№ 184
гр. Благоевград, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20231200600717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК, и е образувано по
постъпила частна жалба от К. Т. А., живуща в гр. С., ул. „О.“ № *, чрез
повереника й – адв. Р. О., срещу определение № 66/20.02.2023 г., постановено
по н.ч.х.д. № 569/2022 г. по описа на РС-С., с което е прекратено
наказателното производство поради това, че тъжбата не отговаряла на
условията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Прекратяването е предприето от съдията-
докладчик по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, което е изрично посочено. По
тази причина, определението, което го постановява, подлежи на проверка по
реда на глава XXI, т.е. в открито съдебно заседание по арг. от чл. 250, ал. 4
НПК.
В жалбата срещу определението се твърди, че прекратяването не било
правилно, защото не бил нарушен срокът за отстраняване на нередовностите
на тъжбата – невнасянето на държавна такса и не съдържането на данни за
обстоятелствата на престъплението. Сочи се в жалбата още, че били
нарушени правилата на чл. 178 и сл. НПК и че връчването на указателното
съобщение, извършено в случая по реда на чл. 178, ал. 2 НПК, било
опорочено, тъй като информация за местонахождението на тъжителката била
получена от М. З., която освен че е съседка на тъжителката, е и лицето, срещу
което е подадена тъжбата. Излагат се доводи, че приложима в случая била
разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от НПК и че било налице нарушение на
правилата за връчването, тъй като тъжителката не отсъствала от страната за
1
посочения период в докладната записка. На последно място се твърди, че в
случая била налице хипотезата на връчване на съобщение, предназначено за
частния тъжител чрез противника – посочения от него подсъдим, което било
недопустимо. Моли се ОС да отмени обжалваното определение и върне
делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от друг състав на районния съд.
Срещу така депозираната частна жалба не са постъпили възражения от
лицата, срещу които е подадена.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
В открито съдебно заседание частната тъжителка не се явява, не се явява
и нейния повереник – адв. Р. О.. Постъпила е молба от последната, в която
заявява, че желае да се даде ход на делото и жалбата да се разгледа без
участие на частния тъжител и неговия повереник.
Пред настоящата инстанция лицата, срещу които е подадена частната
тъжба – М. А. З. и Н. Й. З., не се явяват в съдебно заседание, в което е даден
ход на делото.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и провери
правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
НЧХД №569/2022 г. по описа на РС-С. е образувано въз основа на частна
тъжба, подадена от К. Т. А., срещу М. А. З. и Н. Й. З. – нейни съседи, с
твърдения, че на 20.05.2022 г., привечер в гр. С., на ул. „О.“ 13, наричайки я
„курва“, „проститутка“, „пачавра“, „мъжете не ти стигат“, „парцал“, „боклук“,
„ненормална“, „луда“ и отправяйки й груби и вулгарни псувни, унизителни за
честта и достойнството й, М. А. З. и Н. Й. З. я обидили и осъществили състав
на престъпление по чл. 146 от НК, а Н. З., чрез нанасяне на удар в областта на
едното й ухо, осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК като й
причинил разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда. С
тъжбата се отправя искане М. А. З. и Н. Й. З. да бъдат признати за виновни за
тези престъпления. С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди на К. А. за престъплението по чл. 146 от НК. А за престъплението по
чл. 130 НК е предявен граждански иск срещу Н. Й. З. за сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от деянието му неимуществени
вреди на К. А..
След постъпването на тъжбата, съдия-докладчикът е констатирал, че тя
не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК – не била внесена дължимата
2
държавна такса и тъжбата не съдържала данни за обстоятелствата на
престъплението, поради което с разпореждане от 24.11.2022 г. е дал указания
на тъжителката да приведе нейното съдържание в съответствие с тези
изисквания. След като приел, че е налице редовно връчване на съобщението
за констатираните нередовности на тъжителката на 10.02.2023 г. и в указания
седмодневен срок, изтичащ на 17.02.2023 г., не била постъпила тъжба с
отстранени нередовности, първоинстанционния съд прекратил с обжалваното
определение наказателното производство, а частната тъжба – върнал на
подателя. В конкретния случай съдът е приел наличието на прекратителното
основание по чл. 24, ал.5, т.2 от НПК, а именно несъответствие на тъжбата с
изискванията на процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав не е съгласен с тази преценка, защото:
За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че е
налице редовно връчване на съобщението за отстраняване на нередовностите
на тъжбата на тъжителка, тъй като същата се била отклонила от посочения в
тъжбата адрес и не уведомила съда за промяната на местоживеенето си. След
неуспешно връчване на разпореждането на съда на посочения в тъжбата адрес
от служител при РС-С., съдът разпоредил книжата да бъдат връчени чрез
органите на МВР по реда на чл. 178, ал. 2 НПК. По делото е постъпила
докладна записка от служител на РУ-С., съгласно която тъжителката не може
да бъде открита на посочения в тъжбата адрес за призоваване, защото е във
Франция. Тази информация била получена по данни на съседката М. З. – т.е
едно от лицата, срещу което е подадена тъжбата.
Съгласно чл.180, ал.1 от НПК, призовките, съобщенията и книжата се
връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначена, а
когато лицето отсъства, те се връчват на изброените в ал. 2 на същия член
категории лица – пълнолетен член на семейството му, домоуправител или
портиер, съквартирант или съсед, когато поемат задължение да му я предадат.
Съгласно ал.3, когато призовката е предназначена за частен тъжител, който
отсъства и е невъзможно връчването й на изброените лица, тя може да се
връчи на повереника му, ако той се съгласи да я приеме, а ако лицата по ал.2
и ал.3 откажат да подпишат или не могат да приемат съобщенията, то тогава
връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се
подписва /ал.4/.
В случая не е спазено нито едно от посочените законови изисквания. Ако
връчителят не е успял да открие на посочения от тъжителя адрес пълнолетен
член от семейството му, то тогава той е следвало да направи връчване на
съобщението на посочените в ал.2 други лица, предвид че К. А. не е посочила
в тъжбата си, респ. не е приложила към нея договор за правна помощ,
повереник /за да се връчат съобщенията нему по реда на ал.3/. Едва ако
домоуправителят, портиерът /ако има такива в блока/ или съквартирант или
съсед на тъжителя откаже да поеме задължението да му ги връчи /напр.
поради това, че има данни, че той е напуснал адреса/, то връчителят е
3
следвало да отбележи това в съобщението – съобразно задължението си,
фиксирано в нормата на чл.180, ал.4 от НПК и то в присъствието на поне още
едно лице, което също да се подпише. В настоящия случай, от събраните по
делото доказателства се установява, че съобщението до частната тъжителка
не е връчено на лице от визираните в посочените разпоредби категории лица,
поради което и същата не е била редовно уведомена за разпореждането на
съда, с което й е даден седемдневен срок да отстрани констатираните в
тъжбата нередовности. В този случай съобщението се смята за невръчено.
Основателно е в тази връзка и възражението на повереника на частната
тъжителка – адв. Р. О., че получената информация във връзка с отсъствието
на тъжителката от посочения по делото адрес от противна по делото страна
няма как да бъде кредитирана.
Настоящият съдебен състав намира, че съдията – докладчик не е
изпълнил задълженията си за проверка досежно спазването на процедурата по
чл.180 от НПК като по този начин е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
тъжителката.
Предприемайки действия за прекратяване на наказателното
производство, без тъжителката да е редовно уведомена и без за нея да тече
съответен срок за отстраняване на нередности по тъжбата, РС-С. е лишил К.
А. от възможността да защити евентуално нарушените си права по съдебен
ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира правния извод на
съдията при РС-С. за наличието на основание за прекратяване на
наказателното производство, образувано въз основа на подадена тъжба от
частния тъжител К. Т. А. срещу М. А. З. и Н. Й. З. за неправилен, поради
което и съдебният акт следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр.335, ал.2 от НПК, в случая
на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 66/20.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д. №
569/2022 г. по описа на РС-С., с което е прекратено наказателното
производство.
ВРЪЩА делото на РС-С. за продължаване на съдопроизводствените
действия от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5