№ 22
гр. Гълъбово, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. С.
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. С. Гражданско дело №
20245550100274 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД срещу С. Т. А., с
която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Ищецът твърди, че сключил с ответника на 03.06.2016 г. договор за кредит
ЕКСПРЕСО, въз основа на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 8000
лв., със срок на договора за кредит до 30.06.2023 г.. Твърди, че към датата на сключване на
договора била уговорена лихва в размер на 9,1 %. Твърди, че редът, методиката и условията
за предоставяне, усвояване, ползване и погасяване на кредита били подробно описани в
сключения договор за кредит от 03.06.2016 г. Твърди, че ответника не обслужвала редовно
отпуснатия кредит, като за периода 30.03.2019 г. – 30.04.2021 г. не били внасяни дължимите
суми и били допуснати 52 броя непогасени месечни вноски. Поради това ответника
изпаднала в забава/просрочие и Банката пристъпила към обявяване на кредита за изискуем
на краен падеж. Твърди, че по ч.гр.д. № 515/2023 г. на РС-Гълъбово била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката за следните суми: сумата от 5584,28лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и четири
лева и 28 стотинки/ – главница по договор за кредит, 1677,39лв. /хиляда шестстотин
седемдесет и седем лева и 39 стотинки/ – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
30.03.2020г. до 03.07.2023г., 537,50лв. /петстотин тридесет и седем лева и 50 стотинки/ –
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.03.2019г. до
03.07.2023г., 314,82лв. /триста и четиринадесет лева и 82 стотинки/ – обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 04.07.2023г. до 04.12.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
06.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че било образувано изп.д. №
3645/2023 г. по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС Стара
Загора. Ответникът бил възразил срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414
ГПК, поради което предявил настоящите искове. Иска от съда да установи вземането по
заповедта за изпълнение на основание чл. 422, ал. 1 ГПК и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
1
ответника С. Т. А., в който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че претендирани
парични задължения от ищеца, по отношение на главница и лихви са недължими, като
погасени по давност, като излага съображения в тази насока. Твърди, че не е получавала
писмо с обратна разписка за настъпила предсрочна изискуемост, както и че от исковата
молба не става ясно от кога започва да тече изискумостта на кредита и защо ищецът е приел,
че е настъпила изискуемоста на 04.07.2023 г. Заявява, че били направени плащания по
кредита през 2017, 2018 и 2019 г., които не били отразени в исковата молба. Поради това
иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 515/2023 г. по описа на
РС – Гълъбово се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено на 06.12.2023 г. от заявител - настоящия
ищец, срещу длъжника – настоящ ответник, за заплащане на следните суми: 5584,28лв. –
главница по договор за кредит, 1677,39лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 30.03.2020г. до 03.07.2023г., 537,50лв. – обезщетение за забава до датата на настъпване на
изискуемост за периода от 30.03.2019г. до 03.07.2023г., 314,82лв. – обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 04.07.2023г. до 04.12.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
06.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането. По делото е издадена Заповед №
302/08.12.2023 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за
посочените суми срещу длъжника. За да постанови издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител е
удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В двуседмичния срок по
чл.415, ал.2 от ГПК, длъжникът е подала през заповедния съд възражение за недължимост
на вземанията. В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на
вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените
обстоятелства, предявените искове се явяват процесуално допустими.
За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на
ищеца бе да се докаже, че е съществувало действително облигационно правоотношение, с
параметрите на договора, посочен в исковата молба; че е изправна страна по договора, в
това число – че е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че е
настъпила изискуемостта на всички задължения по кредита, както и размера на
претендираните лихви и неустойки.
Представен е със заявлението по чл.417 от ГПК и по исковото производство Договор
за кредит „Експресо” –смарт/карта 871014468580, сключен на 03.06.2016 г., между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, наричан за краткост „Банката“, и С. Т. А. – „Кредитополучател“,
по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на
8000 лева, с краен срок за погасяване 30.06.2023 г., съобразно погасителен план –
Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от договора, номиналния лихвен
процент е в размер на 9,1 % на година за целия срок на договора. Договорен е и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 12,10 %, както и наказателна лихва при просрочие.
Кредитът е обявен от банката като изискуем на краен падеж на дата 04.07.2023 г.
В резултат на така сключения договор за банков кредит се е породило задължение у
кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за
главница и лихва.
Безспорно е установено от събраните доказателства - писмени и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение -
да отпусне на Кредитополучателя определената в договора сума, която е усвоена от него
изцяло и наведнъж на 03.06.2016 г. С отпускане на кредита е станало дължимо
задължението на Кредитополучателя да го върне в определените срокове, ведно с
договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.
2
От приетото по делото заключение на назначената ССчЕ се установява, че
Кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е изпълнявал точно
поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по
взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от
Кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 30.03.2019 г.
Предвид горното, в полза на Банката са се породили вземания за главница и лихви,
които са дължими и при точно изпълнение на задълженията. А поради настъпилата забава, в
нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат при
условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на всяко едно от
перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Поради това, че вземанията на Банката-ищец са напълно доказани по основание и
размер, следва да бъдат признати за установени, така, както са предявени. Вземането за
главница ще бъде признато за установено ведно със законната лихва, считано от 06.12.2023 г.
до окончателното плащане. Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от
момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А законна
последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със законната лихва
/по арг. от чл.86 от ЗЗД/.
За да достигне до този извод, Съдът намери за неоснователно възражението на
ответника за погасяване на вземанията поради изтекла давност. В тази връзка, Съдът
съобрази установената съдебна практика, според която началният момент на изискуемостта
на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски, е датата на
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Обстоятелството, че Банката не е обявила кредита за
предсрочно изискуем при възникване на просрочено плащане на задължение със забава над
90 дни, в случая считано от последната платена вноска - 30.03.2019 г., не освобождава
Кредитополучателя от задължението да плаща месечните погасителни вноски на
съответните им падежи, тъй като крайният срок на погасяване на кредита е 30.06.2023 г. /в
този смисъл е Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК/.
Относно разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на
262,28 лв., от които 162,28 лв. – за внесена държавна такса и 100,00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. Същите са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т.12 от ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските, сторени в заповедното производство, включително
когато не се изменят разноските по издадената заповед за изпълнение, се присъждат от
исковия съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да се
присъдят с настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които се установиха в размер на
962,28 лв., от които 162,284 лв. – за държавна такса в исковото производство /довнасяне на
2 % от заявения за защита материален интерес/, 2500,00 лв. – възнаграджение вещо лице за
ССчЕ и 300.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд - Гълъбово
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „Банка ДСК“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” №
19, от С. Т. А., с ЕГН: **********, с адрес: ****************, по Заповед № 302/08.12.2023
3
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена
по частно гр. дело № 515/2023 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, за следните суми:
сумата от 5584,28лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и 28 стотинки/ –
главница по договор за кредит, 1677,39лв. /хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и 39
стотинки/ – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 30.03.2020г. до 03.07.2023г.,
537,50лв. /петстотин тридесет и седем лева и 50 стотинки/ – обезщетение за забава до датата
на настъпване на изискуемост за периода от 30.03.2019г. до 03.07.2023г., 314,82лв. /триста и
четиринадесет лева и 82 стотинки/ – обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода от 04.07.2023г. до 04.12.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 06.12.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Т. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***************, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, сумата 962,28 лв. – разноски по делото и сумата 262,28 лв. – разноски
по частно гр. дело № 515/2023 г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4