Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Ботевград, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №161 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П.П.
П. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от него адв.П. П. от САК е обжалвал
в законния срок наказателно
постановление №*** от ***., издадено от
Началник РУ – гр.П., упълномощен
със заповед №517з-189 от 15.01.2016г. на Директора на ОДМВР-София, с което за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.3 от КЗ му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00лева. В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП,
иска се отмяната му.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Виктор Велчев от САК,
който поддържа изцяло жалбата срещу горецитираното НП и иска заплащане . Претендира
се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300, 00
лв.
Въззивната страна – РУ - П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата. В писмено становище прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: ЗППАМ ***г.; ЗППАМ № ***АУАН №***.;
НП №***/***.; глоба с фиш от 10.03.2020г. - заверени копия, както заповед № ***.
на Директора на ОДМВР-София и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите Д.И.Д.–
актосъставител, на длъжност “мл. полицейски инспектор” при РУ – П., П.И.И. и М.И.М., се установява следната фактическа обстановка:
На 10.03.2020г. около 17.05ч. полицейските
служители при РУ – П. - свидетелите Д.И.Д. и П.И.И. били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение, като тогава се намирали в гр.П., на ул.“***“ срещу
ДГ „***“. Тогава св.Д. и св.И. забелязали, че там бил паркиран лек автомобил
м.“Пежо“ с рег.№***, въпреки, че с пътен знак било забранено престоя и
паркирането. Тъй като в паркирания автомобил не е имало водач, полицейските
служители подали звуков сигнал от служебния автомобил и от близката къща
излязъл жалбоподателят П.П.П., който заявил, че той е паркирал автомобила там.
При извършената проверка свидетелите Д. и И.
установили, че лекия автомобил
м.“Пежо“ с рег.№*** е собственост на С.С.С.от с.Т., обл.Софийска, както и че за същия няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение по КЗ св.Д. съставил на П.
АУАН
№***. Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №*** от ***., на Началник РУ – гр.П..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д.,
И. и М., както и от АУАН
№***. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Д. и И., като непротиворечиви, последователни, логични и като
такива, дадени от незаинтересовани лица. Съдът
кредитира и показанията на св.М., като взе предвид, че същият не е присъствал на извършената от св.Д. и св.И. проверка,
респ. не е очевидец на твърдяното в атакуваното НП нарушение.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, която разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 400 лв.
за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В съдебното производство безспорно се установи, че
жалбоподателят въобще не е осъществил изпълнителното деяние, което му се
вменява със съставения АУАН и издаденото НП, а именно не е управлявал процесния автомобил, за който не е бил сключен
действащ договор за ЗЗ „ГО“. Видно от
показанията на свидетелите Д. и И., е че те на са видели П. да управлява
въпросния автомобил, а напротив същите твърдят, че лекия автомобил м.“Пежо“ с
рег.№*** е бил паркиран, когато са го забелязали и в купето не се е намирал
водач. Свидетелите Д. и И. категорично
заявяват, че не са видели на процесната
дата П. да е управлява лекия автомобил м.“Пежо“. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са
ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че П.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението
по чл.638, ал.3 от КЗ
С оглед на всичко горепосочено, съдът
приема, че обжалваното НП е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г. / на П.П. П. се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за
процесуално представителство в размер на 300, 00 лв.
Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 300, 00
лв. в полза на адв. П. П.
от САК,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая,
платеното от П. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп.
ДВ 68от 31.07.2020г/. Следва да се посочи, че в конкретния казус надлежен ответник по претенцията е ОДМВР-София. Предвид гореизложеното, ОДМВР-София следва да заплати
на П.П. П. с ЕГН**********,*** разноски в
размер на 300, 00
лв. /триста
лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 161/2020
г. пред Районен съд Ботевград.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление №*** от ***., издадено от
Началник РУ – гр.П. против П.П.
П. с ЕГН**********,***, като неправилно.
ОСЪЖДА, на осн. 63, ал. 3 ЗАНН ОДМВР-София да заплати на П.П. П. с
ЕГН**********,***, сумата в размер на300, 00
лв. /триста лева/
представляващи, сторените от него разноски
в съдебното производство по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :