Р Е Ш
Е Н И
Е
No 45
гр. Ботевград, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1530 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “А. за с. на в.” ЕАД, гр. С. твърди, че на 01.07.2017
г. е сключен Договор за цесия между “И. А. М.” АД и “Ф. Б.” ЕООД /с предишно наименование “П. Ф. Б.” ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит No *********/18.11.2014 г., сключен между “П. Ф. Б.” ООД и ответника М.П.Т., е
прехвърлено в полза на “И. А. М.” АД. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение
No 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между “И. А. М.” АД и “А. за с. на в.” ООД, съгласно което “И. А. М.” АД му е
прехвърлило вземанията си, произтичащи от посочения договор за кредит, сключен
между “П. Ф. Б.” ООД и М.П.Т.,
като кредитополучателят е уведомена за извършените цесии. Ищецът е упълномощен
от “И. А. М.” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията.
Твърди, че на 18.11.2014 г. ответникът,
в качеството на кредитополучател, е сключила с “П. Ф. Б.” ООД Договор за
потребителски паричен кредит No *********, като
дружеството е предоставило на кредитополучателя сума в размер на 400.00 лв.
чрез кредитен консултант в брой по местоживеене на кредитополучателя, а
последният е удостоверил с подписа си в договора, че е получил в пълен размер
сумата по заема. Със сключения договор
страните са договорили дължимост на фиксирана лихва в размер на 78.89 лв., или
обща стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита в е в размер
на 478.89 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 7.98 лв., в периода от 27.11.2014 г. /падеж на първата вноска/ до 14.01.2016 г.
/падеж на последната вноска.
С
подписването на договора кредитополучателят се е съгласил да заплати такса за
оценка на кредитно досие в размер на 20.00 лв., платима при подписване на
договора, като страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски, или таксата е разделена на 60 броя равни вноски,
всяка в размер на 0.33 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето му и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредиполучателя, посочена като “Кредит у дома”. Такса
за тази услуга по процесния договор, която е дължима за предоставяне на кредита
по местоживеенето на кредитополучателя, е в размер на 93.96 лв., разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 1.57 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата “Кредит у дома” в
размер на 219.24 лв. е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя и също е разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 3.66 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски. Общият посочен размер на таксите “Кредит у дома”,
посочен в договора, е 313.20 лв. Поддържа,
че общият размер на сумата, която кредитополучателят се е задължил да върне на
кредитодателя, е в размер на 812.09 лв., включваща главница в размер на 400.00
лв., договорна лихва в размер на 78.89 лв., такса за оценка на досие в размер
на 20.00 лв., такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в
размер на 93.96 лв. и такса услуга “Кредит у
дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 219.24 лв., като общата дължима сума е
платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 13.54
лв. и включващи вноска по кредита в размер на 7.98 лв., вноска по такса оценка
на досие в размер на 0.33 лв., вноска по такса услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 1.57 лв. и такса
услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене в размер на 3.66 лв. Сочи,
че крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 14.01.2016 г., с което вземанията по
договора са станали изискуеми. На кредитополучателя е начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава за периода от
01.05.2015 г. до датата на входиране на заявлението в
съда в размер на 42.38 лв. Сочи, че кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем, като
погасената към момента на подаване на исковата молба сума е в размер на 302.50
лв., с която са погасени следните вземания: такса за услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене - 35.51 лв., такса услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене
– 83.95 лв., такса за оценка на досие – 7.26 лв., договорна лихва – 45.54 лв.,
главница – 130.24 лв.
Излага, че по подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано
ч. гр. д. No 608/2019 г. на РС- Ботевград, като длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по него. Моли съда да постанови решение,
с което признае за установено съществуването на вземанията му към ответника,
произтичащи от Договор за потребителски кредит No ********* от 18.11.2014
г., както следва: сумата от 269.76
лв. – главница, сумата от 33.35 лв. - договорна лихва за периода от
30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., сумата от 12.74
лв. - такса за оценка на досие за периода от 23.04.2015 г. до 14.01.2016 г.,
сумата от 58.45 лв. - такса услуга “Кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 30.04.2015 г. до
14.01.2016 г., сумата от 135.28 лв. - такса услуга “Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., сумата от 42.38 лв. - обезщетение за
забава за периода от 01.05.2015 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът- М.П.Т. *** в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н.И. оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е
уведомена надлежно за извършените цесии преди образуването на заповедното
производство, като в представеното от ищеца известие за доставяне е посочено,
че пратката не е получена. Оспорва да е налице валиден договор за цесия между “П. Ф. Б.” ООД и “И. А. М.т” АД,
както и че е уведомена за тази първа цесия. Твърди, че искът е недопустим
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. В условията на
евентуалност и/или алтернативност оспорва процесния договор за потребителски
кредит като нищожен. Сочи, че в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по чиито
правила се урежда договора, липсват институти като “такса за оценка на досие” и “такса за
услугата Кредит у дома” и др. подобни,
за които ищецът претендира част от сумите. Поддържа, че договорът е в нарушение
на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно задължителните реквизити на договорите за
потребителски кредит. В нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
процесният договор е с по-малък размер на шрифта от 12. Не е посочен срок на
договора за кредит в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК. Не
е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК, като не посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Не е спазено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като и в договора, и в погасителния
план не може да се извлече информация за размера на включените в погасителната
вноска суми, а именно колко главница, колко лихва и колко такса се погасява с
всяка вноска. Твърди, че процесният
договор е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, като не
съдържа клаузи относно наличието или липсата на правото на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия
на неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както
и за размера на лихвения процент на ден. Липсва редът за прекратяване на
договора, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и
за обезщетяване на потребителите, както и условията за тяхното използване.
Поддържа, че поради това и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. Оспорва и начисления лихвен процент по
договора като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. Оспорва и
дължимостта на претендираните “такса за оценка
на досие” и “такса за
услугата Кредит у дома”. Наред с това
твърди, че ищецът не доказва сумата от 400.00 лв. да й е била реално предадена,
като оспорва да е получила сумата от 400.00 лв. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 608/2019 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 02.04.2019 г., подадено по поща с
клеймо от 01.04.2019 г., съдът е
издал заповед No 2020/03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ответника М.П.Т.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от
269.76 лв., представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит No *********, сключен на 18.11.2014 г., сумата от 33.35 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., сумата от 12.74 лв.,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 23.04.2015 г. до
14.01.2016 г., сумата от 58.45 лв., представляваща такса услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода
от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., сумата от 135.28 лв., представляваща такса
услуга “Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., сумата от 42.38 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.05.2015 г. до 02.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главница, считано от 02.04.2019 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като
на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лева за
платена държавна и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представеното заверено копие
на Договор за потребителски кредит No ********* от
18.11.2014 г.,
на същата дата
между “П. Ф. Б.” ООД
и ответника е сключен договор, по силата на който посоченото дружество е
предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 400.00 лв. В
договора е предвидена дължимост на годишен процент на разходите и лихва в посочени
в същия размери, като лихвата е фиксирана и общият й размер възлиза на 78.83
лв., представляващ 31.82 % годишно, и ГПР в размер на 48.0 %, както и дължимост
на такса оценка на досие в размер на 20.00 лв. Съгласно сключения договор
ответникът е избрал допълнителна услуга “кредит у дома” с дължима такса за
същата в размер на 313.19 лв. С договора е уговорено изплащане на кредита на 60
броя седмични вноски в размер от по 13.54 лв. (последната в размер на 13.22
лв.), с падеж на първото седмично плащане на 25.11.2014 г., или обща стойност
на плащанията в размер на 812.08 лв. Съгласно чл. 27 от договора, с
подписването му кредитополучателят (наименован “клиент”) потвърждава, че е
получил от “П. Ф. Б.” ООД пълния размер на кредита, като договорът е
подписан от ответника на 18.11.2014 г.
Видно от
заверено копие на Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017 г., на посочената дата “П. Ф. Б.” ООД е прехвърлило възмездно на “И.
А. М.т” АД всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи
от договори за паричен заем, описани в Приложение No 1, неразделна част от
договор, като съгласно Потвърждение за сключена цесия “Ф. Б.” ООД (предишно
наименование “П. Ф. Б.” ООД) е потвърдило прехвърлянето на “И. А. М.т” АД на
вземането по процесния Договор No
********* от 18.11.2014 г. с длъжник М. Панева Т. с главница в размер на 400.00 лв. и остатък
на дължимата сума към 01.07.2017 г. в размер на 509.58 лв. Представено е заверено копие на Пълномощно от “Ф. Б.”
ООД (предишно наименование “П. Ф. Б.” ООД) от 04.07.2017 г., с което последното
е упълномощило “И. А. М.т” АД да уведоми от негово име длъжниците за сключения
договор за цесия от 01.07.2017г.
Видно от заверено копие на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., между “А.
за с. на в.” ООД и “И. А. М.т” АД е сключен договор, по силата на който страните
са се съгласили “И. А. М.т” АД, в качеството му на продавач, да прехвърли
възмездно на ищеца, в качеството му на купувач, свои ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като вземанията ще
се индивидуализират в Приложение No 1, което ще
бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.
Съгласно § 4, чл. 4.1 от договора, моментът на подписване на съответното
Приложение No 1 се счита за надлежна дата, на
която вземанията са валидно прехвърлени и от този момент съответното Приложение
No 1 става неразделна част от рамковия договор. В § 4,
чл. 4.8 страните са предвидили, че след подписване на съответното Приложение No 1 продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.9. купувачът се е задължил от името на продавача
и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжника се
съгласува между страните и представлява Приложение No 4 (бланка) към рамковия договор.
Към договора е представено Потвърждение
за сключена цесия, с което “И. А. М.т” АД на основание чл. 4.8. от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с “А. за
с. на в.” ООД, е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от “И. А. М.т” АД на “А. за с. на в.” ООД съгласно
този договор и индивидуализирани в Приложение No 1/16.11.2010 г., представляващо неразделна част от
договора.
С Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от16.11.2010 г., страните по рамковия договор са се съгласили, че продавачът
прехвърля на купувача и вземанията, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сключени между “Ф. Б.” ООД (предишно наименование “П. Ф. Б.” ООД) и
физически лица, които “И. А. М.т” АД е придобило по силата на Договор за цесия
от 01.07.2017 г. Видно от Потвърждение от 01.06.2018 г. за извършената цесия и
Приложение No 1_Р/01.06.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сред прехвърлените
вземания от “И. А. М.т” АД на “А. за с. на в.” ЕАД под номер 21 е и процесният
договор за кредит No ********* от 18.11.2014 г. с длъжник М. Панева Т..
Представено е заверено копие на
Пълномощно от “И. А. М.т” АД, с което последното е упълномощило ищеца да
уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели) по всички вземания на
“И. А. М.т” АД, които дружеството е цедирало съгласно
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г.
С исковата молба са приложени и 2 бр. Уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания - от “Ф.
Б.” ООД (с предишно наименование “П. Ф. Б.” ООД) чрез “А. за с. на в.” ЕАД
и от “И. А. М.т” АД чрез “А. за с. на в.” ЕАД до ответника, като уведомленията са връчени
на последния с получаване на препис от исковата молба и приложенията й на 03.10.2019
г.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. от по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че “П. Ф. Б.” ООД е предоставило на ответника по сключения между тях договор за
потребителски кредит No ********* от 18.11.2014 г.
кредит в размер на 400.00 лв., като ответникът е направил 30 бр. плащания общо
в размер на 302.50 лв., от които последното плащане е на 05.06.2015 г. Съгласно
заключението общият размер на задължението по процесния договор за
потребителски кредит възлиза на 552.25 лв., от които главница - 269.76 лв.,
договорна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г. - 33.35 лв., такса
за оценка на досие – 12.74 лв., такса услуга “Кредит у дома” за
периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г. – 193.73 лв., лихва за забава към
01.06.2018 г. – 19.74 лв., законна лихва за периода от 01.06.2018 г. до
02.04.2019 г. – 22.93 лв. /общо лихва за забава в размер на 42.67 лв./.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. във вр. чл. 99 от ЗЗД във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца
към ответника, за които вземания е издадена заповед No 2020/03.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. No 608/2019 г. по описа на БРС. Съдът намира, че
така предявените искове са частично основателни по следните съображения:
По делото категорично се установяват
обстоятелства, че между “П. Ф. Б.” ООД и ответника М.П.Т. е съществувала
облигационна връзка по сключен от тях Договор за потребителски кредит No ********* от 18.11.2014 г.,
по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ответника кредитни средства в размер на 400.00 лв., а ответникът се е задължила да върне
предоставените й средства, заедно с годишен
процент на разходите и лихва, както и дължими такса са оценка на досие в
размер на 20.00 лв. и такса за избраната от ответника услуга “кредит у дома” в
размер на 313.19 лв., при което общият размер на задължението му към кредитора
е било 812.08 лв. Съгласно така
сключения между страните договор ответникът се е задължила да погаси това си
задължение на 60 седмични вноски от по 13.54 лв. (а последната вноска от 13.22
лв.), с падеж на първото плащане на 25.11.2014 г. и на останалите вноски – в
ден понеделник от седмицата. С полагане на подписа си под договора ответникът,
като кредитополучател, е удостоверила обстоятелството, че е получила пълния
размер на кредитната сума, поради което възражението й, че сумата не й е била
реално предадена, съответно тя не я е получила, е неоснователно.
Същевременно, ответникът не оспорва
обстоятелството, че не е заплатила част от дължимите седмични вноски по
кредита, като същото се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е
извършила плащания по кредита общо в размер на 302.50 лв.
Категорично се установяват и
обстоятелствата, че на 01.07.2017 г. между “П. Ф. Б.” ООД и “И. А. М.т” АД е
сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи от договори за
потребителски кредити, сред които и процесният
договор с ответника, а с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. и Допълнително споразумение към него 01.11.2017 г. “И. А. М.т” АД е
прехвърлило вземанията по процесния договор за кредит
на ищцовото дружество.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за
прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор,
който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е
уведомена за извършените прехвърляния на вземането от цедентите
– съответно “Ф. Б.” ООД (с предишно наименование “П. Ф. Б.” ООД) и “И.
А. М.т” АД, чрез “А. за с. на
в.” ЕАД, като уведомленията за това са получени от нея на 03.10.2019 г., тъй като същите,
приложени към исковата молба от ищеца, са получени от ответника на посочената
дата, подадени са от ищеца, но от името на съответния цедент. Съгласно
съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата
молба, включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е
практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No
12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС. Поради това и възраженията на ответника
относно липсата на активна легитимация на ищеца и за ненадлежното й уведомяване
за извършените цесии се явяват неоснователни.
Съдът
намира обаче, за основателни възраженията на ответника за нищожност на договора
за кредит.
Процесният
договорът за паричен заем, от който произтичат претендираните вземания, е
потребителски по своя характер, поради което за същия са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20. В случая процесният договор за потребителски кредит от
18.11.2014 г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК,
част от цитираните разпоредби, при неспазване на които договорът е
недействителен, тъй като към него липсва погасителен план. Така в чл. 11, ал.
11 от ЗПК е предвидено задължителното изискване договорът за потребителски
кредит да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, а по силата на ал. 12 на чл. 11 от ЗПК погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Видно
от процесния договор за кредит, в същия е посочена само информация за размера на
главницата, размера на лихвата – като сума и процент, размера на ГПР – като
сума и процент, размера на таксата за услуга кредит у дома, общият размер на
всички дължими суми, срок на договора (в седмици) и размер на седмичните
погасителни вноски. В договора, респ. в
погасителен план към него /какъвто няма приложен/, липсва разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва
каква част от вноската съставлява погасяване на главницата, лихвата, и таксите
– такса за оценка на досие и такса за услугата “Кредит у дома”.
Последното е достатъчно, за да се определи процесният договор за кредит за
нищожен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Предоставената от кредитора сума по кредита е в размер на 400.00 лв.,
която сума подлежи на връщане от ответника, съгласно цитираната разпоредба. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ответникът е извършила плащания по кредита в размер общо на 302.50 лв., като
на основание чл. 23 от ЗПК с посочената сума е погасена част от дължимата
главница по кредита - чистата стойност на кредита, който единствено подлежи на
връщане от кредитополучателя по нищожния договор за кредит. След приспадане на
платеното от ответницата, то непогасена и дължима от нея е останала главница в
размер на 97.50 лв. /400.00 – 302.50 = 97.50/. Предвид това искът за
установяване на вземането за сумата-главница се явява основателен до размер на
сумата от 97.50 лв., като над посочения размер до пълния му предявен такъв от
269.76 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На посоченото
по-горе основание исковете за установяване на вземанията за договорна лихва, за
такса за оценка на досие и за таксите услуга “Кредит у дома” се
явяват неоснователни.
По
иска за вземането за обезщетение за забава.
Предвид изводите на съда за дължимост на сумата-главница
в размер на 97.50 лв., то ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за претендирания период на забавата - от 01.05.2015 г. до
02.04.2019 г., но само върху дължимата главница. Изчислена от съда с помощта на
програмен продукт за изчисляване на лихви, то законната лихва върху сумата от
97.50 лв. за процесния период е в размер на 38.80 лв. Предвид това
предявеният иск за установяване на вземането на ищеца за обезщетение за забава
се явява основателен до размер на посочената сума от 38.80 лв.,
като над посочения размер до пълния размер на претенцията от 42.38 лв. искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 129.63 лв., от които 67.90 лв. за държавна такса, 37.04
лв. за юрисконсултско
възнаграждение (изчислено при основа
100.00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ), и 24.69 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 6.17 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 12.34 лв., или общо разноски
по заповедното производство в размер на 18.51 лв.
Предвид изхода на спора и направеното
искане, на пълномощника на ответника в настоящото производство – адв. Н.И.И., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
платимо от ищеца по делото на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата, определено от съда в размер на 300.00 лв. (чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба No 1/2004 г.), като съразмерно с отхвърлената част от
исковете се дължи адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в
размер на 225.91 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ответника в
заповедното производство - адв. К. И. Б., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, платимо от ищеца, определено от съда в размер на 50.00 лв. Адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.
414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба No 1/2004 г. случаи, като разпоредбата на чл. 7, ал. 5 -
за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по
издаване на заповед за изпълнение, което производство е едностранно, е
неприложима. Поради това възнаграждението следва да бъде определено по аналогия
на основание §1 от допълнителните разпоредби. Подаденото от процесуалния
представител на длъжника възражение е банкетно, поради което аналогични
действия се явяват хипотезите на възнаграждения по чл. 6, т. 5 от Наредба No 1/2004 г. - за съвет, справка и
изготвяне на книжа- за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби, като тези действия са най-близки с
тези по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Предвиденото в чл. 6, т. 5 от
Наредбата възнаграждение е в размер на 50.00 лв., като съразмерно с
отхвърлената част от исковете се дължи адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответника за подаване на възражение в заповедното производство
в размер на 37.65 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “А.
за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. “Л. – *”, бул. “Д-р П. Д.” No
*, офис-сграда Л., ет. *, офис *, към М.П.Т., ЕГН **********,***, за които е
издадена Заповед No 2020/03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 608/2019
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 97.50 лв. /деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща парично
вземане по Договор за потребителски кредит No *********
от 18.11.2014 г., и сумата от 38.80
лв. /тридесет и осем
лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.05.2015 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано 02.04.2019 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата-главница над уважения размер от 97.50 лв. до пълния му предявен размер
от 269.76 лв., за сумата от 33.35 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., за сумата от 12.74 лв.,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 23.04.2015 г. до
14.01.2016 г., за сумата от 58.45 лв., представляваща такса услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода
от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., за сумата
от 135.28 лв., представляваща такса услуга “Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 30.04.2015 г. до 14.01.2016 г., както и за обезщетение за забава над уважения размер от 38.80 лв. до пълния му
предявен размер от 42.38 лв.
ОСЪЖДА М.П.Т., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “Л. – *”, бул. “Д-р П. Д.” No
*, офис-сграда Л., ет. *, офис *, сумата от 129.63 лв. /сто двадесет
и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 18.51 лв. /осемнадесет лева
и петдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No 608/2019 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “Л. – *”, бул. “Д-р П. Д.” No
*, офис-сграда Л., ет. *, офис *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл.
38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв. Н.И.И., с ЕГН **********
от САК сумата от 225.91 лв. /двеста
двадесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ за адвокатско възнаграждение
по настоящото гр. д. No 1530/2019 г. по описа на РС- Ботевград.
ОСЪЖДА “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “Л. – *”, бул. “Д-р П. Д.” No
*, офис-сграда Л., ет. *, офис *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл.
38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН ********** от САК сумата от 37.65 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ за
адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. No 608/2019 г. по описа на РС-
Ботевград.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :