МОТИВИ към решение №9/13.01.2017 година
по ВНАХД №326/2016 година по описа на Апелативен съд – Варна:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано
е по въззивна
жалба на
защитник на обв.И.И. против решение № 70/2016 година по НАХД №119/2016 година
по описа на ТОС. С атакувания съдебен акт обвиняемият И. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.319а ал.1 от НК, защото на 05.02.2016 година в
гр.Търговище, осъществил достъп до компютърни данни в електронна пощенска кутия
– penev_vet@abv.bg, ползвана от
„Вет-Консулт-СС”ЕООД, без разрешение като такова се изисква.
С решението е приложен
института на чл.78а от НК, като И.И. е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба” в размер на хиляда лева.
Обвиняемият е осъден да заплати и разноските по делото.
В първоинстанционния акт е
намерил разрешение и въпроса за веществените доказателства, които след влизане
на решението в сила следва да се върнат на обв.И..
С жалба по реда на чл.318
ал.6 от НПК защитникът на обвиняемия е атакувал първоинстанционното решение
поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.
Според доводите в жалбата, косвените доказателства са недостатъчни за обосноваване
на несъмнен извод по авторството на компютърното престъпление. Прави се искане
за отмяна на решението на ТОС и постановяване на ново, с което И.И. бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.319а ал.1 от НК.
Във въззивното съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. С оглед събраните доказателства в
проведеното съдебно следствие в тази инстанция, защитникът акцентира
наневъзможността косвените доказателства да обосноват несъмнен извод по
авторството и вината на И. за престъпление по чл.319а ал.1 от НК. В алтернатива
на искането за оправдаване поради недоказаност на обвинението, защитникът
съвсем кратко развива позиция във връзка с чл.9 ал.2 от НК.
Въззивният прокурор пледира
аналогично относно съмненията в авторството на деянието, породени от
разнопосочността на косвените доказателства. Фокусира се върху липсата на доказан
мотив у обвиняемия за извършване на престъплението. Прокурорът се спира също и
на липсата на доказателства, които да изключат възможността друго лице да е
осъществило изпълнителното деяние на чл.319а ал.1 от НК. В заключение пледира
за необоснованост на първоинстанционното решение, което изисква неговата отмяна
и оправдаване на обвиняемия.
В последната си дума обв.И.
моли да бъде оправдан, т.к. не се познава със собственика на електронната поща и няма мотив за някакви
действия спрямо него.
Варненският апелативен съд, след като извърши цялостна
проверка на първоинстанционното решение на основание чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, като прецени становищата на страните и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Обв.И.И. е жител ***. От началото на 2014 година до
м.април 2016 година поддържал връзка с жена по име Надежда. Двамата обитавали,
както жилището на И. ***0, така и жилището на неговата приятелка. Последната
разполагала с ключ от апартамента на обвиняемия, както и с домашен любимец, ветеринарно
обслужван от св. Пенев.
Обвиняемият имал в жилището си преносим компютър „Асер” и
рутер „ТП-ЛИНК”. Интернет-услуги му се доставяли от „Близу Медия Енд
Броубенд”ЕАД.
Св.Пенев ползвал ежедневно електронна поща – penev_vet@abv.bg. Обичайно преглеждал кореспонденцията в нея от
работния си компютър. Паролата за достъп била известна само на него.
На 05.02.2016 година сутринта свидетелят направил опит
да влезе в електронната си поща. Срещнал непреодолима трудност – смяна на
паролата. Чрез предоставени стандартни методи от уебсайт www.abv.bg, св.Пенев установил промяна и в тайния въпрос –
ключов за възстановяване на достъпа до пощенската кутия.
На 05.02.2016 година в часовете 07.33.53, 07.33.58,
07.34.01, 07.34.14, 07.34.23, 07.34.33 било достъпено до пощенската кутия на
св.Пенев от IP адрес 89.215.205.224 /извлечение от електронен архив,
л.10 от д.пр./. На 07.02.2016 година бил фиксиран опит за достъп в 07.38.50ч.
от IP адрес 89.215.207.5 /извлечение от електронен архив,
л.9 от д.пр./.
Ползвател на двата IP адреса е крайно устройство с MAC адрес 60:Е3:27:3А:В3:9F, собствено на обв.И. /справка л.25 от д.пр./.
На 04.04.2016 година с протокол от дома на обвиняемия
били иззети преносим компютър „Асер” и рутер „ТП –Линк” – веществени
доказателства по делото.
За целите на доказването са използвани специални
знания в областта на компютърните науки чрез назначените СТЕ /л.32 и сл. от
д.пр./ и допълнителна СТЕ /л.54 и сл. от ВНОХД/.Вещото лице е обосновало
изводите си възоснова на проведено научно изследване върху двете веществени
доказателства – преносим компютър и рутер, в следния смисъл:
1.СТЕ от
досъдебното производство:
Относно часовия интервал от 07.0ч. до 07.35ч. на
05.02.2016 година:
-стартирането на браузъра „Гугъл Хром” чрез преносим
компютър „Асер” е в 05.39ч.;
-в 07.31ч е достъпено достраницата на абв.бг;
-в интервала от 07.31ч. до 07.34ч. са правени шест
опита да се възстанови паролата на електронна поща. В този диапазон е изискван
достъп с „Таен въпрос/отговор”;
-в 07.34ч паролата е възстановена и променена, като е
достъпено до пощенската кутия. В нея налични са били 6 писма. За 1 минута – до
07.35ч се прегледали пет връзки.
Относно часовия интервал от 07.30ч до 07.40ч на
07.02.2016 година:
-браузърът „Гугъл Хром” е стартиран в 07.25ч;
-достъпът до страницата абв.бг през този браузър е
осъществен в 08.00ч;
-в интервала от 07.30ч. до 07.40ч. не е достъпвано до
абв.бг.
Експертизата не установява за двете дати ползването на
другия браузър „Интернет Експлорър”.
2.Допълнителна
СТЕ:
-на ВД – преносим компютър „Асер” е инсталирана
програма за отдалечен достъп „Тийм Вюър”. Този софтуер позволява управление на
устройства зад защитни стени, така че след предоставен достъп, системата на
която е инсталиран софтуера може да се управлява и проследява без видими за
потребителя белези;
-софтуерът е инсталиран на 15.01.2016 година на
изследваната компютърна система;
-за работата на софтуера се изисква стартиране на
операционната система на компютъра и предоставяне на достъп, за да може да го
управлява;
-компютърът на обвиняемия не е имал инсталирани пароли
за достъп;
-в случай на използване на отдалечен достъп до
определен компютър за използване на електронна поща, запис има само за IP адреса на управляваното по дистанционен способ
устройство;
-МАС адресът на преносим компютър е фабрично поставен
и непроменяем.
Горната фактическа обстановка, въззивният състав прие
за установена на основание чл.316 от НПК и след съвкупна оценка на писмените,
гласни и веществени доказателства, съдържащи се в обясненията на обв.И.,
показанията на св.Пенев, заключения на СТЕ и допълнителна СТЕ, писмени
документи и др.
Оценката на доказателствената съвкупност в обхвата на
чл.102 т.1 от НПК, според настоящия въззивен състав, ангажира следните изводи:
В рамките на
проведеното разследване във връзка с авторството на деянието от 05.02.2016
година са събрани само косвени доказателства. За обосноваване на
безалтернативен извод по деянието и авторството е необходимо между тези косвени
доказателства да е налице логически и съдържателен синхрон, т.е. да не е
възможно да се направи алтернативен извод по фактите /Р 20-2014-1 н.о., Р
289-2015-3 н.о., Р 150-2012-3 н.о. и др/. Достигането до този ефект на
процесуално познание е възможно само след щателна проверка на отделните
доказателства и оценката им в контекста на останалите съставни на
доказателствената съвкупност.
Прочитът на косвените доказателства по съставомерните
обстоятелства би могъл да се синтезира по следния начин:
1.Относно
изпълнителното деяние и другите елементи от обективния състав на престъплението
по чл.319а ал.1 от НК:
Съществуването и принадлежността на електронна
пощенска кутия penev_vet@abv.bg е установено посредством писмо на „Нет Инфо”АД /л.22
от д.п./, показанията на св.Пенев /л.51 от д.пр./, извлечение от електронната
история на пощенската кутия за 05.02. и 07.02.2016 година /л.9, 10 от д.пр./.
Фактите сочат, че св.Пенев притежава и ползва електронната пощенска кутия от
23.07.2009 година. В нея съхранява търговска информация във връзка с
ветеринарната си практика – кореспонденция с доставчици, партньори,
регистриране на обучения.
Поради промяна на паролата, св.Пенев не е имал достъп
до компютърните данни в електронната си пощенска кутия на 05.02.2016г. и на
07.02.2016г.
Заключението на СТЕ от д.пр. установява, че в
достъпена на 05.0.2016 година електронна пощенска кутия е имало налични шест
писма.
Същото това заключение доказва връзката между
използването на преносим компютър „Асер”, собственост на обв.И. и достъпените
компютърни данни в електронна пощенска кутия на св.Пенев на 05.02.2016 година.
Заключението на допълнителната СТЕ установява, че
около 20 дни преди датата на деянието, на преносим компютър „Асер” е инсталиран
софтуерът за отдалечен достъп „Тийм Вюър”. Установено е също, че компютърът
няма специални пароли за осъществяване на неговото активиране. В заключението
си вещото лице уточнява също, че в случай на отдалечен достъп до определен
компютър за използване на електронна поща, запис остава само за IP адреса на управляваното по дистанционен способ
устройство.
Оценката на изложените до тук фактически положени,
следва да се проведе през контекста на фактите за повторен достъп до
електронната поща на св.Пенев на 07.02.2014 година.
От приложената по делото електронна история на penev_vet@abv.bg /л.9/ е видно, че на 07.02.2016 година в 07.38.50ч от
IP адрес 89.215.207.5 е направен опит за проникване в
пощенската кутия чрез въвеждането на грешна парола. Този IP адрес се ползва като адрес на услугата в дома на
обвиняемия И. /писмо на интернет-доставчик л.25/. Все в тази връзка от значение
е и заключението на СТЕ от д.пр., което установява стартиране на браузъра
„Гугъл Хром“ в 07.25ч и достъпване до страницата абв.бг в 08.00ч. Вещото лице е категорично, че в
интервала от 07.30ч. до 07.40ч. през компютъра на обвиняемия не е достигано до
абв.бг.
Този факт, съпоставен със заключението на
допълнителната СТЕ означава, че на 07.02.2016 година преносим компютър „Асер” е
използван чрез отдалечен достъп, като при достъпването до електронна поща,
запис е останал само за IP адреса на
управляваното по дистанционен способ устройство, т.е. на обвиняемия И..
Очевидно горните фактически положения сочат на повече
от един възможни варианти за осъществяване на достъп до компютърните данни в
електронната поща на св.Пенев на 05.02.2016 година, като и при двата – чрез
директен достъп или отдалечен такъв, в електронната история ще се запише IP адреса в случая на преносимия компютър на обв.И..
2.Относно
авторството:
В съдебното следствие пред въззивния
съд се събраха преки доказателства относно факта на съвместно съжителство на
обвиняемия и лице по име Надежда, започнало от началото на 2014 година и
продължило до м.април 2016 година. Същите са процесуално въведени чрез
обясненията на обвиняемия, показанията на св.св.Д. и М.. Последните двама са
възприели жена с име Надежда, по-възрастна от обвиняемия, която притежавала
куче и живеела в жилището на И.И.. Показанията на св.М. установяват с точност
края на връзката – пролетта на 2016 година.
При еднопосочното фактическо съдържание на гласните ДС
и липсата на други опровергаващи доказателствени източници, изводът на ТОС /л.3
от мотивите/, че обвиняемият е живял сам в апартамента на ул.”Пирин” в
гр.Търговище към инкриминираната дата е необоснован. Всъщност аргументирането
му изначално се е осланяло на писмено ДС, което носи информация за фактическо
положение значително след датата на деянието - на 04.04.2016 година /датата на
извършване на процесуално-следственото действие/. Протоколът има доказателствен
принос относно установяването и фиксирането на веществени доказателства -
преносим компютър, рутер, мобилен телефон и др., както и разположението на помещенията
в жилището, но не и по отношение на лицата имали достъп до съответните
веществени доказателства на 05.02.2016 година.
Позоваването на декларацията за семейно и имуществено
състояние на обвиняемия също не подкрепя извода на ТОС във връзка с коментирания
факт. Тя носи информация към 01.06.2016
година, т.е. значително след датата на деянието.
В заключение на изложеното се налага извод, че е
вероятно обвиняемият И. да е осъществил деянието по чл.319а ал.1 от НК, но с
оглед установените обстоятелства и доказателства по делото се касае само предположение. Съществува
вероятност и друго лице чрез директно ползване или отдалечен достъп до
преносимия компютър на обвиняемия да осъществи достъп до компютърни данни в
чуждата пощенската кутия, при което в електронната история ще се регистрира IP адреса в случая на обвиняемия. Хипотезите са
равностойни, като евентуален извършител на деянието би могъл да е както И.И.,
така и друго лице.
При
изложените съображения, настоящият въззивен състав счита, че проверяваното
първоинстанционно решение почива на предположение в разрез с чл.303 ал.1 от НПК. Поради липсата на доказателства, които по регламент на чл.303 ал.2 от НПК по
несъмнен начин да установяват обвинението, е налице само една възможност – обвиняемият
И.И. да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл.319а ал.1 от НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото
трябва да останат за сметка на държавата, а веществените доказателства –
преносим компютър „Асер“ и рутер „ТП Линк“ да се върнат на обвиняемия.
Председател: Членове: 1.
2.