Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во
Гражданско отделение, 13-ти състав, в публично съдебно заседание на втори
декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Нели Първанова, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 10756 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове/при условията на
евентуалност/ с правно основание чл.26,ал.2, предл.
четвърто и чл.31,ал.1 от ЗЗД.
В исковата
си молба депозирана
на 23.08.2017 год. ищецът С.В.П. - Д.,
ЕГН: ********** твърди, че от
години нейния брат П.В.П. не е в състояние
сам да се грижи за себе си и за делата си поради болест и напреднала възраст,но
въпреки това е извършвал необясними сделки за закупуване на скъпи мобилни
телефонни апарати,вземал е кредити,теглил е немалки суми от банковата си
сметка.При справка в края на 2016 год. е разбрала,че брат й се е разпоредил със
собствената си идеална част от дворно място и първи етаж от построена в него къща
находящи се в гр. София, кв. Павлово,
ул. „********.Прехвърлянето е
извършено с две последователни сделки от една и съща дата-първата за дарение на
1% ид.част от неговата собственост,а втората за
прехвърляне вместо изпълнение на дълг за останалите 99% от собствеността.Приобритател и по двата сделки е ответникът И.П.П..
Ищцата твърди,че 19 дни преди да депозира настоящата
искова молба е подала молба до СГС за поставяне под запрещение на П.В.П..
На 23.10.2017 год. към предявените с настоящата искова
молба искове се е присъединил и самия П.В.П., а след смъртта му на негово място са конституирани наследниците
му-първоначалната ищца и М.В.Н., ЕГН:**********
и
В.Г.П. ЕГН:**********.
Ищците твърдят,че техния праводател
П.В.П. не е имал задължения към ответника по записите на запис посочени във
втория нотариален акт, поради което този договор е сключен без
основание.Евентуалното им твърдение е,че при сключването и на двете сделки на
датата 04.11.2016 год. прехвърлителят П.В.П. не могил да разбира или
да ръководи действията си,тъй като е страдал от сериозно психическо
заболяване.
Молят да бъде прогласена
нищожността на процесните две сделки обективирани в Нотариален акт за дарение
от 04.11.2016 г. на нотариус В.Г. и Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение
на паричен дълг от 04.11.2016 г. на нотариус В.Г. или
евентуално те да бъдат унищожени на посочените основания. Претендират разноски.
Ответникът И.П.П., ЕГН ********** чрез адвокат М.Т., САК оспорва
исковете.
Според него исковете изначално
не са били допустими първо поради това,че в процесния случай ищецът С.В.П.-Д.
е нетипична, ненадлежна страна, която защитава
чуждо право.Същата няма правен интерес от предявяването
на иск за
прогласяване на нищожност на целия
договор за прехвърляне на недвижим имот,още повече да го заяви само спрямо една от страните по сделките.
Твърди, че иска за
унищожаемост на договорите също е недопустим,поради липса на предпоставките на
чл.31,ал.2 ЗЗД,а по съществото си не е основателен.
С оглед на гореизложеното моли
съдът отмени дадения ход по
същество на делото и да се произнесе
по разпореждане от
06.10.2017г., касателно дадените
към ищцата С.В.П.-Д. указанията, че не е посочила основание
на което предявява чужди права с депозираните искове, които като
неизпълнени в изтеклия за това срок,
е следвало да бъдат санкционирани с последиците както е установено в съдебния акт, като върне
исковата молба на ищцата и прекрати
производството по делото.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор за
дарение от 04.11.2016 год. обективиран в нотариален акт за дарение
на идеални части от недвижим
имот № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. нотариус В.Г., рег. № 340 на НК, се установява,че П.В.П. е дарил на И.П.П.
1% /един процент/ от собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. София,
р-н Витоша, ж.к. „Павлово“, ул. „********– стара ул. „**********а именно 1/3 идеални части от първи
етаж на двуетажна
жилищна сграда, застроена на 80 кв.м., с идентификатор
68134.1931.1203.1.1, заедно с 1/4 идеални
части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1931.1203.
С договор за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение,
обективиран в нотариален акт
от 04.11.2016г. №58, том
III, per. №8921, дело №396/2016г. на
нотариус В.Г. с per. №430 на
НК, П.В.П. прехвърля на И.П.П.
правото на собственост върху останалите 99% от описаните по-горе имоти-първи етаж от къща и дворно
място. Във този нотариален акт е
записано, че прехвърлянето е вместо изпълнение на задължение на П.В.П. по два записа на записи с поемател И.П.П.,а именно-запис на заповед от 07.07.2016 год. за
сумата от 9000 лв. и такъв от 03.10.2016 год. за сумата от 9500 лв.,като приобретателят се е задължил да доплати допълнително на прехвърлителя по банков път сумата от 7500 лв.
От представените по делото акт за смърт и удостоверение за наследниците на П.В.П. е видно,че последният е
починал на 21.12.2017
год. и е оставил като свои
наследници С.В.П.
– Д., М.В.Н. и
В.Г.П. .
По делото са приложени заверени копия от нотариални дела
395 и 396 от 2006 год. на нотариус В.Г.,
рег. № 340 на НК ,а впоследствие и всички платежни документи по тези дела-молби от
20.01.2020 год. и 27.10.2021год.
От заключението на съдебно
психиатричната експертиза се установява,че към 04.11.2016 г. П.В.П.
е страдал от глобарна деменция, най-вероятно мултиинфарктна /съдова/ деменция и това
психично разстройство е започнало няколко години преди посочената
дата и го е лишавало от способността
да разбира значението на извършваното
и да ръководи постъпките си по
отношение на процесиите нотариални актове.
Свидетелят Н. /син на ищцата М.Н./ установява в
показанията си,
че вуйчо му П.в последните
години не бил добре здравословно, трудно се комуникирало с него,основно се занимавал с някакъв склад.
Виждали се по веднъж в месеца,а майката на свидетеля по-често.Ходел с едни и
същи дрехи макар да имал цял гардероб с нови.От 2009 год. състоянието му
започнало да се променя и затова ходел по-често и за по-дълго време при сестра
си в гр.Поморие,а към 2013 год. вече се било влошило.Държал се странно,купувал
телефон по документи,а нямал такъв,телевизорът му изчезнал някъде.
От показанията на разпитания
по делото свидетел П.Я. се
установява, че познавал П.П. от над 40
години, а през последните го посещавал по няколко пъти в месеца,тъй като човека
не бил добре ориентиран и понякога не се държал адекватно и разумно. Влошил се
чувствително от 2015-2016 год. и затова ходел при него да му помага,вкл. и да
пазарува.Установява,че последните години П.П. се занимавал често с документи за някакъв склад,събирал
квитанции,фактури и други,често търсел липсващи такива дълго време.Имал ключ за
този склад,но не го ползвал,държал го заключен. Знае,че през годините П.П. често е живял за различни перооди от време както
при С./С. П./ в Поморие,така и при М./М. ***. Те се грижели за него и му помагали.Според
свидетеля П.се издържал от пенсията си,не знае да е вземал заеми.
От показанията на свидетелят Х.Д.се установява, че П.П.
се свързал с него през 2015-2016
год. по повод документи за собственост на склад на Сточна гара.Помогнал му да
продаде идеалните си части от къщата и двора на И.П.,като помощта е била само
за снабдяване с документите за нотариуса. Видяли се
два-три пъти в тази връзка. П.споделял,че не се разбира с роднините си. Според
свидетеля П.бил в нормално психическо състояние,имал само проблем със
зрението.Носел голяма папка с документи и знаел всяко листче къде е и за какво
плащане.След сделката с имотите го не го е виждал,около година след това П.му
се обадил да му каже,че сестрите му искат да развалят тези сделки,тормозели го
за пари.
Предвид така установената от
събраните доказателства фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Преди произнасянето
по същество следва да се има
предвид следното:
По допустимостта
на исковете с оглед активната и пасивната легитимация
на страните съдът се е произнесъл в течение на производството.
П.П. е заявил претенциите си още
в процеса на администриране
на исковата молба
/23.10.2017 год./ след дадени указания на първоначалния ищец. Според съда не е имало пречка да бъде приет като
ищец и по двата иска, наред с първоначалния такъв. Легитимацията си като ищци по евентуалните
претенции за унищожаемост
на договорите С.В.П.
– Д.,
М.В.Н. и В.Г.П. черпят не на самостоятелно
основание или като процесуални
субституенти, а като правоприемници на починалия в процеса /на 21.12.2017 год./ ищец
П.П.,който ги е бил предявил вече.
В исковата
молба, а и впоследствие ищците претендират прогласяване нищожност на сделките на няколко основания-
чл.26, ал.1, предл. 3-то от
ЗЗД поради противоречие на добрите нрави; чл.26, ал.2, предл.
2-ро и 4-то от ЗЗД - липса на съгласие и липса
на основание и унищожаемост на
тези две сделки, на основание:
чл.31, ал.2 от ЗЗД, предл.
3-то от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД.
В последната си уточнителна молба от 08.03.2018 год. ищците са посочили фактическите
основания за претенциите си ясно и те са две - П.П. никога не е дължал
никакви суми на И.П.П. и затова няма основание за
договорите и второ- Ако действително
П. се е подписал под двата
нотариални акта, то той не
е разбирал свойството и значението на положените
подписи. Тези аргументи
кореспондират с посоченото от самия П.П. в молбата му
за конституиране като ищец по делото на л.79 от делото.
При тези твърдения съдът е преценил,че главните искове са
два-нищожност на сделките поради липса
на основание-чл.26,ал.2,предл. 4 ЗЗД и
евентуалните за унищожаването им поради това,че П.П. не е разбирал и могъл да ръководи действията си- чл.31 ЗЗД. Това разбиране е залегнало в доклада и страните не са
възразили.
Ищците са правоприемници на П.П.
конституирани по реда на чл.227 ГПК с нарочно определение от 12.04.2018 год.
След отстраняване на нередовностите,уточняване на претенциите и конституиране
на правоприемници исковата молба е вписана на 02.08.2018 год.
По иска с правно основание чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД:
Недействителни поради липса на
основание са само каузалните сделки, т.е. тези, при които се предоставя
имуществена облага, за се получи срещу
нея друга престация.Това означава,че претенцията за нищожност на дарението поради
липса на основание се явява неоснователна само по горните съображения и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Преценката за наличието или липсата на
основание трябва да бъде направена след
анализ на конкретните доказателства. Във второто изречение на чл.26, ал.2 от ЗЗД е установена една законна оборима презумция - основанието се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва
основание за сключването на сделката.
Единственото твърдение за наличието на горната
предпоставка за нищожност на договорите е липсата на парични задължения на П.П. към И.П.П. по
цитираните в нотариалния акт № 58, том
ІІІ, рег. № 8921, дело №
396/2016 г. на нотариус В.Г. два записа на заповед,поради което прехвърлянето на
собственост срещу несъществуващи задължения е довело до нищожност на договора. Действително
въпросните записи на заповеди бяха изключени от доказателствения материал по
делото на основание чл.183 ГПК поради това,че не бяха представени в оригинал.Това
обаче не променя факта,че в самия нотариален акт те са били описани ясно с
длъжник и поемател и дата на подписването им ,като и
двете страни по договора са се съгласили с това, полагайки подписите си под
него. Законовата презумпция за наличие на основание при този договор не е
оборена.
Ето защо съдът приема,че исковете
с правно основание чл.26,ал.2,предл.
четвърто ЗЗД за нищожност на договора за
дарение и този за прехвърляне на имот вместо изпълнение на паричен
дълг
поради липса на основание следва да бъдат отхвърлени.
При това положение съдът дължи произнасяне по
евентуалните два иска с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.31,ал.1 от ЗЗД унищожаеми
са договорите, сключени от дееспособни лица, които при сключването им не са
могли да разбират и ръководят действията си. В тези случай изявлението е
извършено от лице, което според гражданското законодателство по принцип може да
прави правно релевантни волеви актове. Порокът на волеизявлението по чл.31 от ЗЗД обаче се състои в това, че лицето не го е извършило съзнателно и разумно,
тъй като е било в състояние, при което не е разбирало значението на действията
си или не е могло да ги ръководи, като без значение е обстоятелството дали това
е било краткотрайно или продължително време. В тези случай всъщност липсва
разумно формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни
последици.
Както е посочено по-горе исковете за унищожаемост на
двата договора са предявени от самия П.П., а след
смъртта му се поддържат от правоприемниците му. До доказване на противното и
доколкото П. не е бил с ограничена дееспособност към датата на неговата искова
молба, не е имало основание съдът да не я приеме за разглеждане.
От заключението на вещото лице д-р В.Б.С., което съдът кредитира като обективно дадено се установи, че ищецът не е
могъл съзнателно да формира волята си към момента на извършване на
гражданско-правният акт /месец ноември 2016/. При същият са били налице заболяване-
глобарна деменция, най-вероятно мултиинфарктна /съдова/ деменция , което да го е лишило от
психична годност да съзнава смисъла и значението на извършеното, да ръководи
действията и постъпките си съобразно своята воля. Експертът е категоричен,че
тежкото дементно състояние на П.П.
е такова от години назад,при тази диагноза не се наблюдават наличие на т.н.
„светли моменти“,когато за период от време лицето да е с нормална психика.
Съображенията на съда да възприеме поставената от
експерта диагноза и заключението за неговата вменяемост към датата 04.11.2016
год. са следните:
По принцип въпросът е деликатен,предвид факта,че се касае
за вече починало лице,тъй като обективно експерта няма възможност да проведе
лична бесела с изследваното лице.
Съобразявайки се с горното следва да се посочи безспорния
факт,че през м.август 2017 год. е започнало съдебно производство пред СГС за
поставяне на П.П. под запрещение и в рамките на това
производство, след лично събеседване с д-р Теодосиев му е изготвена
съдебно-психиатрична експертиза. Д-р С. е направил заключението си по
настоящето дело въз основа на обективните данни за състоянието на П.П., които данни се съдържат в изследването на д-р Теодосиев.
На следващо място експертът е съобразил и показанията на разпитаните по делото
свидетели описали особеностите в поведението на П.. На базата на тези макар и
ограничени свидетелства и предвид експертизата на вещото лице, последният е
направил категоричен извод за състоянието на П.П. към
деня на сделките.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира
предявените искове с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД са основателни и като такива
следва да бъдат уважени. Доколкото исковете са предявени от ищците като
наследници на П.П. съобразно наследствените им права
произнасянето би следвало да е разделно,но предвид факта,че претенциите
покриват 100% от наследствените права няма пречка за общо произнасяне по
исковете.
Макар да не е поискано изрично,като законна последица от
унищожаването на договорите следва да се отменят и нотариалните актове,с които същите
са били обективирани.
По разноските:
При този изход на спора
ответникът следва да заплати общо на ищците С.В.П. – Д. и М.В.Н. разноски в размер на 3293 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявените главни искове с
правно основание чл.26,ал.2,предл. четвърто от ЗЗД от
С.В.П.
– Д., ЕГН **********, лично и като
наследник на П.В.П. починал на 21.12.2017 г., М.В.Н.,
ЕГН ********** и В.Г.П., ЕГН ********** ,
като наследници на П.В.П. против И.П.П.,
ЕГН **********,*** за прогласяване на нищожност на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД поради липса на
основание на две сделки, сключени
на 04.11.2016 г. с идеални части от недвижим
имот – терен и къща в гр. София,
а именно: Договор за дарение на идеални части
от недвижим имот от 04.11.2016 год. по
нотариален акт № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. нотариус В.Г., рег. № 340 на НК, с който П.В.П.
е дарил на И.П.П.
1% /един процент/ от собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. София,
р-н Витоша, ж.к. „Павлово“, ул. „********– стара ул. „**********а именно 1/3 – идеални части от ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна
сграда, застроен на 80 кв.м. с идентификатор
№ 68134.1931.1203.1.1 и заедно с 1/4 идеални части от
ДВОРНОТО МЯСТО, върху което
е построена сградата, както и Договор за прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение
на паричен дълг от 04.11.2016 год. по нотариален акт № 58, том ІІІ, рег. № 8921, дело № 396/2016 г. на нотариус В.Г., рег. № 340 на НК, с която П.В.П. е прехвърлил вместо изпълнение на съсобственика си И.П.П. собствените си 99 % от посочения
по-горе недвижим имот като неоснователни.
УНИЩОЖАВА по предявените евентуални искове с правно основание
чл.31, ал.1 от ЗЗД от С.В.П.
– Д., ЕГН **********, М.В.Н., ЕГН ********** и В.Г.П., ЕГН ********** , всичките като правоприемници на починалия ищец П.В.П. против И.П.П.,
ЕГН **********,*** договор за дарение от 04.11.2016 год. обективиран в нотариален акт за дарение
на идеални части от недвижим
имот № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. нотариус В.Г., рег. № 340 на НК, се установява,че П.В.П. е дарил на И.П.П.
1% /един процент/ от собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. София,
р-н Витоша, ж.к. „Павлово“, ул. „********– стара ул. „**********а именно 1/3 идеални части от първи
етаж на двуетажна
жилищна сграда, застроена на 80 кв.м., с идентификатор
68134.1931.1203.1.1, заедно с 1/4 идеални
части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1931.1203 и договор за прехвърляне на недвижим имот вместо
изпълнение, обективиран
в нотариален акт от 04.11.2016г. №58, том III,
per. №8921, дело №396/2016г. на
нотариус В.Г. с per. №430 на
НК, по силата на който П.В.П. е прехвърлил на И.П.П. правото на собственост
върху 99% от от собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. София,
р-н Витоша, ж.к. „Павлово“, ул. „********– стара ул. „**********а именно 1/3 идеални части от първи
етаж на двуетажна
жилищна сграда, застроена на 80 кв.м., с идентификатор
68134.1931.1203.1.1, заедно с 1/4 идеални
части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1931.1203.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за дарение
на идеални части от недвижим
имот № 57, том ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/2016г. и нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение
от 04.11.2016г. №58, том
III, per. №8921, дело №396/2016г. и двата на нотариус В.Г.,
рег. № 340 на НК.
ОСЪЖДА И.П.П.,
ЕГН ********** да заплати общо на ищците С.В.П. – Д. и М.В.Н. разноски в размер на 3293 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: