Решение по дело №605/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 62

 

                                    гр. П. 17.02.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 605 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Застрахователно дружество „б.“ АД против решение № 229 от 30.04.2019 г., постановено по т.д. № 466 по описа за 2018 г. на П.ския окръжен съд, с което Застрахователно дружество „б.“ АД е осъдено да заплати на В.Д.Т., сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на горния край на лявата голямопищялна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, които вреди са претърпени от В.Д.Т. в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.07.2016 г. на път ***, на **кмв посока гр. П.– гр. П., причинено виновно от А.Д.П. при управление на лек автомобил „С.“ с рег. № **, по отношение на който е налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" към деня на събитието по застрахователна полица № ***, сключена със З. „Б.И.“ АД, със срок на действие от 07.03. 2016 г. до 06.03.2017 г.; сумата от 1257,91  лева - застрахователно обезщетение за претърпени от В.Д.Т. имуществени вреди в резултат на същото увреждане, представляващи направени от ищцата разходи по повод лечението й, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 07.03.2018 г. до окончателното им изплащане; сумата от 3981,60 лева - направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ския окръжен съд, сумата от 1650.32 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса, както и сумата от 730 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите първоначална КСМАТЕ /150 лв./, повторна КСМАТЕ /500лв./ и ССЕ /80лв./.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, П.ският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл.52 ЗЗД. В заключение въззивникът изразява становище, че поради недоказаност на действителния размер на иска, същият следва да се отхвърли след като се отмени обжалваното решение на П.ския окръжен съд. В този смисъл е заявено и искането във въззивната жалба. Въззивникът моли да му се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата В.Д.Т., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като и се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

         П.ският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред П.ския окръжен съд е било образувано по предявени от В.Д.Т. против Застрахователно дружество „б.“ АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от претърпяно ПТП на 23.07.2016 г., както и сумата от 1 257.91 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението на получените вследствие посоченото ПТП травми, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Исковете се основават на следните, установени по делото  факти:

         На 23.07.2016 г., около 12.10 часа, на път ***, ***км в посока от гр. П.към гр. П., при движение  в посока от запад на изток по пътя гр. П. – с. К., лек автомобил марка „С.“, модел „**“ с рег. № **, управляван от А.Д.П., при маневра ляв завой, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „**“, управляван от Д.В.Т., удря челно този автомобил, както и друг намиращ се на пътя лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с водач Е.Т.Н., при което пътуващите в ударените автомобили лица, включително и ищцата В.Т., получават различни телесни  увреждания.

         Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „С.“ – А.Д.П.. В тази насока по делото е установено, че с одобрено от съда споразумение, по н.о.х.д.  № 5167/2017 г. на ПРС, обвиняемият А.Д.П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал. 3 ,б.“а“, вр. с ал. 1, б.“б“ вр. с чл. 342,ал. 1 от НК за това, че на 23.07.2016г. на път ***, на **кмв посока гр. П.–гр.П., при управление на лек автомобил „С.“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение /чл.5,ал.1 и ал.2; чл.20, ал.1 и ал. 2; чл.25, ал.1 и ал.2; чл.26 ; чл.28, ал.1; чл.37,ал.1; чл.47; чл.77, ал.1 и ал.2; чл.79; чл.84, ал.2; чл.102 от ЗДП/, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Д.Т., изразяваща се в закрито счупване на горния край на лявата голямопищялна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник на пострадалата; средна телесна повреда на Е. В.А. и две средни телесни повреди на Т.М.П., като за така извършеното престъпление на обвиняемия е наложено съответното наказание - една година лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НК.      

         Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „С.“, модел „**“ с рег. № **, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № ***, действаща от 07.03.2016 г. до 06.03. 2017 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата Т. е получила следните увреждания: закрито счупване на вътрешния кондил на лявата голямопищялна кост, мекотъканна травма по страничната повърхност на лявата коленна става, коремна травма с кръвонасядане по кожата на предната коремна стена, по-силно изразено вдясно, кървяща рана по гърба на носа. Получените вследствие процесното ПТП увреждания наложили хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение на пострадалата Т. през периода от 23.07.2016 г. до 11.08.2016 г. /за лечение на описаните травми/ и през периода от 12.08.2016 г. до 15.09.2016 г. /за операция и лечение на настъпилите вследствие на първоначалната травма усложнения – некротична рана и възпалителни изменения по лявата коленна става/. Лечението е било последвано от рехабилитационни процедури и възстановяване в домашен режим, като целият процес е продължил около 5-6 месеца.

Освен физическите травми, ищцата е получила и посттравматично разстройство, преминало в депресивен период с умерена тежест, проявяващо се в отказ от социални контакти, страх и тревожност, занемаряване на външния вид и невъзможност за справяне с домакинството.

Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват, както от заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на разпитаните свидетели, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и интезитет болки и страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето с трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, контузията на крайника и настъпилите вследствие на това усложнения, са били свързани и със силни болки, продължителната имобилизация на крайника и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с домакинството и със самообслужването. Според заключението на тричленната комплексна експертиза, предвид характера и степента на контузията на крака, последиците от подобна травма отшумяват обичайно за около 5-6 месеца.

  Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

   Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, П.ският окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на заключението на тричленната комплексна експертиза и на свидетелските показания.

Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно определения размер на обезщетението за неимуществените вреди се основават на възражението, че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил начина и стандарта на живот на пострадалата.

П.ският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на въззивната жалба доводи в тази насока, поради следното:

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

         В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата Т. травматични увреждания на различни части на тялото, за определен период е било свързано с изпитване на силни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основното увреждане - долен крайник, болката е била съпътствана и с други усложнения и физически страдания – инфекция, допълнителна хирургическа интервенция, ограничаване на движенията. Това рязко е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, ограничаване на социалните контакти.  

Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период, прогноза на възстановяване и пр., промените в икономическите условия също следва да се отчетат, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната.

В тази връзка, съдът не споделя изразените от представителя на застрахователя доводи, че начинът и стандартът на живот на пострадалата към датата на настъпване на вредите, са индикатор за фактора социално-икономически условия.

Напредналата възраст на пострадалата, социалният й и имуществен статус в частност - начинът й и стандартът на живот, са неотносими към определяне размера на застрахователното обезщетение факти. Степента на човешкото страдание, свързано с разстройство на здравето под каквато и да е форма, не може да бъде обусловена от възрастта, социалния и имуществен статус, здравословно състояние и други особености на индивида. Като висше благо, естествено присъща и неотменима за човека ценност, здравето, както и животът, поначало са неоценяеми в смисъл, че не съществува съответстващ материален еквивалент, с който то - здравето да бъде сравнено и съответно категоризирано като материална величина. Поради това и не съществуват биологични, социални, имуществени, морални или каквито и да било фактори, които да увеличават или занижават неговата „стойност“. Освен това, в случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла в резултат от причинените й вследствие на ПТП физически и психични травми. Тези вреди, представляващи болки и страдания, емоционален срив и други подобни негативни промени във физическия, психичния, емоционален статус на ищцата, не се влияят от начина й и стандарта й на живот, поради което последните не биха могли да бъдат определящ размера на обезщетението фактор.

Като важен индикатор за реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната, обаче могат да бъдат разглеждани  лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", които, макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно увеличението на минималните им размери през последните три години, както и увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми за сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, включително и на действащите към датата на застрахователното събитие спрямо предходни периоди, също следва да се отчете при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в общ размер от 40 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на решението си П.ският окръжен съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззиваемата В.Т. следва да се присъдят направените в това производство деловодни разноски, които според представените платежни документи възлизат на 3981.60 лева с включен ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, П.ският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 от 30.04.2019 г., постановено по т.д. № 466 по описа за 2018 г. на П.ския окръжен съд.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на В.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 3981.60 лева делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по в.т.д. № 605 по описа за 2019 г. на П.ския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: