№ 994
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Наталия П. Неделчева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 85547/28.12.2018г. на И. П. В. и Д. К.
В. срещу Решение № 5139 от 12.12.2018г. по гр.д. № 7525/2011г. по описа на ВРС, ХLI-ви
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС въззивниците са осъдени
да заплатят на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. сумата от 7 250.95 лв., представляваща съответна на дела
им в съсобствеността част от стойността на разноските за извършени довършителни работи
в общия имот – сграда с ид. 10135.5502.60.1, сторени единствено от съделителите Г.и.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му
част. Изложени са доводи, че по делото липсват писмени доказателства за извършване на
претендираните разходи. Единствените доказателства за извършени разходи от Г.и във
втория етаж са показанията на свидетеля Кенаров, които обаче са косвени и не установяват
факта на извършване на твърдяните дейности. Същите не установяват по категоричен
начин, че разходите за тези довършителни работи по етажа са извършени именно от Г.и,
нито установяват момента на извършване на същите. Налице е успешно насрещно
доказване, че съделителите са участвали поравно в изграждането на основите и подземното
ниво на сградата до плоча на кота 0, като още в началото на строежа ответниците Г.и са се
отказали от участието си в изпълнението на договора за групов строеж и нямат реално
участие в него. Строителството е било спряно през есента на 1993г. на ниво на терена
/плоча „А-прим“/ и възобновено през 1999г., вече единствено от ищците В.и, които до
1
2001г. са изградили следващия жилищен етаж, вкл. са изградили временен покрив.
Свързването на сградата с ел. и ВиК мрежите е извършено от тях, а не от Г.и. Ето защо
разноските за подобренията по т. 1-4 от молба от 22.04.2016г. следва да се приемат за
недоказани. Молят в тази връзка да се отмени решението в обжалваната част, а предявената
претенция по сметки – бъде отхвърлена като недоказана по основание.
В отговор на жалбата Х. и Р. Г.и оспорват доводите в нея. Поддържат, че претенцията
по сметки е доказана с писмени платежни документи и договори, със заключение на СТЕ и
свидетелски показания, като решението не страда от порока визиран в жалбата. Молят в
тази връзка решението да се потвърди в обжалваната част.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По
допустимостта на решението в обжалваната част, за да се съобрази съдът съобрази
следното:
С влязло в сила на 17.03.2016г. Решение постановено по гр.д. № 18480/2013г. по
описа на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в ***,
представляваща жилищна сграда с ид. 10135.5502.60.1 по КККР на гр. Варна, между
съделителите и при квоти, както следва:
1/3 ид.ч. за И. П. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН ********** в режим на СИО;
1/3 ид.ч. за Х. Л. Г. с ЕГН ********** и Р. Х. Г. с ЕГН ********** в режим на СИО и
1/3 ид.ч. за А. Г. Г. с ЕГН ********* и И. Р. Г.а с ЕГН ********* в режим на СИО,
като съсобствеността между страните е възникнала на основание изграждане на
сградата в изпълнение на сключен между тях договор за групов строеж от 14.01.1992г. и
учредено на страните право на строеж върху държавно дворно място с Разрешение за строеж
№ 127/02.11.1990г. на главния архитект на кметство „А.“ и одобрени проекти.
С влязло в сила на 02.12.2008г. решение по гр.д. № 6977/2007г. по описа на ВРС на
основание чл. 108 от ЗС е признато по отношение на И. и Д. В.и, че Х. и Р. Г.и са
собственици в режим на СИО на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в *** с площ
от 100 кв.м., изградена на основание реализирано право на строеж, като В.и са осъдени да
предадат на Г.и владението върху имота.
На основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК това решение на ВРС е отменено с Решение
№ 146 от 09.01.2018г. по гр.д. № 3190/2016г. на ВКС, II ГО.
2
С влязло в сила решение по гр.д. № 3410/2013г. по описа на ВОС Х. и Р. Г.и са
осъдени на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД да заплатят на ищците И. и Д. В.и сумата от
76486 лв., представляваща стойността на изградения и придобит от тях първи жилищен етаж
на кота +2.80 /първи надпартерен/ от предвидената за изграждане по одобрен проект сграда,
състояща се от партерен, три жилищни и тавански етаж, като получена на неосъществено
основание.
В срока и по реда на чл. 346 от ГПК съделителите Х. и Р. Г.и предявили претенция
по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на И. и Д. В.и да им заплатят
сумата от 5000 лв., съобразно уточнения, направени с молба от 22.04.2016г. /без
съобразяване на изявление за изменение на иска посредством увеличаване размера на
предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1, пр. последно от ГПК направено в хода на с.з. от
17.09.2018г., неуточнено в предоставения срок и по което липсва изрично произнасяне на
ВРС/, представляваща стойност на извършени полезни разходи под формата на участие с
труд и средства в довършителни работи в съсобствената на страните жилищна сграда с ид.
10135.5502.60.1 до етап изграждане на трети етаж /над партер/, без участието на
ответниците и съразмерно на частта им в съсобствеността, в периода 02.2010 -03.2015г.,
както следва:
направа на входна врата към ул. „Р.“, на ограда и подход към сградата – 740 лв.;
направа на канализационно отклонение за сградата – материали и труд – 2500 лв.;
изграждане на водопроводно отклонение на сградата, направа на шахта и
присъединяване към ВиК мрежата – 1400 лв.;
присъединяване на сградата към външно ел. захранване, ел. табло и вътрешно ел.
захранване – 3000 лв.;
вътрешна ВиК инсталация в сградата на втори жилищен етаж и обзавеждане на баня –
700 лв.;
подови и стенни замазки,измазване на тавани, гипс картон и външни изолационни
замазки и боядисване на втори жилищен етаж – 4100 лв.;
подови настилки, теракот, ламинат на втори жилищен етаж – 770 лв.;
вътрешни врати и ПВЦ дограма на втори жилищен етаж – 4700 лв.;
прозорци монтирани на тавански етаж, предадени от ищеца на И.В. – 290 лв.
В писмено становище ответниците В.и оспорили претенциите по сметки с доводи, че
твърдяните разходи и труд не са изпълнени от ищците в общия имот, в твърдяния период и
обем. Посочили, че част от представените писмени доказателства са неподписани, съответно
негодни доказателства; други се отнасят до различен обект, а договорът за ВиК свързване от
2012г. е неотносим, доколкото сградата е включена във ВиК мрежата още през 2000г.
Отправили искане за отхвърляне на исковете като недоказани по основание.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
3
Пред ВРС е прието заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице М.Т., от което се
установява, че допуснатата до делба жилищна сграда представлява масивна такава, със ЗП
134 кв.м. Разпределението й по етажи е: полуподземен етаж на кота -2.60, състоящ се от пет
избени помещения, котелно и коридор; първи етаж /кота +0.00/, състоящ се от
гараж/магазин, офис, състоящ се от три помещения, кухненски бокс и санитален възел,
както и три складови помещения със санитарен възел и коридор; втори етаж /кота +2.80/, в
който е разположено едно жилище – апартамент с площ 155 кв.м. и подпокривно
пространство – общо пространство. Етаж 3 и 4 по проект, както и покрива на сградата не са
изпълнени на място. Направен е временен покрив.
От Заповедна книга на обект: Групов строеж, п. XI-държ., кв. 8, 27-ми подрайон гр.
Варна /л. 501-506/ се установява, че строителството на жилищната сграда в имота е
започнало на 12.11.1992г., когато са изпълнени изкопи за основи. На 13.10.1993г. е
констатирано изпълнение на кофража и арматурата на плоча „А“ над сутерена на кота -0.05.
На 22.11.1999г. е отразено изпълнение на кофраж и арматура на колоните в приземния етаж.
На 25.09.2000г. са приети кофраж, арматура, колони в I жилищен етаж и плоча над него –
плоча „Б“. Разрешено е бетониране на плочата. На 28.09.2001г. е отразен преглед на
конструкцията на временния покрив.
В обяснения, събрани по реда на чл. 176 от ГПК И.В. заявил, че Х.Г. е участвал в
строителството на сградата в началото, в нулевия цикъл на кота 0, до първа плоча. Не е
доставял и не е предавал пари и материали. Х.Г. е участвал в строителството до етап партер,
до частично изграждане на стените. Към този момент вече Г.и заявили, че не желаят да
участват в строителството като 1/3 от финансирането, както и самото строителство било
преустановено за няколко години.
С Протокол за въвод във владение от 17.02.2009г. на СИ въз основа на ИЛ издаден по
гр.д. № 6977/2007г. по описа на ВРС, Х. и Р. Г.и са въведени във владение на втори
жилищен етаж на сградата. А с Протокол от 08.11.2018г. на ЧСИ З.Д. и въз основа на
обратен ИЛ по същото дело, във владение на този етаж са въведени И. и Д. В.и.
Извършените подобрения по вид, количество и стойност съобразно заявения период
на изпълнение по молба от 22.04.2016г. са описани в Приложение 2 към допълнително
заключение по СТЕ на вещото лице М.Т. от 10.09.2018г. /л. 466/. Вещото лице установява, че
на таванския етаж има три прозоречни отвора без монтирана дограма, поради което не е
извършено остойностяване на прозорците по т. 9 от уточняващата молба. Стойността на
разходите в жилищен етаж с ид. 10135.5502.60.1.2, съобразно момента на извършването им
възлиза на 21 617.85 лв. с ДДС, а към момента на заключението – на 24 178.70 лв.
Представени по делото са писмени доказателства /л. 257 и сл. /: поръчки, фактури,
стокови разписки, фискални бонове, от които единствено представените граждански
договори от 2011г. и Фактура за присъединяване на мощност от „Е.ОН България Мрежи“
4
АД съдържат информация, че са относими за жилището на ет. 2 в гр. Варна на ул. „Р.“.
Последните обаче не съдържат доказателства за плащане на уговореното в тях
възнаграждение. Останалите фактури и фискални бонове, обективират закупени движими
вещи /в т.ч. вафла морена златна – л. 277/, без данни за клиента и връзката на същите с
общия на страните имот.
По инициатива на В.и по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Л.В. /проектант на част „Конструктивна“ на строежа/, П.В. и
М.Л.. В показанията си те установяват, че строежът на сградата започнал през 1992г.
Бетоновите работи, нулевия цикъл, плочите се изпълнявали по стопански начин, като
строителството било организирано от възложителите В.и и Г.и чрез бригада и директно
плащане. Плочата на ниво партер /над избата/ била сложена през 1993г. След това в хода на
изграждане на вертикалните елементи на приземния етаж – партер, строителството е
прекъснато за няколко години. Строителството продължило след около 6 години през 1999г.,
когато била довършена конструкцията на етажа. От този момент свидетелката Вълканова е
контактувала единствено с В.. Първият жилищен етаж бил изграден в продължение на 2
години – през 2001-2002г.
По искане на Г.и по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Д.К. /племенник на страната/, В.Т. /роднина на Х.Г./ и Д.М.. В
показанията си тази група свидетели установява, че всеки от тях е участвал с труд на
различни етапи на строителството на сградата – основите и плочата на сутеренния етаж.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Производството е с предмет съдебна делба на недвижими имоти, във фазата по
извършването й. Решението в частта по определения способ за извършване на делбата –
изнасяне на имота на публична продан, е влязло в законна сила. Предмет на въззивното
производство е решението на ВРС по претенция по сметки, предявена от Г.и срещу В.и за
уреждане на отношения между съсобствениците при ползите в съсобствен имот без
съгласието на останалите съсобственици.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от
общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се разбират тези грижи и разноски, които
са необходими за запазване на вещта. Съсобственикът няма право на изменения в общата
вещ без съгласието на останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен
имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за
изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не
и на пълната част от разноските, направени за подобренията. При това като подобрения на
вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и
тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават
за сметка на този, който ги е извършил. Несъгласните съсобственици дължат всички
5
съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а подобренията - по правилата за
неоснователното обогатяване /доколкото те са се обогатили и в размер на по-малката
стойност на обогатяването и обедняването/. За вземания по чл. 30, ал. 3 от ЗС съпрузите не
отговарят солидарно, вкл. когато притежават идеална част от вещ при условията на СИО.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК предвижда солидарна отговорност само за задължения,
поети за задоволяване нужди на семейството, но не и за такива, породени от извъндоговорен
източник.
По делото са оспорени факта и момента на извършване на твърдяните подобрения в
общия имот, авторството на изпълнените ремонтни работи, както и влагането на средствата
в посочените размери от съсобствениците – ищци. В тежест на ищеца съответно по
предметната рамка на претенцията по всяко перо е да установи кога са извършени
конкретните ремонтни дейности, каква е стойността на вложените средства за материали,
труд и финансирането на същите именно от него.
Направата на входна врата към улица, на ограда и подход към сградата през м. март
2014г. – не е доказано да е извършено от ищците. Съгласно клиентска поръчка от
27.02.2014г. с предмет входна врата на стойност 524 лв., купувач по нея е трето за спора
лице, а за оградата и подхода – липсват доказателства. Претенцията по това перо в размер
на 740 лв. е недоказана.
Направата на канализационно отклонение за сградата през февруари 2012г., както и
изграждането на водопроводно отклонение за сградата, направата на шахта и
присъединяване към ВиК мрежата – по делото не е доказано пряко и пълно, че тези
подобрения са извършени в посоченото време именно от ищците и са били финансирани с
техни средства. Претенциите в размер съответно на 2500 лв. и 1400 лв. са недоказани по
основание.
Присъединяване на сградата към външно ел. захранване, ел. табло и вътрешно ел.
захранване и проучване на вътрешно ел. захранване на втори жилищен етаж през м.
февруари 2010г. – м. юни 2012г. – факта и момента на извършване на тези дейности, както и
финансирането им от ищците е установено по делото с писмени доказателства на л.л. 273-
275. Размерът на претенцията е установен и от заключението на СТЕ по п. 21 и 22 от
Приложение № 2 към заключението. Не е проведено насрещно доказване по довода на
въззивниците, че свързването на този етаж с ел. мрежата е извършено от тях. Ето защо,
предявеният в този смисъл иск следва да се уважи до частта на ответниците в
съсобствеността – 1/3 от платената сума или до 1000 лв.
Останалите подобрения от т. 5-т. 9 от уточняващата молба – по делото не е проведено
пряко и пълно доказване на факта и момента на извършване на твърдяните ремонтни
работи, както и че всички те са извършени именно от ищците и са били финансирани с
техни средства. Представените в тази връзка писмени доказателства – стокови разписки,
фискални бонове и фактури сами по себе си не установяват, че закупените с тях стоки и
6
материали са вложени в общия имот, че подобренията в претендирания смисъл са
извършени именно от ищците в твърдяния момент, както и че всички те са увеличи
полезните свойства на вещта. Релевантните в тази връзка факти не се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите, ангажирани от
ищците, нито от заключението на вещото лице. И тримата свидетели не установяват пряко с
показанията си факта на извършване на подобренията от Г.и; излагат впечатления за
предхождащ твърдяния момент на изграждане период; показанията са общи, неконкретни и
колебливи, а заключението за пазарната стойност на претендираните подобрения не дава
отговор на оспорения факт – кой е извършител на същите и кога са извършени те.
По тези съображения, решаващият състав приема, че предявените искове искове с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС са частично доказани: до размера от 1000 лв. за
изграждане на вътрешна ел. инсталация и комунална връзка – външно ел. съразмерно с
частта на ответниците в общността. За разликата до пълния предявен размер на исковете от
5 000 лв., претендираните полезни разноски като недоказани по основание следва да се
отхвърлят.
Решението на ВРС в обжалваната част следва да се ревизира съобразно изхода на
делото пред ВОС. За произнесената част над предявения размер на иска от 5000 лв. до
7 250.95 лв., като постановено по непредявен иск и в разрез с диспозитивното начало в
процеса, решението следва да се обезсили като недопустимо.
Пред настоящата инстанция разноски се претендират единствено от въззиваемите
Г.и, които съгласно списък възлизат на 700 лв. – платено възнаграждение на адвокат.
Съразмерно с уважената част на исковете на правоимащата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 140 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на въззивниците.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 5139 от 12.12.2018г. по гр.д. № 7525/2011г. по описа на
ВРС, ХLI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС И. П. В. с
ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Х. Л. Г. с ЕГН
********** и Р. Х. Г. с ЕГН ********** сумата над предявените 5000 лв. до
непредявените 7 250.95 лв., представляваща съответна на дела им в съсобствеността част
от стойността на разноските за извършени довършителни работи в общия имот – сграда с ид.
10135.5502.60.1, сторени единствено от съделителите Г.и, като постановено по непредявен
иск в нарушение на чл. 6 от ГПК.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5139 от 12.12.2018г. по гр.д. № 7525/2011г. по описа
на ВРС, ХLI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС И. П. В. с
ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Х. Л. Г. с ЕГН
********** и Р. Х. Г. с ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща съответна на
дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за изграждане на вътрешна ел.
инсталация и комунална връзка – външно ел. в общия имот – сграда с ид. 10135.5502.60.1,
сторени единствено от съделителите Г.и.
ОТМЕНЯ Решение № 5139 от 12.12.2018г. по гр.д. № 7525/2011г. по описа на ВРС,
ХLI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС И. П. В. с ЕГН
********** и Д. К. В. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Х. Л. Г. с ЕГН
********** и Р. Х. Г. с ЕГН ********** сумата над 1000 лв. до 5000 лв., представляваща
съответна на дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за извършени
довършителни работи в общия имот – сграда с ид. 10135.5502.60.1, сторени единствено от
съделителите Г.и И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС предявените от Х. Л. Г. с ЕГН
********** и Р. Х. Г. с ЕГН ********** срещу И. П. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с ЕГН
********** искове за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 4000 лв.,
представляваща съответна на дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за
извършени довършителни работи в общия имот – сграда с ид. 10135.5502.60.1, сторени
единствено от съделителите Г.и, както следва: направа на входна врата към ул. „Р.“, на
ограда и подход към сградата; направа на канализационно отклонение за сградата;
изграждане на водопроводно отклонение на сградата, направа на шахта и присъединяване
към ВиК мрежата; вътрешна ВиК инсталация в сградата на втори жилищен етаж и
обзавеждане на баня; подови и стенни замазки, измазване на тавани, гипс картон и външни
изолационни замазки и боядисване на втори жилищен етаж; подови настилки, теракот,
ламинат на втори жилищен етаж; вътрешни врати и ПВЦ дограма на втори жилищен етаж;
прозорци монтирани на тавански етаж, предадени от ищеца на И.В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. П. В. с ЕГН ********** и Д. К. В. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Л. Г. с ЕГН ********** и Р. Х. Г. с ЕГН **********
сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9