Р Е Ш
Е Н И Е
№ 672
гр. Пловдив, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 8091/2018 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18-1030-006085 от 30.07.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на А.К.С., ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление за срок от три месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б. „А”
от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, оспорват
се констатациите в АУАН, навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят А.С., редовно
призован се явява лично, представлява се от адв.К.,
който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”
- редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 27.06.2018 г. жалбоподателят А.С. управлявала автобус
„Темса Престиж“ с рег. № **. Около 12:05 часа се
движил в с.Ягодово, обл.Пловдив, като на кръстовището
на улиците „Васил Левски” и „Христо Ботев” в посока изток, неустановено МПС му
отнело предимството, поради което жалбоподателят рязко задействал спирачната
система на автобуса, за да избегне удар между двете МПС-та. В резултат на
рязкото спиране една от пътничките в автобуса – Н.К.К.,
която се била изправила изчаквайки спиране на
автобуса на близката спирка, загубила равновесие и се ударила в предното
стъкло на автобуса, при което същото се счупило. След случилото се
жалбоподателят дал на пострадалата вода и я попитал в присъствието и на другите
пътници, сред които и св.Д.Д. добре ли е, иска ли да
извикат екип на Спешна помощ. К. обаче отказала и тъй като нямала видими
наранявания си тръгнала от мястото, като отишла на работното си място. Малко
по-късно същия ден посетила спешен кабинет на УМБАЛ „Свети Георги” гр.Пловдив,
където била прегледана. На 12.07.2018 г. посетила и Съдебна медицина
гр.Пловдив, където си извадила съдебномедицинско удостоверение /СМУ/, в което
се сочели като констатирани контузия на десен лакът, контузия на главата, които
травматични увреждания са били причинени по механизма на удар с или върху твърд
тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е
отразено в предварителните сведения. Сочело се, че тези увреждания са причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето. След като се сдобила с това
СМУ Н.К. ***, където подала жалба за случилото се. По случая била образувана
проверка, в хода на която били снети обяснения от К. и ** – жалб.С..
В последствие за случилото се на 27.06.2018
г. спрямо жалбоподателят бил съставен АУАН за административни нарушения по
чл.132, т.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП, който бил подписан без
възражение от нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка
за нарушител/водач, оправомощителна заповед,
обяснения на Н.К. и А.С., констативен протокол за ПТП от 12.07.2018 г., съдебно
медицинско удостоверение 759/2018 г. от 12.07.2018 г., амбулаторни листове от
04.07.2018 г. и 10.07.2018 г., заявление от Н.К., лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 27.06.2018 г., както и от свидетелските показания на актосъставителя К.П.
и на св.Д.Д.. Показанията на св.Ц.Г.не се кредитират
от съдебния състав, тъй като са вътрешнопротиворечиви.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При така изяснената фактическа обстановка и с
оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно
доказано да е осъществено от страна на жалбоподателят М. да са осъществени административните
нарушения по чл.132, т.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП, е
безспорно доказано, че след рязкото спиране на управлявания от жалбоподат.С. автобус се е стигнало да наранявания на лицето
Н.К., която е загубила равновесие и се ударила в предното стъкло на автобуса, като го счупила. Действително
може да се счита за доказано по делото, че това спиране се е наложило с оглед
на поведението на друг автомобил, който е отнел предимството на автобуса.
Следва обаче да се има предвид, че при управление на МПС водачите са длъжни да
избират такава скорост на движение, която да дава възможност за безпрепятсвено
спиране на управляваното МПС в екстрени ситуации. В конкретния случай очевидно
рязкото спиране е било наложено както от действията на водачът на друг
автомобил, така и от скоростта на движение избрана от водача на автобуса С.,
което може да се приеме за неосигуряване на всички условия за безопасно
пътуване на пътниците и за допринесло за получените увреждания от пътничката К..
За тях обаче може да се приеме, че е допринесла и самата пострадала, която е
станала от мястото си в момент, когато автобусът е бил в движение и това не е
било безопасно. Ето защо съдът счита, че от доказателствата по делото може да
се направи извод за това, че жалбоподателят С. е нарушил разпоредбата на
чл.132, т.2 от ЗДвП.
По отношение на другото нарушение – това по
чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП също може да се счита, че е осъществено. Това
е така, тъй като счупването на стъклото и получаването на наранявания от
пътничката К. по същество представлява ПТП и водачът на автобуса е имал
задължението да подаде сигнал за неговото настъпване, независимо че третият
участник в ПТП-то /неустановеният автомобил/ е напуснал мястото на инцидента.
Това задължение за водачът не е отпаднало и с напускането на мястото на
инцидента от пострадалата К.. Ето защо съдът счита, че е осъществено и това
нарушение.
По отношение на направените възражения нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН съдът счита, че няма такова доколкото не са установени
свидетели очевидци на инцидента. Що се касае до другото възражение, а именно че
не е доказано че тези травматични увреждания са причинени от инцидента на
27.06.2018 г., съдът счита същото за неоснователно, доколкото са приложени
множество медицински документи, а в съдебномедицинското удостоверение се сочи,
че констатираните увреждания отговарят да са причинени по време и начин от
твърдените данни от пострадалата, т.е. при ПТП.
Основателно се явява възражението за това, че
липсват мотиви за налагане на максималното предвидено в закона наказание за
нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП, доколкото действително не се
констатират такива мотиви на наказващия орган. Това обаче не е основание за
отмяна на наказателното постановление, а би могло да е аргумент единствено за
намаляване на санкцията с оглед констатираното нарушение.
В конкретния случай обаче съдът счита, че следва
да се приеме случаят за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН по отношение и на
двете нарушения. Всяко едно от тях се явява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид. По отношение на
нарушението на чл.132, т.2 от ЗДвП следва да се посочи, че е имало значително
много допълнителни обстоятелства, които са довели до причиняването на телесни
увреждания, които са леки такива по смисъла на НК, доколкото попадат извън
приложното поле на чл.128 и чл.129 от НК. Такива са поведението както на самата
пострадала, така и на трето неустановено лице, което е отнело предимството на
автобуса и е било причина за предприетите от водача действия по рязко спиране.
Ето защо съдът счита, че конкретното нарушение, макар да има за последица
настъпването на травматични увреждания на пътник в автобуса, се явява с
по-ниска степен на обществена опасност, доколкото с поведението си водачът С. е
предотвратил настъпването на по-тежки последици. По отношение на другото
нарушение пък обществената опасност е по-ниска в резултат изцяло на поведението
на пострадалата, която е отказала да се вика екип на Спешна помощ и си е
тръгнала доброволно от мястото на инцидента. Освен това по същата е нямало и
видими наранявания, поради което независимо, че не е отпаданало
задължението на А.С. да подаде сигнал за настъпилия инцидент, то с оглед на
сочените по-горе обстоятелства нарушението му се явява с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения. Ето
защо съдът счита, че от доказателствата по-делото се доказва наличието на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и за двете констатирани нарушения.
Доколкото сочената маловажност на случая не е
констатирана от наказващия орган, а е била налична, съдът счита, че издаденот НП се явява незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-006085 от
30.07.2018 г. на Началник Група към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.К.С., ЕГН **********
на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл.132, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2 б. „А” от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.