РЕШЕНИЕ №
гр.Разград, 18.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в
откритото съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При
секретаря Н.Р., като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №344 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, вх.№
4799/09.12.2019г., подадена от К.И.Д. ***, чрез пълномощник, адв.Пламен Пантелеев
от АК-Русе, посочен и като съдебен адрес срещу решение на КРС,
№164/02.10.2019г. постановено по гр. дело № 248/2019г., с което съдът
е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя
–ищец искове срещу ответниците Н.С.Н. ***
и М.С.К. ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за осъждането им да му върнат получената от
тях на 02.10.2018 г. на отпаднало основание сума в размер на 5 900 лева,
при равни права – по 2 950 лева, всеки от тях, съставляваща цена на 59 бр.
лешникови дървета, засадени в общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на
село Тертер, общ. Кубрат. В полза на ответниците са присъдени разноски.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт, за неговата незаконосъобразност и
постановяването му при допуснати
нарушения на материалния закон.Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго по същество на спора с уважаване на ищцовата претенция в
цялост.Претендират се разноски за двете инстанции.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор срещу подадената въззивна
жалба само от ответника в
първоинстанционното производство Н.Н., чрез пълномощник адв. Драгомир Павлов от
АК-Разград.С отговора подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна,
с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се подробни
съображения.Писмен отговор е постъпил и
от втората ответница,М.К. в срока за произнасяне.В него се застъпва становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Страните не правят доказателствени
искания.
В съдебно заседание, пълномощникът на въззивника поддържа подадената
жалба в цялост по изложените в нея съображения.Претендира разноски.
Повереникът на въззиваемия , Н.Н.
оспорва жалбата, с искане за потвърждаване на решението на РС.Претендира
разноски.
Разградският окръжен съд, при условията на чл. 269 от ГПК провери валидността
и допустимостта на обжалваното решение.
По отношение правилността на същото, като съобрази доводите и становищата на страните,
с оглед на материалите по делото, намери
следното:
Ищецът К.И.Д. ***, чрез пълномощник е предявил иск с правно основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответниците, брат и сестра, Н.С.Н. *** и М.С.К.
***, да му заплатят сумата 5 900 лева,
или всеки от тях по 2 950 лв., получена на отпаднало основание, представляваща заплатена от него цена на 59 лешникови
дървета, които те обещали да му продадат , заедно с наследствения си имот в
с.Тертер, но не го сторили. Излага в исковата молба,у че с ответнициците е сключил
НА за продажба № 8, том VI,
рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в
регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
вписан в СВ при РС – Кубрат, на 02.10.2018 г. договор за продажба на
наследствения им недвижим имот: Жилищна сграда, състояща се от три стаи и
коридор, със застроена площ 63.00 кв.м. и Лятна кухня със застроена площ 28.00
кв.м., подобрения и трайни насаждения, ведно с учреденото в полза на
праводателя на ответниците право на строеж върху терена, съставляващ общински
урегулиран поземлен имот № XV-51
от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул.
„Христо Ботев“ № 19, за сумата 1 100.00 лева.На същата дата се договорили
за продажбата на 59 бр. трайни насаждения – лешници, при договорена продажна
цена 100.00 лева за 1 бр. дръвче; в изпълнение на договорените продажби превел
по сметки на продавачите на всеки един по 3 500.00 лева, т.е. общо сумата
7 000.00 лева.След изповядване на сделката по нотариален ред, първия ответник – лично и като пълномощник на
втората, го въвел във владение на имота, вкл. и по отношение на продадените му
59 бр. трайни насаждения – лешници, при договорена продажна цена 100.00 лева за
1 бр. дръвче, но една седмица по –
късно, в негово отсъствие, Н. Н. нарушил
целостта на имота, като заградил с ограда продадените му трайни насаждения – 59
бр. лешници.Въпреки изпратената му нотариална покана, не премахнал и не
преустановил самоуправните си действия, вкл. по събиране на реколтата от
овощните дървета.Моли съда, поради това, че ответниците към 02.10.2018 г. не са
били собственици на трайните насаждения, засадени в общински терен, за
осъждането на същите ответници да му върнат получената от тях на 02.10.2018 г. на
отпаднало основание сума в размер на 5 900.00 лева, при равни права – по
2 950.00 лева, всеки от тях, съставляваща цена на 59 бр. лешникови
дървета, засадени в общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на
село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „Христо Ботев“ № 19..
Исковата претенция намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, а за заплащане на лихва за забава в
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Претендира сторените разноски.
Ответникът Н.С.Н. *** е подал отговор
на исковата молба, в която застъпва становище за неоснователност на иска.
Ответницата М.С.К. ***, също е подала
отговор на исковата молба, в който оспорва твърденията на ищеца, като твърди,
че в двора на родителите й не е имало
засадени лешникови дървета, а такива са засадени от брат й в съседния –
общинска собственост, имот.Заявява,че е получила от продажбата на имота само
500 лева, независимо, че по нейната сметка е преведена по-голяма сума.
Според представения по делото НА за покупко-продажба
№ 8, том VI,
рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в
регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
вписан в СВ при РС – Кубрат, на
02.10.2018 г. в гр. Кубрат, ответниците Н.С.Н. и М.С.К., като първият
участвал лично и като пълномощник на сестра си, продали на ищеца К.И.Д.,
собствения си по наследство недвижим имот: Жилищна сграда, състояща се от три
стаи и коридор, със застроена площ 63.00 кв.м. и Лятна кухня със застроена площ
28.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, ведно с учреденото в полза на
праводателя на ответниците право на строеж върху терена, съставляващ общински
урегулиран поземлен имот № XV-51
от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул.
„Христо Ботев“ № 19, за сумата 1 100.00 лева, която са получили напълно от
купувача преди подписването на договора, сключен с цитирания нотариален акт. В
пункт III
на НА, страните са декларирали, че сумата, посочена в акта – 1 100.00
лева, е действително уговореното плащане по сделката.
Ищецът е представил по делото в
оригинал две преводни нареждания от 02.10.2018г., видно от които същия на посочената дата е превел по сметка на
всеки от ответниците в съответна банка сума
в размер на 3 500.00 лева, с посочено основание „превод“.
На обратната страна на цитираните
по – горе преводни нареждания-разписки, на 02.10.2018 г.,всеки един от двамата
ответници, Н.Н. и М.К., ръкописно са удостоверили, че всеки от тях е получил
сумата 3 500.00 лева за продажбата на наследствения си имот в село Тертер,
общ. Кубрат, област Разград, в едно с лешниковите насаждения.
С
Нотариална покана рег. № 711, том І, № 12, подадена на 18.02.2019 г., и
връчена на адресата – Н.Н., на същата дата – 18.02.2019 г., чрез нотариус Ив.Башева
– Йорданова, с район на действие РС –
гр. Кубрат, К.Д., като твърди, че: на 02.10.2018 г. е купил наследствения имот
на ответниците, както и 59 броя трайни насаждения – лешници, при цена 100.00
лв. за 1 брой дръвче – лешник, както и че е платил на всеки един от продавачите по 3 500.00
лева, или общо 7 000.00 лева, от които 1 100.00 лв. за договорена
продажна цена за недвижимия имот в с. Тертер, а сумата 5 900.00 лв. за
договорена продажна цена на 59 бр. лешници поканил; след изповядване на
сделката бил въведен от Н. Н. във
владение на недвижимия имот, но обратно на договореното от тях за продажбата на
дръвчетата, не му ги отстъпил, а оградил мястото, в което са засети, и не го
допускал до тях, поканил Н.Н. в 3-дневен срок от получаване на нотариалната
покана да му предаде собствеността върху 59 бр. лешници.
Безспорно е по делото, че в дадения на
ответника Н.Н. 3-дневен срок, считано от 18.02.2019 г., той не е предал на
ищеца К.Д. собствеността върху 59 бр. лешници, а и не е можел да го стори.
Видно от представения по делото от ответника Н.Н.
Договор за продажба на имот ЧОС от 21.08.2019г., той е закупил на посочената
дата от Община Кубрат УПИ № XVI-50 от
кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, който е съседен на недвижимия имот, продаден от него и сестра му на ищеца и в който именно
имот са засадени процесните 59
бр.лешникови насаждения.
По делото са сочени гласни
доказателства, като свидетели са допуснати на ответната страна. Свидетелите Ст.
М., без родство със страните, и Ст. Николова, съпруга на посочения ответник, сочат,
че ответниците са продали на ищеца освен наследствения си недвижим имот в с.
Тертер, и наличните в него обзавеждане – легла, постелки, завивки, плътни и
тюлени пердета на прозорците, постелки по пода, бюфет, гардероб, печки на дърва
и ток, хладилник, дюшеци, юргани и
завивки; и строителни материали - цигли, тухли, греди и мертеци за подновяване
на селскостопанската сграда, циментови стълбове за лозе, чиято цена е договорена
като разликата до 7 000.00 лева.
Въз основа на установеното по-горе
от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Представените по делото разписки,
подписани от всеки един от ответниците
на 02.10.2018г. съставляват доказателство за обещание за продажба от тяхна
страна на 59 броя трайни лешникови насаждения, срещу което те са получили сума в размер на 5 900 лева или всеки от
тях по 2 950 лева.Това обещание за продажба безспорно не е спазено.Продажба
по съответния ред не е извършена, ищецът
вече не заявява и интерес от същата, а претендира само връщане на дадената
сума.Последният не е и твърдял наличието на сключен в съответната форма договор
за продажбата на същите, както е приел РС.Лешниковите насаждения са
съществували и към 02.10.2018г., макар и засадени от първия ответник в чужд
имот, спор по този въпрос по делото не съществува, още повече, че именно този
ответник в течение на делото вече закупува както бе посочено по-горе УПИ №
XVI-50 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат от собственика на
земята Община Кубрат .
Няма
спор по делото и за преведените на всеки от двамата ответници суми, по
3 500 лв. по банков път, като обща
сума от 1100 лева е дадена като цена за продадения наследствен недвижим имот на
ответниците, а сумата 5 900 лева за трайните насаждения лешници.В този
смисъл не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд, че разликата
от 5 900 лева е заплатена от ищеца на ответниците като цена за намиращите се
в продаваемия имот движими вещи - обзавеждане и строителни материали, предадени
му в собственост, ведно с владението на недвижимия имот.
Получилият нещо е длъжен да го върне,
ако няма основание да го задържи, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и
в трите й фактически състава – при начална липса на основание; с оглед на
очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено; или
при съществуващо при получаване на престацията, но след това отпаднало с
обратна сила основание.Въззивният съд намира, че в случая ищцовата претенция е доказана, тъй като ищецът е дал и съответно ответниците са получили
нещо, всеки сумата 2950 лв.за лешникови насаждения , които не са му предали и
нямат основание да задържат получената сума, а следва да я върнат.Този съд не
установи друго основание за задържане на тази сума от получилите я ответници.В
този смисъл съдът не кредитира сочените от ответниците гласни доказателства,
касаещи оставените в имота движими вещи, тъй като не съществува пречка при
постигната договорка в този смисъл, същата да бъде отразена и в НА.Още повече в
случая, че в изходящите от тях писмени разписки основанието за получаване на
сумите е посочено като съвсем различно.Тази инстанция също следва да отбележи,
че за настоящия спор са ирелевантни вътрешните отношения между съсобствениците /ответници/
за последващо разпределение между тях на
получените суми.
Предвид изложеното исковите
претенции се явяват основателни и доказани в пълен размер и следва да бъдат
уважени.Върху претендираните суми следва да бъде присъдена и законна лихва,
считано от завеждане на исковата молба в съда – 26.03.2019г.
Решението на РРС следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца исковите суми, ведно с законната лихва.
С оглед изхода на спора, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски за две
инстанции, като следва да се съобразят и съответните възражения за прекомерност
на адвокатските възнагрлаждения.
Пред РС ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК за общо сторени разноски в размер на
1 891 лева, от които 1 655 лева адвокатски хонорари и 236
лв.заплатена ДТ.Ответниците са направили възражение за прекомерност по
отношение заплатеното адвокатско възнаграждение за тази инстанция, по което
съдът дължи произнасяне.
В хода на производството ищецът е ангажирал двама адвокати, като първия
от тях е депозирал искова молба и поправена такава, а втория поправена искова
молба, с която се оттеглят исковите претенции и процесуално представителство.Предвид
на това,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
обстоятелството, че като краен резултат е поддържана и е налице произнасяне
само по една от първоначално заявените искови претенции, РОС намира, че при
заявения материален интерес от общо 5 900 лева, възражението за
прекомерност следва да бъде уважено и адвокатския хонорар редуциран до
минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , а именно 584.50 лева.
Въз връзка с изложеното ответниците като
съответно за първата инстанция всеки от тях дължи разноски в размер на 410.25
лева и за въззивната инстанция в размер
на 59 лева.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №164/02.10.2019г.
постановено по гр. дело № 248/2019г.по описа на РС-Кубрат в производство по
чл.55,ал.1 от ЗЗД, като вместо това, ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН ********** ***, и М.С.К.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ на К.И.Д., ЕГН ********** ***, всеки един от тях сума в размер на 2 950 лева /две хиляди,
деветстотин и петдесет/ лева, , представляващи общо 5 900 лева,която обща
сума , съставлява цена на 59 бр. лешникови насаждения, за които при наличие на обещание за продажба не са му
предадени, ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от
завеждане на исковата молба, 26.03.2019г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН ********** ***, и М.С.К.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.И.Д., ЕГН ********** ***, всеки от тях
сторени разноски в размер на 410.25 лева пред
районния съд и 59 лева разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР