О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260179/20
гр.Варна, 08. 12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Р. Славов ч.в.т.д. № 493 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по постъпила частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин X“, бул. "Д-р П. Дертлиев",
№ 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, чрез пълномощник срещу срещу
определение № 260322/06.08.2020год. постановено по т.д. №721/2020год., с което
е прекратено производството по т. д. № 721/2020 г. по описа на ВОС, ТО, образувано
искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин X“, бул. "Д-р П.
Дертлиев", № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу „ДРИЙМ” ООД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, представлявано от Ганка Кольовска, в качеството й на Синдик, за
установяване съществуване на вземането по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. № 19476/2019
г., на ВРС, XL с. и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г. и Изпълнителен лист № 9704/20.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL с., на основание чл.130 ГПК.
Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени
съображения. Оспорва извода на съда, че
не е налице хипотезата на чл.637 ал.6 т.3 ТЗ. Излага, че длъжници по
процесния договор за кредит към датата на подаване на молбата по чл.417 ГПК и
към момента на поддаване на иска по чл.422 ГПК са кредитополучателят
„ДРИЙМ“ООД-в несъстоятелност и солидарните длъжници-Стефанка Петкова Димова,
Ивелина Димова Чобанова и Пламен Димов Чобанов.
Следователно, с учредената договорна ипотека физическите лица са
обезпечили със свои недвижими имоти вземанията на банката срещу всички
длъжници, а не само своята солидарна отговорност. По този начин от една страна
физическите лица са обезпечили чуждо задължение-на кредитополучателя, а от
друга-своето задължение като солидарни
длъжници. Сочи се, че право на избор на
кредитора е да прецени дали да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу всички длъжници, или срещу част от тях. Именно с оглед на това право, кредиторът е
преценил и подал заявление по чл. 417 ГПК само срещу несъстоятелния длъжник,
като се е възползвал от хипотезата на чл. 637 ал.6 т.3 ТЗ поради обезпечаване
на задължението на „ДРИЙМ“ ООД-в нес. По
процесния договор за кредит с договорна ипотека, учредена от трети лица.
По отношение на солидарните длъжници
„Агенцията за събиране на вземания“ЕАД е избрало да не изпълнява върху
останалото лично имущество, а само върху ипотекираните от тях недвижими имоти.
Поради това по силата на чл.429 ал.3 ГПК, кредиторът може да изпълнява върху
недвижимите имоти с учредена договорна ипотека от физическите лица, без да е
необходимо да ангажира тяхната солидарна отговорност. В случая, достатъчно е
ангажирането на отговорността на несъстоятелния длъжник, чиито задължения са
обезпечени с ипотекираните недвижими имоти.
Предвид изложеното, желае да бъде
отменено обжалваното определение като неправилно.
Съдът съобрази следното: Не е спорна
установената от съда фактическа обстановка, а именно:
Прекратеното производство е образувано по искова молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу „ДРИЙМ”
ООД (в несъстоятелност), представлявано от Ганка Кольовска, в
качеството й на Синдик, за установяване съществуване на вземането по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019
г., по ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL
сума в размер на 147 997лв. представляваща
законна лихва върху просрочена главница по Договор за банков револвиращ кредит
№ 637/05.10.2009 г., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. Заповедта е
издадена срещу длъжника „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, представляван от Синдика
Легитимацията
на ищеца по иска се основава на твърдението, че в качеството му на цесионер е
била издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на извънсъдебно изпълнително
основание по чл. 417 т. 3 ГПК, а именно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г, за сумата 147997.00 лв., представляваща
законна лихва върху просрочена главница по Договор за банков револвиращ кредит
№ 637/05.10.2009 г., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. Заповедта е
издадена срещу длъжникът „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
представляван от Синдика.
Твърди
се в исковата молба, че вземането предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение е остатък от общия размер на приетото вземане по посочения договор
за кредит, който остатък бил неизплатен. Видът и размерът на задължението се
установявали от представеното пред заповедния съд извлечение от Списъка на
кредиторите в несъстоятелността на „Дрийм“ ООД, към 12.11.2019 г. Сочи се още,
че вземането по сключения Договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009
г. било обезпечено с ипотека, учредена върху недвижимите имоти, описани в т.
4.1. и 4.2. от нотариалния акт за ипотека, които имоти били собственост на
физическите лица, посочени в исковата молба.
С
обжалвания акт съдът е приел, че не се установяват предпоставките на чл. 637,
ал. 6, т. 3 ТЗ и е прекратил производството като недопустимо, с оглед
забраната, въведена с чл.637 ал.6 ТЗ, за образуване на нови съдебни
производство срещу длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът
съобрази следното:
Видно от Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК- съдържащо се в ч.гр.д. № 19476/19год. на ВРС,
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е обосновано с
твърдения за наличието на изключението, предвидено в хипотезата на чл. 637, ал.
6, т. 3 ТЗ, а именно-кредиторът е посочил, -понеже вземането е обезпечено с
недвижими имоти, собственост на трети лица-Стефанка Петкова Димова, Ивелина
Димова Чобанова и Пламен Димов Димов-последните двама са придобили
собствеността като наследници на Димо Иванов Димов-бивш управител и солидарен
длъжник на кредитополучателя „Дрийм“ООД.
За да
се произнес, съдът съобрази следното:
Прекратеното
производство е образувано по предявен
установителен иск с правнооснование чл.422 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
„ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), представлявано от Ганка Кольовска, в качеството й на
Синдик, за установяване съществуване на вземането по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL сума в размер на 147 997лв. представляваща законна
лихва върху просрочена главница по Договор за банков револвиращ кредит №
637/05.10.2009 г., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. Заповедта е
издадена срещу длъжника „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност).
По
изготвената преписка по заповедното производство-ч.гр.д. № 19476/19 на ВРС, е
представен извлечение от списък на кредитолите на „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност) с одобрени вземания по чл.693 от ТЗ
към 12.11.2019год., изготвен от Ганка Кольовска, в качеството й на Синдик.
Според списъка, „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* -кредитор по силата на договор за цесия с Уникредит Булбанк,
към посочената дата има одобрено непогасено вземане срещу „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), в размер на 147 997лв.
представляваща законна лихва върху просрочена главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г.
Следователно, сумата, предмет на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, за която е издадена оспорената заповед № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. №
19476/2019 г., на ВРС, XL сума в размер на 147 997лв., е включена в приетите
вземания по чл.693 ТЗ.
Въпреки
това, съдът намира образуваното производство по чл.422 ГПК за установяване на
дължимост на сумата 147 997лв. за допустимо, респективно, обжалваното
определение за неправилно и следва да бъде отменено.
Следва
да се отбележи, че не се споделят
направените изводи за прекратяване на производството, поради неустановяване на наличието
на предпоставките на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ за продължаване на съдебното
производство, поради следното:
Съобразно
съдържанието й, цитираната разпоредба предвижда едно от изключенията от
забраната след откриване на производството по несъстоятелност, срещу длъжника
да бъдат образувани нови съдебни производства по имуществени дела. Конкретното
изключение се отнася за случаите, когато се касае за парично вземане,
обезпечено с имущество на трети лица. С това изключение се дава възможност на
кредитора, след като се снабди с изпълнителен титул срещу несъстоятелния
длъжник, да проведе индивидуално изпълнение спрямо имуществото, ипотекирано от
трети лица за дълга на несъстоятелния, по силата на субективните предели на
изпълнителния лист, посочени изрично в разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. Според
същата, изпълнителния лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало
своя вещ в залог, или ипотека за обезпечаване на дълга.
Следователно,
хипотезата на посочената разпоредба –на чл.637 ал.6 т.3 ТЗ, изисква паричните
вземания на кредитора да са обезпечени с имущество на трети лице.
Видно
от представения нотариален акт за ипотека, както и от представения Договор за
банков револвиращ кредит, обезпечен с учредени ипотеки, собствениците на
имотите, описани в т. 4.1. и 4.2. към момента на сключване на договора за
кредит и учредяване на договорната ипотека – физическите лица Димо Иванов Димов
и Стефанка Петкова Димова, участват като солидарни длъжници по договорното
правоотношение. Това е така, защото
видно от представените доказателства – Договор за кредит и Анекси към него, кредитополучател е „Дрийм“ЕООД, респективно
същият е получател на сумата по договора за банков револвиращ кредит и
съобразно договора –т.12-същият е поел задължение да погасява заетата сума. А
според договора, за обезпечаване на неговото изпълнение, физическите лица са
посочени като трети лица, учредили лични и имотни гаранции.
Според
уговорените в договора и Анекс № 1 към него права и задължения на страните по
него, се установава, че „Дрийм“ООД е кредитополучател, а физическите лица Пламен Димов Димов, Ивелина Димова
Чобанова и Стефанка Петкова Димова участват като Солидарни длъжници. За това, следва да се
приеме, че посочените физически лица, действително са страни по кредитното
правоотношение и отговарят за задължението наред и на самостоятелно основание с
несъстоятелния длъжник – кредитополучател „Дрийм“ ООД. Съобразно клаузите на
договора, същите обезпечавата изпълнението на същия. Но понеже същите участват
по договора като солидарни длъжници, физическите лица действително обезпечават
и своето задължение като солидарни длъжници.
От
друга страна, поради солидарната отговорност между кредитополучателя „Дрийм“ООД
и физическите лица, с учредената договорна ипотека върху двата имота, същите са
обезпечили вземанията на „Агенцията за събиране на вземания“ЕАД срещу всички
длъжници, а не само своята солидарна отговорност. Следователно, по този начин
физическите лица са обезпечили освен своето задължение, така също и чуждото
задължение –т.е. на кредитополучателя. Предвид изложеното, тези физически лица
попадат в хипотезата на трети лица, обезпечили с имуществото си чуждо
задължение.
Обезпечаването на чуждото задължение със имоти
на физическите лица, ги прави трети лица
по см. на чл.429 ал.3 ГПК.
Видно е
от процеса, че кредиторът е подал заявление по чл.417 ГПК само срещу
несъстоятелния длъжник „Дрийм“ООД, като в същото е посочил, че желае да бъде
осъден, при съобразяване с разпоредбата на чл.636 ал.6 т.3 ТЗ- понеже вземането
е обезпечено с недвижими имоти, собственост на трети лица-С.Димова, И.Чобанова
и П.Димов. Следователно ищецът, като
обезпечен кредитор се е възползвал от разпоредбата на чл.636 ал.6 т.3 ТЗ, за
издаване на изпълнителен титул срещу длъжника, който по силата на чл.429 ал.3 ГПК, би имал сила и срещу физическите лица, ако взискателят насочи изпълнението
към недвижимите имоти, с които изпълнението на задължението е обезпечено.
Това
обуславя правния интерес на ищеца от предявения иск и прави същия допустим.
За
това обжалваното определение като краен резултат е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 260322 от 06.08.2020год. постановено по т.д.№ 721/2020г.
по описа на ВОС, с което на основание чл.130 ал.1 ГПК е прекратено
производството по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Люлин X“, бул.
"Д-р П. Дертлиев", № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу
„ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, представлявано от Ганка Кольовска, в качеството й на
Синдик, със служебен адрес гр. София, бул. „Кл. Охридски“, № 1А, ет. 2, ап. 2,
за установяване съществуване на вземането по издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. №
19476/2019 г., на ВРС, XL.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизведствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.