РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Берковица, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
годИ. в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100560 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК - „БЪРЗО
ПРОИЗВОДСТВО“.
Образувано е по предявен от С. А. Л. със съгласието на нейната майка И.
С. Р. против А. Л. А. иск с правна квалификация чл. 150 СК във вр. с чл. 143
СК – за увеличение на присъдена с влязло в сила Решение № 40 от 09.02.2016
г. по гр.д. № 672/2015 г. на Районен съд – Лом издръжка от 150 лева на 400
лева.
Ищцата С. А. Л. твърди в исковата си молба, че с Решение № 40 от
09.02.2016 г. по гр.д. № 672/2015 г. на Районен съд – Лом, влязло в законна
сила на 02.03.2016 ., ответникът и неин баща – А. Л. А. е осъден да й заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева. Твърди, че е налице промяна в
обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на присъдената
издръжка. Ищцата е вече на 16 години, записана е като ученичка в 9-ти клас
на профилирана паралелка чужди езици в СУ „Иван Вазов“ – гр. Вършец за
учебната 23/24 г. Увеличени са стойностите на стоките и услугите, а така също
са се увеличили и нейните потребности. Променен е и размера на МРЗ, а оттук
и размера на минималната издръжка. Участва в извънкласни дейности, които
1
са свързани с допълнителни разходи. Поддържа, че баща й работи в Германия
на постоянна работа и реализира добри доходи.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да й
заплаща издръжка вместо 150 лева в размер на 400 лева.
Ответникът А. Л. А. не е подал отговор и не взема становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата С. А. Л. носи доказателствената тежест да докаже
изложените в исковата молба факти относно:
съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено
влязлото в сила Решение № 40 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 672/2015 г. на
Районен съд – Лом, което обуславя изменение на присъдената издръжка;
размерът на издръжката, от която детето има нужда и във възможностите
на бащата е да заплаща претендирата издръжка в размер на 400 лева.
Ответникът А. Л. А. е баща на детето С. А. Л., което е родено на
05.05.2008 г. и към момента е на 16 г. /удостоверение за раждане на л. 2/.
С влязло в сила Решение № 40 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 672/2015 г. на
Районен съд – Лом /л. 6-л. 7/ съдът е предоставил родителските права на
майката и е осъдил ответника да заплаща издръжка за детето в размер на 150
лева.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че от
постановяване на издръжката е изминал период от време, през който
безспорно нуждите на детето са нараснали, като е налице и увеличение на
необходимите средства за неговата издръжка.
Детето е непълнолетно и има право на издръжка от бащата, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като
2
съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички случаи не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата, която в момента се
равнява на 933 лева или издръжката не може да е по-малка от 233.25 лева.
Следователно така определената издръжка от 150 лева към настоящия
момент е под минималната издръжка за страната.
В конкретния случай съдът намира, че са налице трайно променени
обстоятелства, които обосновават извод за необходимост от промяна на
присъдената издръжка. От 2016 г. до сега минималната работна заплата за
страната се е увеличила няколко пъти - от 420 лева към 2016 г. на 933 лева.
Респективно е променена и минималната издръжка от 105 лева към 2016 г. на
233.25 лева. Доколкото размерът на минималната издръжка е обвързан с
размера на МРЗ, а последната е променена, то налице е безспорно трайна
промяна.
Трайна промяна е налице и по отношение на нуждите на претендиращия
издръжка – при постановяване на предходната издръжка детето е било на 8
години, докато сега е тийнейджър на 16 години и е ученичка в 10-ти клас в СУ
„Иван Вазов“ – гр. Вършец /бележка от класния ръководител на л. 3, социален
доклад л. 36 гръб/, което обосновава и нарастване на нейните ежедневни
нужди, така и на образователните й потребности. Установи се, че детето е част
от два танцови състава и активно участва в различни фестивали в страната,
което е свързано с допълнителни разходи /служебни бележки на л. 4 и л. 5,
показания на разпитаните по делото свидетели и социален доклад л. 36 гръб /.
Освен това детето е започнало да ходи на частни уроци, тъй като иска да
продължи своето образование, които се заплащат /социален доклад л. 36 гръб/.
С ПМС № 212/02.11.23 г. линията на бедност за 2024 г. е определена в размер
на 526 лева, който се явява минимума, необходим за едно лице за физическото
му оцеляване и от който размер нагоре следва да бъде определен размера на
необходимата месечна издръжка за едно дете, съобразно Конвенцията за
правата на детето. При служебна справка, направена от съда в публичния
електронен регистър на НСИ за паричния разход средно на лице за второ
тримесечие на 2024 г. е видно, че средностатистическият общ разход на лице
възлиза на 2140.62 лева /като се извадят разходите за алкохолни напитки и
тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към
други домакинства и други разходи/ – тоест за един месец разходите на дадено
3
лице достигат до около 713.54 лева, като в тази сума се включва храна,
облекло, обувки, свободно време, културен отдих, образование и др. Ето защо
и като съобрази възрастта на детето, което в момента е тийнейджър, активното
му участие в танцови ансамбли и фестивали /които обаче не са ежемесечни/,
както и допълнителните разходи свързани с продължаване на обучението му
във висше училище съдът намира, че за нуждите на детето са необходими не
по-малко от 700 лева месечно.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице трайна промяна в
обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на присъдената
издръжка с 250 лева – от 150 лева на 400 лева, която разлика следва да бъде
поета от бащата, предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието са поети от майката.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съдът съобрази, че макар от събраните по делото доказателства да се
установи, че бащата не реализира доходи в България, по делото има данни, че
бащата работи в Германия и реализира добри доходи /твърдения на ищцата в
исковата молба и социален доклад л. 35 гръб/. В тази връзка съдът е задължил
ответника да представи доказателства за получаваните от него доходи в
чужбИ., като го е предупредил за последиците от непредставянето на такива
доказателства, а именно, че същото се преценява съгласно чл. 161 ГПК и с
оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на доказателството. В
указания му срок ответникът не е представил доказателства за реализираните
от него доходи в чужбИ., ето защо на основание чл. 161 ГПК съдът приема за
доказано, че ответникът работи и реализира доходи в Германия. Съдът взе
предвид, че бащата е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е с
намалена работоспособност или да са налице обективни причини, поради
които не е в състояние да полага труд. Поради което следва да се приеме, че
във възможностите му е да реализира доходи поне в размер на установената за
4
страната, в която работи /Германия/ минимална работна заплата, която по
последно публикувани данни на Евростат за 2024 г. е в размер на 2050 евро.
Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а
когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер
на издръжката. Ето защо по-голямата част от издръжката следва да бъде поета
от бащата, предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието са поети от майката, за която се установи, че не реализира
доходи от трудова дейност в България и единственият и сигурен доход са
детски надбавки в размер на 50 лева месечно /справка от АСП на л. 23/, като
същата работи в чужбИ., но на сезонна и непостоянна работа /социален доклад
л. 36 гръб/, но същата е работоспособна и следва да поеме съответната част от
издръжката на детето.
Предвид което претендираният от ищцата размер на издръжката следва
да бъде уважен, като от общата сума необходима за издръжката ответникът
следва да заплаща месечно 400 лева, а останалата част да бъде поета от
майката.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне,
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Разноски:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право
на разноски, направени в настоящото производство, като ответника й дължи
500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение /видно от договор за
правна защита и съдействие на л. 38/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и
разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете
5
/така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху увеличения размер на издръжката следва да се
възложи на бащата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират
съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК размера на
присъдената с Решение № 40 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 672/2015 г. на Районен
съд – Лом месечна издръжка, като ОСЪЖДА А. Л. А. с ЕГН ********** от
********** вместо по 150.00 лева ДА ЗАПЛАЩА на С. А. Л. с ЕГН
********** със съгласието на нейната майка и законен представител И. С. Р. с
ЕГН **********, и двете от **********, месечна издръжка в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, считано от 02.08.2024 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Л. А. с ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ
на С. А. Л. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен
представител И. С. Р. с ЕГН **********, и двете от **********, сумата от 500
лева, направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Л. А. с ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Берковица в размер на 220 лева,
както и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 04.11.2024 г.
6
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7