№ 15988
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110106796 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ....................... с ЕГН: **********, в
качеството му на едноличен търговец „............“ ЕТ с ЕИК: .........., с която се
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 618.87 лв., от които 484.38 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
през периода 01.2017г. - 10.2017г. и 117.44 лв. - законна лихва за забава от
03.03.2017 г. до 31.10.2019 г. както и сумата за дялово разпределение на обща
стойност 17.05 лв. за периода 01.2017г.-10.2017г. от която сума главница в
размер на 13.70 лв. и лихва в размер на 3.35 лв. направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Ищцовото дружество твърди, между „.................“ ЕТ и “Топлофикация
София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради
което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да
му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.
Сочи че ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди но не
изпълнил законоустановеното задължение да сключи договор. Изтъква, че в §
1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с
последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
1
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка
със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство във сферата на енергетиката. Сочи че съгласно
чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвят от “Топлофикация София” АД и се одобряват от Държавната комисия
за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период
били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация
София” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Изтъква, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - “ Топлофикация София” ЕАД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.
68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени
изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на
твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Ето защо има право да търси заплащане и на цената на услугата
дялово разпределение. Прилагат се писмени доказателства. Иска се да бъде
допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „Топлофикация
София“ ЕАД и ФГР и материалите по делото да
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба с който е заявил, че предявените искове
са неоснователни. Счита, че не се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, тъй като топлоснабдения имот е бил отдаден под наем и
наемателят е имал задължението да заплаща всички консумативи свързани с
наетия имот.
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба
2
от 26.01.2024 г., поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е
извършено в съответствие с всички действащи към този момент нормативни
разпоредби.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна.
От представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим
имот от дата 24.07.2017 г. от КЧСИ, ЧСИ ............, с рег. № ......... се установява,
че въз основа на Протокол от 21.07.2017 г. за обявяване на купувач на
недвижим имот по реда на чл. 492, ал. 1 от ГПК на ............ – София с
идентификатори – ............ и 68134.801.2087.1.36, находящ се в гр. София, ул.
„.......“ № 20, бл. 14, ет. 1 с бивш собственик – ЕТ „.......“, се възлагат на
„Ц...........“ ООД горепосочените недвижими имоти.
От приетото по делото съобщение на „Топлофикация София“ ЕАД,
адресирано до Божидар Петракиев, с регистрационен индекс: Г-3795 от дата
16.02.2017 г., се установява, че във връзка с постъпило в ищцовото дружество
заявление с вх. № П-516/17.01.2017 г. от „Сибанк“ ЕАД за закриване на
партида, от м. януари 2017 г. на името на ответника е открита партида с
абонатен № 394180 за заплащане на топлинна енергия за магазин, находящ се
на адрес: бул. „.......“ № 14, вх. 1.
Видно от представения по делото Договор за продажба на „............“ –
обособена част от „.............“ ЕООД – гр. ........., се установява, че на дата
13.04.2000 г. – Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОбП (продавач) и ЕТ „..................“, в
качеството му на купувач на основание чл. 33 и във връзка с чл. 30, ал. 1 от
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия, на основание Заповеди на Министъра на РРБ № РД-02-14-
694/22.04.1999 г. за откриване на процедура по приватизация и № РД-02-14-
632 от дата 31.03.2000 г. за определяне на купувач, горепосочените страни
сключват цитирания договор за продажба на „............“ – София – обособена
част от „.............“ ЕООД – гр. ........., представляващ недвижим имот, състоящ
се от пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509,34 кв.м., гр. София,
между блок 14 и блок 15, бул. „.......“, ............., ведно с право на строещ върху
терена и съответните идеални части от общите части на сградата.
От представения по делото Договор за наем от дата 27.05.2004 г.,
записан с акт № 80, том № III, с рег. № 7715/28.05.2004 г. в служебния архив
на Росица Рашева, нотариус с район на действие – районен съд – гр. София,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 203, се установява,
....................... Петракиев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ –
........., в качеството му на наемодател е предоставил процесния недвижим имот
(магазин) на „.........“ ООД, в качеството му на наемател.
По делото е представен и Анекс № 9 към Договор за наем на недвижими
3
имоти, находящи се в гр. София, адрес: бул. „.......“ бл. 14 – партер, сключен
между ......................., лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „..................“, в качеството му на наемодател и „Кредитекс“ ООД, в
качеството на наемател, се установява, че страните по договора се уговарят,
считано от 01.07.2016 г. наемателят да не ползва и освобождава недвижим
имот № 4 и съответно да не дължи за него наем, като същия има право и може
по всяко време да възобнови ползването на Недвижимия имот № 4 –
посредством / като започне да заплаща дължимия за него наем по реда на чл.
2.3 (а) от Договора за наем (по банков път) към наемателя.
По делото от „Топлофикация София“ ЕАД е представена и покана за
плащане на дължими суми във връзка с топлоснабдяване на имот до „Агро-
Индустриал – Божидар Петраклиев“ ЕТ. В поканата е посочено, че към дата
08.11.2019 г. ответникът има незаплатени задължения към ищцовото
дружество за процесния имот, а именно за топлинна енергия за периода от м.
01.2017 г. до м. 10.2017 г. в размер на 601,82 лева, в това число главница –
484,38 лева и лихва – 117,44 лева, както и услуга дялово разпределение за
периода от м. 01.2017 г. до м.10.2017 г. в размер на 17,05 лева, в това число
главница – 13,70 лева и мораторна лихва в размер на 3,35 лева.
От представения по делото Договор № Д-0 – 67 / 03.06.2020 г.., се
установява, че на дата 03.06.2020 г. ищцовото дружество – „Топлофикация
София“ АД в качеството на възложител и „Техем сървисис“ в качеството на
изпълнител е сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице на СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че
процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период
(01.2017 г. – 10.2017 г.), като ищцовото дружество ежемесечно е извършвало
отчети на общ топломер, които е от търговски тип, преминал е метрологичен
контрол и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца.
Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „Техем сървисис“
ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. Констатира се, общата сума
за топлинна енергия начислена от ищцовото дружество във фактури за
абоната през процесния период е в размер на 486,39 лева, от която 165,16 лева
за отопление на имот и сградна инсталация общо и 321,23 лева за битово
горещо водоснабдяване. От експертизата се установява още, че извършените
измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение о
остойностяване на потребена ТЕ за имота на „..................“ ЕТ, аб. № 394180 са
в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се
установява се установява, че по партида с абонатен № 394180 за процесните
4
задължения няма извършени плащания. Установява се, че сумата
представляваща главница за топлинна енергия, такси за дялово разпределение
и изчислената лихва върху тях възлиза в общ размер на 618,87 лева за
процесния период, която към момента на проверката не е погасена.
Установява се, че общата сума главница за топлинна енергия е в размер на
484,38 лева, а главницата за такса дялово разпределение е в размер на 13,70
лева. От заключението на вещото лице се установява още, че за главница ТЕ
по процесните фактури, за периода от 03.03.2017 г. до 31.10.2019 г., съобразно
всеки период на лихвена промяна, мораторната лихва за ТЕ възлиза в размер
на 117,44 лева, а лихвата за ДР съобразно периода – 03.03.2017 г. – 31.10.2019
г. възлиза в размер на 3,35 лева. Вещото лице констатира, че законната лихва
по процесните фактури издадени от ищцовото дружество е в общ размер на
120,79 лева, която сума към момента на проверката не е погасена.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
правна страна.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 69816/2019 г. по
описа на СРС, 142 състав от дата 02.01.2020 г. Исковете са допустими като
предявени в законоустановения срок и в предметните и субективните предели
на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Ищецът обосновава главното задължение на ответника при твърдения за
неоснователно обогатяване на последния със стойността на доставената му и
използвана от него топлинна енергия, доколкото той имал качеството на
потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Ищцовото дружество
поддържа, че ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия, без да я
заплаща и без да е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради
което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото
дружество и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера на обедняването. Следователно главният иск е с правна квалификация
– чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при ОУ, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди / потребители на топлинна енергия за стопански нужди според
редакцията съгласно ДВ, бр. 74/2006 г. /. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Според § 1, т. 43 ДР ЗЕ /редакция ДВ, бр. 74/2006 г./ „потребител на енергия
5
или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа а или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. В случая страните не спорят,
че между тях не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, а и по делото няма доказателства за сключването на такъв.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай по делото не се установи към настоящия момент
ответникът да е собственик на процесния имот, за който се твърди, че ищеца е
доставял ТЕ ползвани за стопански нужди. От представения по делото
Договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.14“ се установява, че
ответникът придобива пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509,34
кв. м., гр. София, между блок 14 и блок 15, бул. „.......“, район „Изгрев“, кв. 63.
По делото обаче ищецът носещ доказателствената тежест не установи
идентитет между топлоснабдения имот, за който се твърди и претендира с
нито един от едноетажните магазини, които ответникът е придобил през 2000
г. по силата на горепосочения договор.
С оглед на гореизложеното не може да бъде направен категоричен и
еднозначен извод, че единия от посочените в Договор за продажба на
„Търговски комплекс, бл.14“ търговски обекти е топлоснабдяван от ищцовото
дружество.
От друга страна следва да се отбележи, че видно от представеното по
делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2017 г. на ЧСИ
– Миладинов, се установява, че част от недвижимите имоти от Търговския
комплекс, бл. 14 – гр. София, съответно с идентификатори – ............и
68134.801.2087.1.36, находящи се в гр. София, ул. „.......“ № 20, бл. 14, ет. 1 са
възложени на трето за делото лице, а именно на дружеството – „Ц...........“
ООД, а ответникът по делото – ЕТ „Агро-Индустриал- Божидар Петракиев“ в
Постановлението е посочен като бивш собственик, т.е. налице са косвени
доказателства, че част от имотите са възложени на трето лице/отново неясно
кои имоти са отчуждени от ответника , с оглед липсата на доказателства за
индивидуализирането им/ .
Отделно от това по делото не се установи ответника да има някаква
друга връзка, която да му придаде качеството „небитов клиент“ по смисъла на
закона – не са представени никакви доказателства в тази насока, поради което
независимо от безспорно установената доставка на ТЕ за абонатен № 394180
/по СТЕ/, за ответника липсва както задължение за сключване на договор, така
и задължение за плащане на доставената ТЕ за обекта.
В конкретния случай предвид обстоятелството,че е претендирано
заплащане стойността на доставена топлинна енергия,необходимо е да бъде
6
доказано, че топлинната енергия е доставена в имота и е потребена от
ответника, при което ответникът чрез незаплащането на консумираната
топлинна енергия се обогатява, докато ищецът обеднява, защото не получава
цената на доставена топлинна енергия.
Съдът приема, че от ангажираните в хода на производството
доказателства /СТЕ/ може да бъде направен несъмнен извод,че в недвижимия
имот е доставена топлинна енергия, но не може да бъде възприето, че е
доказано, че ответникът отговаря за заплащане цената на доставена топлинна
енергия.
За уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД не е достатъчно да бъде
установено, че ищецът е обеднял, но и да бъде доказано, че ответникът се е
обогатил, както и между обедняването и обогатяването да съществува връзка.
Ангажираните в хода на производството доказателства установяват,че ищецът
е доставил топлинна енергия,т.е. ако не е получил плащане се е обеднил, но не
са събрани доказателства, че именно ответникът отговаря за заплащане на
доставената в имота топлинна енергия, защото липсват доказателства
ответникът да е собственик на топлоснабдения имот към процесния период,
както и съответно да е настъпило имуществено разместване на парични
престации именно с ответника по делото.
С оглед на гореизложените съображения, поради недоказаност на
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване,
предявените искове – / за главница и лихви / следва да бъдат отхвърлени само
на това основание, без да се обсъждат останалите доводи на ответника,
поддържани в отговора на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски.
Ответникът в настоящото производство не претендира направени по делото
разноски, поради което ищецът не дължи разноски на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, против „............“ ЕТ, ЕИК .........., чрез ......................., ЕГН **********
и адрес на управление: гр. София, община Изгрев, ул. „Елемаг“ № 30, за
признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер на 484,38
лева главница за топлинна енергия за периода от м.01.2017 г. до м.10.2017 г;
117,44 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 03.03.2017 г. до 31.10.2019 г., както и за сумата за дялово
разпределение в размер на 13,70 лева за периода от м.01.2017 г. до м.10.2017 г.,
и 3,35 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от м.01.2017 г. до м.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 69816/2019 г. по описа на СРС, 142 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участие на трето лице – Техем Сървисиз
ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8