№ 37
гр. Несебър, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. П.
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Административно наказателно
дело № 20252150200043 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Я. Н. Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: град
Несебър, улица *******, срещу Наказателно постановление № 24-0304-001764, издадено от
А.Г.А. на длъжност Началник Група ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000
лева, както Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно
поради противоречието му с материалния закон и моли да бъде отменено като такова.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата. Намира за доказано, че не е спазена процедурата, при
която следва да бъде взета проба за установяване наличието на алкохол в кръвта на водач на
МПС, тъй като на жалбоподателя не е предоставен талон за медицинско изследване, поради
което е бил лишен от възможността да бъде тестван с кръвна проба въпреки изричното му
желание.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
1
На 15.12.2024г. жалбоподателят С. Я. Н. е управлявал лек автомобил „******“ с рег.
№ ******, като е пътувал сам в автомобила, движейки се с посока от к.к. Слънчев бряг,
кръгово движение, по улица Хан Крум в посока към Старата част на град Несебър. До хотел
„*****“ след 02:00 часа същият е бил спрян за проверка от полицейските служители Я.Н.Н.
и В. С. П., които са били назначени като АП-1 и изпълнявали служебните си задължения за
времето от 19:00 часа на 14.12.2024г. до 07:00 часа на 15.12.2024г., и които по това време
спирали именно пред хотел „*****“ за проверка автомобили, движещи се в двете посоки.
След като установили самоличността на водача, а именно, че това е жалбоподателя С. Я. Н.,
извършили на същия проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с № 0783, при което апаратът е отчел 0,97 промила, а данните били показани
на водача. Предвид необходимостта да бъде констатирано установеното нарушение, но и с
оглед обстоятелството, че освен с техническо средство за изпробване на водачите на МПС за
употреба на алкохол, двамата полицейски служители не разполагали с документи, които да
съставят/попълнят за тази цел, въобще за спазване на изискуемата от закона процедура, те
потърсили съдействие чрез ОДЧ, а чрез него на място бил изпратен К. А. Д. – мл.
автоконтрольор при РУ Несебър. При пристигането му на място, той също извършил
проверка на документите на автомобила и на водача, от които установил, че водач на МПС е
С. Я. Н., били са му показани от колегите му показанията на техническото средство от
извършената проверка за алкохол, след което е съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия АД, бл. № 446460 от 15.12.2024г., при което е
бил иззет СУМПС № *********. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, а в акта е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване №
0067845. В този съставен пак от К. А. Д. талон за изследване е посочено, че водачът на МПС
следва да се яви във филиала на СМП в град Несебър до 45 минути от връчването на талона
за даване на кръв за анализ, и за който талон е описано в него, че е бил връчен на С. Я. Н. в
03:00 часа на 15.12.2024г. Връчването на талона за изследване на С. Я. Н. на посочените в
него дата и час е удостоверено с подписа на водача. Едновременно с това обаче е
удостоверено и че водачът е отказал за получи талона за изследване чрез свидетеля В. С. П..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН С. Я. Н. е подал възражения срещу съставения му
акт, в който твърди, че в случая талон за изследване не му е бил връчен, по който начин е
бил лишен от възможността да даде кръв за анализ, счита това обстоятелство за съществено
нарушение на правото му на защита и е поискал прекратяване на административно
наказателното производство.
В показанията си в качеството му на свидетел, актосъставителят заявява, че си
спомня, че водачът е подписал талона за това, че не е съгласен с показанията на
техническото средство, но не си спомня да се е подписал, че е получил талона, като допуска
впоследствие водачът да му е заявил, че не иска да получи талона, което е наложило това да
бъде удостоверено с подпис на свидетел, като сам свид. К. Д. е изписал имената на
свидетеля В. С. П.. Установява се също, че актосъставителят не е посещавал ФСМП-
Несебър, тъй като в случая той няма такова задължение, но заявява, че му е известна
2
практиката и настояването на медицинските лица, работещи там, кръвни проби да се вземат
в присъствието на полицая, съставил медицинския талон.
По делото като свидетел е разпитан и полицейският служител В. С. П., който е
свидетел по нарушението и свидетел на отказа на водача на МПС да получи талона за
изследване (чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози). Същият
заявява, че не е чул някой, и в частност свид. Д., да е разяснявал на водача, че има право да
даде кръв за анализ, както и че не си спомня да е прочел акта и свид. Д. да му е разяснил
защо трябва и той да се разпише на талона.
От показанията на свид. Е.Ж.К. – лекар-ординатор във ФСПМ, разпитан по искане
на жалбоподателя, се установява, че в ранните часове на 15.12.2004г. С. Я. Н. е посетил
филиала като е заявил, че желае да му бъде взета кръвна проба за употреба на алкохол, но му
е било отказано, тъй като не е бил придружаван от полицейски служител, което пък се
налага, тъй като извършването на пробата за алкохол се отбелязва в амбулаторен журнал,
отделно и в друг журнал, в които се описва пробата и в чие присъствие тя е взета.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от
фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкциите, като също е приел, че е нарушен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението – НП е връчено на
20.01.2025г., а жалбата срещу него е подадена същия ден – 20.01.2025г.
Съгласно чл.13 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., при явяването на лицето за
медицинско изследване, в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и
часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган,
който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Тези данни не само, че не са отразени в амбулаторния журнал при
явяването на водача в медицинското заведение, но и на С. Я. Н. е било отказано вземането
на кръв за анализ, с която цел той го е посетил, и което е настоявал да бъде сторено. По
аргумент на чл.12, ал.3, вр. ал.4, изр. последно от същата Наредба, отказ от медицинско
изследване е възможен само в хипотезата на невъзможност за лична идентификация на
лицето, при което този отказ изрично следва да се впише и отрази в последващо издаден
протокол за медицинско изследване от съответния медицински специалист. При всички
случаи този отказ, обективиран в протокол за медицинско изследване, е възможен само при и
след първоначално явяване на лицето и надлежната му първоначална регистрация в
амбулаторния журнал на лечебното заведение.
Жалбоподателят е изпълнил задължението и се е явил до указания му в талона за
медицинско изследване час в посоченото здравно заведение, за да даде кръвна проба, но
3
освен съставения му АУАН и документ за самоличност, той не е могъл да предостави талона
за изследване. В настоящия случай, тъй като отчетеният резултат от техническото средство е
бил 0,97 промила, служителите на МВР, извършили проверката, не са имали правомощието
да придружат водача на МПС до лечебното заведение, каквото задължение имат само в
хипотезите на чл.7 от Наредбата. Неоснователно му е било отказано от лечебното заведение
да му бъде взета кръвна проба за медицинско и химическо лабораторна изследване с
обяснението, че трябвало това да стане в присъствието на полицейските служители,
извършили проверката.
Разпоредбите на чл.11 и чл.12 от Наредбата не поставят изискване вземането на
пробите да се извършва в присъствието на полицейските служители, нито пък последните
могат да бъдат измежду лицата, които контролират вземането на пробата за химическо
изследване (чл.12, ал.2 от Наредбата). Тъй като съдът приема, че отказът, заявен на
жалбоподателя да му бъде взета кръвна проба, в случая е направен на основание чл.12, ал.3
от Наредбата, независимо, че служителите на МВР не са имали задължението да
придружават жалбоподателя, то съответното медицинско лице по чл.12, ал.1 от Наредбата е
допуснало недопустимо смесване между понятието „придружаване“, от една страна, и от
друга страна действия по присъствие или контролиране вземането на кръвна проба, които
служителите нямат съответно задължение и правомощие да извършват. Въобще посочената
наредба не съдържа разпоредби, които задължават служители на МВР при всички случаи да
присъстват в лечебното заведение при вземането на кръвна проба на водач, които да дават
право на съответните медицински лица да отказват да бъде взета кръвна проба при
отсъствие на служители на МВР.
В конкретния случай обаче, непредставянето на талона за изследване във ФСМП
представлява основание на С. Я. да му бъде отказано вземането на кръв за изследване за
наличие на алкохол в кръвта.
Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., издадена от МЗ, МВР и МП за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, не приема
показанията на техническото средство, или физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство.“. А съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата, „При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“.
Според чл.6, ал.1 от Наредбата, талонът по чл.3, ал.2 се попълва в три екземпляра,
като първият се предоставя на водача, а съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата, в талона по чл.3,
ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в
4
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. Според чл.6, ал.10 от Наредбата, концентрацията на алкохол в
кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или
при отказ от изследване с доказателствен анализатор и/или даване на проби за изследване.
В талона за изследване С. Я. Н. е удостоверил с подписа си получаването на
издадения му талон за изследване, и че това е станало именно в 03:00 часа на 15.12.2024г.,
което е отбелязано и от съставителя на талона свид. Д.. Същевременно в АУАН е посочено,
че издаден талон за медицинско изследване № 0067845, като не е посочено изрично
нарушителят С. Я. Н. да е отказал да го подпише или да го получи, нито пък, че същият
отказва да даде кръв за анализ. Затова не следва да се кредитират показанията на свид. Д., че
Н. е отказал както даде кръв за анализ, така и да получи талона за изследване. Напротив,
доказа се, че в действителност този талон не му е бил връчен, но не поради заявен от водача
Н. отказ за това, а поради решението на самия актосъставител и съставител на талона – свид.
Д., което решение е включвало и удостоверяването на отказ на водача да получи талона за
изследване с подпис на свидетел. Нещо повече, впоследствие в съставената докладна
записка (която не представлява доказателствено средство съгласно НПК) свид. Д. е заявявал,
че Н. не само отказал да получи, но дори и да подпише талона, което противоречи на
доказателствената съвкупност по делото, и в частност от съдържанието са самия талон за
изследване, в който срещу подпис Н. е удостоверил, че е му е връчен екземпляр от талона.
Свид. С. пък не е разбрал кое е наложило да се подпише и той върху талона, съответно не е
разбрал, че удостоверява отказ на водача да получи талона за изследване, на какъвто заявен
от водача отказ той не е бил свидетел.
Така налице е документ с противоречиво съдържание, тъй като веднъж в него се
удостоверява по надлежния ред връчване на конкретен документ и в конкретен момент
талона за изследване на проверявания водач на МПС, но едновременно се удостоверява и
отказ на водача да получи същия този талон, без в акта такъв отказ да е вписан. Това обаче
има за последица невъзможност водачът да даде кръв за анализ за медицинско и химическо
лабораторно изследване в указания му в талона срок. Доказа се също, от самото посещение
на ФСМП-Несебър, че Н. е желаел да даде кръв за анализ, като доказателства за обратното
не са събирани нито към момента на проверката, нито в хода на административно
наказателното производство или пък в производството пред съда по проверка
законосъобразността на наказателното постановление. Невъзможността обаче да даде кръв
за анализ е в резултат основно на невръчения му талон за изследване, което невръчване не се
дължи на обстоятелството, че е отказал да го получи, а на това, че се е съгласил да му бъде
връчен, удостоверено и с подписа му, но в действителност това не е било сторено и то не по
негова воля. Затова този факт не би могъл да има за последица установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши посредством техническото средство, с
което водачът Н. е бил изпробван.
5
Към момента на съставяне на АУАН твърдяното нарушение е невъзможно да е било
осъществено с оглед незавършения фактически състав по установяването му доколкото
спрямо водачите на МПС законодателят е предвидил два алтернативни метода за
установяване на употребата на алкохол. Предвидена е възможност водачът на МПС да
откаже извършване на проверка с техническо средство, така и с медицинско и химическо
лабораторно изследване, чрез даване на кръв за анализ, като понесе предвидената за това
свое поведение административна санкция. Във всички случаи на водача обаче е следвало да
бъде предоставена възможност да му бъде взета кръв за анализ, като най-напред и за целта е
следвало да му бъде връчен, съответно той да получи, в действителност талона за
изследване, т.е. чрез фактическото му предаване, за да може да бъде ангажирана
отговорността му по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.53 от ЗАНН да установи
релевантните за случая факти, не е извършил и разследване по чл.52, ал.4 от ЗАНН за
установяване давана ли е кръвна проба, отказано ли е даването, респ. вземането на такава,
от кого е заявен този отказ или отказа да се получи талона за изследване и причината за това,
основателна ли е тя. Вместо това незаконосъобразно е приел, че следва да се приемат
показанията на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в
кръвта, тъй като не е отчел и удостовереното връчване на талона за изследване, независимо,
че е удостоверено и обратното, както и липсата на протокол за медицинско изследване по
чл.12, ал.4, изр. последно от Наредбата, в който следва да намери отражение и причината за
неизвършване на медицинско изследване.
С оглед на това, съдът намира, че не е налице нито една от трите предпоставки,
визирани в чл.6, ал.9 от цитираната наредба, въз основа на която да се приеме, че
установяването на алкохол в кръвта следва да бъде извършено въз основа на техническото
средство, както незаконосъобразно е приел наказващият орган, поради което
постановлението следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направени от него разноски за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Представят се доказателства – договор за правна защита и съдействие, според който
жалбоподателят е извършил разноски в размер на 750 лева. Съдът съобрази разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
предвиждаща в случая 400 лева за адвокатско възнаграждение, по делото е проведено само
едно съдебно заседание, съобрази също, че от страна на жалбоподателя са ангажирани само
гласни доказателства, както и че независимо от доказателствата по делото, същото не се
отличава с фактическа сложност, нито пък с особена правна сложност, поради което намира,
че възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде определено именно в
посочения размер от 400 лева, с оглед извършените процесуални действия от
упълномощения адвокат. До този размер претенцията за разноски следва да бъде уважена,
като за разликата над уважения размер на разноските до пълния претендиран такъв от 750
лева, следва да бъде отхвърлена.
6
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0304-001764 от 13.01.2025г., издадено
от А.Г.А. на длъжност Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на С. Я. Н. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, улица
*******, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда
лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.6, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, са му отнети 12 (дванадесет) контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас
ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Н. с ЕГН **********, с адрес: град Несебър, улица *******, сумата в
размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща част от направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева“), ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7