоводни
документи, свързани с установяване финансовото състояние на „Монтероза“ООД. В същия
смисъл са и показанията на свидетелката М., която е удостоверила присъствието си на
среща в офис на банката на бул. „Цариградско шосе“, т. е. тя е била уведомена относно
изискваните от кредитната институция документи. Същевременно, посочената от
свидетелката причина за непредставянето на тези документи- заявлението на представителя
на купувача, че няма възможност да осигури финансирането, не намира опора в останалите
доказателства по делото и е в противоречие с показанията на свидетеля А.- кредитен
инспектор в „БАКБ“АД, според които, единствената причина да не бъде осигурено
финансирането е липсата на документи, удостоверяващи финансовото състояние на
„Монтероза“ООД. Показанията на този свидетел са в противоречие и с приетата по делото
неоспорена електронна кореспонденция, съдържаща покани до купувачите за предоставяне
на изискваните от банката счетоводни документи.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира, че несключването на
предварителния договор не може да се вмени във вина на купувача „Оханас
Индъстрийс“ЕООД, поради което и доколкото продавачите не са изпратили надлежно
упълномощени представители за сключването му, в негова полза е възникнало
преобразуващото право да развали споразумението от 19.12.2018 г., с чието упражняване е
отпадно и основанието за задържане на заплатената по него искова сума, с обезпечителна
функция по отношение изпълнението на това задължение.
22
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемото дружество
„Оханас Индъстрийс“ЕООД следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено за защита във въззивното производство, в размер на 4 156.80 лв.
с ДДС.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, Търговско
отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260288 от 6.11.2020 г. по т.д.№ 780/2019
г. на Софийския градски съд, VI т.о., 17 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Еф Джи Ай
Имобилиаре“АД- гр. София, „Роуд Дизайн“ АД, гр. София, „Брукълс
Инвестмънт“ ЕООД- гр. София, „Лайт Инвестмънт“ЕООД- гр. София,
„Ностема“ С.р.л.- Рим, Р. Италия, „Ер Ем Джи Имобилиаре“ С.р.л.- Р. Италия,
„Гу-ифор БГ“ЕООД- гр. София, „Фламар БГ“ ЕООД- гр. София, всички чрез
адв. В.К. К. от САК, да заплатят на „Оханас Индъстрийс“ЕООД- гр. София
направените по водене на делото разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 4156.80 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23