О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./02.07.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51 – ви състав, в закрито
заседание, проведено на втори юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2595 по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
от ЗАД „ОЗК-з.“ АД срещу Й.Д.К. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за установяване в отношенията между страните, че в полза
на ищцовото дружество съществуват вземания против
ответника, за които е издадена заповед № 9164/7.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16755/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 9-ти състав.
С влязло в сила
определение № 4182/28.03.2019 г. делото е спряно до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството, образувано по частна жалба с вх. №
22510/27.3.2019 г., подадена от ЗАД „ОЗК-з.“ АД срещу определение № 2634/21.2.2019 г., постановено по ч.гр.д. №
16755/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Въз основа на посочената
частна жалба е образувано ч.гр.д. № 806/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, приключило с влязло в сила определение № 2165/11.06.2019 г., с което е
потвърдено определението на заповедния съд за обезсилване на издадената заповед
№ 9164/7.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16755/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че пречките за движение на настоящото
производство са отстранени и същото следва да бъде служебно възобновено, на
основание чл. 230, ал. 1 ГПК, като бъде продължено от онова действие, при което
е било спряно, а именно от проверката по чл. 129 и 130 ГПК относно редовността
и допустимостта на предявените искове.
В хода на същата,
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.10а от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува
при наличието, освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за
надлежното му упражняване, сред които е и наличието на издадена заповед за
изпълнение за вземанията – предмет на предявените по реда на 422, ал. 1 ГПК
установителни искове.
В разглеждания случай издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена с
влязъл в сила съдебен акт, поради което не е налице една от специалните
предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск и производството по
делото се явява недопустимо. С обезсилването на заповедта правният интерес на
кредитора за установяване съществуването на вземанията, обективирани в тази
заповед, е отпаднал, поради което настоящото производството следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гражданско дело № 2595 по описа за 2019
година на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК;
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2595 по описа за 2019
година на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд -
Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца;
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: