Определение по дело №11809/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1772
Дата: 9 февруари 2018 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20173110111809
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../09.02.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                         

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11809/2017г. по описа на Районен съд, град Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана искова молба с рег. № 46074/14.08.2017 г., предявена от А.Г.К. – М., ЕГН **********,***; Р.Г., родена на ***, с адрес: ***; С. Менахмедова, родена *** г., с адрес: *** срещу Етажната собственост на сграда, находяща се в град Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 20, представлявана от управителя Кремена Огнянова Владимирова, адрес: град Варна, ул. „Съборни“ № 27. С нея са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искови претенции като с главната искова претенция се иска съдът да се произнесе с решение като обяви протокола от Общото събрание на Етажната собственост от 14.07.2017 г. за недействителен като противоречащ на закона, а при условията на евентуалност да отмени като незаконосъобразни взетите решение от проведеното на 14.07.2017 г. събрание на Етажната собственост.

В исковата молба се излагат твърдения, че в жилищната сграда има три самостоятелни обекта, всеки от които със следните идентификатори – този собственост на ищците с идентификатор № 10135.1506.453.1.8; този собственост на Кремена Огнянова Владимирова и Димитър Владимиров Владимиров с идентификатор № 10135.1506.453.1.7 и този собственост на Боян Данаилов Димитров с идентификатор № 10135.1506.453.1.6. Посочва се, че на 14.07.2017 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост по реда на ЗУЕС като е съставен протокол, който е обявен на собствениците на самостоятелни обекти отново при приложението на ЗУЕС като са взети девет решения. Всички решения, както свикването и провеждането на общото събрание, съставянето на протокол и правния характер на взетите решения са действия, предвидени в ЗУЕС, а не съгласно текстовете, които регламентират този тип отношения – ЗС. С оглед предвидения специален ред за регламентиране на тези взаимоотношения между собствениците при три обекта на етажна собственост, протокола, както и всички, извършени действия във връзка със съставянето му действия са недействителни. Моли да се съдът да се произнесе с решение, с което да обяви протокола от Общото събрание на Етажната собственост от 14.07.2017 г. за недействителен като противоречащ на закона. При условията на евентуалност иска съдът да постанови решение, с което отмени всички взети решения от проведеното на 14.07.2017 г. събрание на Етажната собственост за незаконосъобразни като в исковата молба са изложени подробни съображения относно това в какво се изразява незаконосъобразността на всяко едно от взетите решения.

В срока по чл. 131 ГПК исковата молба е изпратена за отговор като в указания срок е депозиран такъв. В него се изразява становище за недопустимост на исковите претенции, тъй като безспорен факт между страните е това, че самостоятелните обекти в сградата са три и принадлежат на различни собственици. Твърди се, че е налице обикновена съсобственост между съсобствениците като отношенията между тях се регулират от ЗС като съдебен контрол се предвижда само в хипотезата на чл. 32, ал.2 ЗС. В условията на евентуалност са изложени подробни съображения относно неоснователността на исковите претенции. Моли се производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а в условията на евентуалност исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни.

С разпореждане от 04.12.2017 г. състав на съда е оставил производството без движение като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на същото да отстрани констатираните нередовности като: 1/ уточни правния си интерес относно искането за прогласяване нищожността на протокола от проведеното общо събрание; да уточни дали желае с предявения главен установителен иск да се прогласи нищожността на решенията на съсобствениците, взети на 14.07.2017 г. по отношение на общата вещ, доколкото се заявява, че същите са недействителни, поради противоречие със закона. В случай, че желае прогласяване нищожността на взетите решения от 14.07.2017 г. да формулира съответен петитум; 2/ в случай, че с предявения главен установителен иск се желае прогласяване нищожността на взетите решения поради протоворечие със закона, указва на ищеца, че същите по своята същност представляват многостранна сделка, поради което исковата претенция, обективирана в исковата молба от 14.08.2017 г. следва да се насочи спрямо всеки един от съсобствениците – Кремена Огнянова Владимирова; Димитър Владимиров Владимиров; Боян Данаилов Димитров и Елена Владимирова Димитрова, като се посочат адресите на горепосочените лица на основание чл. 127, т.2 ГПК и се представят съответен брой преписи от исковата молба и уточнителните молби.

С депозирана в указания срок молба с вх. № 3735/17.01.2018 г. е посочено, че искането на ищците е за прогласяване нищожността на протокола от Общото събрание в цялост с твърдението, че съставянето му, както и предшестващите действия по свикването на Общото събрание по реда на ЗУЕС противоречат на закона, тъй като ЗУЕС е неприложима материалноправна норма за регулиране на обществените отношения в етажна собственост състояща се от три обекта.

Съдът след като се запозна с исковата молба, отговора на исковата молба и уточнителната молба от 17.01.2018 г., намира следното от правна страна:

По отношение главната искова претенция ищците претендират да се прогласи нищожността на протокола от Общото събрание, проведено на 14.07.2017 г. Решенията на етажната собственост са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирани лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС и ЗУЕС урежда специална процедура за вземане на тези решения. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решения на общото събрание на етажната собственост. На контрол във връзка с действителността на решенията на етажната собственост подлежат самите решения като такива, а не протокола, в който същите са обективирани. Поради изложеното следва, че исковата претенция, с която се иска да се прогласи протокола от Общото събрание на Етажната собственост от 14.07.2017 г. за недействителен като противоречащ на закона е недопустимо, поради което производството по този главен иск следва да се прекрати. Установяването, че протокола, обективиращ решенията на съсобственици по отношение на обща вещ не е факт с правно значение, за който да е изрично предвидена в закона възможност за установяване по исков път. Поради изложеното предявения главен иск подлежи на прекратяване като в тази част исковата молба подлежи на връщане.

С оглед прекратяване на главния иск, съдът дължи произнасяне по допустимостта и на предявения в условията на евентуалност иск, с който се иска съдът да отмени като незаконосъобразни взетите решение от проведеното на 14.07.2017 г. събрание на Етажната собственост.

Доколкото изложените в исковата молба твърдения са, че самостоятелните обекти в сградата са три, които принадлежат на повече от един собственик следва, че е налице обикновена съсобственост и отношенията между съсобствениците се регулират от ЗС, аргумент от чл. 3 ЗУЕС. Разпоредбата на чл. 32 ЗС не предвижда съдебен контрол на решенията на съсобствениците, тъй като такъв е допустим само в хипотезата на чл. 32, ал.2 ЗС в случай че не може да се образува мнозинство или решенията на съсобствениците е вредно за общата вещ. С оглед изложените твърдения в исковата молба се установява, че е образувано мнозинство при вземане на решенията относно общата вещ като липсват твърдения, че взетите такива са вреди за нея. В настоящия случай е недопустим съдебен контрол относно законосъобразността на взетите решения относно общата вещ, доколкото в ЗС не е предвиден ред за съдебен контрол на същите, какъвто е налице, когато самостоятелните обекти са над три и са притежание на повече от един собственик, а именно по реда на чл. 40 ЗУЕС. В този смисъл решение № 150/22.12.2015 г. по гр.д. № 1741/2015 г. на 1-во гр.о. на ВКС.

Въз основа на изложеното следва правния извод, че и предявения в условията на евентуалност иск се явява недопустим и подлежи на прекратяване.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11809/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА депозирана от А.Г.К. – М., ЕГН **********,***; Р.Г., родена на ***, с адрес: ***; С. Менахмедова, родена *** г., с адрес: ***

 Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: