№ 7034
гр. С, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110141325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Р. Ж. Д. срещу „E.“ ЕООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника суми в размер на 1800 лева –
главница, и 459,37 лева – договорна лихва за периода от 24.02.2016 г. до
31.01.2018 г. по договор от 24.02.2016 г. за предоставяне на овърдрафт по
картова сметка, сключен между „O.“ АД и ищеца, по който вземанията са
прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
31.01.2018 г., за което ищецът е бил уведомен.
В исковата молба се твърди, че в ищецът е получил по посочения в
предходния абзац договор кредит в размер на 1800 лева, като срокът за
погасяване бил до 24.02.2017 г. По кредита била натрупана и лихва 459,37
лева. Поддържа се, че вземанията не били търсени до прехвърлянето им на
ответника, а след това било образувано заповедно производство по частно
гражданско дело № 25892/2020 г. на Софийския районен съд, 28. състав, по
което обаче издадената заповед за изпълнение била обезсилена с определение
от 21.12.2020 г. Поради това от 2017 г. до 2022 г. бил изтекъл давностният срок
и вземанията били погасени. Ищецът получил от ответника искане да
подпише спогодба за плащане на дълга, но отказал да го направи, като заявил
изрично, че се позовава на изтекла давност. Затова иска съдът да установи, че
вземането вече не съществува. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „E.“ ЕООД,
с който исковете се оспорват като недопустими, тъй като ищецът не спорел, че
има задължение. Излагат се фактите за възникване и прехвърляне на
вземането, които се поддържат и в исковата молба. Поддържа се, че въпреки
1
това ответникът нямал задължение да отпише вземането, както и да иска
изпълнение, като се цитира практика на Върховния касационен съд (ВКС), че
това било правомерно. Твърди се, че не е даден повод за образуване на делото,
тъй като твърденията за вземания били само от счетоводната система на
ответника, а не били търсени. По същество, ако се приеме, че искът е
допустим, същият се оспорва по същество, тъй като вземането съществувало.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, с писмени бележки
ответникът признава, че поддържа информация за вземането на ищеца в
централния кредитен регистър, като обаче посочва, че това не били правни
действия, а създавали само „неправен дискомфорт“ на длъжника.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни
между страните следните факти: че на 24.02.2016 г. ищецът е сключил с „O.“
АД договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка, по който е
получил 1800 лева, които е следвало да върне с лихва до 24.02.2017 г.; че за
вземанията е била издадена по искане на ответника като цесионер заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 25892/2020 г. на Софийския
районен съд, 28. състав, която е обезсилена с определение от 21.12.2020 г.
Съгласно представено от ищеца на лист 15 от делото споразумение,
изготвено на бланка на ответника, на ищеца е било предложено да признае
дълга си по описания по-горе договор за овърдрафт в размер на 2973,55 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на
несъществуване на вземане, за което е текло принудително изпълнение,
поради изтекла давност с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 118 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът твърди, че има
вземания срещу ищцата, и от падежа на задълженията е изтекъл законовият
давностен срок, който според ищеца е 5-годишен. Ответникът следва да
установи факти, довели до спиране или прекъсване на давността –
предявяване на иск пред съда или предприемане на изпълнителни действия.
Искът е допустим. Съгласно правната теория и съдебната практика по
сега действащия ГПК, доколкото е уредено изрично право на ответника да
признае иска, като именно от поведението на ответника – кредитор, зависи и
дали е имало повод за водене на иска. Иск за признаване, че вземане е
погасено по давност, обаче безспорно е допустим, както личи и от
приведените от ответника в защита на противното твърдение актове на
Върховния касационен съд – напр. Определение № 95/22.02.2018 г. по частно
гражданско дело № 510/2018 г., IV ГО (цитирано многократно в последващи
актове на ВКС по същия въпрос).
По въпроса дали „дискомфортът“ на длъжника от вписването му в
2
регистър на дълговете е правен или не, съдът ще посочи два аргумента:
Централният кредитен регистър не е просто регистър на „позора“, който
да разгласи лоши обстоятелства за длъжника, а има правно значение, уредено
в чл. 16, ал. 1 ЗПКр, което ограничава възможността на ищеца да потърси
други кредити.
Ответникът може да се опита да се представи своя „неправен“
дискомфорт, ако по същите изложени от него съображения ищецът прецени,
че не му е заплатено вземането за разноски в настоящия процес и подаде
молба за обявяване на ответника в несъстоятелност, която съдът да отхвърли,
но следи за нея да останат вписани по неизтриваем начин в партидата му в
Търговския регистър. Вероятно в този случай ответникът би преразгледал
становището си дали некомфортът му ще е правен или не, особено във връзка
с установеното в чл. 32 от Конституцията право на добро име на всички
правни субекти.
Доколкото не са доказани валидни действия на изпълнение или
предявяване на иск от страна на ответника и праводателя му за прекъсване на
давността, като процесът по заповедното производство, приключило с
обезсилване на издадена заповед за изпълнение няма този ефект поради
неприключването си с влязъл в сила акт по същество – вж. чл. 116, б. „б“,
предл. второ ЗЗД, то давностният срок е изтекъл 5 години и 68 дена (с оглед
спирането на сроковете по чл. 3 ЗМДВИП и изменението му, обн., ДВ, бр.
44/2020 г.) след последния падеж по договора – 24.02.2017 г., или на 03.05.2022
г. Искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Съгласно цитираната от самия ответник практика – Определение №
95/22.02.2018 г. по частно гражданско дело № 510/2018 г., IV ГО, ако е
предявен иск за установяване, че вземане е погасено по давност, без преди
това длъжникът – ищец да е поискал прилагане на последиците от давността с
покана до кредитора (ответника) по извънсъдебен ред, разноските биха
останали в тежест на ищеца поради недаден повод за водене на делото – чл. 78,
ал. 2 ГПК. Това щеше да е така, ако ответникът беше признал иска. Тъй като
не го е направил, а изрично поддържа неоснователност на иска, с което
предизвиква правен спор, противопоставяйки на твърдение за недължимост на
дълга на ищеца такова за дължимост, то сам си причинява това отговорността
за разноски да е в негова тежест на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение по договор от 07.12.2023 г. (на лист 6 от делото), който
съдържа и разписка за плащане в брой, и 90,37 лева – държавна такса, или
ответникът следва да бъде осъден да му плати 690,37 лева разноски.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Ж. Д. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 118 ЗЗД, по
3
отношение на „E.“ ЕООД, с ЕИК7 *********, и адрес на управление: С, кв.
„М.Д“, ул. „Р.П-К“ № 6, че Р. Ж. Д., с ЕГН: **********, и адрес: П., ул. „Б.“ №
******, не дължи на дружеството суми в размер на 1800 лева (хиляда и
осемстотин лева) – главница, и 459,37 лева (четиристотин петдесет и девет
лева и 37 стотинки) – договорна лихва за периода от 24.02.2016 г. до
31.01.2018 г. – задължения по Договор от 24.02.2016 г. за предоставяне на
овърдрафт по картова сметка, сключен между „O.“ АД и ищеца, по който
вземанията са прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.01.2018 г., за което ищецът е бил уведомен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „E.“ ЕООД, с ЕИК7
*********, и адрес на управление: С, кв. „М.Д“, ул. „Р.П-К“ № 6, да плати на
Р. Ж. Д., с ЕГН: **********, и адрес: П., ул. „Б.“ № ******, сумата от 690,37
лева (шестстотин и деветдесет лева и 37 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4