№ 7930
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110103176 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявени от „Й.Б.“ ЕАД против Д. ИВ. П.
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 228 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ за следните суми и по следните договори:
- По Договор за мобилни услуги № ********* от 08.08.2015 г., изменен последно с
Допълнително споразумение № ********* от 25.05.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с които се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се
претендират следните задължения в общ размер на 341,10 лв., от които: 102,66 лв. -
неплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за
периода 10/12/2017-09/04/2018 г.; 238,44 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на
Допълнително споразумение № ********* от 25.05.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, начислена във фактура № **********/10.05.2018 г.
- По Договор за мобилни услуги № ********* от 05.08.2017 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 31.10.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с които се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се
претендират следните задължения в общ размер на 143,78 лв., от които: 56,42 лв. -
неплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за
периода 10/12/2017-09/04/2018 г.; 87,36 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на
Допълнително споразумение № ********* от 31.10.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, начислена във фактура № **********/10.05.2018 г.
- По Договор за лизинг от 05.08.2017 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство SONY Xperia LI Black, са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 417,81 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 10/12/2017-
09/04/2018г. в размер на 87,37 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от
21,99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 10/04/2018-
05/07/2019г„ в общ размер на 329,85 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени
лизингови вноски, всяка от които в размер на 21,99 лв. с вкл. ДДС.
- По Договор за лизинг от 25.05.2017 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство НТС Desire 650 Blue, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
146,03 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 10/12/2017-
1
09/04/2018г. в размер на 34,36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от
8,59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 10/04/2018-
25/04/2019г„ в общ размер на 111,67 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на тринадесет неначислени
лизингови вноски, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 6972/2019 г. по
описа на РС-Русе. Претендира и направените в заповедното производство разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях, по силата на които е предоставил на насрещната
страна далекосъобщителни услуги на посочената стойност. Поради забавата на длъжника
ищецът е прекратил договорите предсрочно, в резултат на което претендира и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Заявява, че между страните са били сключени
договори за лизинг, които са прекратени, като е начислен и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски.
Ответникът, чрез назначеният му от съда особен представител дава становище за
неоснователност на предявения иск. Въвежда възражение за нищожност на клаузата за
неустойка.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество "Теленор България" ЕАД е депозирало пред Районе съд
Русерайонния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. ИВ. П. за сумата
от сумата от 1048,72 лв., като след измененията в ГПК делото е препратено по подсъдност в
СРС.
От приложения по делото заверени преписи от Договор за мобилни услуги №
********* от 08.08.2015 г., изменен последно с Допълнително споразумение № *********
от 25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за мобилни услуги №
********* от 05.08.2017 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от
31.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, безспорно се установява,
възникването и съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Й.Б.“
ЕАД и ответника Д. ИВ. П. с ЕГН ********** с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера: *** и **********.
Установява се от Допълнително споразумение № ********* от 25.05.2017 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен
план (със стандартна месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл.
ДДС), а на ответника е предоставено мобилно устройство НТС Desire 650 Blue., като видно
от приложения договор за лизинг, общата цена на лизинговата вещ е 197.57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят -
ответник се задължил да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 8.59
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Съгласно Допълнително споразумение № ********* от 31.10.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен
план, със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл.
ДДС. Установява се от приложените по делото Договор за лизинг от 05.08.2017 г. и Договор
за лизинг от 25.05.2017 г., възникването и съществуването на облигационни
правоотношения между „Й.Б.“ ЕАД и ответника, които имат за предмет предоставяне за
ползване на движими вещи - мобилни апарати: SONYXperia LI Black и HTCDesire 650 Blue.
Приети като писмени доказателства по делото са фактури с № **********/10.01.2018
г., фактура №**********/10.02.2018г., фактура № **********/10.03.2018г., фактура №
**********/10.04.2018г. и фактура № **********/10.05.2018 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
2
По предявения установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД:
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е регламентиран като
положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение,когато заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл.47 от ГПК или е подадено възражение. Това означава,че този
иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,относно което
е издадена заповедта за изпълнение.В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че съществуват договори за мобилни услуги и за лизинг,както и да бъде доказан
размерът на дължимите парични суми по тези договори. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява,че страните са
сключили договори за далекосъобщителни услуги,както и договори за лизинг, в която
насока по делото са представени сключените договори в писмена форма. С договора за
далекосъобщителни услуги дружеството приема да осигурява достъп до изградената
далекосъобщителна мрежа и да предоставя уговорените услуги,а клиентът приема да
заплаща стойността на ползваните услуги при уговорените между страните условия. Със
сключването на договор за лизинг страната лизингодател приема да предостави устройство
за временно ползване,докато страната лизингополучател приема да заплаща уговорените
лизингови вноски. Всяка от страните по договорното правоотношение е задължена да
предприема поведение в съответствие с уговорените с договора права и задължения –
договорът има силата на закон за сключилите го страни.
Съдът счита, че исковата претенция е доказана по основание в частта,в която е
претендирано заплащане на абонаментни такси и на предоставени далекосъобщителни
услуги. Абонаментната такса представлява дължима по време на действие на договора цена,
която не е обусловена от наличието или липсата на конкретно потребление,а нейната
дължимост произтича от наличието на договорно правоотношение,както и от осигуряването
достъп до далекосъобщителната мрежа от страна на доставчика. С оглед обстоятелството,че
страните са уговорили дължима абонаментна такса по всеки от договорите за мобилни
услуги,съдът счита,че искът за заплащане на абонаментни такси е доказан. Съдът приема,че
и искът в частта за заплащане на ползвани услуги е доказан и подлежи на уважаване. Когато
са предоставени съответни далекосъобщителни услуги – за разговори,съобщения,мобилен
интернет и др.,клиентът заплаща стойността на ползваните услуги съобразно уговорените
цени за предоставяне на услугите. Провеждането на доказване,че е заплатена стойността на
ползваните мобилни услуги е възложено на ответника,който следва да установи,че е
изпълнил точно своето договорно задължение. В хода на производството ответникът не е
доказал да е заплатил цената или част от същата,при което искът следва да бъде уважен.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция е доказана по основание и по
размер и в частта за претендираните лизингови вноски – в размер от мобилно устройство
SONY Xperia LI Black, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 417,81
лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 10/12/2017- 09/04/2018г. в
размер на 87,37 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 21,99 лв. с вкл.
ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 10/04/2018- 05/07/2019г„ в общ
размер на 329,85 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени лизингови вноски,
всяка от които в размер на 21,99 лв. с вкл. ДДС.
- По Договор за лизинг от 25.05.2017 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство НТС Desire 650 Blue, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
146,03 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 10/12/2017-
09/04/2018г. в размер на 34,36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от
8,59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 10/04/2018-
25/04/2019г„ в общ размер на 111,67 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на тринадесет неначислени
3
лизингови вноски, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 6972/2019 г. по
описа на РС-Русе. Претендира и направените в заповедното производство разноски.
В конкретния случай според представените договори за лизинг страните са
постигнали съгласие лизингополучателят да заплаща уговорените лизингови вноски.
Ответникът не представя доказателства да е изпълнил своите задължения относно заплащане
на начислените лизингови вноски, крайният срок на всеки от договорите за лизинг е
изтекъл, а устройствата се намират в държане на ответника,тъй като ответникът не доказва
да е върнал същите,поради което съдът счита,че исковете за заплащане на лизингови вноски
следва да бъдат уважени.
Съдът приема, че и исковете за неустойка поради предсрочно прекратяване на
договорно правоотношение в размер съответно от 238,44 лева и 87,36 лева подлежат на
уважаване. Неустойката представлява договорен способ за обезвреда на едната страна в
правоотношението при допуснато неизпълнение на договорно задължение от другата страна
по правоотношението,без да е необходимо страната, в чиято полза е уговорена неустойка да
доказва вреди. С този способ страните още при възникване на договорното правоотношение
уговарят начин на обезвреда. В конкретния случай със сключване на договорите за мобилни
услуги страните са уговорили дължимост на неустойка поради прекратяване по вина на
потребителя. Съдът, съобразявайки обстоятелството,че дружеството ищец претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, отчитайки наличието на
доказателства за размера на абонаментните такси във всеки от договорите за мобилни
услуги,както и предвид наличието на съдебни решения,постановени по искове от КЗП по
отношение на клаузите на мобилните оператори относно неустойка за прекратяване, според
които неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не се явява недействителна,
приема,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване и в частта за претендираната
неустойка.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер от
385лева за заповедното производство и в размер от 689,09 лева за исковото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД по отношение на Д. ИВ. П., ЕГН ********** ,че
съществува вземане на „Й.Б.“ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.ЕАД),ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, в общ размер от 1048,72лв. , представляващо сбор от
следните суми: сумата от 159,08 лева, представляваща вземане за неизпълнени задължения
по Договор за мобилни услуги № *********/08.08.2015г. и по Договор за мобилни услуги
№*********/05.08.2017г., сумата от 325,80лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/08.08.2015г. и Договор за мобилни услуги
№*********/05.08.2017г., сумата от 563,84лв. по договор за лизинг от 05.08.2017г. и по
договор за лизинг от 25.05.2017г.2,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,относно
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 6972/2019 г. по описа на РС Русе.
ОСЪЖДА Д. ИВ. П., ЕГН ********** да заплати на основание на „Й.Б.“ЕАД (с
предишно наименование „Т.Б.ЕАД),ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 689,09 лева сторени разноски и адвокатско възнаграждение за исковото
4
производство и сумата от 385 лева сторени разноски и адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5